№ 901
гр. П., 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20251720102035 по
описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Х. С. И., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Ц., срещу „***” АД, ЕИК
***, със седалище/адрес на управление: ***, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с искане да бъде
признато за установено спрямо ответника, че ищцата, в качеството и на
наследник на С.И.К., не дължи на ответника сумата в размер на 1529,73 лева -
представляваща 1/3 част от общо дължима главница в размер на 4589,19 лева
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 31.08.2009 г., за
които суми на 09.03.2010 г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 3217/2009 г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело №
2514/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ищеца твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът „***”АД не са депозирали
отговор на исковата молба и не са взели становище по исковете.
1
В съдебно заседание ищеца не се явяват. Представлява се от адв. Ц.,
който поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като му се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която
оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените
по делото разноски при приложението на чл.78, ал.2 от ГПК.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от
ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че на 09.03.2010 г., по ч.гр.д. .№ 3217/2009
г. на ПРС, в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който
С.И.К. е осъден да заплати на „***“ ЕАД сумата от 4585,19 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2004 г. до 31.08.2009 г. включително, сумата от 1648,74 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
01.03.2004 г. до 05.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от
4585,19 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 09.10.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 149,68 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Няма спор, че на основание издадения в полза на ответника
изпълнителен лист и по молба на „***“ ЕАД от 25.08.2021 г. е било
образувано изп.д. № 2514/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Не се спори, че по
изпълнителното дело не са извършвани от ответника действия насочени към
спиране или прекъсване на давността, като изпълнителното дело е било
прекратено от ЧСИ с постановление от 30.01.2023 г.
Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за
наследници от 14.03.2021 г., ищеца е наследник на С.И.К., починал на *** г.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
2
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не
е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
издаване на изпълнителния лист.
Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения
изпълнителен лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на пет-
годишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ГПК, тъй като с неговото издаване
вземането е определено по основание и размер.
Видно от печата поставен на гърба на изпълнителния лист, преди
образуване на изп.д. № 2514/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., е имало друго
образувано такова през 2011 г. с № 246/2010 г. по описа на ЧСИ – Е.Д.. По
същото няма данни какви действия са извършвани, поради което и съдът е в
невъзможност да направи извод по него извършвани ли са действия водещи до
прекъсвани и/или спиране на давността.
Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980
г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство през
2011 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б.
„в" от ЗЗД.
Освен образуване на изпълнителното дело, няма данни по същото да са
извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността,
за което няма спор между страните.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова
3
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В
мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от
исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в
началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С
цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС №
3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Поради липсата на данни по изп. д № 246/2010 г. по описа на ЧСИ Е.Д.
да са предприети и извършени изпълнителни действия насочени към
принудително събиране на дълга след 2010 г., когато по молба на ответника е
образувано изпълнителното дело, то и следва да се приеме, че в продължение
на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други
изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното дело е перемирано
към 01.01.2013 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона,
независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото
прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК,
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е
сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 246/2010 г. е
перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 01.01.2013 г.
Както вече бе посочено в продължение на две години, считано от 2011 г.
от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради
което и по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността
е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по изп. д.
4
№ 246/2010 г. на ЧСИ - Добренова относно принудителното събиране на
вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като действието на това
спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство,
което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към
01.01.2013 г. С прекратяване на изпълнителното производство е
преустановено спирането на давността и от този момент е започнала да тече
нова погасителна давност. Разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред
спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни
производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
Предвид горното, дори и перемпцията да се счита настъпила на
31.12.2013 г., то предвидената в чл.117, ал.2 от ГПК пет годишна погасителна
давност е изтекла през 2018 г., поради което и обективираните в процесния
изпълнителен вземания на ответното дружество са погасени по давност. Без
значение е образуваното през 2021 г. следващо изпълнително дело при ЧСИ –
Бадев, тъй като към датата на неговото образуване предвидената в закона
давност е била изтекла.
Не се спори, че ищеца е наследник на С.И.К., което се установява и от
приложеното удостоверение за наследници.
С оглед горното, предявените искове, като основателни и доказани
следва да бъдат уважени, като съдът постанови решение, с което да признае за
установено, че ищеца, в качеството им на наследници на Б.И.С. не дължи на
ответника обективираното в процесния изпълнителен лист вземане, поради
погасяването му по давност.
По разноските:
Ищците са поискали да им бъдат присъдени сторените по делото
разноски, за което е представил списък по чл.80 от ГПК. Съгласно
представения списък на разноските, ищеца е направил такива за заплатена
държавна такса в размер на 61,20 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 400,00 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
сторените от ищеца разноски следва да бъдат възложени върху ответната
страна.
Водим от горното, П. районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по
отношение на „***” АД, ЕИК ***, адрес на управление: ***, че Х. С. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, в качеството му на наследник на С.И.К., починал на
*** г., НЕ ДЪЛЖИ на „Т***“ АД, ЕИК *** сумата в размер на 1529,73 лева -
представляваща 1/3 част от общо дължима главница в размер на 4589,19 лева
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 31.08.2009 г., за
които суми на 09.03.2010 г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 3217/2009 г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело №
2514/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***” АД, ЕИК ***, адрес
на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х. С. И., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата в размер на 461,20 лева, представляваща разноски по делото за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6