№ 623
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20221001000509 по описа за 2022 година
С решение от 28.03.22 г. по т.дело № 793/2019 г. Софийски градски съд, ТО, VІ – 6
състав е отхвърлил иска с правно основание чл. 26 ал. 3 т. 4 от ЗМГО /отменен/, предявен от
мобиле.де ГмбХ /mobile.de GmbH/ търговско дружество, учредено в съответствие със
законите на Германия под № HBR 1851ТР на Районен съд – Потсдам , със седалище и адрес
на управление Германия, 14532 Клайнмахнов От Драйлинден, Марктплац № 1 срещу „Резон“
ООД, ЕИК ********* за установяване на обстоятелството, че при регистрацията пред
Патентното ведомство на Република България на своята марка рег.№ 51245 - mobile
/комбинирана, / заявена на 27.06.2003 г. под вх.№ 6551 и регистрирана на 20.04. 2005 г. / за
услуги в класове 35, 39 и 42 от Ницката класификация, ответникът е бил недобросъвестен.
Осъдил е ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 21 250
лева.
Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство мобиле.де ГмбХ /mobile.de GmbH/ , който го обжалва в срок с оплаквания за
незаконосъобразност, необоснованост и постановяването му при съществени процесуални
нарушения. Въззивникът навежда доводи за необоснованост на извода, че ищецът не е
извършвал дейност на територията на България под името „mobile“ , поради което на
ответника не е било известно обстоятелството, че ищецът се явява притежател на марката.
Поддържа, че горният извод е формиран при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, и неправилна преценка на доказателствата по делото. Твърди, че има
качеството на действителен притежател на марката по смисъла на ЗМГО /отменен/, тъй като
1
е използвал марката в своята дейност в същия й вид , както и във вид, който не се различава
съществено, като незащитен от него знак, в търговската си дейност по отношение на стоки и
услуги идентични или сходни с тези, за които е регистрирана марката на ответника с рег.№
51245. Излага, че използва така описаната нерегистрирана търговска марка в търговската си
дейност на територията на Република България още от 1997 година чрез сайта си
www.mobile.de , като фактът, че този сайт е познат на широката общественост е ноторно
известен. Сочи, че използването на сайта от български автодилъри е доказано по несъмнен
начин в процеса, с доводи , че изводът, че представената по делото декларация от „Софавто“
ООД представлява писмено свидетелско показание, поради което и на основание чл. 164 от
ГПК се явява недопустимо доказателствено средство и не следва да бъде кредитирана, е
формиран в противоречие с процесуалните правила. Твърди, че горният извод противоречи и
на естеството на дейността му, доколкото чрез използването на интернет сайта дружеството
никога не влиза в директен контакт с крайните потребители, отношенията му със същите са
винаги опосредени от български автодилъри. Сочи, че за наличието на подобни отношения
по делото са събрани многобройни доказателства, но същите са останали неизследвани от
съда. С оглед на това поддържа, че установените от вещото лица посещения на страниците
на съответните автодилъри, които препращат съм собствени му сайт , следва да се считат за
сигурен индикатор за популярността и достъпността на услугите, предлагани от неговия
уебсайт. Твърди, че уебсайтът на дружеството е бил винаги достъпен от територията на
България, като наличието или липсата на меню не български език е напълно ирелевантно за
неговата достъпност и възможност за използване, тъй като българският език не е сред най -
популярните в Европа, респективно същият е станал общностен език едва през 2007 г. Сочи,
че услугите на неговият сайт са били достъпни за българският потребител още през 1997
година, а ответникът е навлязъл на същия пазар едва през месец юли 2001 г. чрез сайта си
www.avto.bg . Излага, че съдът е основал изводите си на напълно неотносими доказателства
- пазарно сравнение на посещаемостта на двата уебсайта данни за трафика, за популярността
им в социалните мрежи, пазарните позиции на ответника и липсата на пазарно присъствие на
ищеца, с доводи, че тези данни касаят времеви период, който попада изцяло извън очертания
в исковата молба период. Поддържа, че за периода преди заявяването на марката на
ответника в България не е съществувал конкурентен пазар на услуги, свързани с интернет
портал за предлагане на нови и употребявани автомобили, с твърдения, че и най –
незначителното присъствие на пазара е довело до категоричното асоцииране на марката
„mobile“ именно с услугите, предлагани на българския пазар преди и към датата на
заявяването на марката от ответника. Излага, че в процеса е установено по категоричен начин
наличието на наличието на двата елемента на фактическия състав на недобросъвестността -
обективен и субективен, с доводи, че съдът изобщо не е изследвал въпроса за наличието на
знание у заявителя за съществуването на марката на ищеца. Твърди, че изводът за липса на
знание е формиран в противоречие с многобройните доказателства по делото, от които е
видно, че ответникът системно копира в своята дейност брандът на ищеца, и използваните в
неговата търговска дейност марка, както и че съобразно правилата на житейската логика
липсва друго обяснение за наличието на толкова значително съвпадение в двете марки. Сочи,
2
че горното следва и от установеното по делото пренасочване от сайта www.mobilе.bg към
сайта www.mobilе.de, което установява, че ответникът е знаел за съществуването на сайта на
ищеца и сам, умишлено е пренасочвал потребителите към него. Твърди, че изводът за знание
следва от представената по делото преписка от Патентното ведомство, установяваща, че през
2003 година ответникът е получил отказ от регистрация на марката, поради на
международно регистрирана сходна марка на ищеца. Излага, че наличието на висока степен
на сочи единствено на недвусмисленото намерение на ответника да увреди ищеца, като се
възползва от неговата репутация на европейския пазар. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да уважи предявения иск.
Въззиваемият „Резон“ ООД изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Навежда доводи за недопустимост на постановеното решение, предвид липсата на
правен интерес у ищеца за предявяване на иска за установяване на недобросъвестност при
регистрацията на процесната марка. Твърди, че марката на ищеца е регистрирана по реда на
Мадридската спогодба за регистрация на марките, поради което и на основание чл. 69 ал. 2 от
ЗМГО /отменен/ същата има действие, напълно идентично с хипотезата, в която същата е
регистрирана в България. Сочи, че съобразно задължителната съдебна практика в този
случай ищецът следва да защити правата си по реда на чл. 38Б от ЗВМГО /отменен/. Като
допълнително основание за недопустимост на заявената претенция се сочи позоваването от
страна на ищеца на правоприемство, поради което действителен притежател на марката се
явява нейният пръв ползвател. Твърди, че по делото не е доказано осъществяването от
страна на ищеца на търговска дейност в България, тъй като видно от заключението на
изслушаната съдебно- техническа експертиза, сайтът на ищеца не само не е имал меню на
български език, но и в релевантния исков период не е можел да бъде достъпван от българска
територия за публикуване на обяви, а подстраницата, насочваща към сайта на „Булавто“ е
съществувала най-рано от 14.08.2004 г. – в период, попадащ извън релевантния исков
период. Поддържа, че воденето на преговори от страна на ищеца за придобиване на марката
сочи на намерение за извършване, но не и за фактическо извършване на търговска дейност в
страната, което не е доказано по никакъв начин, предвид липсата на представени счетоводни
документи и друга търговска документация. Твърди, че наличието на множество
регистрирани от ответника сайтове с различна насоченост демонстрира, че при
регистрацията на марката последният не е искал да се ползва предимствата на чуждата марка,
което по категоричен начин сочи на липса на недобросъвестност. Излага, че по делото е
установено по несъмнен начин, че е липсвала възможност за директно пренасочване от сайта
на ответника към сайта на ищеца, което опровергава доводите за наличието на знание, че
ищецът извършва търговска дейност в страната със знак, идентичен или сходен с този на
марката на ответника. Навежда доводи за неоснователност както на твърденията за
недобросъвестност, така и на намерението за увреждане, предвид непосочването на
конкретни факти и обстоятелства, които да ги формират. Инвокира оплакване, че
първоинстанционният съд изобщо не е изложил мотиви относно липсата на сходство между
марките, предвид, особеното мнение на едно от вещите лица , че словният елемент не носи
отличителност, тъй като същият се съдържа в множество регистрирани марки. Моли съда да
3
потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от
мобиле.де ГмбХ /mobile.de GmbH/ търговско дружество, учредено в съответствие със
законите на Германия под № HBR 1851ТР на Районен съд – Потсдам , със седалище и адрес
на управление Германия, 14532 Клайнмахнов От Драйлинден, Марктплац №1 срещу „Резон“
ООД, ЕИК ********* за установяване на обстоятелството, че при регистрацията на своята
марка рег.№ 51245 - mobile /комбинирана, / заявена на 27.06.2003 г. с вх.№ 6551 и
регистрирана на 20.04. 2005 г. за услуги в класове 35,39 и 42от Ницката класификация,
ответникът е бил недобросъвестен. Предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 26 ал. 3 т. 4 от ЗМГО /отменен/.
Между страните по делото не се спори, а и от представените пред
първоинстанционния съд писмени доказателства са установява, че ищецът, чрез своите
праводатели - физическото лице Р. П. и www.mobilе.de Internet Dienstleistungen e притежател
от 09.07.10097 г. на марката „mobile.de“, регистрирана в Германия и предлагаща стоки и
услуги, идентични със стоките и услугите, посочени в класове 35, 39 и 42 от Ницката
Конвенция. Безспорно е и обстоятелството, че на 27.06.2003 г. ответникът „Резон“ ООД е
депозирал пред Патентното ведомство на Република България заявка за регистрация на
марката mobile /комбинирана/ , приета с вх. № 65510 г. Не се спори между страните, че
заявената от ответника марка mobile /комбинирана/ е регистрирана на 20.04.2005 г. на името
на последния с рег. № 51 245 за стоки и услуги от класове 35, 39 и 42 от Ницката
класификация.
С оглед на горната фактическа установеност, основните спорни обстоятелства пред
настоящата инстанция са притежава ли ищецът качеството на действителен притежател на
марката по смисъла на чл. 26 ал. 5 т. 2 от ЗМГО /отменен/ предвид доводите му , че е
използвал марката при осъществяване на търговска дейност в страната далеч преди датата
на заявяване на марката от страна на ответника и възраженията на последния на лиса на
осъществявана на търговска дейност в страната от ищеца, в която марката да е била
използвана. Спори се между страните и налице ли е недобросъвестно поведение от страна
на ответника при подаване на заявката за регистрация пред Патентното ведомство на
Република България , предвид възраженията му на последния, поддържани и в отговора на
въззивната жалба за липса на обективният и субективният елемент на нарушението,
респективно на недобросъвестността, а именно , че същият не е знаел за съществуването на
марката на ищеца, че фактът на заявката и последяващата й регистрация не са довели до
неговото облагодетелстване и извличане на икономическа изгода, както и предвид доводите
му да липса на сходство между двете марки.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 3 т. 4 от ЗМГО, /отменен/ релевантна към
процесните отношения, регистрацията на марката се заличава и когато заявителят е действал
4
недобросъвестно при подаване на заявката, което е установено с влязло в сила съдебно
решение.
Съгласно задължителната за настоящия състав съдебна практика - Решение № 195 от
31.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 370/2017 г., I т. о., ТК, „Понятието "действителен притежател
на марката", употребено в разпоредбата на чл. 26 ал. 5 т. 2 от ЗМГО, не е идентично с
понятието "собственик на марката", придобил права върху нея, чрез регистрацията й по
надлежния ред, а следва да бъде тълкувано в смисъл на правен субект, който реално
/фактически/ ползва в търговската си дейност за обозначаване на негови стоки или услуги
знак, идентичен или сходен на заявения такъв за регистрация като търговска марка от лицето
по чл. 26 ал. 3 т. 4 от ЗМГО. Наличието на регистрирана търговска марка от ищците към
момента на предявяването на иска по чл. 26 ал. 3 т. 4 от ЗМГО не представлява абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на същия.“ С оглед на горното , за
основателността на заявената претенция е необходимо ищецът първоначално да устави
качеството си на действителен притежател на марката по смисъла на чл. 26 ал. 5 т. 2 ЗМГО,
след което да бъдат изследвани доводите му за идентичност на марката, както и за наличието
на обективния и субективния елемент на недобросъвестността.
От основното и допълнителното заключение на съдебно - техническата експертиза,
изслушани пред първоинстанционния съд се установява, че сайтът на ищеца www.mobile.de е
започнал да функционира на 23.01.1998 г., а сайтът на ответника - www.mobile.bg – на
23.09.2002 г., като двата интернет сайта предлагат напълно идентични услуги – възможност
за публикуване от потребителите на обяви, свързани с търсене и предлагане на моторни
преводни средства. Видно от заключението, знакът „mobile“ във варианта червено поле
отляво и .de отдясно е неотменна част от съдържанието на сайта www.mobile.de, а знакът
„mobile“ , във вариант синьо поле отляво и .bg отдясно е неотменна част от съдържанието
уебсайта www.mobile.bg от 27.06.20023 г. и понастоящем. Въз основа на съхранената
информация от двата сайта , вещото лице е посочило , че е невъзможно да бъде формиран
категоричен извод, че сайтът www.mobile.bg е насочвал към сайта www.mobile.de през която
и да част от исковия период. Горното обосновава извод за неоснователност на доводите на
ищеца, че сайтът на ответника е насочвал към собствения му сайт, което води до потенциално
объркване на потребителите. Видно от заключението, знакът „mobile.dе“ не се визуализира
на сайта www.mobile.bg , което изключва възможността за смесване на двата сайта от страна
на потребителите. Установява се, че към 22.06.2003 г. и към 31.10.2019 г. сайтът
www.mobile.de е предлагал меню на немски език, както и на други европейски езици, но в
нито един момент не е съдържал меню на български език , нито е предоставяла възможност
за подаване и обработване на заявки за публикуване на обяви от територията на България –
обстоятелства, които не се оспорват във въззивната жалба.
От заключението на изслушана пред първоинстанционния съд съдебно - икономическа
маркетингова експертиза се установява, че от 2002 година и понастоящем ищецът има
сериозни пазарни позиции в Германия и в други страни от Европейския съюз, но по делото
липсват данни за сериозно пазарно присъствие на същия на рекламния пазар на малки обяви
за нови и употребявани автомобили в България. Съгласно заключението, за наличието на
присъствие сочи единствено обстоятелството, че интернет страницата на „Софавто“ ООД е
насочвала към интернет сайта на ищеца www.mobile.de , но същата страница е съдържала и
насочване към сайта на ответника www.mobile.bg. Видно от заключението, присъствието на
пазара на обяви за нови и употребявани автомобили в България на ответника е значително,
като въз основа на данни от интернет пространството и анкети на потребители, неговият
пазарен дял е висок. Въз основа на горното вещото лице е формирало категоричен извод за
лидерски позиции на „Резон“ ООД на българския пазар за интернет сайтове за обяви за
5
нови и употребявани автомобили, като неговите сайтове са разпознаваеми за масовия
потребител и се ползват с доверие, висока посещаемост, тъй като съдържат списък на
оторизирани дилъри в почти всички населени места в България. Горното обосновава
несъмнен извод, че ответникът има значително по-голям пазарен дял на пазара на обяви за
нови и употребявани автомобили, предвид броят на потребителите и анкетираните граждани,
както и с оглед борят на последователите му в социалните мрежи. Съдът намира доводите
във въззивната жалба за необоснованост на решението в тази част за неоснователни.
Съпоставката на пазарния дял на двете дружества е извършена от вещото лице въз основа на
научни методи, позволяващи достоверност на измерването на разпознаваемостта на
предлаганите от двамата търговци стоки и услуги от потребителите, въз основа на техните
реакции и нагласи. Броят на последователите на един интернет сайт в социалните мрежи е
един от индикаторите, позволяващи преценката на пазарното присъствие и дял на всеки
търговец, като достоверността и научният характер на този индикатор не са оспорени по
делото. Видно от допълнителното заключение на вещото лице по съдебно – икономическата
и маркетингова експертиза, за периода 1994 до 2003 година пазарният дял на дружеството на
ищеца в Германия е в процес на непрекъснато нарастване, което сочи, че дружеството се
намира във фаза на растеж, видно и от увеличаването на приходите от и процентът
потребители, познаващи и ползващи сайта, броят на показаните обяви и на реализираните
продажби. Съгласно заключението, пазарното положение на ответника на същия пазар в
България е напълно идентично с това на ищеца за исковия период, предвид нарастването на
броя потребители, които ползват и познават неговия сайт, броят на обявите и реализираните
продажби, както и броят на оторизираните дилъри.
Въз основа на съвкупният анализ на двете заключения, настоящата инстанция намира,
че по делото липсват доказателства, въз основа на които да се формира извод, че за исковия
период - от 23.01.1998 г. до 27.06.2003 г. – датата на заявяване на процесната марка от
ответника пред Патентното ведомство на Република България , ищецът е осъществявал
търговска дейност по поддържане на интернет сайт за публикуване на обяви за нови и
употребявани автомобили на територията на България, в която е използвал собствената си
марка „mobile“ . Вярно е, че по делото е установено по безспорен начин, че интернет сайтът
на ищеца, в поддържането на който е концентрирано основно осъществяването на тази
търговска дейност - www.mobile.de е бил достъпен на територията на България още от
23.01.1998 г. -дата, предхождаща както датата на заявяване регистрация на марката от страна
на ответника, така и началото на работата на собственият му сайт www.mobile.bg. Горното
обаче е недостатъчно, за да обоснове извод за реално осъществяване на дейността на
територията на България, предвид нейните особености и специфика.
Създаването и поддържането на интернет сайт във виртуалното пространство прави
възможно неговото достъпване от всяка точка на света, в която е налице връзка с интернет.
Целта на създаването и поддържането на конкретния интернет сайт от страна на ищеца
обаче не е възможността за неговото възприемане и просто достъпване от потребителите
/чрез възприемане и запознаване със съдържанието на страницата/ , а осигуряване на
възможност за бърз, ефективен и резултатен достъп до стоките и услугите , които се
предлагат на сайта / публикуване на обяви за продажба на нови и употребявани автомобили/
в пълнота и без ограничения. В конкретния случай сайтът на ищеца www.mobile.de е бил
достъпен за българските потребители, но не и на техния майчин език, което сочи на
възможност за неговото реално използване единствено от онези, които са ползвали някои от
езиците, на които същият е имал меню. Вън от горното, видно от доказателства по делото в
нито един момент от релевантния исков период сайтът не е предоставял фактическа
възможност за публикуване на обява от територията на България, нито за обработване на
заявка за закупуване на автомобил. Горното сочи, че въпреки достъпността си, сайтът е имал
единствено информационен характер, тъй като същият е давал възможност да потребителите
да се запознаят и проследят движението на пазара на обяви за нови и употребявани
автомобили в Германия, но не и да вземат реално участие в същия, чрез публикуване на
обявя или закупуване на автомобил , посочен в съществуваща обява. Наличието на забрана на
публикуване от територията на България, както и липсата на меню на български език
6
/съпоставена с наличието на меню на множество други европейски езици/ сочи на липсата на
намерение у ищеца да работи на територията на България, предвид липсата на положени
усилия за интегриране на българските потребители в директното използване на услугите
сайта. В тази връзка самата достъпност на сайта от територията на България е резултат не от
конкретни усилия на ищеца за опериране и интегриране на българските потребители, а от
особеностите на самото интернет пространство, което прави сайта достъпен за четене и
информиране, но не и за фактическо използване на предлаганите в него услуги.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че достъпността на сайта на
територията на България прави дружеството на ищеца видимо разпознаваемо за българския
потребител, но липсата на възможност за реално директно ползване на неговите услуги по
публикуване на обяви прави невъзможен извода за осъществяване на търговска дейност на
територията на България. По делото липсват наведени твърдения и доказателства за
наличието на получени и обработени заявки на сайта от територията на България в
релевантния исков период.
В процеса не е установено наличието на индиректно ползване на услугите на сайта от
страна на българските потребители - чрез т.нар. „оторизирани автодилъри“ за исковия
период. Доводите на въззивника, че същите са се осъществявали чрез „Софавто“ ООД са
недоказани в процеса, доколкото представената на лист 16 от делото на първоинстанционния
съд декларация от управителя на същото има характера на писмени свидетелски показания ,
чието кредитиране е недопустимо , на основание чл. 164 от ГПК. Дори и да се приеме, че
действително от 15.11.2002 г. дружеството използва услугите на сайта на ищеца, по то
делото липсват доказателства за реално използване на сайта от страна на крайни потребители
чрез посредничеството на „Софавто“ ООД, поради което оплакванията във въззивната жалба
в тази връзка се явяват неоснователни.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че ищецът няма качеството на
действителен притежател на марката, по смисъла на н чл. 26 ал.5 т.2 от ЗМГО /отменен/,
същият не е осъществявал търговска дейност на територията на България в релевантния
исков период, в която знакът „mobile“ да е бил използван.
От заключението на назначената тройна съдебно - маркова експертиза, което
настоящата инстанция кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните , се установява наличието на пълно сходство между означението mobile ,
използвано на сайта www.mobile.bg във вариант със синьо поле и .bg отдясно и марката на
ищеца. Това сходство обосновава извод за използване на марката на ищеца, тъй като същата
не се различава от марката на ответника в елементи, които да променят нейната
отличителност . Горното, видно от заключението създава предпоставки за объркване на
потребителите чрез свързване на ищец и ответник по отношение на установените сходни
стоки и услуги. От заключението се установява по несъмнен начин, че е налице пълна
идентичност на услугите , предлагани на пазара от ищеца и услугите , покрити от
регистрацията на марката на ответника по отношение на клас 35 разпространение на
реклами и търговски обяви“. С оглед липсата на качеството на ищеца на действителен
притежател на марката обаче, идентичността на двете марки се явява ирелевантна за
правния спор.
Ирелевантни за спора , но и неоснователни се явяват твърденията на ищеца за
недобросъвестно поведение на ответника при заявяване на марката „mobile“ пред
Патентното ведомство на Република България. Доводите за горното се свеждат единствено
до твърдения за липса на житейска логика ищецът да не е знаел за съществуването на сайта
на ответника и да не го е посещавал, при което несъмнено е възприел знакът на марката по
неговите графично оформление и отличителни белези. Дори и да се приеме, че достъпността
на сайта от територията на Република България сочи на несъмнено знание на ищеца за
неговото съществуване /респективно това на марката/ , това знание по необходимост
включва знание и за функционалностите на сайта, т.е знание за липсата на възможност
същият да обработва заявки за публикуване на обяви от територията на България. Горното
априори изключва възможността за умисъл при регистрацията на марката от страна на
7
ответника и намерение за извличане на икономическа полза, доколкото използването на
марката не е осъществявано в контекста на реално развивана търговска дейност от ищеца по
същото време и на същата територия. Доводите във въззивната жалба, че в определен период
сайтът на ищеца е препращал към сайта на ответника не се подкрепят от събраните по
делото доказателства и са опровергани изцяло от заключенията на изслушаните компютърни
експертизи.
От представената по делото административна преписка за регистрация на марка вх. №
62930/30.01.2003г. е видно, че на 09.06.2003 г. на ответника е връчено уведомление за отказ
от регистрация на марката „mobile“ . Като основание на отказа е посочено именно наличието
на по-рано регистрирана международна марка на името на ищеца. Горното обаче установява
единствено наличието на намерение на ищеца за използване на марката в множество
различни държави, респективно знанието на ответника за правата на ищеца върху марката и
тяхната защита от международното право, но не е от порядък на установи наличието на
знание за нейното използване от ищеца при реално осъществяване на търговска дейност на
територията на България за същия период. С оглед на горното изводът за наличие на умисъл
у ищеца и извличане на директна икономическа изгода е невъзможен. Доводите във
въззивната жалба за изключителната популярност на сайта на ищеца www.mobile.de в цяла
Европа установяват единствено наличието на знание за неговото съществуване, но не са от
порядък да установят намерение за увреждане , предвид пълната липса на възможност за
неговото реално използване на всички функционалности на сайта от територията на
България.
С оглед на изложеното съдът намира, че в процеса не е установено качеството на ищеца
на "действителен притежател на марката", по смисъла на чл. 26 ал.5 т.2 от ЗМГО, - а именно
качеството на лице, което реално /фактически/ ползва в търговската си дейност за
обозначаване на негови стоки или услуги знак, идентичен или сходен на заявения такъв за
регистрация като търговска марка от лицето по чл. 26 ал. 3 т. 4 от ЗМГО.
По изложените съображения настоящата инстанция намира предявения иск за
неоснователен. В процеса не е доказано осъществяването на недобросъвестно поведение от
страна на ответника при подаване пред Патентното ведомство на 27.06.2003 г. на заявка за
марка mobile /комбинирана/ вх.№ 6551. за услуги в класове 35, 39 и 42 от Ницката
класификация, регистрирана на 20.04.2005 г. рег.№ 51245 , поради което предявеният иск с
правно основание чл.23 ал.3 т.4 от ЗМГО /отменен/ се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
обжалваното решение съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 18 000 лева. Възражението
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява неоснователно, предвид
фактическата и правна сложност на спора и с оглед правните последици от евентуалното
уважаване на иска в патримониума на ответника.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.03.22 г. по т.дело № 793/2019 г. на Софийски
градски съд, ТО, VІ – 6 състав .
8
ОСЪЖДА мобиле.де ГмбХ /mobile.de GmbH/ търговско дружество, учредено в
съответствие със законите на Германия под № HBR 1851ТР на Районен съд – Потсдам , със
седалище и адрес на управление Германия, 14532 Клайнмахнов От Драйлинден, Марктплац
№ 1 за заплати на „Резон“ ООД, ЕИК ********* направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 18 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9