№ 1614
гр. Варна, 04.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900385 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове от „Юробанк България” АД,
гр.София, за осъждане на П. Е. М. да заплати в полза на ищеца суми за главница ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба, договорна лихва, мораторна лихва,
дължими на основание Договор за кредит № ********* от 24.03.2022 г.
По предварителните въпроси:
Съдът намира исковата молба за редовна, доколкото същата има изискуемото съгласно
чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл. 128 ГПК.
Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията за родова и
местна подсъдност на делото. Съобразно чл. 113 от ГПК искът е предявен пред съда по
настоящия адрес на ответника, който има качеството на потребител по договора за кредит.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съгласно разпореждане № 4612/09.09.2024 г. делото се разглежда по общия ред, с оглед
на което размяната на книжа е приключила.
По допустимостта на производството:
Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната
легитимация съответства на наведените от ищеца твърдения за наличие на облигационно
правоотношение между тях, възникнало по силата на сключен договор за потребителски
кредит, изпълнението на задълженията по който е предмет на предявения иск. Правният
интерес на ищеца от предявяване на осъдителния иск следва от твърденията му за проведено
заповедно производство предмет на ЧГД № 2480/2024 г. по описа на ВРС, по което е
отхвърлена част от претенцията, с което е осъществена хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК. Видно от приложеното ЧГД № 2480/2024 г. по описа на ВРС, съдът не е дал указания
за предявяване на иск. Заявителят е узнал за издадената заповед за изпълнение за част от
вземането на 19.06.2024 г. , което е видно от разписката на л. 35 – гръб, поради което срокът
по чл. 415, ал. 4 е спазен.
По доказателствата:
С исковата молба са представени писмени доказателства и е поискано назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза.
Представените от ищеца писмени доказателствени средства – надлежно заверени по
реда на чл. 183 ГПК преписи от документи, са допустими, необходими за установяване на
релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да
1
бъдат допуснати до приемане.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е относимо към
предмета на спора и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна. Съдът
намира, че произнасянето по същото следва да се отложи за първото съдебно заседание с
оглед на възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение, ако са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК.
На страните следва да се укаже, че съдът следи служебно за наличие на неравноправни
клаузи в договорите с потребители.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, като на страните бъде съобщен проект за доклад по делото и същите бъдат
напътени към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
31.01.2025 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
ПРЕДЯВЕНИ са обективно съединени искове от „Юробанк България” АД за осъждане
на ответника П. Е. М., ЕГН **********, адрес гр. В., бул. О. П. п., бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, да
заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, следните суми: 42 115,57 лева
(четиридесет и две хиляди сто и петнадесет лева и петдесет и седем стотинки) – главница,
ведно със законна лихва считано от 29.02.2024г. до окончателното й изплащане; 577,43 лева
(петстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки) – възнаградителна лихва
за периода 13.05.2023г. до 13.02.2024г.; 1 712,24 лева (хиляда седемстотин и дванадесет лева
и двадесет и четири стотинки) – мораторна лихва за периода от 13.05.2023г. до 13.12.2023г.,
дължими на основание Договор за потребителски кредит ********* от 24.03.2022 г., както и
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сторени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2480/2024 г. по описа Районен съд – Варна. Претендират се и
съдебно-деловодните разноски в настоящото производство.
В исковата молба се излагат следните правнорелевантни фактически твърдения:
„Юробанк България" АД предоставило на П. Е. М. банков кредит съгласно сключен
Договор за потребителски кредит ********* от 24.03.2022г. Кредитът в размер 50000.00 лв.
(петдесет хиляди лева и нула стотинки) бил усвоен по разплащателни сметки на различни
финансови институции, при които кредитополучателят е имал задължения.
Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в
срокове и при условията на сключения договор. Страните договорили фиксиран лихвен
процент в размер на 4,8 % през първите дванадесет месеца - чл. 3, ал. 1, т. 1 от Договора. За
остатъка от периода била уговорена променлива годишна лихва, която представлява сбора
от Референтния лихвен процент „Прайм“ на Банката, за съответния период на начисляване
на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 4,8 % - чл. 3, ал. 1, т. 2. В чл. 3, ал. 2 от
договора бил посочен начина на определяне на референтния лихвен процент „Прайм“ на
банката кредитор съгласно Методология – приложение към договора, като
кредитополучателят бил запознат със съдържанието и. Годишния процент на разходите по
́
кредита бил в размер на 6,5%. В чл. 7 било уговорено, че процесният кредит се погасява на
анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и
падеж в погасителен план към договора за кредит. Уговорената падежна дата била 13-то
2
число на месеца, а крайният срок за погасяване на кредита – 13.03.2032 г. при общ брой на
погасителните вноски – 120. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят се задължил да плаща
лихва за времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на
законната лихва за забава.
Поради неизпълнение на договорните условия, а именно неплащане на месечна вноска
с падеж първа просрочена вноска на 15.05.2023 г. и на основание 14.1 от договора във връзка
с чл. 60 ЗКИ банката обявила целия остатък по кредита за предсрочно изискуем без да се
прекратява действието на договора. До кредитополучателя била изпратена Покана -
уведомление с изх. 2782/2023г. чрез ЧСИ Петя И., на посочения в договора адрес, която била
връчена на 14.12.2023г. чрез залепване. При условие на евентуалност ищецът заявява, че
обявява предсрочната изискуемост с исковата молба, инициирала настоящото производство,
към която е приложена Покана - уведомление с изх. 2782/2023г. на ЧСИ Петя И..
На 29.02.2024г. „Юробанк България" АД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист срещу
ответника П. Е. М., по което било образувано ч. гр. д. № 20243110102480 по описа Районен
съд – Варна. С Разпореждане № 9198/04.03.2024 г. на заповедния съд заявлението било
отхвърлено изцяло, като с Определение № 1704 от 30.04.2024 г. по въззивно частно
гражданско дело № 20243100500747 по описа на Окръжен съд Варна в полза на „Юробанк
България“ АД били присъдени само падежиралите към момента на предсрочна изискуемост
вноски, а именно: 3 484,47 лева – главница от 15.05.2023г. до 12.02.2024г.; 1 761,33 лева –
възнаградителна лихва от 13.05.2023г. до 13.02.2024г.; 229,23 лева – мораторна лихва от
13.05.2023г. до 13.12.2023г.; 64,00 лева – такси от 17.05.2023г. до 12.02.2024г.; 37,20 лева –
нотариални такси от 18.01.2024г. до 12.02.2024г. Поради частичното отхвърляне на
подаденото от Юробанк България АД заявление по чл. 417 ГПК и липса на плащане на
задълженията по Договор за потребителски кредит ********* от 24.03.2022г. на основание
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, ищецът имал правен интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е взел
становище по исковете.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ на правата: чл. 430, ал. 1, във вр. с чл. 432 от ТЗ.
Не са налице безспорни факти и обстоятелства.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ за подлежащите на доказване факти, съобразно
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, се разпределя между страните по следния начин:
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи спорните факти, от които произтичат
претендираните права, а именно: предоставянето на кредита на кредитополучателя, датата
на усвояване на главницата и размера на усвоената сума; наличието на основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в частност какви суми са изплатени от
ответника по главница и лихви и кога са преустановени плащанията на погасителните
вноски; обявяването на предсрочната изискуемост на кредита и датата на нейното
настъпване; размера на претендираните вземания за главница и лихви.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да установи, евентуално, че е погасил задълженията
си.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно ще извърши проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, в частност, клаузите на
договора даващи право на банката да увеличава едностранно договорения лихвен процент,
както и за евентуално нарушаване на императивни правни норми регламентиращи
потребителската защита.
3
В тази връзка УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че носи тежестта да докаже, че са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), както и изискванията на ЗЗП; при наличие на неравноправни клаузи – че
същите са били индивидуално договорени.
ДОПУСКА до приемане като писмени доказателствени средства по делото
приложените към исковата молба и уточняващата молба заверени по реда на чл. 183 ГПК
преписи от документи.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
за първото по делото заседание след изслушване на становищата на страните.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор – чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4