№ 1
гр. Стара Загора , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Антония Тонева
Секретар:Теодор В. Петков
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20205530103120 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание на чл.145 и сл. Административно-
процесуалния кодекс във връзка с §62 ал.3 от ПЗР на ПМС №456/97г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на М. П. М. и Д.П.К. против Заповед №10-00-611/25.02.2020г.
на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с
§62, ал.З от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018 г. на Комисия, назначена със Заповед № 10-00-1714 от
09.10.2018г. на основание §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ е
признато на Г. И. Г. правото да придобие собствеността върху имот № 330.253 с площ от
500 кв.м. в м. „Юнаците“ в землището на с. Малка Верея по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от
16.05.2019г., при граници и съседи: имот № 330.755, землищна граница, имот № 330.791 и
имот № 330.657. Жалбоподателите счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като
подробни съображения излагат в жалбата си. Молят съда да постанови решение, с което да
отмени заповед №10-00-611/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора като
незаконосъобразна. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Кмета на Община Стара Загора оспорва жалбата.
Заинтересованото лице Г. И. Г. взема становище, че оспорва жалбата, като подробни
съображения излага в представен по делото писмен отговор.
1
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От представеното удостоверение №695 от 08.11.1988г. за предоставяне право на
ползване се установява, че ОбНС Ст.Загора в изпълнение на Постановление №11 на МС от
02.03.1982г. и решение №138 от 31.10.1988г. на ИК предоставя право на ползване на Г. И. Г.
върху нива с площ 0,5 дка, находяща се е в землището на гр.Ст.Загора, м.“Юнаците“, при
граници: А.А., блок на АПК и път, която може да се използва за трайни насаждения.
Със заявление вх.№0905063 от 02.06.1992г. Г. И. Г. е направил искане на основание
§4 от ЗСПЗЗ във вр. с §5 от ППЗСПЗЗ правото му на ползване по отношение на описания по-
горе имот да се превърне в право на собственост. В заявлението е посочено, че имотът
представлява лозе, овощни дръвчета и има застроена сграда с площ 24 кв.м.
От протокол от 01.11.2018г. на комисията назначена със заповед №10-00-
1714/09.10.2018г. е видно, че комисията е взела решение, че са налице условията на §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ, за трансформиране правото на ползване в право на собственост по
отношение искането на Г. И. Г. – към момента на подаване на заявлението имотът е
представлявал лозе, овощна градина; има сезонна постройка без строително разрешение.
Комисията е предложила на Кмета на Община Ст.Загора да издаде заповед, с която да
признае по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на Г. И. Г. да придобие собствеността върху
ползвания имот №253 с площ 500 кв.м., м.“Юнаците“, землище с.Малка Верея.
Със заповед № 10-00-611/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с §62 ал.З от ПЗР на ПМС №456/1997г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018г. на
Комисия, назначена със Заповед №10-00-1714 от 09.10.2018г. на основание §62 ал.1 от ПЗР
към ПМС №456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ на Г. И. Г. е признато правото да придобие
собствеността върху имот № 330.253 с площ от 500 кв.м. в м. „Юнаците“ в землището на с.
Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно Протокол на комисия
по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи: имот № 330.755,
землищна граница, имот № 330.791 и имот № 330.657.
От представеното решение №25261 от 10.07.1996г. на ПК гр.Стара Загора е видно, че
със същото е възстановено правото на собственост на П.М.К. в съществуващи
(възстановими) стари граници на следните имоти: нива от 6,500 дка, находяща се в
землището на с.Малка Верея, м.“Джене дере“, нива от 7,000 дка, находяща се в терен по §4
на с.Малка Верея в м.“Бобоолу“, лозе от 3,000 дка, находящо се в терен по §4 на с.Малка
Верея в м.“Бобоолу“, овощна градина от 2,000 дка, находяща се в терен по §4 на с.Малка
Верея в м.“Бобоолу“.
От представеното удостоверение за наследници №3542/21.07.2020г. е видно, че
2
П.М.К., б.ж. на гр.Ст.Загора е починал на 16.07.2017г., като за свои наследници е оставил
синовете си М. П. М. и Д. П. К. – жалбоподатели по делото.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-
техническа експертиза и са допуснати и събрани гласни доказателства.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно е видно, че в момента има
изработен неодобрен План на новообразуваните имоти за землище с.Малка Верея,
местността „Бащиното“ – „Бобоолу“ /“Юнаците“, като органите изготвили документацията
по неодобрения план на новообразуваните имоти приемат, че м. „Бащиното“, „Бобоолу“ и
„Юнаците“ преливат една в друга, като „главна“ е „Бобоолу“; съгласно изготвената
комбинирана скица процесния имот 330.253 заема югоизточната част с площ 500 кв.м. от
бивш имот 830.73 с площ 7 000кв.м., записан на П.М.К.. Вещото лице сочи, че ползвателят
Г. И. Г. е ползвал площ 828 кв.м. при предоставени му 500кв.м.; разширението е в северна
посока. В момента северните части на двете площи са лозово насаждение на около 40
години, обтегнато на тел чрез бетонови колове, което е в края на плододаването си;
констатират се извадени складирани кютюци. В средната част на ползвания имот са
констатирани обработени площи за зеленчуци, а в южната част са ситуирани кайсия на
около 30г., две череши на около 30г. и две кайсии на около 20г., като становището на
вещото лице е, че в момента имота е в много добро агротехническо състояние. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че в процесния имот е налице сграден фон, състоящ се от
жилищна сграда от 23 кв.м., външен склад от 15 кв.м. и навес на север от 6 кв.м.;
конструкцията на жилищната сграда е от бетонови блокчета, а на външния склад и навеса –
тухлена.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че към момента на
предоставяне на процесния имот на Г. И. Г. през 1988г. в същия имало лозе и няколко
овощни дръвчета. Семейството на Георгиев изкоренило няколко реда от лозовите
насаждения и през 1989г. започнало изграждането на къща с бетонова основа и тухли, която
била готова през 1990г., съответно електроснабдена и водоснабдена чрез сонда. Съдът
възприема показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са непротиворечиви,
отразяват преки впечатления и кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства.
За да се трансформира правото на ползване в право на собственост в хипотезите на
§4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо наличието на следните кумулативни
предпоставки: 1.) Правото на ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет,
примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС №456/1997г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ; 2.) Ползвателите да са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. в
хипотезата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ; Имотът да представлява лозе, овощна градина или да е
3
единствена земеделска земя на семейството на ползвателя, който живее постоянно в
населеното място, в чието землище е имотът в хипотезата §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ; 3.) Да е
подадено заявление в определените от закона срокове.
От събраните по делото доказателства се установи наличието на първата и третата
предпоставки идентични по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на
ползване в право на собственост - правото на ползване по отношение процесния имот е
предоставено на Г. И. Г. по силата на предвиден от закона акт и е заявено в срок.
Втората предпоставка за пораждане на правото по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е върху
земята да е построена сграда до 1 март 1991г. В настоящия случай от събраните по делото
гласни доказателства и заключението на вещото лице ведно с уточненията в съдебно
заседание безспорно се установи, че в процесния имот е построена жилищна сграда,
завършена през 1990г. с площ около 24 кв.м., изградена от бетонови блокчета,
електрифицирана и водоснабдена. По делото не е спорно и се установява от събраните
доказателства, че по отношение сградата в процесния имот не са налице строителни книжа.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №2 от 13.09.2011г. на ВКС по т.д.
№2/2011г., ОСГК, построеното в земите, върху които е предоставено право на ползване въз
основа на актовете, посочени в § 63 ПЗР ППЗСПЗЗ, което е извън посочените от
законодателя в разпоредбата на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ изключения и е трайно прикрепено
към земята, представлява сграда по смисъла на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо дали
отговаря или не на изискванията на благоустройственото законодателство към момента на
построяването /отменените ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5/. В мотивите на решението се
сочи, че последното е ирелевантно за възникване правото на ползвателя да придобие право
на собственост върху земята по § 4а, при посочените предпоставки, тъй като спазването на
строителните правила и норми е относимо към въпроса за законността на построеното,
каквото изискване законът в настоящата хипотеза не поставя. С оглед на изложеното съдът
намира, че е налице и втората предпоставка по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване право
на собственост върху предоставения за ползване имот.
В мотивите на обжалваната заповед се сочи наличието и на друго основание за
уважаване на заявлението на Г. И. Г. за трансформиране на право на ползване в право на
собственост, а именно наличието на лозе и овощна градина към момента на подаване на
заявлението за трансформиране на собствеността. От показанията на разпитаните свидетели
и заключението на назначената експертиза безспорно се установява наличието на около 40
годишни лозови насаждения и на няколко овощни дървета на около 30 години – кайсия и
череши. С оглед на това съдът намира, че по делото се установи наличието на другата
изискуема от закона кумулативна предпоставка по §4б /посочена като основание само в
мотивите на обжалваната заповед/, а именно – земята, върху която е предоставено правото
на ползване да представлява лози или овощна градина към момента, в който лицето е
заявило искането си за трансформиране правото на ползване в право на собственост, т.е. към
1992г.
4
Предвид гореизложеното съдът намира, че заповед № 10-00-611/25.02.2020г. на
Кмета на Община Стара Загора е законосъобразна. Жалбата е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. П. М., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул.Ген.Ст.Тошев
№2 ап.18 и Д. П. К., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул.Илинден №31 против Заповед № 10-
00-611/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от
ЗМСМА, във вр. с §62 ал.З от ПЗР на ПМС №456/1997г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ, §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018г. на Комисия, назначена със
Заповед №10-00-1714 от 09.10.2018г. на основание §62 ал.1 от ПЗР към ПМС
№456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ на Г. И. Г., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, кв.Три чучура
бл.80 вх.В ет.8 ап.50 е признато правото да придобие собствеността върху имот № 330.253 с
площ от 500 кв.м. в м. „Юнаците“ в землището на с. Малка Верея по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от
16.05.2019г., при граници и съседи: имот № 330.755, землищна граница, имот № 330.791 и
имот № 330.657, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Ст.Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5