№ 353
гр. Плевен, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20234400500584 по описа за 2023 година
С решение №94 / 18.03.2023г. ,постановено по гр.д.№ 524/ 2022г. Районен
съд-Червен бряг постановил следното : „ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Н. П. Д., ЕГН **********,с адрес с. ***, общ. Червен бряг, че
вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1680, обл. София, град, общ. ***,
представлявано от А. А. – Изпълнителен директор за сумата от 2074.86 лв, от
които – реално консумирана топлинна енергия за отопление и БГВ – 2030.85
лв.; сума за дялово разпределение 44.01 лв.; Ответникът е в съсобственост ½
ид.ч. от процесният апартамент, поради което дължи половината от
дължимите суми за консумирана ТЕ в размер на 1037.43 лв., а именно:
1015.43 лв. – дължима сума за реално потребена ТЕ в периода м.05.2017 г. –
м.04.2020 г.; 22.00 лв. – дължима сума от дялово разпределение за периода
м.05.2017 г. – м.04.2020 г. Размерът на законната лихва върху главницата,
считано от датата на изпадане на ответника в забава до 12.04.2021 г. възлиза
на 326.20 лв., от които – лихва върху дължимите суми /главница/ за реално
потребена ТЕ -318.43 лв.; лихва върху дължимата сума за дялово
разпределение – 7.75 лв. Дължимата лихва за процесния период от ответника,
определена на база притежаваната част от собствеността на обекта е в размер
на 163.10 лв. формирана от: 159.22 лв. лихвата върху просрочените суми за
реално потребена ТЕ; 3.88 лв. е лихвата за просрочие на сумите за дялово
разпределение съгласно заключението на вещото лице, за които е издадена
Заповед за изпълнение по ЧГр.д. № 60266 по описа на СРС за 2021 г.
СЪЩЕСТВУВА. „
1
Със същото решение ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. П. Д., с
ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. Червен бряг да ЗАПЛАТИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1680, обл.София град, общ. ***, представлявано
от А. А. – Изпълнителен директор направените по делото разноски в размер
на: хонорари за вещи лица в размер на 300.00 лв. за СТЕ и 300.00 лв. за ССЕ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00лв. в заповедното и
исковото производство и 124.01 лв. държавна такса в заповедното и исковото
производство .
Горното решение е съобщено на Н. П. Д., на 10.05.2023г. ,откогато тече
двуседмичният срок за неговото обжалване и който изтича на 25.05.2023г.
На 16.05.2023г. е постъпила въззивна жалба от Н. П. Д. , срещу
решението на РС-Червен бряг.
При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно
обжалване , в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ
на обжалван съдебен акт, поради което е допустима. По тази въззивна жалба
е внесена и дължимата д.т. за въззивно обжалване . Жалбата съдържа
твърдения в какво според жалбоподателя се състои порочността на
обжалваното решение и какво е искането.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна -“ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД според който въззивната жалба е неоснователна.
С въззивната жалба не са направени искания за събиране на нови
доказателства пред въззивната инстанция и не са представени нови писмени
доказателства.Такива искания няма и в писмения отговор на въззивната
жалба.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на РС-Червен
бряг в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно направените
оплаквания с въззивната жалба , намира ,че РС-Червен бряг е постановил едно
валидно , но частично недопустимо решение , което в една част следва да
бъде обезсилено , а в друга своя част е и неправилно и по тази причина
следва да бъде и частично отменено ,и вместо него в тази част следва да се
постанови друго решение по съществото на правния спор.
На първо място следва да се отбележи ,че РС-Червен бряг е бил сезиран с
иск с правно основание чл. 422 от ГПК насочен само и единствено срещу
ответника Н. П. Д. за признаване за установено спрямо него ,че дължи на
ищеца „Топлофикация София „ ЕАД сумата от 1200,52 лв. от които
1015,43 лв. главница ,представляваща стойност на неизплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2017г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва
върху тази сума от 21.04.20121г. до изплащане на вземането ; сумата 159,21
лв.- мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 12.04.2021г. ,както и суми
за дялово разпределение - 22 лв. –главница за периода от м. 03.2018г. до
м.04.2020г.,ведно със законната лихва от 21.04.2021г. до окончателното и
2
изплащане и сумата 3,87 лв.-мораторна лихва от 01.05.2018г. до 12.04.2021г. ,
както и направените разноски за държавна такси и юрисконсултско
възнаграждение.
Това е така ,макар че както заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК ,така и самата заповед за изпълнение по ч.
гр.д.№ 22675/ 2021г. на СРС е издадена срещу Н. П. Д. и Г. П. Д. да заплатят
поравно и разделно на „Топлофикация София „ ЕАД сумата 2030,86 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия за периода 1.05.2017г.до 30.04.2020г.
,ведно със законната лихва от 21.04.2021г. до изплащане на вземането ;
мораторна лихва в размер на 318,43 лв. за периода 15.09.2018г. до
12.04.2021г. ,сумата 44,01 лв. представляваща цена на услуга дялово
разпределение ,ведно със законната лихва от 21.04.2021г. до изплащане на
вземането ,мораторна лихва върху тази сума в размер на 7,75 лв. ,както и
98,02 лв. разноски по делото в т.ч. 48,02 лв. д.т. и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение .
В т.вр. следва да се има предвид ,че възражение срещу издадената заповед
за изпълнение е подал само длъжникът Н. П. Д. и по тази причина СРС е
указал на кредитора ,че може да предяви установителния иск само спрямо
този длъжник ,докато по отношение на другия длъжник Г. П. Д.,който не е
подал възражение ,заповедта за изпълнение е влязла в сила и срещу него е
издаден изпълнителен лист .
Поради това прекия предмет на делото по който е следвало да се произнесе
РС-Червен бряг с диспозитива на съдебното си решение е очертан от исковата
молба ,която както посочихме по –горе е насочена само срещу Н. П. Д. и
касае само неговата ½ част от цялото парично задължение – общо
1200,52 лв. , а не цялото задължение. Като се е произнесъл с диспозитива
на решението си по отношение на целия размер на вземането , а именно за
сумата от 2074.86 лв, от които – реално консумирана топлинна енергия за
отопление и БГВ – 2030.85 лв.и сума за дялово разпределение 44.01 лв.; РС-
Червен бряг е постановил решение свръхпетитум ,което следва да бъде
обезсилено в частта ЗА РАЗЛИКАТА над 1015,43 лв. главница
,представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2017г. до м.04.2020 г. до сумата – 2030.85 лв., както и за РАЗЛИКАТА над
сумата за дялово разпределение - 22 лв. –главница за периода от м. 03.2018г.
до м.04.2020г. до 44.01 лв. ,колкото е общият за двамата длъжници размер и
в тези части производството по делото следва да бъде прекратено.
Иначе по съществото на спора ,въззивната инстанция намира за правилен
извода на РС-Червен бряг ,че съществува облигационна връзка между
„Топлофикация София“ ЕАД и Н. П. Д. .
Няма спор по делото и е видно и от събраните писмени доказателства пред
първата инстанция ,че Н. П. Д. е имал качеството на съсобственик на
процесния апартамент ,находящ се в гр.София , община Красна поляна „
ж.к.***,заедно с брат си Г. П. Д.,при равни права , в качеството им на
наследници по закон на майка им Ц. Д.,която е починала на 29.01.2011г.,и
която е придобила имота с договор за продажба на държавен жилищен имот
3
от 11.12.1978 г.
Вярно е ,че по делото е представен нотариален акт № 47/ 29.11.2019г. ,
нот. дело № 217 / 2019 г. с който Н. П. Д. дарява на П. Н. Д. собствената си ½
ид.част от процесния апартамент и по този начин след датата на тази сделка
той вече губи качеството си на съсобственик на топлоснабдения имот,но по
делото не се събраха доказателства за това дарителят и дареният да се подали
до продавача на топлоенергия заявление за промяна на партидата по реда на
чл. 61 от Общите условия за продажба на топлинна енергия,поради което и в
приложение на чл. 61ал.2 от тези Общи условия продавачът на топлоенергия
има право да събере дължимите суми от дарителя до откриването на партида
на новия собственик .
С оглед на тази фактическа обстановка и съгласно чл. 153,ал.1 и чл. 150 от
Закона за енергетиката правилно , Районен съд- Червен бряг е приел в
мотивите на решението си ,че Н. Д. като един от собствениците на
имота,намиращ се в сграда –етажна собственост ,която е присъединена към
абонатна станция има качеството потребител на топлинна енергия и че на
това основание е възникнало облигационното правоотношение между
него и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна
енергия,която се осъществява и регулира от Общи условия ,които са
публично известни и са предложени от самото топлопреносно предприятие и
срещу които не се твърди , а и няма доказателства да е направил
своевременно възражения.
По силата на Закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
ответника, т.е. между страните има облигационни отношения, които се
презюмират от Закона. В този смисъл е и решение № 35/21.02.2014г. на ВКС
по гр.д. № 3184/2013г. на III-то г.о., постановено по чл.290 ГПК.
В т.вр. следва да се отбележи ,че възражението на Н. Д. за това ,че
представения по делото договор № 2721/ 31.07.2022г. между третото лице –
помагач –„Техем Сървисис „ ЕООД и етажната собственост в която се намира
процесния апартамент , е с изтекъл срок на действие и по тази причина
техническите показания от това трето лице не следвало да се вземат предвид ,
е направено несвоевременно- едва с въззивната жалба за пръв път . То не е
било въведено като част от спорния предмет с отговора на исковата молба и
по тази причина дори не следва да бъде обсъждано по същество. Дори ако
условно се приеме ,че то беше своевременно направено , то Съдът го
намира за неоснователно. Това е така, тъй като по делото се установява, че за
процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна
собственост фактически се е извършвало именно от третото лице – помагач,
в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебнотехническата
експертиза – инж.Й. Й. ,които сочи ,че това разпределение е било извършено
от „Техем сървисис „ЕООД съобразно нормативната база. . За пълнота
следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ,потребителите в сграда –
етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл.
4
139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от
който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или
доставчика на топлинна енергия. Ищецът е доставял топлинна енергия на
адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на
собственото си задължение. Дори и при липса на договор с лице по чл. 139б
ЗЕ, то това обстоятелство няма отношение към съществуването на
задължението за заплащане на топлинна енергия.
На следващо място,обаче , РС-Червен бряг е признал за установено
съществуването на вземането на „Топлофикация София „ ЕАД срещу Н. Д. в
пълен размер ,така както е претендирано с исковата молба и съобразно
приетото по делото експертно заключение на съдебно икономическата
експертиза , изготвена от в.л. Г. К. ,без да вземе предвид възражението,
направено от длъжника за изтекла погасителна давност . Това възражение е
въведено в предмета на делото по иска по чл. 422 от ГПК още с подаване на
възражението по чл. 414,ал.1 от ГПК от Н. П. Д. / подадено на 26.05.2021г. / в
което изрично длъжникът се позовава на изтекла погасителна давност. В т.см.
същото е следвало да бъде разгледано от РС-Червен бряг по гр.д.№ 524/
2022г. , независимо от факта ,че с писмения отговор на исковата
молба,подаден от Н. П. Д. не е направено отново изрично възражение за
изтекла погасителна давност . Това е така,доколкото в случай на подаване на
исковата молба по чл. 422 от ГПК в срока , то се счита ,че искът е предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в
т.см. и възражението срещу заповедта за изпълнение се оказва подадено в
рамките на вече висящ исков процес за установяване на това вземане ,което
се оспорва с възражението . Поради това е следвало РС-Червен бряг да се
занимае и с въпроса за това има ли изтекла погасителна давност по
отношение на претендираното вземане ,което РС-Червен бряг не е сторил .
При това следва да се има предвид ,че в случая се касае за вземания за
периодични плащания и за лихви по отношение на които съгласно чл.
111,б.“в“ от ЗЗД се прилага по –кратката тригодишна погасителна давност. В
т.см. по отношение на претендираните в този исков процес вземания,чийто
падеж е настъпил преди 21.04.2018г. следва да се приеме , че е изтекла
кратката /тригодишна /погасителна давност и тези вземания са погасени по
давност ,поради което по отношение на тях искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен –поради погасяването им по давност. За да прецени по
отношение на каква част от претендираното вземане е изтекла погасителната
давност,съдът взе предвид заключението на съдебно икономическата
експертиза ,която сочи ,че за периода 01.05.2017г. до м. април 2018г. общият
размер на задължението за потребена топлоенергия с ДДС е 656,81 лв.
Вземането за половината от тази сума ,което се равнява на 328,40лв. и която
представлява ½ от цялото задължение ,която половина се търси от Н. П. Д.,
се явява погасено поради изтичане на кратката тригодишна погасителна
давност и тя следва да бъде приспадната от неговото задължение ,т.е. от
сумата 1015,43 лв. ,която е стойността на потребената топлоенергия за
периода от м. 05.2017г. до м. 04.2020г. Поради това за него остава
задължение в размер на 687,03лв. ,което е стойността на потребена и
5
незаплатена топлоенергия за периода от м.05.2018г. до м. 04.2020г.
Съразмерно с това следва да се редуцира и задължението за мораторна лихва
върху стойността на потребената топлонергия също така поради частичното
погасяване на това вземане по давност ,като остава задължение за мораторна
лихва в размер на 107,73лв.
Поради тези съображения ,искът по чл. 422 от ГПК за стойността на
топлоенергията ще следва да бъде отхвърлен за разликата над 687,03лв.до
претендираните 1015,43лв.поради погасяване на вземането по давност, а по
отношение на мораторната лихва върху стойността на топлоенергията искът
следва да бъде отхвърлен за горницата над 107,73лв. до претендираните и
присъдени от РС-Червен бряг 159, 22лв. също поради погасяването на това
вземане по давност.
С оглед този изход на делото ще следва да бъдат присъдени и съответните
деловодни разноски ,направени от ищеца пред първоинстанционния съд и в
заповедното производство ,но съразмерно с уважената част на иска ,като
според изчисленията на въззивната инстанция тези разноски са в размер на
597,43лв.
За въззивното производство също така всяка от страните има право на част
от направените от нея деловодни разноски . Въззивникът ,който е направил
разноски за държавна такса в размер на 24 лв. има право на съразмерна част
от тази сума ,съобразно уважената част на жалбата му или има право на
разноски в размерна 7,59 лв.
Въззиваемата страна също така има право на част от направените от нея
деловодни разноски ,които са общо в размер на 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение , като съразмерно с отхвърлената част на въззивната
жалба,тези разноски следва да се присъдят в размер на 102,53лв. или по
компенсация въззивникът дължи на въззиваемата страна деловодни разноски
за тази инстанция в размер на 94,94лв.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА ОБЖАЛВАНОТО решение №94/18.03.2023г.,постановено по
гр.д.№ 524/ 2022г. Районен съд-Червен бряг В ЧАСТТА с която се
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. П. Д., ЕГН **********,с адрес
с. ***, общ. Червен бряг, че съществува вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1680, обл. София, град, общ. ***, представлявано от А. А. – Изпълнителен
директор, за РАЗЛИКАТА над 1015,43 лв. главница ,представляваща
стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017г. до
м.04.2020 г. до сумата 2030.85 лв., както и за РАЗЛИКАТА над сумата за
дялово разпределение - 22 лв. – главница за периода от м. 03.2018г. до
м.04.2020г. до сумата 44.01 лв. ,колкото е общият за двамата длъжници
размер и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази част .
6
ОТМЕНЯ обжалваното решение №94 / 18.03.2023г. ,постановено по гр.д.№
524/ 2022г. Районен съд-Червен бряг в ЧАСТТА с която се ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Н. П. Д., ЕГН **********,с адрес с. ***, общ.
Червен бряг, че съществува вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1680, обл.
София, град, общ. ***, представлявано от А. А. – Изпълнителен директор за
РАЗЛИКАТА над 687,03лв. /което е стойността на потребената и
незаплатена топлоенергия за периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г./ , до
присъдената от РС-Червен бряг сума от 1015,43 лв., както и ЗА
РАЗЛИКАТА над 107,73лв. до претендираните и присъдени 159,22лв. -
задължение за мораторна лихва върху стойността на потребената
топлоенергия ,както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ ,като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1680, обл. София, град,
общ. ***, представлявано от А. А. – Изпълнителен директор срещу Н. П. Д.,
ЕГН **********,с адрес с. ***, общ. Червен бряг иск с правно осн. чл. 422 от
ГПК за признаване ,че съществува вземане за РАЗЛИКАТА над 687,03лв.
,което е стойността на потребена и незаплатена топлоенергия за периода от
м. 05.2018г. до м. 04.2020г. до присъдената от ПРС-Червен бряг сума от
1015,43 лв. / която разлика е 328,40 лв./ ., както и ЗА РАЗЛИКАТА над
107,73лв. до претендираните и присъдени 159,22лв. -задължение за
мораторна лихва върху стойността на потребената топлоенергия / която
разлика е 51,49 лв./ , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК Н. П. Д., ЕГН **********,с адрес с.
***, общ. Червен бряг да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1680, обл. София,
град, общ. ***, представлявано от А. А. – Изпълнителен директор деловодни
разноски ,съразмерно с уважената част на иска ,в размер на 597,43лв.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение №94 / 18.03.2023г. ,постановено по
гр.д.№ 524/ 2022г. Районен съд-Червен бряг в останалата обжалвана част с
която е признато за установено по отношение на Н. П. Д., ЕГН **********,с
адрес с. ***, общ. Червен бряг, че съществува вземането на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1680, обл. София, град, общ. ***, представлявано от
А. А. – Изпълнителен директор за следните суми :
Сумата 687,03лв. ,което е стойността на потребената и незаплатена
топлоенергия за периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г.
Сумата 107,73лв. представляваща непогасена по давност мораторна
лихва върху горната главница .
Сумата 22.00 лв. – дължима сума от дялово разпределение за периода
м.05.2017 г. – м.04.2020 г.
Сумата 3.88 лв. - лихвата за просрочие върху сумите за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Н. П. Д., ЕГН **********,с адрес с. ***, общ. Червен бряг да
7
заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1680, обл. София, град, общ. ***,
представлявано от А. А. – Изпълнителен директор деловодни разноски по
компенсация за въззивната инстанция в размер на 94,94лв.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8