РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ
състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Веска Китанова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 773 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от В.Л.Н. с ЕГН ********** ***, местност „Полигона“,
район „Младост“, бл.35, вх.2, ет.1, ап.3 чрез пълномощника му адв. К.Г. против Д.Г.Е.
с ЕГН ********** ***, махала „Петрово“.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото е разгледан иск с правно основание чл.109а от ЗС, с който е поискал определяне на граница между неговия имот, който притежава с н.а. № 22, том 2, нотариално дело № 427 от 1992 г. и нотариален акт № 136, том 2, рег. № 1648, нотариално дело № 315 от 2011 г. и съседният северно разположен имот, който е собственост на ответника. Сочи, че въз основа на неговия иск в РдРС било образувано гр.д. № 383/2014 г., по което съдът се е произнесъл с решение № 20 от 26.02.2015 г., което било потвърдено с решение № 363 от 16.10.2015 г. по гр.д. № 240 по описа на ПОС за 2015 г. и оставено в сила с решение № 65 от 25.07.2016 г. по гр.д. № 6167/2015 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. Излага доводи, че иска по чл.109а от ЗС е установителен, а не осъдителен или негаторен, поради което съдът е следвало да се произнесе в съответствие с направеното от ищеца искане с установителен диспозитив, като с решението по този иск е било необходимо да се индивидуализира като отсечка граничната линия, отграничаваща имота на ищеца от този на ответника. Твърди, че постановеното по гр.д. № 383/2014 г. на РдРС съдебно решение страда от два съществени порока, които се изразяват в неговата абсолютна неразбираемост, защото е неясно и от него не може да се извлече действителната воля на съда и защото заповядва нещо невъзможно. Сочи, че в мотивите на постановеното съдебно решение и в описателната част на диспозитива е описана имотна граница на ищеца от изток на имота на И.С., а при описанието на имота по скицата на вещото лице, такава граница липсва. Съгласно буквеното описание в диспозитива на решението, границата на изток с имота на И.С. е само в една точка „Д“, а при цялостното описание по скица и по букви, свършва на буква „Е“, което означавало, че имота на В.Н. няма посочени четири граници в диспозитива. Сочи, че в диспозитива на решението при буквеното му изписване, като северна граница на имота на ответника между букви „Л-М-П“ е посочен имота на Рангел Е., а в словесната част на диспозитива, в мотивите на решението и в приложеният нотариален акт № 257/1968 г. такава граница няма отразена и приложена в доказателствения материал по делото. Твърди, че в съдебния акт имотите са индивидуализирани по два белега, които са неточни, неверни и взаимно противоречащи. Сочи, че описанието на имотите в решението не дава ясна представа за тяхното разположение, като липсва индивидуализирана северна граница.
Искането към съда е да прогласи
нищожността на решение № 20/26.02.2015 г., постановено по гр.д. № 383 по описа
на РдРС за 2014 г., потвърдено с решение № 363 от 16.10.2015 г. по гр.д. № 240
по описа на ПОС за 2015 г. и оставено в сила с решение № 65 от 25.07.2016 г. по
гр.д. № 6167/2015 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., тъй като съдебният акт е абсолютно
неразбираем и не може да бъде изпълнен. Моли да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В срока за отговор ответника Д.Г.Е., чрез пълномощника си адв. Б. е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявения иск. В отговора излага доводи, че в
исковата молба са възпроизведени дословно от интернет какво означава нищожно
решение, вместо да се наведат доводи, в какво се състои неразбираемостта на
първоинстанционното решение и невъзможността му да бъде изпълнено.
В съдебно
заседание и депозирани по делото писмени бележки лично и чрез пълномощниците си
адв. Г. и адв. Топчийски – САК, поддържа предявения иск. Моли съда да постанови
решение, с което искът да бъде уважен, като му се присъдят направените по
делото разноски.
В
съдебно заседание и депозирана писмена защита ответника лично чрез пълномощника
си адв. Б., оспорва предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска, като неоснователен и недоказан и му се присъдят направените по
делото разноски.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
От представеното по делото влязло в сила на 25.07.2016
г. решение № 20 от 26.02.2015 г., постановено по гр.д. № 383 по описа на РдРС
за 2014 г. се установява, че по предявен от В.Л.Н. против Д.Г.Е. иск с правна
квалификация чл.109а от ЗС, съдът е определил на основание чл.109а от ЗС
границата между неурегулиран поземлен имот, находящ се в с. Кошарите, махала
“Петрово”, общ. Радомир, с площ от 660 кв.м., при съседи: от запад – имот на
Георги Миленов, от изток – имот на И. С. и земеделска земя, от север – път и
имот на наследници С.И. И., представляващ по скицата
на вещото лице Денка Николова, приета в с.з. от 04.02.2015 г. пространството,
заключен между северозападния ъгъл на сграда, означена с “Мж” в оцветеното в
жълто пространство по цялата и външна северна стена, последователно по буквите
ТЖЕЦЗИЙ и до същия северозападен ъгъл, собствен на В.Л.Н. и неурегулиран
поземлен имот, находящ се в с. Кошарите, махала “Петрово”, с площ от около 640
кв.м., при граници на имота: път, И. С., Г. М.и ТКЗС, представляващ по скицата
на вещото лице пространството, заключено между северозападния ъгъл на сграда,
означена с “МЖ” и оцветеното в жълто пространство по цялата и северна стена
последователно до буквите ТЖЕДГПНМЛК и до същия северозападен ъгъл, собствен на
Д.Г.Е. по скицата на вещото лице, както следва: от северозападния ъгъл на
означената с “МЖ” сграда в оцветеното в жълто пространство по цялата и външна
северна страна последователно до буквите ТЖЕД, като е постановил, че скицата
към заключението на вещото лице Д. Н., приета в с.з. от 04.02.2015 г.,
приподписана от съда е неразделна част от решението.
Със
същото решение съдът е отхвърлил предявеният на основание чл.45 от ЗЗД иск за
осъждане на Д.Г.Е. да заплаща на В.Л.Н. сумата от по 300 лева месечно, считано
от 01.04.2012 г. до преустановяване незаконното преминаване през собствения му
имот, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултата на преминаване през собствения на последния недвижим имот.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявения иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК, съгласно която нищожността на решението може да се предяви по исков ред
безсрочно или чрез възражение.
Искът
по чл.270, ал.2 от ГПК е установителен и неоценяем, и при липсата на специална
разпоредба, която да изключва общите правила за подсъдността, важат
разпоредбите на чл.103 и чл.104 от ГПК. Родово подсъден е на районния съд,
независимо от това дали се иска прогласяване нищожност на решение постановено
от районен, въззивен или касационен съд, тъй като разпоредбата на чл.270, ал.1
от ГПК определя правомощията на въззивния съд при релевирана или констатирана
нищожност на първоинстанционното решение при обжалването му, но не определя
подсъдността на иска по чл.270, ал.2 от ГПК.
Искът е предявен от легитимирана страна, а
ответника по иска е надлежно пасивно легитимиран да отговаря по същия.
ГПК
не съдържа определение за нищожност на съдебните решения, поради което
съдържанието на това понятие следва да бъде изведено по пътя на тълкуването,
основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо
волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен
спор. Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение и макар да няма
дадена в закона легална дефиниция, в съдебната практика се приема, че е налице
такава, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда,
от незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на
волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването.
Нищожното решение за разлика от недопустимото не е годно да породи правни
последици. Ето защо това е единственият порок, който освен по пътя на
обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно
(чл.270, ал.2 от ГПК). Това е прието и в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012
г., постановено по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
съдебните решения са нищожни само в случаите на постановяването им от
ненадлежен орган или ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт
на съда, ако не са подписани от членовете на съдебния състав, ако не са в
писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда дори и
при тълкуване.
Видно
от решение № 20 от 26.02.2015 г., постановено по гр.д. № 383 по описа на РдРС
за 2014 г., с него са определени границите между два неурегулирани имота, като
в мотивите на решението съдът е посочил защо не кредитира изчертаната към
заключението скица изцяло, а е определил границата между двата имота въз основа
на изчертаната скица от вещото лице и установеното за безспорно доказано по
делото чрез събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Атакуваното
решение е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и волята на съда е
изразена в мотивите по ясен и разбираем начин.
В
исковата молба се твърди, че решението на РдРС по гр.д. № 383/2014 г. е
нищожно, тъй като е абсолютно неразбираемо и от него не може да се извлече
действителната воля на съда и защото заповядва нещо невъзможно.
Видно
от мотивите на решението РдРС, съдът аргументирано и последователно и изложил
мотиви кои факти и обстоятелства е приел за безспорно установени по делото и
кои не, въз основа на кои доказателства, респ. кои събрани по делото
доказателства кредитира и кои не. От друга страна изложеното в исковата молба
като основания за нищожност съставляват доводи за евентуално допуснати
нарушения на закона при постановяване на решението, които имат отношение към
неговата правилност и законосъобразност, но не и към валидността на съдебният
акт. Правилността на съдебното решение е проверена и по пътя на инстанционния
контрол, което се установява от приложеното към настоящето дело гр.д. №
383/2014 г. на РдРС.
Както
бе посочено по-горе в разпоредбите на ГПК и по-конкретно в чл.270, ал.2 от ГПК,
няма изрично посочване на пороците, които да обуславят нищожност на съдебните
решения като същите се извеждат по тълкувателен път в съдебната практика.
Независимо от това настоящият съдебен състав констатира, че в конкретния
случай, по отношение на решение № 20 от 26.03.2015 г., по гр.д. № 383/2014 г.
на РдРС не е налице никоя от хипотезите на нищожност - същото е в писмена
форма, подписано е, постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в рамките на правораздавателната власт на съда и волята на същия е
изразена по начин, който позволява тя да се изведе от акта. По отношение на
последното обстоятелство несъмнено в мотивите на съдебния акт се съдържа волята
на съда да разреши повдигнатия пред него правен спор, при което довода за
нищожност поради липса на волеизявление, респ. неговата пълна неразбираемост и
невъзможност да бъде изпълнено решението е неоснователен и недоказан, а
формираната в мотивите към съдебния акт воля на съда е абсолютно разбираема и
логически последователна, което обуславя и абсолютната яснота на диспозитива на
този съдебен акт, потвърден с решение № 363 от 16.10.2015 г., по гр.д. № 240 по
описа за 2015 г. на ПкОС и оставено в сила с решение № 65 от 25.07.2016 г. по
гр.д. № 6167/2018 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.
По
изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за
прогласяване нищожност на решение № 20 от 26.03.2015 г., по гр.д. № 383/2014 г.
на РдРС, потвърдено с решение № 363 от 16.10.2015 г., по гр.д. № 240 по описа
за 2015 г. на ПкОС и оставено в сила с решение № 65 от 25.07.2016 г. по гр.д. №
6167/2018 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
При
този изход на делото, следва да бъде уважено направеното от ответната страна
искане за присъждане на разноски, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК съдът
следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 500 лева,
представляваща направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Л.Н. с ЕГН ********** ***, местност
„Полигона“, район „Младост“, бл.35, вх.2, ет.1, ап.3 срещу Д.Г.Е. с ЕГН ********** ***, махала
„Петрово“ иск с правно основание чл. 270, ал.2 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че решение № 20 от 26.02.2015 г.,
постановено по гр.д. № 383 по описа на РдРС за 2014 г., потвърдено с решение №
363 от 16.10.2015 г. по гр.д. № 240 по описа на ПкОС за 2015 г. и оставено в
сила с решение № 65 от 25.07.2016 г. по гр.д. № 6167/2015 г. на ВКС, ГК, ІІ
г.о., е нищожно.
ОСЪЖДА В.Л.Н. с ЕГН ********** ***, местност
„Полигона“, район „Младост“, бл.35, вх.2, ет.1, ап.3 да
заплати на Д.Г.Е. с ЕГН
********** ***, махала „Петрово“, сумата в размер на 500.00 (петстотин) лева
представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред П.о.с. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно.
Т.П.