РЕШЕНИЕ
гр.София, 03.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия
Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана
Борисова като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 15698 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във
вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата В.Ш.П. от гр.София твърди, че
в резултат на ПТП, настъпило на 20.12.2010г. са и причинени телесни увреждания.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на л.а. Дачия Логан,
Р.Е.М.. Ищецата е бил пешеходец и е пресичала на пешеходна пътека
бул.“Шипченски проход“ в гр.София. В резултат на описаното ПТП тя е получила
двустранно счупване на лонната кост на таза, счупване на лявата ключица и
мозъчно сътресение. Ищцата е търпяла болки и страдания, преживяла е душевни
страдания. Ищцата сочи, че увреждащият
автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие от 31.03.2010г.
до 30.03.2011г., валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на
последния за обезщетяване на причинени
вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили
в резултат на ПТП в размер на 40 000лв., имуществени вреди вследствие на
телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП в размер на 271.08 лв. ведно
със законната лихва считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие (20.12.2010 г.) Претендира за разноски.
Ответникът Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК- З.“ АД оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“. Оспорва вината на водача Р.Е.М.. Оспорва твърдението,
че в резултат на ПТП за ищцата са възникнали всички описани в исковата молба
като вид и характер вреди. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пешеходката. Оспорва механизма на ПТП от 20.12.2010 г. и
претенцията за имуществени вреди. Претендира за разноски.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С констативен протокол № К 1214 на
СДВР ПП е установено настъпването на ПТП на 20.12.2010г. около 14,00ч.в
гр.София, на бул.“Шипченски проход“ пред №23 вх.В между товарен автомобил и пешеходка
– товарен автомобил Дачия Логан, управляван от Р.Е.М. и пешеходката В.Ш.П.. Гражданската
отговорност на т.а. Дачия Логан е застрахована при Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК- З.“ АД. Пострадалата П. останала на лечение в Пирогов 8 дни с
диагноза фрактура на таза, фрактура на лява ключица сътресение на мозъка. Срещу
водача на т.а. Дачия с рег.№ ********, било образувано досъдебно производство
№11625/ 2010 г. по описа на СРТП- ОДП- СДВР и пр. пр.№71196/ 2011 г. по описа на СРП. Впоследствие, с влязло в
сила Постановление на Софийска районна прокуратура от 20.06.2011 г. наказателното
производство е било прекратено поради отказ на пострадалата от търсене на
наказателна отговорност на виновното лица.
По искане на ответника във връзка с
установяване на механизма на ПТП е разпитан като свидетел водача Р.М.. Същият
установява, че правил ляв завой по бул.
„Шипченски проход“ и на пешеходната пътека ударил ищцата. Не е видял ищцата, възприел я е едва в последния
момент. Свидетелят набил спирачки. От удара ищцата се качила на капака на
колата и паднала. Свидетелят не видял ищцата, защото не я видял заради
колонката на колата.
Назначената и изслушана по делото
съдебна автотехническа експертиза дава следното заключение във връзка с
механизма на ПТП: На 20.12.2010г.,
около 14.00 часа в гр. София по ул.“Александър Джендов“ в посока от моста под
бул. „Цариградско шосе“ към зала „Универсиада“ се е движил леко- товарен
автомобил с рег.№ ********, управляван от Р.М.. Когато е достигнал кръстовището
с бул. „Шипченски проход“, регулиран със светофарна уредба, водачът М. е
навлязъл в кръстовището на зелен сигнал и е извършвал ляв завой, за да продължи
по бул. „Шипченски проход“ към бул. „Ситняково“. В същото време от левия
тротоар пред зала Универсиада, пешеходката В.Ш.П. вече е пресичала платното за
движение на бул. „Шипченски проход“ към насрещната улица „Калина Малина“. При извършване
на маневрата ляв завой водачът на Дачия Логан е имал възможност да вижда
движещата се вляво и пред автомобила пешеходка и е имал възможност да спре и да
предотврати удара, независимо дали пешеходката е вървяла с бавен, спокоен или
бърз ход, както и при спокойно и бързо тичане. Възможно е в някой момент
пешеходката да е била в невидимото пространство от предната лява колона, но тъй
като скоростта на автомобила е по- висока, това е било за кратко време. Според вещото лице, вероятно поради отвличане
на вниманието, водачът на автомобила не е видял пешеходката , но по- вероятно е
да е имал неточна преценка за движението и, че тя ще премине пред автомобила,
защото е заявил, че тя е пресичала по пешеходната пътека, което означава, че я
видял. Когато е пресичал лявата пешеходна пътека, автомобилът е ударил с
предната си дясна част в областта на десния фар пешеходката в дясната и страна.
От удара тя е била качена на предния капак и главата й е ударена с долния десен
край на челното стъкло. След това пешеходката е била отхвърлена напред и по посока
на автомобила и надясно и е паднала върху платното за движение пред вход В на
жилищния блок на №23. Ударът е настъпил по дължина на бул. „Шипченски проход“
върху пешеходната пътека или малко след нея, а по широчината на пътя е на около
17 метра вдясно от левия бордюр на бул. „Шипченски проход“, считано в посока
към бул. „Ситняково“. Скоростта на автомобила към момента на удара е била в
диапазона 40 - 50 км/ч., като водачът е имал възможност да вижда пешеходката,
която е пресичала на пешеходна пътека, през цялото време на маневрата си - ляв
завой, а пешеходката не е имала възможност да го възприеме, защото той е бил
зад нея вдясно. Тъй като скоростта на автомобила е по-висока от скоростта на
пешеходката, последната е предприела пресичане на платното за движение на
бул.“Шипченски проход“ преди автомобилът да навлезе в кръстовището. Според
експерта не е имало други автомобили, които да ограничават видимостта на водача
на Дачия Логан.
За
установяване на претендираните за обезвреда неимуществени вреди и причинната им
връзка с горното ПТП, по настоящото дело и на основание чл. 195 ал. 1 от ГПК, е
изслушана единична съдебно – медицинска експертиза с вещо лице
ортопед-травматолог. Заключението по експертизата е оспорено от ищцовата
страна, поради което съдът е назначил комплексна медицинска експертиза с вещи
лица ортопед травматолог и неврохирург. Съдът възприема заключението на комплексната
експертиза, тъй като то е изготвено от вещи лица, с по - широка компетентност
от единичната експертиза, а заключението им е изготвено и след личен преглед на
ищцата. Вещите лица ортопед-травматолог и
неврохирург установяват, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания: Мозъчно сътресение, счупване на лявата ключица и
счупване на горното и долното рамо на двете срамни кости на таза. Полученото
мозъчно сътресение на ищцата не е било съпроводено от пълна загуба на съзнание
и е протекло без установени органични и неврологични усложнения. То е причинило
на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Непосредствено след злополуката ищцата е търпяла
за период от два-три месеца главоболие, световъртеж, гадене, ограничени
движения във врата, провокиращи световъртежни кризи. Вещите лица посочват, че
черепно-мозъчната травма при ищцата е получена и протича на фона на значими
придружаващи системни заболявания , което утежнява цялостното протичане на
травмената болест на мозъка.Полученото двойно счупване на двете рамена на двете
срамни кости на таза са причинили- „трайно ограничаване на движението на
долните крайници за срок по- дълъг от 30 дни (в случая до 4-5 месеца). По време
на 5- месечния период на лечение на костните увреждания на лявата ключица и
фрактурата на таза ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите 2
месеца непосредствено след злополуката и около 30 дни в началото на проведената
рехабилитация болките са били с по-интензивен характер. Непосредствено след
злополуката и за период от 2-3 месеца ищцата е търпяла главоболие, световъртеж,
гадене, ограничени движения във врата, провокиращи световъртежни кризи. Счупената
лява ключица е зараснала за срок до 30 дни, след което е провеждано раздвижване
на лявата раменна става в продължение на още 2 месеца. Фрактурите на двете
рамена на срамните кости на таза са зараснали за срок от 2 месеца, след което
ищцата е започната да се предвижва с помощта на патерици и постепенно
натоварване на долните крайници. Общо лечебният и възстановителният период по
отношение на увредите на опорно-двигателния апарат е приключил за срок от 5 месеца.
Извън посочените периоди ищцата е търпяла периодично явяващи се болки в зоните
на фрактурите при преумора на увредените крайници и най-вече при настъпване на
влажно и студено време. През тези периоди ищцата е ползвала обезболяващи
средства. Наред с търпените болки , през първите 2 месеца от лечението ищцата
не е трябвало да става от леглото и да се предвижва самостоятелно. Тя е търпяла
дискомфорт заради затрудненията при придвижването и обслужването. През този
период тя вероятно е била обслужвана от друго лице.
Ищцата П. е провела болнично лечение на два пъти- непосредствено след ПТП и
в периода 18-23.02.2016г. Вещите лица са категорични, че механизмът на
претърпяните травматични увреждания отговарят да са получени от процесното ПТП
- пешеходец блъснат от лек автомобил в областта на долните крайници с
последващо падане върху земната повърхност и съприкосновението на главата върху
твърд тъп предмет. Сторените разходи за лечение и медицински изделия, се
установяват от приетите по делото писмени документи на стойност 271.08 лв.
При извършения от вещите лица личен преглед на ищцата на 25.09.2017г.е
установено, че тя продължава да се оплаква от болки в сакроилачните стави, в
задколенните ямки и има затруднение при придвижване. Трудно кляка, има
затруднения при изкачване на стълби. Счупената ключица е зараснала напълно.
Движенията при абдукция са останали ограничени с 10 градуса, което не оказва
особено влияние в ежедневието. Счупените кости на таза са зараснали
окончателно. Предвижда се самостоятелно , без помощни средства, с нормална
походка. Ищцата е възстановена и от черепно-мозъчната травма. Ищцата има
множество придружаващи заболявания. Според вещите лица болките не са в зоните
на претърпените фрактури, а в областта на гръбначния стълб и се дължат на изцяло
настъпилите от възрастта дегенеративни промени на прешлените и междупрешленните
пространства.
Вещите лица уточняват, че възрастта на ищцата оказва влияние върху
възстановителния период. Придружаващите заболявания също оказват негативно
влияние. Обичайно при получените увреди възстановяването трае до 4 месеца, като
при ищцата то е продължило 5 месеца.
Във връзка с търпените от ищцата вреди, по делото е разпитана като свидетел
нейната дъщеря Е.П.. Същата установява, че след катастрофата майка й била в
много безпомощно състояние. Свидетелката се грижела за нея, особено в периода
когато за 2 месеца майка й била напълно обездвижена. След това ищцата започнала
да се изправя от леглото с помощта на свидетелката и с проходилка успявала да
се придвижи до тоалетната и обратно до леглото. Това продължило до средата на
март, а до края на март майка й успявала да излезе и на балкона. След проходилата
използвала за придвижване бастун, но винаги се придвижвала с придружител - помагала
й свидетелката или съседката. Бастуна го използвала до септември, когато
започнала да излиза и без бастун , но винаги с придружител. През м.юни
преминала рехабилитация и имала много силни болки, тъй като тялото й било
обездвижено. Свидетелката установява, че след ПТП майка й имала пристъпи на главоболие,
замайване, често загубвала равновесие. И сега се оплаквала от болки в кръста,
свивките на калената, все по-трудно се придвижвала. Заради ключицата тя и
досега се обличала започвайки от лявата ръка, защото изпитвала болка. Променило
се и поведението й. Имала страх от пресичане на пешеходни пътеки. Налагало се
свидетелката често да я придружава. В първите 6 месеца след ПТП била в шок от
случилото се. Когато се налагало да отиде до болницата, избирала маршрут, при
който не се налагало да пресича. Така излизанията й се ограничили. Свидетелката
е категорична , че преди ПТП не е имала оплаквания в краката и таза.
Увреждащият автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника покриваща датата на ПТП. Възражението на ответника, че по отношение на него липсва валидно застрахователно правоотношение, тъй като застрахователният договор е станал недействителен поради липсата на застрахователен интерес, е неоснователно. По въпроса за застрахователния интерес се е произнесъл ВКС с решение № 109 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 91/2009 г., I т. о., ТК „Теоретично застрахователният интерес се определя от отношението на застрахования към определени имуществени или неимуществени блага, при увреждането на които от събитието, визирано от застрахователния риск, биха настъпили вреди за застрахования. …. Преценката за наличието на застрахователен интерес се извършва спрямо застрахования и с оглед на конкретната застраховка. Следователно застрахователният интерес произтича от потенциалната възможност да настъпят конкретни вреди за застрахования при накърняване на застрахованото благо“. В случая при действието на застрахователния договор между ответника и собственика на увреждания автомобил, последният е променил собствеността. Автомобилът обаче е бил в изправност, продължил е да бъде управляван по пътищата в страната и в този смисъл е съществувала потенциална възможност за възникване отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. И след промяната на собствеността застрахователният интерес е продължил да съществува. Съгласно чл. 263 ал.1 от КЗ /отм./ в случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява. Прехвърлителят е длъжен да предаде на приобретателя всички документи, удостоверяващи сключената задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Прехвърлителят и приобретателят са длъжни в 7-дневен срок да уведомят писмено застрахователя за прехвърлянето. А съгласно ал.3 на с.т. застрахователят има право да иска премията от прехвърлителя, докато не бъде уведомен за прехвърлянето. Следователно дори и застрахователят да не бъде уведомен за прехвърлянето /както е станало в настоящия случай/, то застрахователното правоотношение по ЗЗГО на увреждащия автомобил не се е прекратило. Като единствена последица, за застрахователя е възникнало имуществено право към прехвърлителя на автомобила за заплащане на допълнителна премия.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.226 ал.1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач.
Въз основа на констативния протокол за ПТП, автотехническата и медицинската
експертизи, съдът приема, че на 20.12.2010г. е настъпило ПТП между л.а. Дачия
Логан, управляван от водача Р.М., и ищцата, като пешеходец. Ударът между
двамата участника е станал на пешеходна пътека, на осветено място. Съдът
приема, че водачът на Дачия Логан е имал противоправно поведение, в резултат на
което е настъпило ПТП. Същият е нарушил разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“. Вместо да намали скоростта, така че
да може да спре, в случай че на пешеходната пътека се намира пешеходец, водачът
Р.М. при ляв завой на пешеходната пътека е ударил намиращата се на пешеходната
пътека ищца. Както и вещото лице отбелязва, реализираното ПТП е типично такова
за пешеходна пътека. Съгласно ТР №2/16г. на ВКС, ОСНК „Наличието на пешеходна
пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на
пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна
пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при
наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили или да преминават
през нея. При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека
пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му
осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на
необозначено място“. „Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно
е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното
платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се
упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП“. Ако
пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП е налице
съпричиняване. Съгласно чл.113 от ЗДвП при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията
до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;
както и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение. Съгласно разпоредбата на чл.
114 от ЗДвП на пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на платното за
движение; 2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост; 3. да
извършват търговия и услуги на платното за движение. От своя страна ищцата като
пешеходец не е имала противоправно поведение, с което да е нарушила правилата
на чл.113 и чл.114 от ГПК. Същата е предприела пресичане на пътното платно на
регламентирана пешеходна пътека при зЕ.сигнализация на светофарната уредба. Водачът
М. е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал и е извършвал ляв завой. По това
време пешеходката В.П. вече е пресичала платното за движение на бул. „Шипченски
проход“ към насрещната улица „Калина Малина“, като се е намирала на 17м. от
левия тротоар пред зала Универсиада. Пешеходката е предимство на пешеходната пътека и е
очаквала, че водачите на МПС ще уважат това й право. При извършване на
маневрата ляв завой водачът на л.а. Дачия Логан е имал възможност да вижда
движещата се вляво и пред автомобила пешеходка. Не е имало автомобил пред
управлявания от Р.М. л.а.„Дачия Логан“, който да е възпрепятствал видимостта на
водача към пешеходката. С оглед на изложеното съдът приема, че водачът Р.М. е
имал противоправно поведение, в резултат на което е причинено ПТП. Вината му,
под формата на непредпазливост, се предполага до доказване на противното.
Ответникът не опроверга тази презумпция. Съдът приема, че липсват доказателства
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Възражението на
ответника за съпричиняване е неоснователно.
Въз основа на медицинската експертиза съдът приема и наличието на пряката
причинно следствена връзка между виновното противоправно поведение на водача и телесните
увреждания на пострадалата ищца. Тези телесни увреди са причинили вреда на ищцата.
Налице са елементите на сложния
фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия
автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда за ищцата
по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата. Ответникът е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач Р.М..
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост /чл.52 от ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./
увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо
от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Между
застрахователя и собственика на МПС, причинило ПТП, е налице валидно сключен
застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобила за процесния
ден 20.12.2010г. Последният е основание за възникване на прякото право на ищеца
срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на З. по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства /чл.257 ал.1 от КЗ, отм./. Съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети
причинените на трети лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При
последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и
страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно
практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не
е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на
самото общество в конкретната държава.
Преценявайки събраните по делото доказателства /комплексна съдебно
медицинска експертиза и свидетелски показания/ за преживените от ищцата болки и
страдания от получените травми, последвалото лечение, продължителността на
възстановителния период, последствията от тях и прогнозата за състоянието на ищцата,
във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП
и съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за процесната
година, съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на претендираните
40 000 лв. Уврежданията на ищцата са тежки, тъй като са изисквали болнично
лечение. Търпяла е множество билки и страдания непосредствено след увреждането,
а и след това. Ищцата към момента на ПТП е била на 67г. възраст, търпяла е ограниченията,
които лечението и възстановителния период от травмите са и наложили, вкл. и
грижите на трети лица в продължение на 5 месеца, като 2 месеца е била абсолютно
неподвижна на легло. Настъпили са отрицателни емоционални
усещания, породени от физическите болки и душевния дискомфорт, доколкото не е
могла да се придвижва сама /дори и с бастун/, не е могла да извършва каквито и
да е самостоятелни действия. Преживяла е и негативни психични изживявания,
характерни за пострадалите от ПТП, още повече че е пострадала на пешеходна
пътека и е съобразила всички правила за движение на пешеходци, а като възрастен
човек е подлежала на специално внимание и грижа от страна водачите на ПТП. Към
настоящия ищцата физически се е възстановила от получените телесни увреди, като
движенията при абдукция са останали ограничени с 10 градуса. Изпитваните от
ищцата болки и затруднения в движението към настоящия момент в по-голямата си
част не се дължат на уврежданията от ПТП. Останал е обаче страхът да се движи
самостоятелно, която е променило безвъзвратно начина й на живот.
Предявеният
иск за имуществени вреди също следва да се уважи в пълен обем. Установи се, че
претендираните от ищцата разходи за лечение са извършени във връзка с нейното
лечение и възстановяване и са в пряка причинно следствена връзка с получените
от ПТП увреждания.
В
исковата молба ищцата претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава от
деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. При непозволеното увреждане длъжникът
изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходимо да му е
отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което, доколкото прекият
причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на увреждането и отговаря
за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната разпоредба, отговорността
на застрахователя следва да бъде, както на застрахования - дължи се лихва върху
обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е
отправяло покана както към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо
лихвата за забава върху дължимото на ищеца обезщетение за вреди се дължи от
деня на увреждането - 20.12.2010г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
Ищцата е
направила разходи в размер на 820 лв. , съобразно представения списък.
Нейният процесуален
представител претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът
представя списък с разноски за 285 лв.,
претендира юрисконсултско възнаграждение определено по реда на Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата се следват направените от нея разноски.същите са
сторени в настоящото производство за експертизи и такса.
С оглед
изхода на делото, на ответника не се следват разноски.
На основание
чл.38 ал.2 от ЗАдв на процесуалния представител на ищцата се следва
възнаграждение в размер на 1730лв. , изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи в полза на съда държавна такса върху
уважените два иска – 1650лв. От тях следва да се намали сумата от 50лв., които
ищцата е внесла по сметката на съда, след освобождаването й частично от
държавна такса.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- З.“ АД, ЕИК ********, със седалище ***
и адрес на управление *** да заплати на В.Ш.П., ЕГН ********** *** следните три
суми: сумата от 40 000 (четиридесет
хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 20.12.2010г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 20.12.2010г.
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, които вреди са
причинени виновно от застрахован при Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
З.“ АД по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със
застрахователна полица № 231100048753, период на покритие от 31.03.2010г. до
30.03.2011г., водач Р.Е.М., ЕГН **********, сумата от 271.08 лв. ведно със
законната лихва считано от 20.12.2010г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на същото
ПТП, и сумата от 820 лв. разноските по делото.
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- З.“ АД да заплати на адв.Д.Й.Н.,
САК, със служебен адрес ***, на основание чл.83 ал.2 от Закона за адвокатурата,
сумата от 1730 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК- З.“ АД да заплати по сметката на Софийски градски
съд държавна такса на основание чл.78 ал.6 от ГПК в размер на 1600лв.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- З.“ АД за присъждане на разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и на третото
лице.
Съдия: