РЕШЕНИЕ №
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.Разград,
11.12.2019г.
Разградският окръжен съд, в открито съдебно
заседание на единадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анелия
Й.
ЧЛЕНОВЕ:Рая
Йончева
Валентина Д.
При
секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от съдия В.Д. в.гр.дело №283 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №116/24.04.2019г., постановено по
гр.дело №2423/2016г. РРС е отхвърлил
предявените от ищците М.П.М., Ж.Д.Б.
и П.М.Б.,*** искове срещу М.Й.Д. ***, „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“АД, гр.София 1407 и
„ЦАНИ 92“ООД, гр.Разград искове, такъв по
чл.109 от ЗС-по отношение на СГИ
/сградна газова инсталация/ , собственост на първата ответница, както и за осъждането
на ответницата Д. да преустанови консумацията, а втория ответник да преустанови газоподаването през
СГИ, разположена в имота на първия ищец и за премахването изцяло СГИ,
обслужваща имота на първата ответница, от имота на първия ищец, вкл.и разпределителната кутия, отвеждаща газта до
имота на първата ответница; иск по чл.59 от ЗЗД- за осъждането на първата
ответница да заплати на втория и третия ищец сумата 7100 лева като обезщетение
затова, че в периода от разрешението за ползване-20.12.2010г. до завеждане на
исковата молба- 12.12.2016г. е използвала незаконно, неоснователно и без тяхно
съгласие имота върху който те имат неограничено по обем и безсрочно право на
ползване и тя се е обогатила неоснователно, ползвайки частта от имота, в който
е изградена СГИ обслужваща нейния имот, заедно със законна лихва до
окончателното плащане. 3. Иск по чл.45 и чл.49 от ЗЗД- За солидарното осъждане
на тримата ответници-първата и втория като възложители, а третия като
изпълнител, да заплатят на М.М. сумата 2
500 лева, заедно със законна лихва, като обезщетение за нанесени имуществени
щети, която сума е необходима за възстановяване целостта и носимоспособността
на собствената му сграда, нарушени чрез пробиване на носещи колони и поставяне
на съоръженията върху двете стени на жилищната сграда, както и да заплатят
солидарно на всеки от тях сумата от по 3000 лева, заедно със законна лихва,
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат незаконно
прокарване и използване на съораженията на СГИ-влошаване на здравословното им
състояние, изпитване на страх и безпокойство от увреждане на здравето и живота
както на тях, така и на близките им, като неоснователни и недоказани. Осъдил е
ищците заплатят на ответниците сторените от тях разноски.
По делото съдът е
постановил и допълнително решение №2803/25.06.2019г.по
реда на чл.250 от ГПК, с което е оставил без уважение молбата на ищците за
допълване на решението по делото чрез изрично произнасяне в диспозитива на същото относно валидността на разрешение
за строеж на СГИ на ответницата М.Д. и придружаващите го инвестиционни проекти
и разрешение за ползване с рег.№345ГН485/2.12.2010г. на СГИ, като недопустима и
неоснователна.
Срещу двете решения
са подадени въззивни жалби.
В жалбата по основното
решение са изложени оплаквания за неправилност на атакувания
съдебен акт,
за неговата незаконосъобразност и постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила, както и за неговата необоснованост.Иска се отмяна
на решението и постановяване на
друго по същество на спора с отхвърляне на ищцовата претенция в
цялост.Претендира се заплащане на разноски.
Изложени са подробни съображения във
връзка с направените оплаквания.
По отношение на допълнителното решение
се сочи, че същото е незаконосъобразно и също се иска неговата отмяна.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор срещу подадената въззивна жалба по основното решение от
ответниците в производството М.Д. и
„Цани-92“00Д, чрез пълномошник адв.Е.С. ***.С отговора подадената въззивна
жалба се оспорва като неоснователна, с искане за потвърждаване на обжалваното
решение. Излагат се подробни съображения.
„Овергаз“Мрежи“АД,гр.София,чрез
пълномощник е депозирал отговори и на двете жалби, като застъпва становище за
тяхната неоснователност.
Страните не правят доказателствени искания.
В съдебно заседание възивната жалба се подържа от ищеца М.М., лично, с
направените в нея искания.
Въззиваемите, представлявани от адв.Е.С. поддържат изцяло становището
застъпено в подадения отговор.Всеки от тях претендира разноски за въззивното
производство в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна“Овъргаз Мрежи“АД, не изпраща представител, като
депозира писмено становище за даване ход на делото в нейно отсъствие, депозира
и писмени бележки.Претендира разноски.
За да се произнесе по жалбата, Разградският окръжен съд съобрази
следното:
Ищците, собственик и ползватели на
недвижим имот са сезирали РРС със следните искове срещу ответниците М.Д. ***, „ Овергаз Мрежи“АД и „Цани92“ООД:
1.Иск с правно основание чл.109 от ЗС със
заявена претенция по отношение на тримата ответници:
- За
признаване за установено по отношение на
тримата, че няма учредено по законовия ред сервитутно право в полза на първата
от ответница-М.Й.Д. за доставка на газ в собствения й имот, което сервитутно
право да минава през земята и сградата, собственост на първия от тях, поради
което няма и не е имало основание за проектиране, монтиране и разрешаване
прекарването през имота му на СГИ/сградна газова инсталация/ и не е имало
основание за захранването на имота й с газ, подаван от втория ответник;
- За осъждането на първите двама ответници,
съответно първата да преустанови консумацията, а втория да преустанови
газоподаването през СГИ, разположена в имота на първия ищец и да премахнат
изцяло СГИ, обслужваща имота на първата ответница, от имота на М.М., която се
състои от тръбна разводка, минаваща по северната и западна фасада на сградата,
както и разпределителната кутия, отвеждаща газта до имота на първата ответница;
2.За осъждането на първата
ответница да заплати на втория и третия ищец сумата 7100 лева като обезщетение
затова, че в периода от разрешението за ползване -20.12.2010г. до завеждане на
исковата молба - 12.12.2016г. е използвала незаконно, неоснователно и без тяхно
съгласие имота върху който те имат неограничено по обем и безсрочно право на
ползване и тя се е обогатила неоснователно, ползвайки частта от имота, в който
е изградена СГИ обслужваща нейния имот, заедно със законна лихва до
окончателното плащане;
3.За осъждането
солидарно тримата ответници - първата и втория като възложители, а третия като
изпълнител, да заплатят на М.М. сумата 2 500 лева, заедно със законна
лихва, като обезщетение за нанесени имуществени щети, която сума е необходима
за възстановяване целостта и носимоспособността на собствената му сграда,
нарушени чрез пробиване на носещи колони и поставяне на съоръженията върху
двете стени на жилищната сграда;
4. За осъждането
солидарно на тримата ответници да заплатят на всеки от тримата ищци сума от по
3000 лева, заедно със законна лихва, като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат незаконно прокарване и използване на
съораженията на СГИ - влошаване на здравословното им състояние, изпитване на
страх и безпокойство от увреждане на здравето и живота както на тях, така и на
близките им.Претендират сторените в производството разноски.
Ответниците
оспорват предявените искове и настояват за отхвърлянето им с присъждане на
направените по делото разноски. И тримата твърдят, че исковете са погасени по
давност, предявени са след изтичане на пет годишния давностен срок, тъй като
монтажа на СГИ е извършен в края на 2010г. Твърдят още, че сградата на ищците
навлиза в съседния имот, с изграждането й те са допуснали нарушение на
техническите правила и норми и не могат да черпят права от непровомерното си
поведение.
Първата ответница,
твърди че СГИ е изградена при спазване на всички законови изисквания, че ищците
са присъствали при монтажа й, като третия от тях дори е давал съвети, а първия
ищец, макар и да е отсъствал от страната е бил уведомен от родителите си,
завръщал се всяка година в дома си и не е възразил по никакъв начин.
Втория ответник - „Овергаз
Мрежи”АД застъпва становище с отговора на исковата молба и в с.з., за процесуална недопустимост на предявените
срещу него искове..Чрез процесуалния си представител сочи, че в предмета на
дейност на дружеството се включва разпределение и снабдяване с природен газ
през газоразпределителна мрежа до точката на присъединяване на инсталацията на
съответния клиент, непосредствено след газоизмервателния уред, разположен в
ГРИТ/газорегулаторно и измервателно табло/т.е.до границата на собственост на
газоразпределителната мрежа.СГИ е извън разпределителната мрежа, те са на
клиентите и е недопустимо да се иска премахване на газова инсталация, която принадлежи
на друго лице, както и заплащане на обезщетение за претърпени вреди при
изграждане на СГИ.
Третият ответник, „Цани
92“ООД също застъпва становище, че при изграждане на Газовата инсталация са
спазени всички законови изисквания, че ищците са знаели за изграждането й, не
са се противопоставяли.
Съобразявайки
доводите и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства,
РОС установи от фактическа страна следното:
По
делото е безспорно, видно и от нотариален акт № №45 т.6 рег. №7560 дело
№866/2007г. на нотариус Р.И. и нотариален акт за поправка и добавката му №163
т.7 рег.№9465 дело №1133/2007г. на 09.10.2007г. вторите двама ищците-родители,
са продали на първия-техен син, 1/2 идеална част от УПИ за които е отреден парцел ХVII-4363 в кв.139 по плана на гр.Разград и реално едноетажна жилищна сграда със застроена площ
от 98,75 кв.метра, изградена в груб строеж съгласно разрешение за строеж
№463/06.12.2005г. на община Разград, като продавачите са си запазили правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота. Съгласно представените по делото
скици-л.12, л.159 и л.346 по кадастралната карта и кадастрални
регистри на гр.Разград ПИ е с идентификатор №61710.505.130, а продадената на
първия ищец сграда е с идентификатор №61710.505.130.1. Имотът е с
административен адрес: гр.Разград, ул.“Александър Стамболийски“ №37. Първата
ответница, видно от нотариален акт №6 т.1 рег.№238 дело №3/2006г. на нотариус
Р.И., е собственик на съседния от изток
УПИ, за който е отреден парцел XVI-4363 в кв.139 по
плана на гр.Разград, заедно с построената в него жилищна сграда, като този имот
по кадастралната карта е с идентификатор №51710.505.4363 и е с административен
адрес: гр.Разград, ул.“Цоньо Каракашев“ №4. Не се спори също, че жилищната сграда
в имота на ответницата е газоснабдена,
като сградната газова инсталация/СГИ/ на имота е пусната в експлоатация на
20.12.2010г., съгласно представената по делото ревизионна книга. На север и
двата имота граничат с ПИ с идентификатор №61710.505.131 чийто собственик е П.Р.П.
с ЕГН-********** с административен адрес: ***. Твърди се в исковата молба, че
СГИ на първата ответница е прекарана през имота на първия ищец без негово
съгласие, без учредено право за това, нямало е основание за захранване имота на
ответницата с газ;Заявена е и претенция - първата ответница да преустанови
консумацията на газ, а втория да преустанови газоподаването през СГИ,
разположена в имота на първия ищец и да се премахне изцяло СГИ, която се състои от тръбна
разводка, минаваща по северна и западна фасада на сградата, както и да се
премахне разпределителната кутия.Заявени са и останалите претенции, посочени
по-горе за заплащане на различни суми както само от първата ответница, така и
солидарно от тримата ответници, съобразно различното им качество.
Видно от писмените доказателства,
представени по делото от първата ответница М.Д., същата е подала на 15.11.2010г. Заявление до „Овергаз
Север“ЕАД за присъединяване към газоразпределителната мрежа в гр.Разград.
На 10.12.2010г.е сключен договор по
чл.193 от ЗУТ между нея и собственика на ПИ, находящ се в гр.Разград,с идентификато
61710.505.131, с адм.адрес, ул.Александър Стамболийски“ №35, Павлин П. , по
силата на който П. е учредил в полза на Д.
право да прекара отклонение от газепреносната мрежа през собствения му /обслужващ/имот
до нейния собствен /обслужван имот/, находящ се в гр.Разград, с идентификатор
61710.5054363, с адм. Адрес ул.Цоньо Каракашев №4 и се е съгласил първата ищца да изгради и придобие правото на
собственост върху отклонението от газопреносната мрежа, което ще преминава по
въздушен път по оградата между двата
имота.
Установено
е безспорно по делото, че отклонението не е изградено съгласно цитирания
договор, а преминава през имота, собственост на първия ищец, но не по въздушен
път , а по стена на собствената му
жилищна сграда.
По делото са назначени три съдебно технически експертизи във връзка с
изграждането на сградната газова инсталация/СГИ/, захранваща имота на
ответницата М.Д..Първата от тях е единична,
изготвена от инж.Камен Илиев със
специалност ПГС-л.143 с приложени снимки към нея ; втората комплексна,
изготвена от арх.Елга Бонева и инж. Николай Симеонов Кръстев- специалист ОВКГ
техника и третата, изготвена от проф.Ангел Д. ; Две СТЕ са изготвени по делото
по отношение построената от ищците сграда, първата от арх.П., а втората от инж. Т..
Според
заключението на в.л.Илиев в проекта за изграждане на СГИ, собственост на
първата ответница не е предвидено същата да преминава през имота, собственост
на първия ищец и ползван от втория и третия ищци.Тя преминава по жилищната им
сграда с закрепване посредством три конзоли, но не засяга конструктивно
същата.ГРИТ не попада в имота на ищците, но граничи с външната регулационна
линия, намира се пред сградата, на тротоара на ул.“Ал.Стамболийски“.
Вещите лица по комплексната СТЕ
заключават, че съгласно проекта за СГИ в имота на ответницата
Д., не е предвидено преминаване през жилищния имот на ищците.При изграждането й
не са спазени всички нормативни изисквания за
безопасност при изграждането й. Използването на калканната стена не е увредило
стабилността на конструкцията на жилищната сграда. За възстановяването й ще
бъдат необходими 800 лв. Средният пазарен месечен наем е 45 лв. без ДДС
/четиридесет и пет лева/. ГРИТ /газоразпределително измервателно табло/,
собственост на втория ответник не попада в имота на ищците, тъй като е
монтирано на тротоара.Не са спазени
изискванията на Наредба №
6/25.11.2004г за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и
ползване на обекти и съоръжения за пренос, съхранение, разпределение и доставка
на природен газ и конкретно чл.62 ал 5 т. 2., според която не се допуска проектиране на транзитно преминаващи газопроводи по стени
на общественообслужващи, административни и жилищни сгради, когато налягането на
газ е по-високо от 0,01 МРа, без писмено съгласие от техните собственици.
Премахването на инсталацията - механизация, транспортни разходи и технически
средства от лицензирана фирма ще бъде приблизително на сума от 3500 лв.
Газоснабдителното дружество е можело да присъедини ответника от ГРИТ намиращо
се на ул.“Ц. Каракашев“.Не е било необходимо да бъде изграждано друго табло,
защото е имало изградено, находя що се на ул.“Ц. Каракашев“. Ищците са спазили
всички законови изисквания за построяване на жилищната сграда.Според
поясненията на в.л.Бонева, дадени в с.з.на 09.07.2018г. тръбата минава по стена,
предвидена като калканна, като на нея в бъдеще може да се появи нова жилищна
сграда.Вещото лице инж.Кръстев сочи, че в проекта за изграждане на СГИ не е
посочена точката за присъединяване за имота на ответницата Д..Липсват
аксинометричен и ситуационен чертеж, както и чертеж на конзолите, които ще
укрепват газопровода.На място са установили също, че ГРИТ е разположен непосредствено до
северозападния ъгъл на сградата /ул. „Александър Стамболийски“/. От точката на
присъединяване е изградена СГИ, която първоначално е с дължина от 9 м и е
монтирана чрез три броя конзоли върху калканната северна стена. Продължава по
метална конструкция в ПИ с идентификатор 61710.505.131 до вътрешната регулационна линия, след което
с няколко чупки влиза в сградата, собственост на първата ответница.Калканната
стена на жилищната сграда е масивна.Монтираните три броя конзоли и сградната
газова инсталация са с пренебрежимо малко тегло и не създават проблеми за
устойчивостта на сградата. Заети са 4,5 м2 от площта на стената.
Приетата от вещото лице проф.Ангел Д. констативно-съобразителна част не се различава
от предходните експертизи, като същото в заключителната част се позовава на
разпоредби на Наредба № 4 от 5.11.2013 г. за
присъединяване към газопреносните и газоразпределителните мрежи, която е
приета три години след изграждане СГИ на ответницата.Същото сочи,че през 2010 г. присъединяването на ответницата
към газоразпределителната мрежа е могло да бъде осъществено само от точка,
находяща се на ул.“Ал.Стамболийски“
Установява се от заключенията ,че налагането
на газ в СГИ е изключително малко и съобразено с нормативните изисквания.
Не
е спорно по делото също така, че СГИ
е изпълнена от третия ответник- „Цани 92“ООД по проект изработен от
инж.Валентин Жеков/разпитан по делото като свидетел/.
Според изготвеното от инж.Т. заключение
сградата на ищците навлиза в имота на
съседа П. с 0,07 метра, което отклонение е допустимо според техническите правила и
норми.
По
делото са сочени и гласни доказателства. Разпитания по делото св.Р.Р. депозира
показания, че изграждането на процесната СГИ е присъствал третия ищец, като е
дал устно съгласие за закрепване на
тръбите към стената на сградата, заявил
е „няма проблеми“, давал е и съвети.
Св.инж.В.Жеков - проектант на СГИ, сочи, че изходната точна на СГИ се
посочва от Овергаз на компютър, както и, че през 2010г. точка на присъединяване
на ул.“Ц.Каракашев“ е нямало и тръбите е можело да минат единствено по
фасадата, а не подземно, тъй като имало плочки.
Водената от ищците свидетелка . И. дава показания, че ищеца М. и брат й П.
са много разстроени, че Ж. и П. често боледуват и се страхуват от избухване на газовата инсталация, при спукване на тръбите.
Предвид
изложеното от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи :
По първата искова
претенция - предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС, РОС приема
следното: Този иск се явява допустим ,основателен и доказан в установителната
му част, касателно искането да се приеме за установено по отношение на тримата ответници, че няма учредено по
законовия ред сервитутно право в полза на първата ответница-М.Й.Д. от страна на собственика
на съседен имот, първия ищец М. Минчева
за преминаване на тръбите на нейната СГИ през неговия имот и прикрепването им
на стена на неговата жилищна сграда, без
дадено съгласие за това.В останалата му установителна част искът се отнася за взаимоотношения, които са
облигационни такива, възникнали
между ответника „Овергаз Мрежи“АД и
ответницата М.Д. и не засягат ищците, поради което следва да бъде отхвърлена.
Съдът счита ,че ответницата
М.Д. е собственик на СГИ/сградна газова
инсталация/, покарана през имота, собственост на първия ищец и ползван от
втория и трети ищец, като тръбите
довеждащи газ от ГРИТ/собственост на първия ответник/ до имота на ответницата са закрепени чрез
метални конзоли на калканната стена на жилищната сграда в имота на ищците.Тази
СГИ представлява отклонение от обща
мрежа на техническата инфраструктура, в случая от газоразпределителната мрежа
на гр.Разград.
Разпоредбата
на чл.193, ал.1 от ЗУТ предвижда, че "правото
на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през чужди имоти да се учредява с писмен договор между собствениците
на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите." Когато не е
постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо
решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява
със заповед на кмета на общината.В случая постигнато съгласие между
собствениците на „обслужващ“ и „обслужван“ имот не е установено,не е издадена и
заповед на кмета на Община Разград, заместваща съгласието.В този смисъл, РОС не
споделя изводите на РС, че законово изискване за даване на съгласие от страна
на собственика на „обслужващия“ имот не се изисква , а такова е дадено „устно“
от единия от ищците-ползвател на имота.
Безспорно първият
ищец е собственик на ПИ с идентификатор
№61710.505.130, както и на построената сграда е с идентификатор
№61710.505.130.1., върху която втория и трети ищец са запазили правото си на
ползване след прехвърлителна сделка.Изградената СГИ, собственост на ответницата
Д. е прикрепена към калканната стена на жилищната сграда, по начин описан в първата
и комплексна СТЕ.Първият ищец като собственик на имота и сградата е собственик
и на пространството над и около тях и навлизането в това пространство на съседа,
в случая ответницата Д., само по себе си съставлява достатъчно основание да се
приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, пречещо
на собственика, което той не е длъжен да търпи, предвид на това, че не е дал
изрично съгласие за това в съответната законова форма. Това навлизане в чужд
имот без съгласието на собственика му съставлява неоснователно действие, освен
ако той не е дал изрично съгласие за това.
Ето защо осъдителната претенция за
премахването на тръбите, закрепени върху жилищната сграда, собственост на
първия ищец и ползвана от останалите ищци, представляващи част от СГИ на
ответницата Д., следва да бъде уважена, но само по отношение на нея, като
възложител, а не както е предявена и по отношение на втория ответник
„Овергаз“АД.Това дружество няма отношение към изграждането на СГИ, която както
е установено по делото е изградена от третия ответник „Цани-92“ООД, но по
отношение на него като изпълнител, не е заявено искане с исковата молба.
В останалата й част
осъдителната претенция първата ответница да преустанови консумацията на газ, а
втория да преустанови газоподаването през СГИ се явява недопустима и
производството по нея следва бъде
прекратено.За ищците не съществува право на иск, в тази част на претенцията,
още повече, че при осъждането на
ответницата за премахване на тръбите, част от СГИ от стената на ищците, то за определен времеви
период газоподаването по тях ще бъде спряно.Неснователна се явява претенцията
за премахване на ГРИТ, тъй като таблото, собственост на втория ответник
„Овергаз Мрежи“ АД не попада в имота на ищците.
Исковата претенция, заявена от
ищците-ползватели на недвижимия имот за осъждането на първата ответница да им
заплати сумата 7100 лева, РОС намира за неоснователна.Същата се претендира като
обезщетение затова, че в периода от разрешението за ползване-20.12.2010г. до
завеждане на исковата молба - 12.12.2016г.ответницата Д. е използвала
незаконно, неоснователно и без тяхно съгласие имота върху който те имат
неограничено по обем и безсрочно право на ползване и се е обогатила неоснователно, ползвайки
частта от имота, в който е изградена СГИ обслужваща нейния имот.Съдът намира,
че обезщетяване на ползвателите не се дължи, предвид на това, че учреденото им
вещно право не е било смутено в посочения период с монтирането на тръбите от
СГИ върху процесната стена от жилищната сграда, в имота, собственост на техния
син.
За частично
основателна РОС намира претенцията, предявена от собственика на имота, М.М. за
заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди, явяваща се такава необходима за поправяне на стената
на жилищната сграда, след премахване от нея на тръбите, собственост на отв.Д..Същата
намира своето правно основание в чл.45 от ЗЗД.Налице е несъобразено със
законовите изисквания поведение от страна на възложителя на СГИ, нанесени
имуществени вреди.В този смисъл, съдът съобрази, че макар, че по делото се
установи, че с поставянето на трите конзоли и тръбите, закрепени на тях не се
засяга целостта и носимоспособността на сградата, то според вещите лица,
изготвили комплексната СТЕ, която този съд цени като компетентна и обоснована, за възстановяването на калканната стена, след
преместването на тръбите ще са необходими 800 лева, която сума следва да бъде
възложена в тежест единствено и само на първата ответница, като възложител на
изграждането на СГИ за нейния имот.Претенцията по отношение на втория и трети
ответник следва да се отхвърли, тъй като , вторият от тях , газоразпределитено
дружество, няма отношение към изградената СГИ, а третия , макар и изпълнител на
същата не се ползва от нея.Не са налице и законовите предпоставкии за
солидарното осъждане на всички ответници
по тази претенция.
За неоснователна и
недоказана и този съд намира претенцията
на тримата ищци за заплащане от страна на тримата ответници солидарно на
всеки от ищците на сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди -
влошаване на здравословното им състояние, изпитване на страх и
безпокойство от увреждане на здравето и живота както на тях, така и на близките
им, вследствие незаконно изградената и прекарана СГИ.Тази претенция намира също
своето правно основание в чл.45 от ЗЗД.При условията на пълно и главно
доказване ищците не успяха да докажат наличието на предпоставките за уважаването
й.Заявените от тях твърдения с исковата молба за изпитани страх и безпокойство,
оспорени от ответните страни, останаха недоказани с оглед на събраните гласни и
писмени доказателства.В този смисъл съдът съобрази и заинтересоваността на
свидетелката И., разпитана именно за заявените обстоятелства.
С оглед на достигнатите правни
изводи от въвзивния съд решението на РРС следва да бъде отменено частично в установителната и осъдителната му част по иска
с правно основание чл.109 от ЗС, като се постанови друго в посочения от РОС
смисъл.По отношение на недопустимата установителна претенция производството по
делото следва да бъде прекратено.Решението на РРС следва да бъде отменено и в
частта, с която претенцията на ищеца М.М. с правно основание чл.45 от ЗЗД е
отхвърлена срещу ответницата М.Д. до размера на сумата 800 лева, като вместо
него последната бъде осъдена да му заплати горната сума, ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.
В останалата му отхвърлителна част решението
на РС следва да бъде потвърдено.
П
отношение на допълнителното решение от 25.06.2019г.по
реда на чл.250 от ГПК:Със същото РС е оставил без уважение молбата на ищците за
допълване на решението по делото чрез изрично произнасяне в диспозитив по валидността на разрешение за строеж на СГИ на
ответницата М.Д. и придружаващите го инвестиционни проекти и разрешение за
ползване с рег.№345ГН485/2.12.2010г. на СГИ, приемайки същата за недопустима и неоснователна.РОС, намира
решението за правилно и законосъобразно, като споделя съображенията изложени в
него, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №16/24.04.2019г., постановено по
гр.дело №2423/2016г. РРС , В ЧАСТТА , С
КОЯТО съдът е отхвърлил
претенцията на ищците , в установителната част по иска с правно
основание чл.109 от ЗС ,касаеща липсата на учредено право на преминаване на
СГИ, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответниците М.Й.Д., ЕГН-********** ***, „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“АД, гр.София, ЕИК-******** и „ЦАНИ 92“ООД ,гр. Разград, ЕИК-********, че няма учредено
по законовия ред сервитутно право в полза на първата ответница-М.Й.Д. от страна на собственика
на съседен имот, първия ищец М. Минчева
за преминаване на тръбите на нейната СГИ, изградена за имот с адм.адрес в гр.Разград,
ул.Цоньо Каракашев“№4 през неговия имот и прикрепването им на стена на неговата жилищна сграда, ползвана от втория и
третия ищци.
ПОТВЪРЖДАВА решението В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която
установителните претенции по иска с правно основание чл.109 от ЗС на
ищците са отхвърлени.
ОТМЕНЯ Решение №16/24.04.2019 г., постановено по гр.д. № 2423/2016г. на РС Разград В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ по иска с правно
основание чл.109 от ЗС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Й.Д., ЕГН-**********
***, ДА ПРЕМАХНЕ тръбите, представляващи
част от нейната СГИ, закрепени върху жилищната сграда, собственост на първия
ищец и ползвана от останалите двама ищци.
ОТХВЪРЛЯ претенцията, заявена по отношение на „Овергаз Мрежи“АД и ГРИТ,
негова собственост.
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото по отношение на иска, предявен от ищците срещу ответниците М.Й.Д. ***, „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“АД, гр.София, за
преустановяване консумацията на газ и съответно на газоподаването през СГИ, поради
недопустимост на предявения иск, като ОБЕЗСИЛВА
решението на РРС в тази му част.
ОТМЕНЯ Решение № №16/24.04.2019 г., постановено
по гр.д. № 2423/2016г. на РС Разград, В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлена претенцията на
ищеца М.М., насочена срещу ответницата М.Д.
за дължимо обезщетение до размера
на сумата 800 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА М.Й.Д., ЕГН-********** ***, да заплати на М.П.М., ЕГН-********** сумата
800 лева , на основание чл.45 от ЗЗД , ведно със пзаконната лихва ,считано от
завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.ПОТВЪРЖДАВА решението
на РРС в останалата му отхвърлителна част
по този иск.
ПОТВЪРЖДА
решението
В ЧАСТИТЕ МУ, с които са отхвърлени претенциите на ползвателите Ж.Д.Б.
, ЕГН -********** и П.М.Б., ЕГН-********** за осъждането на първата ответница М.Д.
да им заплати сума в размер на 7 100 лв.на осн.чл.45 както и претенциите
на тримата ищци за заплащане на обезщетение солидарно от тримата ответници на
сума в размер на 3000 лева за всеки от тях на основание чл.45 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по реда на чл.250 ГПК решение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС в частите му по иска с
правно основание чл.109 от ЗС и иска с правно основание чл.45 от ЗЗД , предявен
от ползвателите на имота за присъждане на сумата 7100 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР