№ 310
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Анна Стр. Викова
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300601581 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по протест на Районна прокуратура гр. Пловдив против
Присъда от 07.04.2022г. по НОХД № 1338/2022г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив. С посочения съдебен акт подсъдимата Н. * е призната за ВИНОВНА
в това, че на 12.01.2022 в гр.Пловдив, е отнела чужди движими вещи –
часовник марка „Rolex” модел „126622“ със сериен номер: 3L0C7997, на
стойност 16 500 лева, часовник марка „TAG HEUER“, модел „САС1111-0“
със сериен №GL5478 на стойност 250 лева и часовник марка „Sainthonore“,
модел „DEPOSE“ със сериен №898127.1-J06 на стойност 100 лева – на обща
стойност 16 850 лв. / шестнадесет хиляди осемстотин и петдесет лева /, от
владението на *, от гр.Пловдив, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194 ал.1 от
НК, вр. чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58 А, ал. 1 от НК вр. чл. 54 ал.1 от НК е
осъдена и й е наложена наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА. На основание чл. 66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на
така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
1
присъдата в сила. РС е осъдил подсъдимата да заплати и направените по
делото разноски.
В протеста и допълнителния такъв се прави искане за увеличаване
наказанието на подсъдимото лице, с оглед високата степен на обществена
опасност на деянието и дееца, поради което и наложеното наказание от
първостепенния съд се явява несправедливо. В съдебно заседание протестът
се поддържа по изложените в него доводи.
На въззивното производство защитника на подсъдимата изразява
становище за правилност и обоснованост на постановената присъда, като
счита протеста за неоснователен, тъй като първата съдебна инстанция
законосъобразно е отчела смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на
присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на
страните, и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Производството е протекло в съдебната си фаза по реда на Глава 27 от
НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимата е признала изцяло
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразила
съгласие да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд с
определение е обявил на страните, че ще ползва при постановяване на
присъдата доказателствата, събрани на досъдебното производство, без да
събира други такива.
От събраните по делото доказателства, настоящият съд намира за
установена следната фактическа обстановка, приета за установена и от
първостепенния съд:
Подсъдимата Н. С. през 2020 г. живеела в гр.Пловдив в апартамент под
наем, намиращ се на * заедно със свидетелката *. Двете се занимавали с
проституция и се рекламирали в социалните мрежи и по този начин
клиентите се свързвали с тях.
Свид.* живеел в гр.Пловдив, на ул. * и притежавал три броя часовници -
единият с марка „Rolex” със сериен номер: 3L0C7997, модел: 126622, който
2
бил закупил от магазин на Ролекс в гр.София, бул. „Витоша“ № 34, на дата
29.11.2019г. за сумата от 10 800 евро, другият - марка „TAG HEUER“ със
сериен №GL5478 и третият - марка „Sainthonore“, модел „DEPOSE“ със
сериен №898127.1-J06, които държал в гардеробно помещение в спалнята на
апартамента си на посочения адрес.
На 11.01.2022г. около 20:00ч. * се прибрал в дома си, пил алкохол и към
01:30ч. на 12.01.2022г. решил да си извика проститутка. След известно
търсене в различни интернет-сайтове за компаньонки, той намерил
телефонния номер на свидетелката * и се уговорил с нея да го посети в дома
му.
От своя страна последната поканила подсъдимата, която нямала
ангажимент по това време, да я придружи и двете наели таксиметров
автомобил, управляван от свидетеля *, марка и модел „Киа Маджентик”, с
рег.№*, за да ги закара до адреса на свидетеля *. Свидетелят * работел като
таксиметров шофьор към фирма „Лидер такси” и познавал свидетелката * и
подсъдимата С., като понякога те му се обаждали да ги превозва на различни
адреси в гр. Пловдив през нощта.
Около 03:00ч., таксито, в което се возели последните, спряло на адреса
на * и двете жени слезли от него и се качили в апартамента на постр.*, който
видял че вместо една са дошли две жени, за което * му предложила да правят
„тройка“, но * отказал. Уговорил се с *, че ще ползва само нейните услуги.
Свидетелката * и пострадалият се настанили в хола на дивана, а през
това време подс.Н. С. започнала да обикаля из апартамента, като пушела
цигари. Още при влизането на двете жени, свидетелката * поискала от * да й
плати предварително сумата от 150лв. Подсъдимата също поискала от
пострадалия да й плати, като той се съгласил да й даде сумата от 120 лева.
След това последният отишъл до спалнята, където държал портфейла си и
взел парите и им платил. Това навело подсъдимата на мисълта, че именно там
* държи свои ценни вещи и пари и тя решила да използва обстоятелството, че
само свидетелката * ще е заета да обслужва клиента, за да претърси
жилището му и да открадне ценни вещи или пари.
След като * и * започнали да правят секс, подсъдимата влезнала в
спалнята и отворила гардеробното помещение и открила горепосочените три
часовника, взела ги в себе си и се върнала в хола.
3
След като приключил със сексуалните занимания около 04:30ч.,
пострадалият изпратил двете жени и легнал да спи.
След като си тръгнали от дома на пострадалия, С. и * се прибрали в
апартамента на *, където първата извадила откраднатите от дома на *
часовници и ги показала на съквартирантката си.
На сутринта, когато се събудил, около 10:00ч. постр.* отишъл на работа
и се прибрал се около 19:30ч. на 12.01.2022 г. Докато се събличал в
гардеробното помещение, установил, че и трите му часовника, които предната
вечер били на мястото си, липсвали. Той бил сигурен, че часовниците са били
там преди идването в апартамента му на проститутките и се усъмнил, че тази,
с която не се бил занимавал сексуално, ги е откраднала, докато той с другата.
Поради това той сигнализирал на полицейските органи за случая. Заедно с
това, писал и в социалните мрежи на различни лица, предоставящи сексуални
услуги срещу заплащане, за да търси часовниците си. Вследствие на това, на
свид.* се обадила нейна колежка, за да я уведоми, че лице търси отнети
часовници. Докато подсъдимата спяла, свидетелката *, тъй като била
изплашена, поставила отнетите от С. трите броя часовници - марка „Rolex”
със сериен номер: 3L0C7997, модел: 126622, марка „TAG HEUER“, модел
„САС1111-0“ със сериен №GL5478 и марка „Sainthonore“, модел „DEPOSE“
със сериен №898127.1-J06 в кухненския шкаф, в една кутия от маргарин и в
плик с макарони.
След като * подал жалбата си в полицейското управление Н. С. и
свидетелката * били установени. Подсъдимата признала вината си в хода на
разследването. Трите часовника били върнати на пострадалия на 24.01.2022г.
Горната фактическа обстановка първостепенният съд е приел за
установена въз основа на показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели *, *, * и *, с които кореспондират писмените
доказателства и ангажираните способи за разследване. Така, в хода на
разследването по досъдебното производство е бил извършен оглед на
местопроизшествието от 13.01.2022 г. в апартамента на *, за което е бил
изготвен протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата. Наред с
това с протокол за доброволно предаване от 14.01.2022 г. /л.24 ДП/
пострадалият е предал по досъдебното производство копия на документи за
притежавания от него часовник Ролекс, а последните представляват
4
документи, удостоверяващи собствеността по отношение на
инкриминираните вещи. С протокол за претърсване и изземване от 14.01.2022
г. е било извършено претърсване и изземване в жилището, обитавано от
подсъдимата С. и свидетелката *, при което били намерени и иззети часовник
марка „Rolex”, часовник марка „TAG HEUER“ намерени в кутия от маргарин
в кухненски шкаф и часовник марка „Sainthonore“, намерен в отворен пакет
от макарони. Връщането на собственика им * е удостоверено посредством
приложената по делото разписка от 24.01.2022 г. Извършено е и разпознаване
от свид.* на подсъдимата С., видно от протокол за разпознаване на лице от
15.01.2022 г. /л.30 ДП/. При постановяване на присъдата
първоинстанционният съд се е позовал и на заключението на назначената
СОЕ, от която се извежда стойността на отнетите вещи, а именно: часовник
марка „.ROLEX“ мод. 126622 Серия: 3LOC997 - 16 500лева; часовник марка
„TAG HEUER“ - 250 лева; часовник марка „Sainthonore“ - 100 лева. Направен
е коректен анализ на доказателствените източници в атакувания съдебен акт
при проведеното от РС съкратено съдебно следствие. Налице са
свидетелските показания на * /вкл.и пред съдия/ и *, пряко свързани с
релевантни за разкрИ.не на обективната истина факти, а на останалите
свидетели - косвено. Обосновано е прието, че самопризнанието на
подсъдимата Н. С. се подкрепя непротиворечиво от доказателствения масив
по делото и синхронизира с писмените и гласните доказателства. Последните
се явяват обективни, последователни и пресъздадени относно фактите, които
всеки свидетел лично е възприел и без данни за манипулация или
заинтересованост. Посоченото в мотивите към присъдата позоваване на
обясненията на подсъдимата съдът отчита единствено като неточност,
доколкото същата не е давала такива на досъдебното производство, но е
признала вината си. Пред първия съд единствено е съобщила за доходите си и
грижа към родител, които сведения не представляват обяснения касателно
деянието и разкрИ.нето му, което е и недопустимо в производството по
чл.371 т.2 от НПК и това правило е било спазено от контролирания съд.
Подсъдимата пред районния съд е заявила единствено факти, които се
отнасят към кръга въпроси по чл.102 т.3 от НПК. В хода на производството
липсват обяснения на подсъдимото лице, служещи самостоятелно за
разкрИ.не на обстоятелствата по чл.102 т.1 и т.2 от НПК, за да бъдат
съпоставени с показанията на свидетелите /л.5 ДП/. На свой ред въведеното
5
от законодателя „самопризнание“ касае единствено изявление на лицето за
признание на факти, сочени в ОА и съгласие да не се събират доказателства.
При собствена проверка на приобщената по делото доказателствена
маса, настоящият съд достигна до същите изводи за авторството, вината и
отговорността на предаденото на съд лице, както е приел и първостепенният
съд с описаната по-горе корекция при кредитирането на доказателствените
източници.
На следващо място, Окръжен съд Пловдив намира, че законосъобразно
съобразно нормата на чл.54 от НК е индивидуализирано наложеното
наказание на подсъдимата от първата съдебна инстанция, доколкото
подаденият протест касае единствено оплакване за несправедливост на
наказанието. За престъплението по чл.194 ал.1 от НК предвиденото наказание
е до осем години лишаване от свобода. Обстоятелствата, релевантни за
отмерване на наказателната отговорност на предаденото на съд лице са
правилно отчетени. Проверяваният съд е наложил наказание на подсъдимата
в размер на една година, което е ориентирано към минимума от 3 месеца, но
го и надвишава с девет месеца, за което се били отчетени високата стойност
на отнетото и лошите характеристични данни на подсъдимата.
Първостепенният съд не е посочил конкретно кои обстоятелства отчита като
лоша характеристика на подсъдимата, но видно от изисканите данни от
Централно бюро съдимост при министерство на правосъдието, подсъдимата е
имала в миналото противообществена деятелност в чужбина, за което са й
били наложени наказания, включително глоба в размер на 200 евро. На
констатираните отегчаващи отговорността обстоятелства проверяванията съд
е противопоставил чистото съдебно минало на извършителя, признанието на
вината, изразеното съжаление за стореното и факта на връщане на вещите на
техния притежател. Направеното оплакване в протеста, свързано с
последното отмерено от РС смекчаващо отговорността обстоятелство е
несъстоятелно. Ако връщането на вещите бе по самоинициатИ. на дееца,
деянието щеше да е с друга правна квалификация, по-лека от тази на
основния състав на престъплението кражба. Следва да се посочи, че макар че
е решила да не дава обяснения, което е и нейно право, действията на
подсъдимата в хода на разследването обективират съдействие на органите на
досъдебното производство, а като резултат правата на пострадалия са били
6
охранени, тъй като още в предварителната фаза на наказателното
производство е получил отнетото му и то на не малка стойност. При
извършеното претърсване и изземване в присъствието на свид.* и
подсъдимата Н. С. са били посочени именно местата, в които са били скрити
часовниците на пострадалия. Възраженията в тази насока в протеста са
неоснователни, при все, че в самия обвинителен акт, очертаващ рамките на
доказването, е визирано, че инкриминираните вещи са били скрити там не от
подсъдимата, а от свид.*.
Наред с горното следва да се отбележи, че оплакванията в депозирания
протест са насочени срещу индивидуализацията на наложеното наказание на
подсъдимата в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА, не се коментира определеното
наказание от една година лишаване от свобода преди приложението на чл.58а
от НК. Прокурорът не държи сметка, че процесът по индивидуализация на
наказанието се осъществява единствено по отношение на определеното по
правилата на чл.54-58 от НК наказание. На свой ред чл.58а ал.1 от НК се
прилага автоматично вследствие прилагането на процесуалния регламент на
чл.373 ал.2 от НПК, за което законодателят не е вменил на решаващия съд
друга преценка на индивидуализиращите отговорността обстоятелства, а
единствено математическо изчисляване чрез намаляване с 1/3 и то след като
наказанието вече е определено по правилата на Общата част на НК.
В изложения смисъл изцяло следва да бъде потвърден обжалваният
първоинстанционен съдебен акт като правилен, обоснован и законосъобразен.
Съдът не намери основание за неговото изменение или отмяна. РС Пловдив
правилно се е произнесъл относно разноските по делото.
Воден от горното и на основание чл. 334, т.6 вр. чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 74 от 07.04.2022г., постановена по
НОХД № 1338 от 2022 год. по описа на Районен съд – гр.Пловдив.
Решението е окончателно.
Да се уведомят страните за изготвянето му.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8