Решение по адм. дело №236/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 84 ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. И. Н. с [ЛНЧ], гражданин на Руската федерация, роден на [дата]година, настоящ адрес – община Несебър, [населено място], [улица], ет.2, ап. 10, срещу решение № 1146 от 12.01.2024 година (Решението) на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ, Агенцията).

С обжалваното Решение, на основание чл. 75 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75 ал. 1 т. 4 от ЗУБ, във връзка с чл. 9 от ЗУБ, на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на закона.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че той не е съобразен с приложимото материално право, а също и с указанията на Административен съд – Бургас (АдмС - Бургас), дадени с решение № 840/09.08.2023 година по адм.д. № 1250/2023 година на същия съд. Заявява се, че изводите на ответника за липса на данни за преследване или опасност от преследване на жалбоподателя в родината му не почиват на фактите по преписката, тъй като в хода на производството са събрани сведения за открито противопоставяне на Николенко на войната, започната от Р. в Украйна, включително и при телевизионно интервю от 19.07.2023 година, дадено в сутрешния блок на „Нова телевизия“. Сочи се, че, след началото на руското нахлуване в Украйна и издаването на указа за мобилизация през септември 2022 година, на Николенко е връчена призовка от военната администрация на Р., той се счита за призовано лице, а не се е явил в указания му от руските власти ден и час. Критикува се част от съдържанието на справка относно обществено – политическата обстановка в Р. към датата на акта, изготвена от ДАБ, послужила като част от фактическите основания за издадения отказ. Цитират се текстове от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статус на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията за бежанците на ООН, като се прави извод, че са налице предпоставките за предоставяне на статус на бежанец на жалбоподателя. Сочи се невярно твърдение на ответника в Решението – че по време на интервю в ДАБ Николенко е заявил участието си в опозиционен митинг в Р. на 27.08.2022 година, докато в същото време се е намирал в Швеция – като се заявява, че от това невярно твърдение на ответника е направен превратен извод за цялостна недостоверност на бежанската история на жалбоподателя. Иска се събиране на доказателства за опровергаване на това невярно твърдение на ответника. Поддържа се, че ответникът незаконосъобразно не е коментирал факта на призоваването на Николенко от съответния Военен комисариат (Головински район на [населено място]) – непосредствено след издаването на указа за мобилизация в Р., а неявяването му е основание за реализиране на наказателна отговорност, която - с последващите изменения на НК на Р., е завишена.

Иска се отмяна на Решението и връщане на преписката за ново произнасяне, съобразно разпоредбите на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат О. от АК - Бургас. Процесуалният представител, вероятен автор на жалбата, излага доводи за незаконосъобразност на Решението.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като в отделно представени писмени бележки заявява, че тя е неоснователна и следва да се отхвърли.

След като обсъди доводите на страните и доказателствата, събрани по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното.

Административното производство пред ДАБ за закрила е започнало по молба вх. № 0К-13-215 от 28.04.23 година, допълнена с молба вх. № ОК-13-242 от 03.05.2023 година, от А. И. Н., роден на [дата]година, гражданин на Руската федерация, руснак по народност, католик, неженен, с лични данни, установени въз основа на представен национален паспорт. Посочената молба не е била „последваща“ по смисъла на § 1 т. 6 от ДР на ЗУБ (лист 122 - 124).

На 10.05.2023 година, на основание чл. 63а от ЗУБ, интервюиращ орган от Агенцията провел интервю за предоставяне на закрила на Николенко при спазване на разписаните в посочените разпоредби правила – предварително уведомяване на кандидата на разбираем за него език, което е видно от положения подпис на страница четвърта от изготвения протокол. Интервюто се е състояло в присъствието на преводач. По време на интервюто Николенко посочил, че наполовина украинец - по бащина линия, но по – скоро се чувства руснак. Заявил, че в началото на нахлуването на Р. в Украйна, заедно с други свои колеги, е излязъл на протест с плакат, но охраната (по месторабота – след сигнал от други негови колеги) го е принудила да прибере плаката си, а в началото на 2022 година напуснал работа, той като се чувствал угнетен. Поддържа, че през май 2022 година пристигнал легално в Швеция, като шведските власти го препратили в България, защото имал виза, издадена от нашата страна. По време на интервюто Николенко заявил, че има призовка от руските военни власти, която му е връчена чрез родителите му в Москва, и може да представи изпратено му фотокопие от нея. Като причина за напускането на Р. през 2022 година той посочил войната, която се води в Украйна, започналата мобилизация на боеспособно руско население и нежеланието си да воюва в Украйна и да убива украинци. По отношение на участието си в политически протести, Николенко заявил, че е участвал в протест през 2016 година срещу управлението на Путин, наблюдавал как полицията бие протестиращите и му се наложило да бяга, изразил несъгласието си с руското нахлуване през 2014 година в Донбас и Крим и последвала анексия на тези области. На отправен въпрос към Николенко защо сега е напуснал Р., след като е разполагал с множество сигнали, че Путин не е демократ и след като не е подкрепял политиката му, Николенко заявил, че в Москва е имал добре платена работа (посочена в интервюто като „преводач“ и „офис мениджър“) и не е предполагал, че ще избухне война. Той отрекъл лично да е заплашван в Р., но се позовал на опасността да бъде изпратен да незабавно да воюва, предвид връчената му, чрез родителите, призовка за мобилизация (лист 107 - 110).

На 11.05.2023 година интервюиращият орган от ДАБ издал решение № УП-ОК5/11.05.2023 година, с което отхвърлил молбата на Николенко. Органът посочил, че не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила, защото по отношение на него не се установява преследване от националните власти, а единствената причина да иска закрила бил отказът да бъде мобилизиран и да участва във военни действия. Според интервюиращия орган, нежеланието на кандидата да бъде мобилизиран и пацифистките му убеждения не са били достатъчно основателна причина за получаване на закрила. Данните на Николенко за участие в политически протест са били определени като „неумел опит“ за придаване на „политически оттенък“ на бежанската му история - при липса на доказателства за преследване от властите, а напускането на работа през 2022 година – обяснено с това, че Николенко не се е чувствал щастлив там. По отношение на украинския произход на кандидата, органът отбелязал, че не са събрани данни за дискриминация по този признак, а са били събрани данни единствено за неуместни шеги с фамилното име, отправени от колегите на Николенко. Органът цитирал пасажи от информационна справка на ДАБ за обществено - политическото положение в Р. през 2023 година, от които направил извод, че там кандидатът не би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха и не съществува риск от тежко посегателство към него, следователно молбата му е неоснователна. Тези изводи били подкрепени с дефиниции и указания от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците (лист 103 - 106).

Николенко оспорил по съдебен ред издадения отказ.

С решение № 840/09.08.2023 година по адм.д. № 1250/2023 година на АдмС – Бургас отказът на интервюиращия орган бил отменен, а преписката – върната на ДАБ с указания по прилагането на закона. Съдът обсъдил доводите в административния акт и изложил подробни мотиви за основателност на молбата предвид връчването на военна призовка на кандидата – след издаването на указа за мобилизация в Р. – и рестриктивните последици (по руското законодателство), които биха могли да последват за Николенко от това връчване (забрана за напускане на Р., забрана за регистрация като индивидуален предприемач, забрана за регистрация като данъкоплатец, забрана за кадастрална регистрация на собствен недвижим имот или държавна регистрация на права, ограничение на правото на управление на превозни средства, забрана за държавна регистрация на превозни средства, отказ за сключване на договор за кредит, ограничение за получаване на плащания, обезщетения, мерки за подкрепа и други преференции). Съдът се позовал и на текстове от Наръчника, на издадената от Международния наказателен съд заповед за арест на В. П. във връзка незаконното депортиране и принудително осиновяване на деца от окупираните райони на Украйна в Руската федерация, както и на резолюции на Европейския парламент от 23.11.2022 година и от 19.01.2023 година за признаване на Руската федерация за държава – спонсор на тероризма, за осъждане на войната срещу Украйна, за прекратяване на военните действия и за подкрепа на всички руски граждани, които протестират или се борят срещу режима в или извън Р. (лист 82 - 91).

След като преписката била върната от съда в Агенцията – за ново произнасяне, на 05.09.2023 година в ДАБ постъпило писмо от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), в което директор на специализирана дирекция „М“ в ДАНС изразил становище, че ДАНС не възразява на А. Н. да бъде предоставена закрила в България (лист 96).

На 18.09.2023 година на Николенко било направено ново интервю в ДАБ. В него той изброил членовете на семейството си в Р. и на зададен въпрос отново посочил как е напуснал Р. – легално, на 01.05.2022 година за Швеция, където подал заявление за убежище. Молбата за закрила в Швеция той мотивирал с несъгласието си с войната в Украйна и проблемите на работното си място – излагане на публично място на плакат против войната в края на февруари 2022 година и принудата да го премахне. По време на интервюто органът от ДАБ отново изискал от кандидата връчената му призовка от Военния комисариат в Р. – в оригинал – а Николенко посочил, че, според него, тя се намира в преписката. На поставен въпрос, той изложил същите причини за напускането на Р., каквито съобщил първоначално – украинския си произход, неприемането на войната в Украйна (определена от него като „агресивна“), ненавистта на руснаците към всичко, свързано с Украйна и правителствените репресии към хората, изразяващи различно мнение по тези въпроси. На поставен въпрос от интервюиращия дали спрямо него е била извършвана репресия от руските власти, в протокола от интервюто било записано, че Николенко е заявил, че на 27.08.2022 година (годината е поправена на ръка) е участвал в митинг против войната и - след започнали арести от полицията – е успял да избяга. Той казал, че му е било забранено да сложи плаката, за който вече е разказвал, а, дори след като е преместил плаката в служебно помещение, отново е получил разпореждане да го премахне. Николенко отново заявил, нежеланието си участва във войната предвид мобилизацията и факта, че е отслужил военната си служба през 2011 – 2012 година като оператор на радар. Отделно от изложеното, той посочил, че на 19.07.2023 година е дал телевизионно интервю, в което изрично е заявил, че войната на Р. в Украйна не е „специална военна операция“, а е „война“ – изявление, за което може да бъде осъден в Р. (лист 92 - 95).

На 12.01.2024 година председателят на ДАБ издала Решението, с което е отказала международна закрила на жалбоподателя.

В оспорения акт тя преразказала твърденията на Николенко за действията му след началото на руската инвазия в Украйна, за изразеното от него отрицателно отношение към властите през 2012 година и през 2016 година, както и за участието му в разпръснат от полицията протестен митинг на 27.08.2022 година. От описаните факти ответникът направила извод, че в бежанската история на Николенко са описани общоизвестни факти, но не се съдържа непосредствена информация за неговото преследване от официалните власти в Р., че няма основание за заключение, той да е развивал „сериозна антиправителствена дейност“, а предполагаемото му участие в протестите не довело до никакви негативни последици за него. По отношение на даденото от Николенко телевизионно интервю, ответникът посочил, че може да се направи обосновано заключение, че с негативното си изказване за политиката на руското правителство, Николенко е целял да придаде по – голяма достоверност на бежанската си история, като не са представени доказателства, че това интервю е станало достояние на руските власти, за да се направи заключение относно възможността да бъде репресиран при завръщането си. Според органа, политическите убеждения на кандидата е следвало да са станали достояние на официалните власти в Р. и да са предприети действия по преследването му, за да има основание молбата за закрила. В Решението ответникът изобличил Николенко в лъжа – той като по преписката било установено, че на 27.08.2022 година Николенко се е намирал извън Р. (в Швеция до 30.01.2023 година) и е нямало как да участва в протестен митинг, както било отразено в протокола от повторно проведеното интервю. Според ответника, това сериозно противоречие е поставило под съмнение цялата бежанска история на кандидата. Ответникът се позовал на справка от дирекция „Международна дейност“ в Агенцията и заявил, че мобилизацията в Р. е приключила, а възможността от нова мобилизация не се обсъжда, както и че според думите на руски адвокат (М. Б.) военнослужещите, които откажат да се сражават в Украйна „могат да бъдат уволнени, но не могат да бъдат наказателно преследвани“, а също че „няма правни основания за завеждане на наказателно дело, ако войник откаже да се бие, докато е на руска територия“. Органът приел, че на Николенко не е връчена призовка за мобилизация и няма никакви явни и доказани опасения, че може да бъде мобилизиран, а опасенията за наказателно преследване поради дезертьорство или опит за бягство от военна служба са неоснователни. Отделно, ответникът цитирал текстове от Наръчника, според които лице, което е дезертирало от военна служба, просто поради неприязън към военната служба, не е бежанец. В Решението било прието, че от данните в преписката се установява, че Николенко е взел решение да напусне страната си по произход без видима причина, възползвайки се от факта, че Р. е нападнала Украйна и се намира в неблагоприятно външнополитическо положение. В обобщение, позовавайки се отново на справка, изготвена от ДАБ, ответникът приел, че не са налице основания за предоставяне на международна закрила на Николенко – статус на бежанец или хуманитарен статус (лист 21 - 27).

Николенко е обжалвал Решението в установения срок.

По преписката е приложено фотокопие от призовка с адресат жалбоподателя, изготвена от военния комисар на Военния комисариат на Головински район, Северен административен окръг, Москва. В призовката на Николенко е разпоредено да се яви на 26.09.2022 година от 07:00 часа в сградата на военния комисариат за „военна подготовка“. В призовката изрично е посочено, че при неявяване без уважителна причина, призованият може да бъде привлечен „към отговорност“, съгласно законодателството на Руската федерация (лист 55).

Пет дни по – рано, на 21.09.2022 година с указ на президента на Руската федерация е обявена частична мобилизация, считано от същата дата. Този указ е действащо право и към настоящия момент, предвид обстоятелството, че в него не е посочен краен срок на действие или друго обстоятелство за преустановяване на действието му.

В жалбата си до съда Николенко оспорва твърдението на ответника в Решението, че при интервюто на 18.09.2023 година е излъгал, че е участвал в антиправителствен протест на 27.08.2022 година, докато – реално - по това време той се е намирал в Швеция (с което „съществено противоречие“ е поставена под съмнение цялата му бежанска история). Предвид извършеното оспорване, по делото е допусната и приета съдебна експертиза на записа, изготвен по време на интервюто. Експертизата е изготвена от специалист, владеещ руски език (езика на интервюто) и е приета без възражение от страните. След като се е запознало със записа, вещото лице е изготвило заключение, че по време на това интервю Николенко не е изричал фразата, че на 27.08.2022 година е участвал в антиправителствен протест, приета за лъжа от ответника и послужила като част от фактическите мотиви на органа да издаде отказ (лист 207).

По делото е изискан и представен от третото лице - „Нова броудкастинг груп“ ЕООД – София, запис от сутрешния блок на „Нова телевизия“ от 19.07.2023 година (на магнитен носител – диск), в който – в репортаж на журналиста Е. Т. – е отразено участието на А. Н., по повод казус, сходен с неговия. Записът се съдържа и на следния линк на интернет – страницата на телевизията: https://nova.bg/news/viеw/2023/07/19/419484. В записа, в контекста на изявление на друг участващ руски гражданин, че е против войната на Р. в Украйна, Николенко заявява, че не желае да се върне в родината си, защото ще бъде привлечен незабавно на служба във въоръжените сили (приложен диск – „лист“ 183 ).

Според последно представената справка за обществено – политическата и икономическата обстановка в Р., изготвена на 22.03.2024 година от ДАБ, злоупотребите и нарушенията на правата на човека продължават – в това число физическите репресии срещу опозиционно настроените граждани, а икономическата ситуация се влошава. По отношение на характера и особеностите на военната служба в справката е посочено, че изпълнението на военна служба се извършва чрез повиквателна, описана в справката и като „призовка за изпълнение на военна повинност“. След 28.05.2022 година с указ на руския президент горната възрастова граница за служба в армията е премахната във връзка с нарастващия брой жертви от въоръжението сили в резултат от инвазията в Украйна. В справка се сочи, че след обявяването на частичната мобилизация на 21.09.2022 година са въведени законодателни промени в Наказателния кодекс на Руската федерация, с които се засилва отговорността за престъпления, свързани с носенето на военната служба. Увеличени са сроковете на предвидените наказания „лишаване от свобода“ за неизпълнение на заповед на командир, дезертьорство, грабеж, нарушаване на правилата за бойно дежурство и др. За „…неизпълнение от страна на подчинен на заповед на началник… по време на военно положение, по време на война или в условия на въоръжен конфликт или бойни операции, както и отказ от участие във военни или бойни действия…“ е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години, а при тежки последици – до десет години. Увеличен е (от три на десет години) срокът на наказанието „лишаване от свобода“ за самоволно напускане на поделението по време на мобилизация или военно положение, във военно време или в условия на въоръжен конфликт или бойни действия. Предвидено е увеличение на срока на наказанието „лишаване от свобода“ (на 15 години) за дезертьорство по време на мобилизация, военно време или в условия на въоръжен конфликт. Предложено е и увеличаване на сроковете на други наказания, свързани с носенето на военната служба. Отново е цитиран руски адвокат (М. Б.), според когото не могат да бъдат наказателно преследвани военнослужещи от руската армия, които отказват да се сражават в Украйна. Този цитат, не е получен пряко от посочения източник, а е резултат от публикация във вестник „Гардиън“, т.е. налице е непряко цитиране. Според справката, възможността за втора вълна на мобилизацията не се обсъжда от руското ръководство. Източникът за формулиране на това заключение е сайтът dnes.bg. За отношението на руските власти към критиците на режима, в справката се подчертава, че политическите репресии продължават като са насочени основно срещу представители на неправителствени организации, отделни журналисти и независими медии, блогъри в социалните мрежи, обикновени граждани („протестиращи“), адвокати, артисти и представители на академичната общност. В справката се посочва, че властите в Р. продължават да злоупотребяват с широкото определение за екстремизъм, според което гражданите могат да бъдат подложени на наказания за определени видове мирен протест, принадлежност към определени религиозни деноминации и дори публикации в социалните мрежи, че цензурата и автоцензурата са широко разпространени в телевизията, печатните медии и в руската част на интернет. Сочат се конкретни случаи за осъждане на критици на режима единствено заради публично афиширане на несъгласие с политиките и действията на руското ръководство (лист 146 - 170).

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното.

Оспореното Решение е постановено от компетентен орган – председателя на ДАБ, предвид правомощията на този орган по чл. 75 ал. 1 от ЗУБ.

Спазени са изискванията за форма на акта, съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от АПК.

Решението е издадено в съответствие с целта на закона – предоставяне на закрила на чужденец на територията на Република България, ако са налице предпоставките за това.

В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са регламентираните правила в чл. 58 и следващите от ЗУБ – молбата за международна закрила от Николенко е приета и регистрирана, той е уведомен на разбираем за него език относно процедурата, която следва. В проведеното интервю са участвали преводач от руски език и адвокат. Дадена е възможност на кандидата да изложи историята си, зададени са му уточняващи въпроси - видно от протокола от 18.09.2023 година.

При издаването на Решението, обаче, е допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното му прилагане.

В разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ са установени предпоставките, при кумулативното наличие на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Молителят трябва да се намира извън държавата си по произход, да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна - това преследване да е обусловено от изброени обстоятелства - раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Съгласно чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, „преследването“ представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост.

В нормата на чл. 8 ал. 5 от ЗУБ са изброени следните видове действия на преследване: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца, като наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени въз основа на информацията, предоставена от чужденеца в хода на образуваното административно производство, като се вземат предвид всички доказателства, в случай, че той разполага с такива и като се отчете какво е естеството на преследването и неговия интензитет - дали последното води до нарушаване на основни права на човека.

Анализът на фактите, изложени от А. Н. в хода на проведеното с него интервю на 18.09.2023 година, както и на доказателствата, събрани в хода на административното и на съдебното производство, сочи, че по отношение на Николенко има преследване по смисъла на чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което са налице субективният и обективният елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване“. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, Николенко е заявил, че е напуснал Р. поради несъгласието си с войната в Украйна, а, според връчената му (чрез родителите му) призовка/повиквателна, той е бил задължен да се яви на 26.09.2022 година за „военна подготовка“ в съответния военен комисариат, пет дни след обявената частична мобилизация с указа от 21.09.2022 година на В. П.. Ноторен факт е, че мобилизираните граждани (без значение дали са руски, украински, български или други), макар и с предходен военен опит, при запас или при мобилизация задължително преминават опреснителна подготовка - за актуализиране на военните им умения, преди да бъдат изпратени в бойните части, за да носят служба или да се сражават.

За съда няма съмнение, че повиквателната заповед/призовка, връчена опосредствано на Николенко, е била свързана именно с разпоредената мобилизация на цивилни руски граждани със съответните военни специалности за нуждите на руската армия и във връзка със стремително нарастващите човешки загуби в хода на инвазията в Украйна. По делото не се спори относно факта, че Николенко е отслужил военната си служба десет години по – рано, през 2011 – 2012 година, т.е. той не е повикан за отслужване на редовна военна служба, както и че е служил „на радар“ – израз който съдът тълкува като служба в противовъздушната отбрана на руската армия. Тази военновременна специалност е особено ценна в условията на мащабен военен конфликт (както и да го наричат официалните власти на Р.) с участието на над един милион военнослужещи от двете страни и с използването на всички родове войски. В този смисъл, съдът приема, че изискването Николенко да се яви за „военна подготовка“, непосредствено след началото на мобилизацията, е било свързано с необходимостта той да бъде изпратен да се сражава като войник от руската армия, нахлула в Украйна.

Тезата на ответника, че за жалбоподателя не съществува опасност да участва реално в бойни действия, ако откаже изрично да изпълни подобно разпореждане, т.е. за него няма да настъпят вреди от отказа, не може да бъде споделена. С получаването на призовка за военна подготовка след началото на мобилизацията, Николенко придобива качеството военнослужещ от въоръжените сили и неизпълнението на каквото и да е разпореждане/заповед на негов командир (напр. да участва в бойни действия срещу украинската армия против волята си) може да бъде третирано като престъпление против военната служба, съответно – наказано според цитираните изменения на руското законодателство.

Николенко категорично заявява, че не желае да участва във войната на Р. в Украйна. Съдът приема, че това негово убеждение не е свързано с необходимостта да заяви определена бежанска история пред българските власти, за да получи закрила – така както лековато е преценено в отменения отказ от 11.05.2023 година и в настоящото Решение от 12.01.2024 година. Разказът на жалбоподателя за живота му преди февруари 2022 година – при проведените две интервюта (лист 107 – 110 и 92 - 93), неопроверган от ответника, сочи, че Николенко е имал напълно задоволителен жизнен стандарт в родината си, преди да я напусне. Жител на Москва (икономически най – развития град в Р. и един от най – скъпите за живот в света), работещ като преводач и като офис мениджър, той очевидно е разполагал с достатъчно средства, за да се издържа от доходите си, за да търси икономическа реализация в чужбина под предлог, че се нуждае от убежище. Личното впечатление на съда от непосредствения контакт с жалбоподателя е, че Николенко е добре образован човек от средната класа в началото на средната възраст с ясно определени житейски ценности, като желанието за икономическа имиграция в държава от Европейския съюз – Швеция или България (чиито език не владее) не е сред тях.

Освен останалите си доводи, за да мотивира отказа в Решението, ответникът се е позовал и на очевидно несъответствие (лъжа) между твърденията на Николенко за участието му в протестен митинг на 27.08.2022 година и факта, че, по документи, в този момент той се е намирал в Швеция. Предвид това несъответствие/лъжа, органът е поставил под съмнение цялата бежанска история на жалбоподателя – като недостоверна. Фактите по делото, обаче, сочат друго. От назначената съдебна експертиза по делото на записа на интервюто на Николенко, проведено на 18.09.2023 година, се установява, че жалбоподателят не е изричал въобще подобно твърдение пред интервюиращия орган – „К. И.“ - административен орган, издал първоначалния, отменен от съда, отказ и помощен орган на ответника в настоящото административно производство, и, вероятно, фактически автор на текста на Решението (виж лист 92 – 95 и 103 - 110). От контекста на отговора на поставения въпрос при второто интервю „Спрямо вас извършвана ли е такава репресия?“ (лист 93) се установява, че Николенко, отговаря за първоначалните си протестни действия срещу започналата война – „… и ни забраниха да сложим плакат, за който ви казах. Дори и след като преместихме плаката в служебното помещение, те пак ни казаха да го махнем.“. Това изявление е в пълен синхрон с твърденията на жалбоподателя при отговора на поставен въпрос (пет въпроса по - рано) „С какви причини мотивирахте молбата си за закрила в Швеция?“ (отново лист 93), в който отговор той изрично поддържа, че е изложил плакат срещу войната в „кафенето на фирмата“ (израз който съдът тълкува като „служебно помещение за отдих“) и е бил принуждаван да го премахне.

Съдът не споделя и доводите на ответника, че според твърденията на руски адвокат, военнослужещите от руската армия, които откажат да се сражават в Украйна, не могат да бъдат наказателно преследвани. Тези твърдения са в очевидно противоречие с информацията в справката от 22.03.2024 година за засилване на наказателната репресия в Р. при отказ от изпълнение на военна служба и неподчинение на заповед на командир (лист 159), а и не почиват на никаква юридическа основа. Те са преразказ на публикация във вестник „Гардиън“, в която, на свой ред, е преразказана теза/становище на руски адвокат, т.е. налице е косвен цитат на изявление, нямащо юридически обвързваща стойност, за да послужи като достоверен аргумент за мотивиране на оспорения отказ (лист 160). От същата справка, представена от ответника, се установява, че към момента получават призовки руснаци, които са служили в армията и имат предходен военен опит. Конкретният случай е именно такъв – след началото на мобилизацията, жалбоподателят е призован чрез роднини, отбил е военната си служба през 2011 - 2012 година и е зачислен в запаса. Посоченото обстоятелство е самостоятелно основание да обоснове наличие на предпоставки по чл. 8 ЗУБ.

От изложената бежанска история на жалбоподателя в протокола от 18.09.2023 година, не се установява срещу него да е било осъществено непосредствено преследване по смисъла на чл. 8 ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ до момента на напускането на Руската федерация, но съдът приема, че съществува реален риск от бъдещо преследване при завръщане на Николенко в Р.. Николенко е участвал (макар и не като главен участник) в репортаж на българска телевизия с национално покритие, в който е изразено несъгласие с войната в Украйна и в който Р. е посочена като агресор. Цитираният репортаж се намира в свободен достъп на интернет страницата на „Нова телевизия“ и може да бъде използван във всеки един момент от руските власти като доказателство за антивоенната позиция на жалбоподателя - за започване на наказателно преследване, задочно или при евентуалното му завръщане в Р.. Състоянието на правата на човека в Р., в момента, е такова, че инакомислещ гражданин може да бъде задържан и съден:

• в центъра на Москва за носенето на лист с надпис „две думи“ („ДВА СЛОВА“)

https://www.youtube.com/watch?v=IM7TBEr72nE&pp=ygU60LTQstC1INGB0LvQvtCy0LAg0JrRgNCw0YHQvdCw0Y8g0L_Qu9C-0YnQsNC00Ywg0LDRgNC10YHRgg%3D%3D

и същия клип

https://www.youtube.com/watch?v=Nq_pjiR0638&pp=ygU60LTQstC1INGB0LvQvtCy0LAg0JrRgNCw0YHQvdCw0Y8g0L_Qu9C-0YnQsNC00Ywg0LDRgNC10YHRgg%3D%3D

съдебния процес:

https://www.youtube.com/watch?v=I7jXauBUbTM&pp=ygU60LTQstC1INGB0LvQvtCy0LAg0JrRgNCw0YHQvdCw0Y8g0L_Qu9C-0YnQsNC00Ywg0LDRgNC10YHRgg%3D%3D

• за носенето на невидим плакат (за разперени ръце и празното пространство между тях)

https://www.youtube.com/watch?v=z5VkJmVTcOg

• за носенето и издигането на бял лист хартия (в Новосибирск, третия по големина руски град)

https://www.youtube.com/watch?v=jd7Zs9K46Vc

По юридическите стандартите на Руската федерация, на фона на цитираните „деяния“, участието на жалбоподателя в материала на „Нова телевизия“ би представлявало престъпление, за което неминуемо следва да му бъде търсена съответна наказателна отговорност, а не само като на гражданин, който се е отклонил от военна подготовка във връзка с провежданата мобилизация през 2022 година.

От доказателствата по делото, съдържанието на справката на ДАБ от 22.03.2024 година, съдът приема, че за жалбоподателя не са налице основанията за освобождаване от мобилизация. Той е на 34 години, отбил е военната си служба и му е връчена призовка за „военна подготовка“ пет дни след началото на мобилизацията.

Съгласно т. 170 от Наръчника, съществуват случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта.

Съдът счита, че в настоящия случай жалбоподателят е положил всички усилия да докаже, че военните действия, в които има възможност да участва, противоречат на неговите действителни морални и политически убеждения. В проведеното първоначално и последващо интервю в ДАБ той многократно, еднопосочно и категорично посочва, че не желае да участва във военни действия срещу украинския народ и е против тях. Това не е просто нежелание да бъде отслужена военна служба – „бягство от военна служба“, съгласно Наръчника, а е осъзнат и афиширан акт на неподчинение на установения режим в Р..

С оглед на изложеното и доколкото е безспорно, че жалбоподателят не се е явил във военния комисариат по връчената му призовка, както на посочената дата, така и до настоящия момент, спрямо него, освен наказателно преследване, биха били приложими и широкообхватните ограничителни мерки (забрани за извършване на определени дейности, за придобиване или продажба на имоти и т.н.), предвидени от руското законодателство по отношение на призованите за мобилизиране, които, без съмнение, са дискриминационни, сами по себе си. В този смисъл решение № 3730 от 27.03.2024 година по адм. д. № 11964/2023 година, Трето отделение на ВАС и решение № 4026 от 03.04.2024 година по адм. д. № 11973/2023 година на Трето отделение на ВАС.

Съгласно т. 171 от Наръчника, не всяко убеждение, колкото и истинско да е то, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба. Не е достатъчно лицето да не е съгласно с правителството по отношение на политическата мотивировка за конкретно военно действие. Там, обаче, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване.

Водената от Р. война срещу Украйна е осъдена от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение, поради множеството свидетелства за военни престъпления (напр. резолюции на Европейския парламент от 23.11.2022 година и от 19.01.2023 година). Налице са множество данни от международни източници, свидетелстващи в тази насока. В случая, от събраните по делото доказателства се установява от една страна, че жалбоподателят основателно се страхува от преследване в държавата си по произход, а от друга страна се установява, че това преследване е по причина неговата националност - гражданин на Руската федерация, и принадлежност към определена социална група - лице от мъжки пол, което подлежи на мобилизация и включване във военните действия на Р. в Украйна или на територията на самата Р., като част от противовъздушната отбрана на страната.

Настоящият съдебен състав счита, че административният орган неправилно е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю от негова страна не са изложени обстоятелства, сочещи наличие на някое от обстоятелствата, предвидени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ във връзка с чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ. Анализът на заявените обстоятелства сочи, че твърденията на кандидата попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ. Изтъкнатата причина да напусне Р. може да бъде квалифицирана като преследване на жалбоподателя по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова спрямо него. Персонално спрямо заявителя в страната му по произход не е упражнявано насилие и той лично не е бил обект на репресии. По самите твърдения на Николенко, той не е имал значителни проблеми с официалните власти в Р., нито с други субекти по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, но за него е налице реален риск за бъдещо такова преследване.

Относно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, трябва да се съобрази, че жалбоподателят е напуснал държавата си на произход, поради нежеланието си да бъде мобилизиран и да участва във военните действия. Връщайки се в страната си, той ще бъде мобилизиран и изпратен да се сражава в Украйна, който извод се подкрепя от представената по делото призовка, установяваща, че на Николенко е разпоредено да се яви за „военна подготовка“, непосредствено след издаването на указа за мобилизация. В същата призовка изрично е посочено, че ако той не се яви в указания срок, ще носи отговорност в съответствие със законодателството на Руската федерация. Указът за частична мобилизация не е отменен, а в него не се съдържат прекратителни условия като общ брой на мобилизираните, след достигането на който мобилизацията спира или пък краен срок на действие, за да се приеме, че този акт няма действие по отношение на жалбоподателя. Освен това, в представената справка от 22.03.2024 година изрично е посочено, че макар и руският президент да е заявил, че не предвижда втора вълна на мобилизация, той е предупредил, че инвазията на Р. може да се превърне в дълъг процес.

Във връзка с изложеното съдът приема, че неправилно административният орган е приел, че за А. Н. не съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 ал. 1 във връзка с ал. 3 от ЗУБ. По отношение на Николенко са налице, най – малко, предпоставките са получаване на хуманитарен статус (в същия смисъл решение № 14031 от 31.12.2024 година по адм. д. № 5917/2024 година на ВАС и решение № 4026 от 03.04.2024 година по адм. д. № 11973/2023 година на ВАС). Затова жалбата се явява основателна, а обжалваният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като преписката бъде върната на ответника за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

От процесуалния представител на жалбоподателя е направено изрично изявление, че разноски не се претендират, поради което съдът не следва да присъжда такива – с оглед изхода от правния спор.

На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1146 от 12.01.2024 година на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

ВРЪЩА преписката на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му