Номер 39524.08.2020 г.Град Шумен
Окръжен съд – ШуменСъстав I
На 24.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова Ангелова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Ралица И. Хаджииванова Ангелова Въззивно частно
гражданско дело № 20203600500291 по описа за 2020 година
Производство по чл.413 от ГПК.
Постъпила е частна жал.ба от Кооперация „Кредитмакс“-гр.Д., представлявана от
председателя И.Р.Х., чрез адв.Х.Н. при РАК срещу разпореждане №1233 от 19.06.2020г. по
гр.д.№488/2020г. на НПРС, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу длъжника М.С.А. за сумите 7200лв., представляваща
договорена месечна такса за управление на заема в размер на 5% и 7200лв., представляваща
договорена месечна такса за поддръжка на заема в размер на 5%, както и за присъждане на
разноски-288лв.държавна такса и 816.50лв.-адвокатско възнаграждение. Сочи, че искането
неправилно било квалифицирано като такова по чл.417, т.3 от ГПК, а не по чл.417, т.6 от
ГПК, като съдът следвало да провери само дали представеният документ е редовен от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Неправилно дадената от съда квалификация на искането довела и до неправилни изводи, че
между страните бил налице договор за заем, сключен с потребител и били налице
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2 от ЗЗП, както и че част от уговорките
противоречали на чл.10а, ал.2 и ал.3 от ЗПК. Молят, съдът да отмени атакуваното
разпореждане и вместо него постанови друго, с което постанови издаването на заповед за
незабавно изпълнение за сочените суми. Към жалбата прилага молба от А. до кооперацията с
искане за отпускане на кредит и решение на УС на кооперацията за отпускане на кредита.
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което се явява допустима.
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу
И.Р.Х., депозирано от Кооперация„Кредитмакс“-гр.Д., представлявана от председателя
И.Р.Х. на 19.06.2020г., НПРС е издал разпореждане №1233 от 19.06.2020г. по гр.д.
№488/2020г., с което е отхвърлил частично заявлението за сумите 7200, представляваща
договорена месечна такса за управление на заема в размер на 5% и 7200лв., представляваща
договорена месечна такса за поддръжка на заема в размер на 5%, както и за присъждане на
разноски-288лв.държавна такса и 816.50лв.-адвокатско възнаграждение. В мотивите си е
посочил, че съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не можел да изисква заплащането на
такси за действия, свързани с управлението на кредита, а в чл.10а, ал.3 от ЗПК се съдържала
забрана да се събират повече от веднъж такси за едно и също действие. Видно било също, че
процесните такси били уговорени като процент от остатъка от заема, но тяхното заплащане
било определено да започне след изплащане на последната вноска от главницата, когато
вече липсва остатък от заемна сума. Освен това, посредством тези такси се целяло
заобикаляне на правилата за ограничаване на лихвата и ГПР по потребителските кредити.
На същата дата е издадена заповед №241 за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника за сумата 6000лв.-главница,
ведно със законната лихва от 19.062020г. до изплащане на вземането, както и за разноски в
размер на 120лв.-държавна такса и 333.50лв.-адвокатско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: В
случая депозираното от кооперацията искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК се основава на договор за ипотека, обективиран в нотариален акт №155, т.,
рег.№, д.№/04.11.2015г. на нотариус с рег.№, поради което и основанието за издаване на
заповед за незабавно изпълнение е това по чл.417, т.6 от ГПК.
Представеният от кооперацията нотариален акт за договорна ипотека №155/2015г. на
нотариус с рег.№ е сред документите, изброени в нормата на чл.417 от ГПК и е редовен от
външна страна. Същият съдържа всички необходими реквизити и отразява задължение на
лицата, срещу които е издадена заповед за незабавно изпълнение, за заплащане на парични
суми. Настъпил е и сочения падеж.
Въпреки, че искането е за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, то при
преценка на допустимостта и основателността му следва да се съобразят и общите правила
за издаване на заповед за изпълнение по чл.411 от ГПК/правилото визирано в чл.418, ал.2 от
ГПК е допълнително такова/. Или при разглеждане на настоящата частната жалба срещу
частичен отказ на съда да издаде заповед за незабавно изпълнение, въззивният съд следва да
прецени липсата на пречки по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
Така в случая, доколкото при основанието по чл. 417, т. 6 от ГПК документът за
издаване на заповед за незабавно изпълнение е самият ипотечен акт, то съществуването на
претендираното вземане следва да се установява именно от обективирания в съдържанието
му договор за паричен заем, а не от други документи. В конкретния случай е безспорно
установено, че договорната ипотека е сключена като обезпечение в полза на кредитора по
договор за заем за сумата от 6000лв., като освен заплащането на главницата, кредиторът
претендира и заплащането на месечна такса за управление на заема в размер на 5% -7200лв.
и месечна такса за поддръжка на заема в размер на 5% от дадената в заем сума-7200лв.,
които такси формирали месечно възнаграждение на заемодателя дължимо от заемателя.
Съдът намира, че така уговорените клаузи досежно дължимост на такса за управление
на кредита и такса за поддръжка на заема се явяват нищожни. В §1, т.1 от ДР на ЗПК е
предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги,
свързани с кредита, но в случая не е налице тази хипотеза. Допълнителни услуги според
чл.10а, ал.1 от ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит,
но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на
различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера
на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за които
въззивникът претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка
с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от
кредитополучателя на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Настоящата инстанция намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че
разпоредбите на сочения закон не намирали приложение в случая, доколкото се касаело за
заем, отпуснат от кооперацията на член-кооператор съгласно чл.36 от ЗК. Касае се за
правоотношения, произтичащи от търговска сделка, сключена от кооперацията-търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ, свързана с упражняваното от него занятие. Предметът на
дейност на кооперацията-жалбоподател, вписан в търговския регистър по партидата й,
включва и предоставяне на заеми на член-кооператори за сметка на направени от тях вноски
във взаимоспомагателна каса съгласно разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗК. Искането се
основава на договор за заем, сключен от търговец, свързан с упражняване на занятието му.
Съгласно разпоредбата на чл.4, т.2 от ЗПК/в редакцията й към правнорелевантния период/
, разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит или договори за
посредничество за предоставяне на кредит, които са обезпечени с ипотека или друго
сравнимо обезпечение върху недвижим имот; като за този вид договори се прилагат
съответно разпоредбите на чл.5, 6, чл. 9, ал. 3 и 4, чл. 10, 10а, чл. 11, ал. 1, т. 1 – 7, 9 – 20 и
22 – 27и ал. 2, 3 и 4, чл. 14, 16, 17, 18, 25, чл. 32, ал. 1, 2, ал. 3, т. 1 и 2 и ал. 5 – 8, чл. 33, 33а
и § 1 от допълнителните разпоредби.
Дори да се приеме, че в случая разпоредбите на закона са неприложими с оглед приетото
в т. 13 от същия член, то отново не следва да се издава заповед за изпълнение по чл.317 от
ГПК по отношение на сочените суми от по 7200лв..
Таксите за управление и поддръжка на заема, за които се претендира издаване на
заповед за изпълнение по чл.317 от ГПК, са уговорено като дължими предварително, без да
е посочено за какви точно действия от страна на кредитора се дължат. Освен това, налице е
значителен дисбаланс между размера на заема и така претендираните такси, съставляващи
възнаграждение на заемодателя - заемът е в размер на 6000лв., а таксите общо 14400лв..
Това дава основание да се приеме, че тези клаузи са сключени в нарушение на добрите
нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и
еквивалентността на насрещните престации. За да достигне до този извод съдът съобрази и
приетото в чл.5 от Устава на кооперацията/публикуван в ТР/.
Доколкото не са налице предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по отношение на сумите за такси за управление и поддръжка на кредита, то не се следва и
присъждане на направените в заповедното производство разноски в пълен размер.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане се явява правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВРЪЖДАВА разпореждане №1233 от 19.06.2020г. по гр.д.№488/2020г. на НПРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________