РЕШЕНИЕ
№
307
гр.
Враца, 7.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, шести състав,
в публично заседание на 27.07.2023
г. /двадесет и седми юли две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като
разгледа докладваното от съдията исково
адм. дело № 384 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е на основание
постъпила искова молба от В.Б.Л.
***, действащ чрез процесуалния си представител адв. Л.В., против Областна
дирекция на МВР - Враца с цена на иска 500.00 /петстотин/ лева и посочено
правно основание чл.1, ал.1, т.1 ЗОДОВ. С исковата молба се претендират неимуществени вреди,
причинени от отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № 1795зз-174/25.05.2022г.
на Полицейски инспектор при РУ - Враца, към ОДМВР - Враца, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от 14.05.2023г., деня на влизане в
сила на решението на РС – Враца по АНД №512/2022г., с което е отменена, до
окончателното изплащане на тази сума.
Изложени са доводи,
че ищецът е бивш безупречен дългогодишен служител в системата на МВР с
множество награди и принудителното му задържане, без предоставяне на каквато и
да било информация от страна на полицейските служители, е повод за изключително
унижение, срам, уронване на честта и достойнството му, загуба на самочувствие. Неправомерното
задържане е причинило силен стрес, негативни емоции, тревожност, душевни
страдания и влошаване здравословното състояние на ищеца. По повод преживения
стрес и негативни емоции получил стягане в гърдите, затруднено дишане, повишаване
на кръвното налягане световъртеж и повръщане. На 01.06.2022г. посетил личния си
лекар за преглед, който констатирал описаните по-горе здравословни проблеми в
Амбулаторен лист за преглед №2215240126DE и издал болничен лист за временна
неработоспособност № Е20213552278 за периода от 01.06.2022 г. до 10.06.2022 г.
За периода от 25.05.2022 г. - принудителното задържане на ищеца до 14.05.2023г.
влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за задържането
му, ищецът непрестанно е изпитвал душевни и физически страдания, изразяващи се
в тревожност, срам, гняв, ежедневно е преживявал причинения му стрес и
унижение, имал е трайно усещане за проявена несправедливост от страна на
държавата, за уронване честта и достойнството му в следствие на безпричинното
му задържане като престъпник. За посочения почти едногодишен период ищецът е
намалил своята активност и работоспособност, мислейки за случилото се и
изпитвайки силни отрицателни емоции и чувства. Затворил се в себе си, проявявал
раздразнителност, апатия и не желаел да общува с близките, приятелите си, сред
които има много бивши колеги от системата на МВР, да излиза и да се събира с
тях. Непрекъснато повтарял, че дълги години е бил уважаван и безупречен
служител и не може да се примири с това, че безпричинно е задържан, отведен и
обискиран като престъпник в РУ - Враца, че е заведен в ЦСМП - Враца под конвой,
където пред много познати хора е въведен за принудително медицинско изследване.
Към настоящия момент при спомена за случилото се все още се чувства унизен,
проявява тревожност и изпитва негативни емоции. Претендират се разноски
съобразно представен по делото списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът - Областна Дирекция на МВР
Враца, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Д.П.
оспорва предявения иск, като намира същия за неоснователен и недоказан.
Потвърждава, че Л. е бил доведен с полицейски автомобил в РУ – Враца, за да
бъде разпитан във връзка с инцидент, но продължителността на задържането е за един
час, като не е бил привеждан в ареста, не са му слагани белезници, спрямо него не са извършвани
принудителни мерки и след приключване на разпита е бил освободен.
Представителят на Окръжна прокуратура
счита исковата претенция за основателна и доказана, тъй като от доказателствата
по делото се установява, че ищецът е можело да бъде разпитан и без издаване на
заповед за неговото задържане и принудително отвеждане с полицейски автомобил в
РУ. Отправя искане към съда да постанови решение, с което да уважи иска.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С.Н.Л. и Л.Н.П.
От показанията на св.
Л., се установява, че същата е съпруга на ищеца и на 25.05.2022 г. е била с
него в семейния автомобил, с който се прибирали от работа. На кръстовището на ул. „Екзарх Йосиф“ и бул.
„Демокрация“ две жени пресичали с куче, което било без повод. След като ги
изчакал, Л. потеглил с автомобила, но видял кучето, тъй като то било изостанало,
но съприкосновение не е имало нито с кучето, нито с пешеходците. Двете жени,
обаче се нахвърлили върху колата с чантите си. След като се прибрали в с. К.,
където живеят към 17:30 ч.-18.00ч. пред домът им пристигнал патрулен автомобил
и полицейски служители извели съпругът ѝ. Отсреща на пейката имало
съседи, които видели цялото това нещо. От него знае, че са го завели до спешния
център и са му направили принудителен преглед, след което е закаран в РУ-Враца.
В спешния център, където влязъл под конвой е видял техни познати, от което се е
почувствал много неудобно В полицията му направили обиск, връчили му заповед за
задържане, доколкото знае от него не е превеждан в съответните помещения за
задържане - самия арест, след това го освободили и той ѝ се обадил да го
прибере с колата. Това принудително отвеждане му се отразило зле. Той е
дългогодишен служител на полицията, първо в икономическа полиция после в ДАНС,
пенсиониран е оттам с почести, има грамоти и награди. Това отношение на
колегите без да е имало инцидент му се отрази много зле. Станал гневен, нервен,
не можел да спи нощно време, започнал да вдига кръвно. Ходили при личния лекар,
тъй като получил стягане в сърцето, световъртежи, високо кръвно налягане. Отказвал
да излиза, да се среща с колеги и приятели, спрели да идват хора у тях, спрели и
те да ходят на гости, защото изпаднал в нещо като депресия. Неправомерното му
задържане и отношението на бившите му колеги към него, несправедливостта много го
тормозела и към момента продължава да се гневи и да е обиден от това което му
се случило.
Св. П. е бивш колега на ищеца,
познава го повече от 20 г., работили заедно в една стая и знае, че е бил безупречен
служител на МВР с множество награди и поощрения, работил по тежки икономически
престъпления и се ползвал с уважението на всички колеги. Тъй като са приятели Л.
му споделил, че през май 2022 г. са пристигнали служители на РУ-Враца пред дома
му в с.К., като са му казали че са по жалба във връзка с възникнал инцидент на
пътя и трябва да го задържат и да го закарат в РУ. Преди този случай се виждали
почти всеки ден. Освен колеги са приятели и приятелски семейства. След случилото
се Л. се затворил в себе си, не искал да комуникира и да се вижда с никого, бил
гневен че му е оронена честта и достойнството от служителите на МВР-Враца. По
молба на съпругата С.Л., П. му се обаждал над 10 пъти да излезе да се видят, но
той категорично отказвал и така преустановили контакти, въпреки, че преди това
си гостували почти ежедневно.
По делото е
представена и Заповед за задържане на лице, издадена от мл. полицейски
инспектор в РУ – Враца, към ОДМВР – Враца, с която на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, ищецът е бил задържан за срок до 24 часа. Заповедта е обжалвана
по съдебен ред и е отменена с Решение № 83/23.02.2023 г., постановено по АНД № 512/2022
г. по описа на Районен съд – Враца, приложено към настоящото дело. Решението е
влязло в законна сила на 14.03.2023 г., видно от направеното
отбелязване върху него. В същото се съдържа адм.преписка по издадената заповед
за задържане.
С исковата молба са
представени амбулаторен лист за преглед от 01.06.2022г. и болничен лист от
01.06.2022г.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съдът намира за изпълнено условието
на чл. 204, ал.1 АПК
- исковете се подават от лице с надлежна процесуална легитимация и са насочени
против ответник, притежаващ характеристиките по чл.205 АПК, съгласно чл.37, ал.2, пр.2 ЗМВР, областните дирекции са юридически лица.
Съгласно чл. 204, ал.1 АПК,
за да е допустим искът по чл. 203 АПК във вр. с чл.1 ЗОДОВ, е необходимо
същият да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. В
процесния случай се претендират неимуществени вреди, вследствие отменена като
незаконосъобразна Заповед
за задържане на лице № 1795зз-174/25.05.2022 г. на Полицейски инспектор при РУ
- Враца, към ОДМВР – Враца. От доказателствата по делото се
установява по безспорен начин, че същата заповед е отменена от компетентния съд
с влязло в сила съдебно решение на 14.03.2023г. по АНД №512/2022г. на РС-Враца,
поради което предявеният иск за обезщетяване за неимуществени вреди от нея,
следва да се приеме за допустим за разглеждане от настоящия административен съд
по реда на чл.203 и сл АПК
във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Основателността на
иск с правно основание чл.1, ал.1 3ОДОВ, предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Вината
не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената
отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. Съгласно чл.4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По аргумент от
чл.154, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК, в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от
фактическия състав на предявения иск, а на съда - да приеме за ненастъпили тези
правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата или общината по посочения ред.
В настоящия случай е безспорно, че Заповедта
за задържане е отменена по надлежния ред, като незаконосъобразна. Доколкото
ищецът твърди, че душевните и физически страдания, изразяващи се в тревожност,
срам, гняв, ежедневно преживяване на причинения му стрес и унижение, усещането
за проявена несправедливост от страна на държавата, за уронване честта и
достойнството му, произтичат именно от отменения незаконосъобразен акт - Заповед за задържане на лице
№1795зз-174/25.05.2022г., то следва извод, че по отношение на тази искова претенция е
налице първата кумулативно предвидена предпоставка за основателност на иска по
чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт.
Самият факт на задържане и фактическо
лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, както и изваждането му
от нормалната битова среда, пред погледа на съседите, предполага настъпването
на притеснение и психическо напрежение, емоционален стрес, провокиран и от принудителния
медицински преглед под конвой в ЦСМП – Враца, където бил видян от познати лица,
както и от подозрението, че е извършил престъпление, поради което
претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Всяко вмешателство
от вида принудително задържане, в личната сфера на човека води до негативно
емоционално изживяване, което не се нуждае от специално доказване. Съгласно
практиката на Европейския съд по правата на човека, такова страдание не е
задължително да достигне до нивото на психологическа травма или разстройство,
или да има външни признаци или симптоми и не винаги се поддава на външни
доказателства. Създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства
произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна принудителна
административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане.
Вредите се изразяват освен в
ограничение на свободата на движение на ищеца и в унижение, неудобство, страх и
притеснение. В тази насока са и показанията на свидетелите С.Л. и Л.П., чиято
заинтересованост при
доказване на претенция за неимуществени вреди, предвид обстоятелството, че Л. е
съпруга на ищеца, а П. близък негов приятел, не следва да се абсолютизира.
Самият факт, че съгласно трайната съдебна практика настъпването на
неимуществени вреди се доказва именно и основно чрез свидетелски показания,
указва на необходимостта съответните свидетели да познават ищеца отблизо, т.е. да
са лица от близкото му обкръжение, които имат преки и непосредствени впечатления
за състоянието му преди, в деня на задържането и известен период от време след
това.
Освен това претендираните неимуществените
вреди са доказани и с медицински документи, които са установили личното
физическо и психическо здраве и личностното поведение на ищеца за исковия
период. От писмените доказателства по делото - Амбулаторен лист за преглед №
2215240125DE, от 01.06.2022 г., с анамнеза: „от няколко дни с високо кръвно по
повод преживян стрес, световъртеж и повръщане“ и обективно състояние: „от три
дни със стягане в гърдите, затруднено дишане, високо кръвно налягане 160/110“ и
от Болничен лист за временна неработоспособност № Е20213552278 за периода от
01.06.2022 г. до 10.06.2022 г., може
да се направи извод, че Л. е преживял негативни емоции довели до влошаване на
здравето му. За установено следва да се приеме, че в резултат на задържането на
ищеца за него е настъпил емоционален стрес, реакция на който е временното
затваряне в себе си, изолиране от приятели и външна среда, понесъл е
натоварващи психически преживявания.
Безспорно е налице и
причинно-следствена връзка между изложените до тук преживявания и отменената
като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на
нейното изпълнение задържаното лице претърпява тези вреди.
Съгласно нормата на чл.4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
а съгласно общото правило на чл. 52 ЗЗД при репариране на такъв вид вреди, размерът на
обезщетението се определя от съда по справедливост. В случая независимо от
становището на процесуалния представител на ищеца, че размер на неимуществени
вреди от 500.00 лв. е символичен, съдът намира същия за завишен. Съобразно
цитираното правило, размерът на обезщетението за
причинени неимуществени вреди, следва да бъде определен съобразно конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират
вредите. Като релевантни
за обезщетението факти съдът взема предвид продължителността на задържането,
около един час, обстоятелството, че ищецът дори не е привеждан в помещение за
временно настаняване, а след даденото сведение веднага е освободен, обстоятелството,
че не са му поставяни белезници, както и продължилият след това период от време
на преживяване на емоционален стрес с най-голяма интензивност през първия
месец. Съобразява се също така и самия факт на незаконосъобразното задържане и
фактическо лишаване на Л. от правото на свободно придвижване, извеждането от
дома му пред погледа на съседите, както и принудителния медицински преглед под
конвой в ЦСМП – Враца, където е видян от познати лица. Това провокира
излагането на по-широка публичност на задържаното лице, в резултат на което се
формира отрицателна обществена нагласа, както и е очаквано възникването на
чувство на срам, унижение и подронен авторитет у лицето, бидейки в това
състояние на обществени места.
При съпоставка на тези данни съдът
възприема за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди сума в
размер от 250.00 лв. Над този размер исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По изложените
съображения, настоящият
състав приема за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 АПК. Предявеният
иск е изцяло доказан по основание, но в размер, съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, от 250.00 лева, т.е. половината от претендираната сума,
като над този размер искът следва да се отхвърли като неоснователен. Върху
присъденото обезщетение следва да се начисли законната лихва от датата на
влизане в сила на отменителното решение – 14.03.2023 г. до окончателното изплащане, а не от 14.05.2023г. така както е
посочено в исковата молба.
При
този изход на делото и предвид текста на чл.10, ал.3 ЗОДОВ,
която норма е специална по отношение на чл.143 АПК, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по водене на
съдебното производство, както и възнаграждение за един адвокат, ако ищецът е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В настоящото производство
ищецът е претендирал разноски по делото, от които 10.00 лева заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3
от Закона за адвокатурата/ЗА/. По делото е представен договор за правна защита
и съдействие от 20.06.2023 г. (л.
27 от делото),
от който е видно, че ищецът е представляван пред съда безплатно от адв. Л.В. на
основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3, пред. 2 ЗА,като с представен по
делото и списък за разноски от адв.Л.В., с който се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 400.00 лева, поради което възнаграждението за процесуално
представителство се дължи директно на адвоката,съразмерно на уважената част от
иска, а именно в размер от 200.00
лева.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172 АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.Л. ***, сумата от 250.00 (двеста и
петдесет) лева
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на отменена като
незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № 1795зз-174/25.05.2022 г. на
Полицейски инспектор при РУ - Враца, към ОДМВР - Враца, ведно със законната
лихва, считано от 14.03.2023г., деня на влизане в сила на решението на РС – Враца
по АНД № 512/2022г., с което е отменена, до окончателното изплащане на тази
сума.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.Л. ***, сумата от 10.00 /десет/ лева деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л.В. ***, сумата от 200.00 /двеста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждения в настоящото производство на основание
чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца
пред ВАС-София в 14-дневен
срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати
препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: