П Р
И С Ъ Д А № 260001
гр.Белоградчик, 20.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви наказателен състав в публично
заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Анна Кайтазка
Съдени
заседатели: И.П.
Н.М.
при участието на
секретаря Н. Стефанова, в присъствието на прокурора Г. СВЕТОСЛАВОВ, като
разгледа докладваното от председателя НОХД
№ 83 по описа за 2020 г., въз основа на закона и данните по делото
П
Р И С
Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия К.И.А.,
роден на *** ***, обл. В., ром, български
гражданин, с основно образование, женен, осъждан-реабилитиран, работи, с ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че на 21.07.2019
г. в с. Р., обл. В., се заканил с
убийство на И.Л.И. с ЕГН **********, с прякор „Т.“,
казвайки му думите „ Ще убия Т.“, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх у същия от осъществяването му,
поради което и на основание чл.144 ал.3 вр. ал.1 от
НК във вр.чл.36 и чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК го
ОСЪЖДА на "пробация", като
му налага следните пробационни мерки: по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година, осъществима в
периодичност на два пъти седмично явяване и подписване на осъдения пред
пробационен служител и по чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни
периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година.
ОСЪЖДА подсъдимия К.И.А. /с посочена по-горе самоличност/ да заплати на И.Л.И. ***, с
ЕГН **********, на основание чл.45 от ЗЗД сумата 1000,00 лв. /хиляда/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 21.07.2019 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до
пълния предявен размер – 10 000,00 лв.,
като неоснователен.
На осн. чл.189
ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия К.И.А.
/с посочена по-горе самоличност/ да заплати по сметка на ВСС – дължимата такса
върху уважената гражданска претенция – в размер на 50,00 лв.
Присъдата
подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес пред ОС-Видин.
Председател:
Съдебни
заседатели: 1.
2.
МОТИВИ към присъда № 260001/20.10.2020 г. по НОХ дело № 83/2020 г. по описа
на РС-Белоградчик, 4-ти състав.
Срещу
подсъдимия К.И.А. ***, е внесено в съда обвинение за това, че на 21.07.2019 г.
в с. Р., на ул.“В. Л.“ № …, се заканил с убийство на И.Л.И. с ЕГН **********,
под прякор „Т.“, като му
казал думите : „ Ще убия Т. ! ”, като
това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3 във вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, като доказано от фактическа и правна
страна, пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”
без да сочи конкретен размер, но с приложение на чл.66 от НК – с по-дълъг
изпитателен срок. По гражданския иск – не взема становище.
По молба
от страна на пострадалия свид. И. Л. И., съдът е конституирал
същият като частен обвинител и граждански ищец по делото. Приел е за съвместно
разглеждане в процеса и предявения от И.Л.И. срещу подсъдимия К.И.А. по реда на чл.84 и сл.от НПК във вр.чл.45 от ЗЗД граждански иск, за сумата от 10 000,00 лв. –
представляващ обезщетение за причинени му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият А. се явява в с.з. лично и със защитник – адвокат. А. не признава вината
си и авторството на деянието, като твърди, че не е извършвал, приписаните му
действия, респ. не е изричал заканата, за която е обвинен. Защитникът му пледира за присъда, с която А.
бъде оправдан, поради недоказаност на състава на чл.144 ал.3 от НК – отправяне
на закана с убийство и възбуждането на основателен страх у пострадалия от
осъществяването на такава закана. Освен това пледира да не се приемат за
достоверни показанията на свидетелите И. и Д., тъй като имали лоши отношения с
подсъдимия, а да се кредитира заявеното от свидетелите Ив. Л. и доведените от
него такива – А. и К..
Частният тъжител И., чрез повереника
си поддържа обвинението, редом с прокурора. Пледира за признаване А. за
виновен, намирайки че има извършено деяние, доказани вина и авторство на
същото. Иска също така, в качеството си на граждански ищец, да бъде уважен
изцяло предявеният граждански иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подс. К.И.А. е
роден на ***г***., ром, български гражданин, женен, с основно образование,
осъждан-реабилитиран, работи, ЕГН му е **********.
Подс. К.И.А. преди
ок.10 г. закупил недвижим имот –
постройка за живеене, находящ се в дворно място, собственост на свид. Д. Д. ***, в което място имало къща и на самия Д..
Между постройките им за живеене имало оградна мрежа.
Срещу дома на подс. А. , през пътя, къща имал и
пострадалия свид. И. Л. И. – „Т.“, както го наричали и бил известен.
Между
подсъдимия и св.И. имало недобри отношения, не си
говорили, поради неизгодна покупка на вещи от А., закупени от И. преди десетина
години. Със свид. Д., А. също не се разбирал, поради
ползването на общия имот – двора, под постройките им.
На
20.07.2019 г., едно от внучетата на А., живущи при него, имало рожден ден и семейството организирало
тържество. Имало поканени ок.20 човека –гости, а то се провеждало на обяд. Сред
присъстващите били освен подс. К. А., съпругата му – свид. С. А., сестрата
на подсъдимия – свид. Р. К. и тяхна позната – свид. Ив. Л. ***/, която
помагала в приготвянето на храната. Празникът се провеждал навън, в дворното
място, където била изнесена тон-колона за озвучаване и от нея - пускана музика. Привечер тържеството
приключило официално, гостите се разотишли, и в двора на А. останали и
продължили само той, жена му, сестра му и свид. Л..
Тонколоната била подменена с друга по-малка, но продължавали да пускат музика и
от нея.
След
полунощ вече, на свид. И. Л. И. му омръзнало да чува
високите звуци от тон-колоната у А., и подал сигнал на тел.112 за нарушаване на
нощната тишина.
Ок.
01.00 ч. на адреса на подс. А. пристигнали полицаи
със служебен автомобил, те направили забележка на А. и го предупредили – да
спре музиката. Той се подчинил и изключил озвучителната колона.
Тъй като
обаче, и друг път е имало подавани оплаквания в същия смисъл, от съседа му - свид. Ив. И., А. се ядосал, че са го накарали да спре
музиката и прекрати веселбата у тях, и започнал да вика и отправя ругатни и
закани към И.. Последният бил в двора си в този момент. И. чул А. да казва :
„Ще убия В. Т.“, както и че след него ще избие всички – от малко до голямо . Думите на А.
били дочути и от свид. Д. Д., който също бил излязъл
в двора си по това време – видял и идването на полицията преди това.
Изплашен, да не стане нещо лошо – А.
да осъществи заканата си, И. на следващият ден решил да премести жената, с
която живеел и била болна - в гр.С., където
децата й да се грижат за нея. И. се страхувал и за себе си от този момент
нататък и се прибирал у дома си с притеснение.
Известно време след това, И. подал и
оплакване в полицията за тормозещото го поведение на А. и конкретно за
отправените му / на И. / закани на 21.07.2019 г .
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена въз основа на: показанията на св. И. и Д., отчасти –
на обясненията на подс. А. и отчасти показанията на свид. А., К. и Л., на приетите от съда писмени доказателства: два броя медицински
свидетелства от психиатър, две служебни бележки на РУ-Белоградчик, докладна
записка на полицейски инспектор при РУ-Белоградчик, два броя предупредителни
протоколи по чл.65 от ЗМВР, характеристична справка за подсъдимия от полицейски
инспектор при РУ-Белоградчик, както и справка за съдимост на А. събрани по
ДП, и депозираните в с.з.
- характеристика на подсъдимия от кмета на общината и медицински документи на А..
Съдът намира, че бе доказано
авторството на деянието и вината на подсъдимия от писмените доказателства
събрани и приети по него /съда/ -
докладна записка на полицейски орган, предупредителен протокол от 21.07.2019
г., характеристична справка на подсъдимия, и
показанията на разпитаните по делото свидетели – И. и Д. – очевидци на
случилото се. Съдът кредитира изцяло показанията на последните, тъй като те
подробно и без противоречиво установяват приетата от съда за установена
фактическа обстановка. От техните показания, взети и преценени в цялост, редом
с писмените доказателства – докладна на полицейски орган, и предупредителен
протокол от 21.07.19 г., се установява, че на сочените от обвинението дата и
място е имало противообществена проява – А. е нарушил обществения ред, нощната
тишина, с пускането на силна музика, което е било възприето от пострадалия И. и
друг съсед на А. – св. Д., предизвикало е недоволството на И. и по този повод е
сигнализирал дори в полицията. Тези двама свидетели поотделно потвърдиха, че
след посещението и оттеглянето на полицейските служители, е имало отправени
ругатни и закани от страна на А. към И.. Конкретизираха и заканите – с убийство
– обща към „всички, малки и големи“, но и личната към И. – „Ще убия Т.“ / „В. Т. /. В този смисъл съдът приема за достоверни показанията и на самия И.,
въпреки евентуалната принципно възможна заинтересованост у този свидетел, който
показва какви точно са били думите на подсъдимия, отправени към него. Поради
изложеното по-горе – съответствието на тези показания, с показанията на
свидетеля Д., също очевидец, респ. възприел визуално присъстващите подсъдим и
пострадал и слухово – употребени изрази, съдът няма причина да не ги кредитира
като истинни.
За част от приетата от съда
фактическа обстановка няма оспорване дори от самия подсъдим и свид. А., К. и Л., затова и съдът ги прие за достоверни частично само. Никой от тях не
отрича, че е на 20/21.07.2019 г. , в двора, в който е къщата за живеене на подс. А. е имало тържество, повода за тържеството,
веселието с музика от озвучителна уредба и , че то е приключило сравнително
рано за повечето присъстващи – гости. Обясненията на подсъдимия и свидетелите А., К. и Л. се
разминават обаче с останалия доказателствен материал по делото – писмен и устен
– думите на И. и Д., относно последващи действия, вкл. и изречени думи от А. – в по-късните часове,
след полунощ, на 21.07.19 г., след като се е намесила полицията, с което е
прекратен празника изцяло , вкл. спряна музиката на открито. Съдът отчита
факта, че посочените трима свидетели – А., К. и Л. са
близки / първите две съвсем - съпруга и сестра/ на подсъдимия, и явно градят
версия, която да го оневини. Самият той също отрича да е отправял закани и
ругатни по адрес на И., но това е и негово право - на защита. Групата гласни
доказателства – свидетелстването на А. и К. най-вече,
според съда освен , че сочи на заинтересованост, не прави невъзможно
извършването на деянието, за което е обвинен А.. Тези две свидетелки, както и Л.,
заявяват, че са легнали да спят – Аврамова и Л., или напуснали мястото – свид. Р. К., след като
са идвали полицейските служители. Няма никаква пречка, малко по-късно след
това, А. да е бил на двора си, и да е отправил приписаните му думи към И.,
дочути и от Д.. Недобрите отношения между А. и И.,
както и с Д. - по съвсем различни причини, също указват на абсолютно възможно
подразнения подсъдим да е заплашил лицето, което е станало повод /И./ да се сложи край на
веселбата в А.. И прави
възможно И. да се притесни и уплаши, както за себе си, така и за близките си /
за което свидетелства освен той, и свид. Д./.
Фактът, че А. не притежава разрешение
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, не означава, че той не
може да отправи закана за убИ.е, макар и по друг,
неконкретизиран начин, нито че в един бъдещ момент не може да се сдобие с
такова оръжие – вкл. на законно основание / с оглед представеното писмено
доказателство – Служебна бележка от РУ-Белоградчик/.
Съдебната практика по подобни казуси
– относно осъществяването на престъпния състав на чл.144 ал.3 от НК, се е
утвърдила именно в насока, че е достатъчно да са отправени думи/действия на
закана с убийство, те да са възприети от лицето към което са отправени и да са
могли само да възбудят основателен страх от осъществяването на заканата. Не е
необходимо дори да е възникнал реално този страх, достатъчно е да е било възможно
осъществяването на заканата / влошени отношения от по-преди, конкретен повод –
направено оплакване до полицията от страна на пострадалия за силната музика,
което е било основателно, и много други предходни подобни оплаквания от И./. В
този смисъл са и Реш. № 10/22.01.1985г. по н.д. № 684/1984г. ВС, НК;
Реш. № 37/31.01.1991 г. по н.д.
№ 876/1990 г., І н.о. на ВС.
От правна страна:
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс. К. Ил. А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144
ал.3 вр. ал.1 от НК.
От
обективна страна - на 21.07.2019 г. в с. Р., обл.В., подсъдимият А. отправил закана с престъпление – убийство, към личността
на свидетелят и пострадал И. Л. И., която закана е могла да възбуди у последния
основателен страх от осъществяването й. / и е възбудила дори такъв/
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да
настъпят. Конкретно - съзнавал е, че отправя думи, с които застрашава телесната
неприкосновеност на друго лице, че това заканване е всъщност за деяние,
представляващо престъпление – убийство, че може да бъде внушено у това друго
лице страх от осъществяването от физическо посегателство върху тази
неприкосновеност, и е целял точно това с
отправянето на заканата при възможност да бъде чута от пострадалия, придружена
с обидни думи, на публично място, на висок глас в нощната тишина,
дезинтересирайки се от факта, че може да стане достояние и на трети лица,
осъзнавайки и влошените си отношения с пострадалия от преди още, т.е. факта, че
той / И./ би могъл да възприеме като основателна заканата му.
Причини за извършване на
престъплението са ниското право съзнание на подсъдимия, изразено в незачитане
от негова страна на установеният в страната правов ред за уреждане на спорни
отношения между гражданите, както и незачитане на основните човешки ценности -
неприкосновеност на личността, емоционална нестабилност, формирана от
дългогодишен конфликт с пострадалия и едновременно личен повод за веселие,
прекратено според подсъдимия поради предполагаемо от него поведение именно на пострадалия.
По
наказанието:
За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.144 ал.3 от НК, законът предвижда
наказание "лишаване от свобода" до шест години.
При преценката какво наказание да
бъде наложено, съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства: тежкото здравословно състояние на подсъдимия – същият страда от
заболяване като диабет и има намалена трудоспособност, след прекаран инсулт,
установената по делото трудова заетост е временна – по програма към общината, с
изтичащ след няколко дни срок, А. има много добри характеристични данни относно
поведението си в обществото – съгласно Характеристиката на Кмета на общината, в
която живее / извън проявата, разбира се, предмет на делото/. Съдът не прие,
като отегчаващо отговорността обстоятелство осъжданията на А., посочени в
справката му за съдимост , тъй като той вече е реабилитиран относно тях, респ.
към датата на настоящето деяние е „не осъждан“.
С
оглед на посочените до тук обстоятелства, преценявайки ги в тяхната съвкупност,
съдът счете, че дори минимално предвиденото от закона наказание от три месеца
"лишаване от свобода" / общ минимум по НК / в конкретния случай се
явява несъразмерно тежко за подсъдимия А., и като отчете, че предвиденото от
закона наказание по чл.144 ал.3 от НК е “лишаване от свобода” без определен
специален минимум, съдът приложи разпоредбите на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК , поради което съдът замени наказанието
"лишаване от свобода" с наказание "пробация".
При определяне вида на пробационните мерки по
чл.42 а ал.2 от НК, съдът на наложи само задължителните такива по чл.42а ал.2
т.т.1 и 2 от НК, а именно : задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от една година, осъществима в периодичност на два пъти седмично явяване и
подписване на осъдения пред пробационен служител и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, като
периодът на същите е определен в един среден размер, съобразно обществената
опасност на деянието и на самия деец.
По
гражданския иск:
І./ След
като призна за виновен подс. К.А. по повдигнатото му обвинение относно пострадалия И.Л. И.,
съдът намери, че предявеният срещу К. А. граждански иск, с правно основание
чл.45 от ЗЗД от Иван И., е доказан по основание. На гражданския ищец са
причинени неимуществени вреди, като той е претърпял стрес, страх, дори
унижение/ с оглед придружаващите заканата ругатни/, тези вреди са в пряка
причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние. Нормално е човешката психика да се затормози както на
момента, така и в последствие от подобно отношение от изреклия заканителните
думи.
При определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът изходи от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, свързана с критерия
за справедливост. Отправената закана е публична, т.к.
е отправена и на такова място, извършена е в тъмната част от денонощието - през нощта,
което мотивира съдът да приеме, че се дължи обезщетение в размер от 1 000,00 лв., като в останалата част, до
пълният претендиран размер на гражданския иск - същият следва да се отхвърли.
Съдът намери, че тази сума справедливо и в достатъчна степен ще репарира
претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди.
Предвид направеното изрично искане,
съдът присъди и законната лихва от датата на увреждането - 21.07.2019 г. до
окончателното изплащане на присъдената като обезщетение сумата.
По разноските и таксите:
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия К.И.А. да
заплати по сметка на ВСС – сумата от
50,00 лв. – дължима държавна такса върху уважената част от гражданската
претенция на пострадалия Ив. И..
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: