РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 05.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 900 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Х.Т.П. чрез
пълномощника му адвокат Н.П. против „ЛМБ Механична обработка България“ ЕООД за
присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лв. и лихва за забава от
датата на увреждането до датата на подаване на исковата молба в съда в размер
на 1 659,72 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки, емоционални страдания, психическо натоварване и притеснение, в
резултат от трудова злополука, настъпила на 03.07.2018 г. в производствен цех,
находящ се в гр. П., ул. „Ц. Й.“ № ….
Като причини за настъпване на
трудовата злополука ищецът изтъква липсата на предварително обучение и
инструктаж за работа с машината, включително непредоставянето на писмени
инструкции за безопасна работа с машината; липсата на забрана от страна на
работодателя за използване на лични предпазни средства – ръкавици при работа с
машината; липсата на предварително поставена на машината предпазна преграда,
която да осуетява достъпа до опасните части от нея.
Твърди, че злополуката е призната
за трудова с влязло в сила разпореждане на ТП на НОИ – гр. Пазарджик.
В резултат от злополуката твърди
да е получил телесни увреждания – ампутация на средна и дистална фаланга на
трети пръст на дясната ръка и скъсано сухожилие на четвърти пръст на дясната
ръка, който не можел да се използва нормално в продължение на 45 дни. Изпитвал
силни болки, бил притеснен, не можел да спи от болка и кървене на раната,
станал раздразнителен, гневен, криел чувствата си от чужди хора. И към
настоящия момент не се чувства добре, тъй като отрязаният пръст го боли и се
притеснява от вида на дясната си ръка. Не може да си служи с компютър и с мишка
и поради това не може да си намери подходяща с оглед придобитото образование
работа.
Претендира
разноски.
Ангажира
доказателства.
Ответникът „ЛМБ Механична
Обработка България“ ЕООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си
адвокат М. намира исковата претенция за прекомерно завишена с оглед конкретните
болки, страдания и неудобства, които ищецът е изпитвал.
Прави възражение за съпричиняване
и моли дължимото обезщетение да бъде намалено, тъй като изключителен принос за
настъпване на трудовата злополука има ищецът, който е допуснал груба небрежност
при изпълнение на трудовите си задължения.
Признава съществуването на
трудово правоотношение между страните към процесната дата, настъпването на
злополуката и трудовия й характер, но оспорва твърдението на ищеца при работата
с колонна бормашина към работника да хвърчат нагорещени стружки. Оспорва
твърдението му, че при работа с тази машина е невъзможно да няма опасност за
работника от съприкосновение с въртящите се части, тъй като при спазване на
правилата за безопасност такъв риск няма. Оспорва, че работодателят бил
осигурил на работниците лични предпазни средства – тънки ръкавици от плат, тъй
като било изрично забранено използването им при работа с въртящи се обработвани
детайли. Оспорва описания от ищеца механизъм на настъпване на трудовата
злополука, тъй като начинът на работа на машината не позволява нито отскачане
на детайла, който се обработва, нито преместване на ръката на работника.
Счита, че за да се стигне до
инцидента ищецът е нарушил правилата за безопасна работа с машината и е
предприел действия по закрепване на детайла при работеща бормашина като по този
начин е направил възможен контакта между въртящите се части на машината и ръката
му и същевременно с това е използвал ръкавици, което е улеснило настъпването на
злополуката.
Описва технологичния процес на
обработка на детайли в производствения цех.
Твърди, че при постъпване на
работа на ищеца е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда
и противопожарна охрана, за което той се е подписал, а в предприятието са
приети мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
механично (студено) обработване на метали, недопускащи директен или посредством
други средства допир до въртящи се части на машините и линиите, както и работа
с ръкавици. Последното е предвидено и в инструкция за безопасна работа с
пробивна колонна бормашина, приета в предприятието. Твърди, че периодично в
предприятието се провеждат обучения с определени лектори, за което на
работниците се издава нарочно удостоверение. Твърди, че обучение е проведено на
ищеца на 01.05.2017 г., за което той се е подписал и му е издадено
удостоверение. На шест месеца се провеждат и периодични инструктажи, за което
ищецът се е подписал в книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа
на 03.07.2017 г., 03.01.2018 г. и 03.07.2018 г.
Заявява, че за обезщетяване на
вредите от трудовата злополука ищецът е получил застрахователно обезщетение,
чийто размер не може да конкретизира.
Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено
следното:
Между страните не е спорно, а и се установява
от писмените доказателства – трудов договор, длъжностна характеристика,
заявление за постъпване на работа, карта за предварителен медицински преглед, заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение, трудова книжка и декларация за
трудова злополука, че ищецът е работил в ответното дружество като машинен
оператор въз основа на трудов договор № 72/10.08.2016 г., а трудовото
правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие със заповед №
63/05.11.2018 г.
Не е
спорно, а и се установява от множеството ангажирани от страните гласни и
писмени доказателства по делото, а именно показанията на свидетелите Папазова,
Бончев и Димитров, писма от ТП на НОИ – Пазарджик, разпореждане на ТП на НОИ –
Пазарджик, декларация за трудово злополука, декларация за необжалване на
разпореждането за трудово злополука, съдебномедицинско удостоверение, епикриза,
амбулаторни листове и болнични листове за временна неработоспособност, че на
03.07.2018 г. около 09,20 ч. в производствения цех на ответника в гр. П. на ул.
„Ц. Й.“ № … ищецът е претърпял трудова злополука при работа с колонна
бормашина, в резултат от което е наранил трети и четвърти пръст на дясната си
ръка с конквасация (размачкване) на дистална и средна фаланга на трети пръст на
дясната ръка, последвана от оперативна ампутация през средната фаланга на
пръста и лизия на екстензорното мускулно сухожилие на четвърти пръст.
Злополуката
е призната за трудова с Разпореждане № 35 от 25.07.2018 г. на ТП на НОИ –
Пазарджик.
Установява
се от представените от ответника писмени доказателства – служебна бележка и
книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа, че на 10.08.2016 г. на
ищеца е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, а на 03.07.2017 г. и на 03.01.2018 г. са му проведени
шестмесечни инструктажи по безопасност и здраве при работа.
От учебни програми, ведно със
списък на участниците се установява, че на 01.05.2017 г. на ищеца е издадено
удостоверение за придобита първа квалификационна група по безопасност при
работа по електрообзавеждане с напрежение до 1 000 V, от 08.05.2019 г. до
10.05.2017 г. е преминал обучение на различни теми, сред които „Инструкции за
безопасност, оценка на риска, ЛПС“, на 29.06.2017 г. – обучение на тема
„Трудова дисциплина“, „Мерки за безопасност“ и „Предпазни средства“, на 18.11.2017
г. – обучение на тема „Използване на предпазни средства Антифони при високи
нива на шум“, на 30.05.2018 г. – обучение на тема „Работа с преносими
ел.инструменти“ и „Безопасност и използване на лични предпази средства по време
на работа“.
Установява
се от личен картон за раздаване на работно облекло и ЛПС, че на 10.08.2016 г.
на ищеца са дадени: работно яке (лятно), работен гащеризон (зимен), очила,
работен панталон (летен), работно яке (зимно), работна тениска (лятна), работни
обувки с метално бомбе и пластина (зимни), работна блуза (зимна), на 12.06.2017
г. – работна тениска (лятна), на 03.07.2017 г. – работни обувки и на 05.07.2017
г. – работен панталон къс (летен).
На
01.05.2017 г. в ответното предприятие е утвърдена Инструкция за безопасна
работа с пробивна колонна бормашина.
Със Заповед
№ 6/17.07.2018 г. в ответното дружество е забранено при работа с колонни
бормашини, фреза, шмиргел и други универсални машини с открити въртящи се
режещи инструменти, използването на ръкавици, както и наличието на гривни,
часовници, обеци, неприбрана дълга коса, което може да доведе до сериозно
увреждане на здравето по време на работа.
По делото са представени Мерки за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично (студено)
обработване на метали, но няма данни те са приети от ответника и към коя дата.
Представен е и Анализ на
дейността и състоянието на безопасните и здравословни условия на труд в „ЛМБ“
ЕООД за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.
Установява се от трудов договор,
длъжностна характеристика, заповед и справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал. 5 КТ, че от 04.02.2019 г. до 18.02.2019 г. ищецът е работил като
продавач-консултант в „Аксус“ ЕООД, а трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 71, ал. 1 КТ на 18.02.2019 г.
От
свидетелство за професионална квалификация, издадено от Професионална гимназия
по механоелектротехника, се установява, че на 23.06.2016 г. ищецът е придобил
професионална квалификация по професия „Техник на компютърни системи“,
специалност „Компютърна техника и технологии“.
От
писмените документи, постъпили от третото неучастващо по делото лице „Дженерали
Застраховане“ АД, се установява, че по искане на ищеца е разпоредено да му бъде
изплатено застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди в
резултат от трудовата злополука на 03.07.2018 г. в размер на 320 лв. на
основание застрахователна полица № 01118040000613/14.03.2018 г.
От
постъпилата по делото от третото неучастващо лице ТП на НОИ – Пазарджик пълна
административна преписка, образувана на във връзка с трудовата злополука, се
установява, че от Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик е извършена
проверка, приключила с протокол № ПР 1824518/16.07.2018 г. В деня на инцидента
ищецът е дал обяснение, съгласно което при работа с универсална бормашина при
поставяне на детайла поради невнимание пуснал машината и пръстите му попаднали
върху режещата част, откъдето се получило нараняване на пръстите на дясната
ръка.
Установява
се от заключението по съдебномедицинската експертиза, прието по делото, че по
време на трудовата злополука на 03.07.2018 г. на ищеца са причинени: смачкване
на трети пръст на дясната длан с фрактура на ниво средна фаланга, с
нежизнеспособна и силно размачкана дистална част, което налага ампутация през
дисталната част на втора фаланга, и разкъсно-контузна рана на дистална фаланга
на четвърти пръст с увреждане на подлежащите мекотъканни структури и частична
лизия (прекъсване) на екстензорното сухожилие. Описаните увреждания на трети и
четвърти пръст са получени в следствие на трудова злополука на работното място.
При моментно отклонение на вниманието дясната му ръка попада в опасната зона на
работа на металорежещата машина, шпинделът (въртящата се част на бормашината) „захваща“
ръкавицата и наранява трети и четвърти пръст. Гореописаните наранявания на
трети и четвърти пръст на дясната ръка напълно отговорят да са получени така,
както се описва в доказателствените материали по делото. Основната причина за
получаване на телесните увреждания на ищца от 03.07.2018 г. е отклоняване на
вниманието от работещата металорежеща машина и използването на неподходящи
ръкавици като предпазно средство, т.е. нарушаване на инструкциите за
безопасност на работа с такава машина и липсата на предпазен щит на работната
ръка. Има причинна връзка между настъпилата трудова злополука на 03.07.2018 г.
и телесните повреди, които са причинени на ищеца. Според Постановление №
152/26.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза,
приета с ПМС № 120/2017 г., нормалната функция и анатомична цялост на четвърти
пръст е възстановена напълно, липсва дистална ¼ от втора фаланга и
дистална фаланга на трети пръст. По принцип функцията на ръката се оценява
комплексно за цялата ръка, а не като функция за всеки отделен пръст. Прогнозата
за бъдещото здравословно състояние на ищеца е добра. Трудоспособността,
хватателната функция, силата на захвата на дясната ръка е намалена общо с 5 %.
Липсата само на една дистална фаланга на един пръст на ръката не влиза в състава
на юридическите норми за козметичен дефект и загрозяване.
В съдебно заседание вещото лице
уточни, че четвърти пръст е напълно възстановен. Има само следа от рана около
6-7 мм. При трети пръст има размачкване на пръста с последваща оперативна
ампутация с оформяне на чуканче на ниво долната част на втора фаланга като 3/4
от фалангата е запазена. Има нормално свиване на ставите на пръста и няма
ограничения в движението. Силовият захват на ръката е добър, тъй като захватът е
функция на цялата ръка, а не на пръстите поотделно. Вещото лице е определило
степента на загубена работоспособност на ръката вследствие на злополуката, по
методиката, определена в Наредбата за медицинската експертиза. Според вещото
лице ищецът е имал болки и страдания от момента на инцидента до приемането му в
спешно отделение. При инвазивните мероприятия, а именно първична обработка на
раната, му е поставена упойка, даден му е антибиотик и обезболяващо средство,
които са туширали болките. След третия ден болката е станала търпима и слаба.
За домашно лечение не е било необходимо да се взимат обезболяващи средства, а
конците се свалят на 14-тия ден. При такива ампутации във времето може да се
получи болка при почукване или при промяна на времето, при застудяване или при
промяна на атмосферното налягане. В зависимост от професията могат да се
поставят малки силиконови протези, които да предпазят от болката при
почуквания.
Установява
се от заключението по съдебно-техническата експертиза, че процесната
металорежеща колонна, пробивна, фрезова машина с предавки, модел DМ40НS е с висока точност, универсална,
с вертикален ход на въртящ се режещ инструмент. Предназначена е за различни
обработки на детайли: пробиване и/или фрезоване на повърхности, канали и др. В
случая е използвана за премахване на технологична базова повърхност (чрез
фрезова глава) на полу-корпусен детайл от алуминиева сплав, след предходните
обработки. Технологичният процес за обработка на този детайл на металорежещата
машина протича през следните фази: поставяне и закрепване на детайла на
специално приспособление, прикрепено към работната маса на машината.
Закрепването става на ръка с две „крилчати“ гайки. Поставяне на щит за
предпазване от стружките при работа на машината. Работна фаза – включване на
машината, приближаване на работния инструмент към детайла, изпълнение на
операцията (отстраняване на излишната част от детайла чрез фрезоване) и
изключване на машината. Отстраняване на предпазния щит и сваляне на детайла.
Почистване на работната зона с пистолет със сгъстен въздух. Пултът на управление
на машината се намира отляво на машината на височина на главата на оператора и
предразполага включването/изключването да става чрез натискане с пръст на
лявата ръка на зелен/червен бутон, а придвижването на работния инструмент
(фрезовата глава) с дясната ръка, чрез въртене на ръчка (работно колело) на
височина около кръста (в зависимост от височината на настройката на конзолата
на работната маса). Според вещото лице е възможно трудовата злополука да е настъпила
два начина. При първия след поставяне и закрепване на детайла към
приспособлението, в процеса на посягане с лявата ръка към командното табло
пострадалият П. неволно (с дясната ръка) е посегнал да почисти или отстрани
нещо и същевременно несъзнателно (по инерция) е включил машината преди да е
изтеглил дясната си ръка от зоната на фрезовата глава. Според втората хипотеза
след завършване на обработката на детайла и изтеглянето на инструмента назад
(при което дясната ръка вече не е била ангажирана с въртене на пострадалият П.
е посегнал да изключи машината (с лявата си ръка). Междувременно е посегнал към
детайла (с дясната си ръка) с цел да го освободи, като е подал ръката с
пръстите напред и е докоснал още въртящата се фреза. И при двата варианта няма
техническа причина ръката да се подава толкова напред, че да достигне въртящия
се инструмент.
Според
уточненията, направени от вещото лице в съдебно заседание, при всички
металообработващи машини се отделят стружки, тъй като целта е да се отнеме част
от изделието, а нагорещяването на стружките зависи от твърдостта на материала.
Когато материалът е по-мек, като алуминиевата сплав, не се получават високи
температури и стружките могат да се събират с ръка. Те са опасни, ако попаднат
в окото, затова трябва да се използват предпазни очила.
Според
заключението по съдебно-почерковата експертиза, прието по делото, подписът,
положен от името на Х.Т.П. под № 23 в колона „подпис на инструктирания“ на
книгата за инструктаж при работа, не е изпълнен от Х.Т.П..
Установява
се от показанията на свидетелката М. С. П., майка на ищеца, че в деня на
трудовата злополука ищецът й се обадил по телефона и й казал, че си е отрязал
пръста и много го боли. Свидетелката отишла в болницата, където му ампутирали
пръста и след четири дни се прибрал вкъщи. Изпитвал адски болки. През нощта му
давала обезболяващи. Когато свалили превръзките и видял ампутирания пръст,
който бил посинял и оттекъл, ищецът заплакал, затворил се в стаята си до вечерта
и не искал да яде. След операцията се затворил в себе си и не искал да излиза.
Месец и половина не излязъл от дома си, а след това когато излизал си криел
ръката с другата. Притеснявал се, че с този пръст никой няма да го вземе на
работа и няма да си намери приятелка. През зимата носил дебели ръкавици, защото
от студа пръстът му посинявал и много го болял. Било го страх да пипне нещо, за
да не го заболи и да не нарани пръста. След инцидента започнал работа в магазин
за компютри, тъй като имал такава специалност, но след няколко дни споделил, че
не може да работи на компютър. Казал на майка си, че при инцидента бил с
ръкавици, които му били дадени от работодателя и с тях се предпазвал от
стружките, които много парели.
Установява се от показанията на
свидетеля Г. Д. Д., без родство и служебни отношения със страните, че е работил
в един цех с ищеца от месец септември 2017 г. до началото на месец януари 2018
г. Според свидетеля към момента на инцидента нямало предпазител на бормашината
и който работел на нея слагал картон, за да се предпази от стружките. Работниците
взимали платнени ръкавици от стая с инструменти, намираща се до офиса.
Свидетелят не си спомня да е имало забрана да се работи с ръкавици. В същото
помещение, където се намирала бормашината, имало и други машини – стругове и
фрези, на които се работило с ръкавици. Според свидетеля се провело гласуване
между работниците и се решило да отпаднат почивките, за да може да се работи
по-бързо. Работниците почивали според машината, на която работели – някой имали
време да почиват, но други, работещи на други машини, нямали никаква почивка.
От показанията на свидетеля Т. П.
Б., се установява, че от осем години заема длъжността „началник качествен
контрол“ в ответното дружество и отговаря за охраната на труда. В деня на
инцидента свидетелят бил в офиса. Когато отишъл на мястото на злополуката, ищецът
бил в съзнание и държал ръката си, на която имало ръкавица. Казал, че неволно сам
е допуснал злополуката. Дошла линейка, която откарала ищеца заедно с друг
колега в болницата. Свидетелят разяснява, че при постъпване на работа на всеки
се прави първоначален инструктаж по охрана на труда и безопасни условия на
труд. Там се разясняват всички мерки за безопасност на труда, пожарна
безопасност и използване на предпазни средства, както и всичко свързано с
изпълнението на длъжността „машинен оператор” и с естеството на работа на
машината. Също така на всеки шест месеца се провежда периодичен инструктаж за охрана
на труда, в който се набляга на опазването на здравето и използването на
предпазни средства. На самите машини или на табло до тях е поставена инструкция
за работа, в която е описано как се работи с машината и мерките за безопасност,
включително че е забранено използването на пуснати дълги коси, дълги ръкави и
други части от работното облекло, които могат да застрашат живота и здравето на
оператора, включително ръкавици, при работа с открити въртящи режещи инструменти
като колонната бормашина. Такава инструкция имало на колонната бормашина в деня
на инцидента.
Свидетелят описва процеса на
работа с колонна – първо детайлът се обработва на цифрова машина. След това се
залага на здраво закрепено приспособление към бормашината, което се укрепва със
свързочни елементи. След това започва самата обработка. Детайлът се поставя
преди да се включи машината, затяга се и се стартира машината за обработка. Операторът
започва възвратно подаване на детайла към режещия инструмент чрез въртене на лост,
който предвижва детайла към режещия инструмент. Ръката на работника стои на
около 40-50 см от режещия инструмент. Според свидетеля най-вероятно при
инцидента в процеса на работа детайлът е свален преди спиране на машината. В
предприятието се работи на осемчасова смяна с 30-минутна почивка в зависимост
от производствения процес като почивките се спазват. Стружките, които се
получават при обработка на алуминий, са леко топли, а не горещи. За предпазване
от тях се слагат допълнителни паравани и се използват предпазни очила. Ръкавици
в цеха се използват само при товаро-разтоварна работа и могат да стоят
навсякъде в цеха. Използването на ръкавици от останалите работници е забранено.
Свидетелят провежда лично всички инструктажи по охраната на труда, попълва
книгата за инструктаж и всеки се подписва пред него, включително ищецът се
подписал в книгата в деня на злополуката. Допълнителната заповед, забраняваща използването
на ръкавици, била издадена няколко дни след злополуката по предписание от
Инспекцията по труда.
От показанията на свидетеля Ж. Д.
Д., заемащ длъжността „инженер производство” и „началник цех” при ответника, се
установява, че в деня на злополуката съдействал на ищеца и бил с него в
болницата. Ищецът бил в съзнание през цялото време. В болницата дошли двама
инспектори от Инспекцията по труда и задавали въпроси на ищеца. Той признал, че
злополуката е станала поради разсеяност и невнимание от негова страна.
Свидетелят записал обясненията на ищеца под негова диктовка. След това ищецът се
подписал под написаното. При постъпване на работа при ответника се провеждал
първоначален инструктаж, включващ забрана за използване на ръкавици, а на шест
месеца се правил периодичен инструктаж, при който допълнително се напомняло за
предпазните мерки. Имало поставени инструкции за работа на всяка машина,
включително правила за безопасност за работа с машината. При раздаване на работното
облекло не се дават ръкавици. Единствено гащеризон, работни обувки и фланелка.
Свидетелят не е виждал да се работи на машини с ръкавици. Свидетелят лично
показвал как се работи с машината.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за
ангажиране на имуществената отговорност на работодателя за причинени на
работника вследствие на трудова злополука неимуществени вреди, включително
лихва за забава.
Основателността на иска по чл. 200 КТ предпоставя наличие на валидно
трудово правоотношение между страните, претърпяна от работника злополука,
призната за трудова, и настъпили за пострадалия неимуществени вреди, намиращи
се в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука.
Тези правопораждащи юридически
факти следва да бъдат установени по делото посредством пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест за това лежи върху работника-ищец.
Ответникът е навел в процеса
възражение за съпричиняване, като в негова тежест е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че с поведението си работникът-ищец е допринесъл
за настъпване на трудовата злополука.
Установените по делото
правнорелевантни факти водят до извода, че са налице предпоставките на
ангажиране на отговорността на работодателя за обезщетяване на причинените на
ищеца неимуществени вреди в резултат от трудова злополука – настъпила е
злополука, призната за трудова по надлежния ред, в причинно-следствена връзка с
която се намира причиненото на ищеца увреждане на здравето.
Отговорността на работодателя по
чл. 200 КТ е обективна. Тя не зависи от това дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността може да се
изключи само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при извършване на
работа, която не е в интерес на работодателя. Непреодолима сила също не
изключва обективната отговорност по чл. 200 КТ. Отговорността обаче може да се
намали при съпричиняване, когато работникът е съпричинил злополуката при груба
небрежност. Грубата небрежност е форма на вина – работникът или служителят не е
положил дължимата грижа за безопасност, която най- небрежния би положил. Грубата
небрежност е налице, когато не е положена никаква грижа за безопасност, защото
дори и най-небрежният би положил някаква грижа.
Превенцията на риска от трудова
злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото
правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на
работните места и условията на труд е негово задължение и включва система от
мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени
на изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж.
Работодателят е длъжен не само да внедри системи за безопасност, но и да следи
за изправното им функциониране. Осигуряването на ефективен контрол върху спазването
от страна на работниците и служителите на условията за безопасна работа и
технологичните правила за работа с машини и недопускането на неизправност в
заложените от производителя системи за безопасност, има водещо значение за
предотвратяване на трудовите злополуки. В случая се касае за машина с открита
въртяща се режеща част, работата с която създава реална и предвидима, а не само
хипотетична опасност за живота и здравето на работниците и служителите. Работата
с машината изисква повишено внимание, както от страна на работещия на нея, така
и от страна на работодателя, който следва да осигури максимална безопасност за
работниците и да не допуска настъпване на трудови злополуки.
От събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите П., Б. и Д., се установява, че в
деня на инцидента ищецът е работил на колонната бормашина с ръкавици, каквито
не трябва да се използват съгласно приетата в предприятието инструкция за
безопасна работа с пробивна колонна бормашина, тъй като могат да бъдат
„захванати“ и „увлечени“ от въртящия се инструмент. Задължение на работодателя
е било да следи дали някой от работниците използва ръкавици при работа с такава
машина и да предприеме необходимите мерки за преустановяване на използването
им. Към датата на трудовата злополука в
предприятието е липсвала и изрична забрана за използване на ръкавици при работа
с колонни бормашини предвид съществуващата опасност да бъдат захванати от
режещите части. Заповед, забраняваща използването на ръкавици, е приета от
работодателя едва след трудовата злополука и то по предписание на Инспекцията
на труда. Като не е взел всички необходими мерки за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд при работа с колонна бормашина, включително като
забрани изрично използването на ръкавици при работа с машината, и е допуснал
ищецът да работи с ръкавици, работодателят е нарушил задължението си съгласно
ЗЗБУТ да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работниците и
служителите.
За настъпване на трудовата
злополука е допринесъл и ищецът, който проявявайки груба небрежност е нарушил
правилата за работа с колонната бормашина.
Според приетото по делото и
неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза, което
съдът цени като компетентно, обективно и обосновано изготвено, както и според
показанията на свидетелите Бончев и Димитров, в технологичния процес за
обработка на детайл с колонната бормашина първо се поставя и закрепва детайлът
на специално приспособление, поставя се предпазен щит, който да предпазва от
стружките при работа, след което се включва машината. Посредством въртене на
ръчка с дясната ръка работникът придвижва работният инструмент, който
отстранява излишната част от детайла чрез фрезоване. След това машината се изключва,
отстранява се предпазния щит и детайлът се сваля. Съгласно показанията на
свидетеля Б. по време на работа с машината ръцете отстоят на около 40-50 см от
режещия инструмент, а според вещото лице при нито една от възможните хипотези
за причиняване на злополуката няма техническа причина ръката да се подава
толкова напред, че да достигне до въртящия се инструмент. Изводът е, че при
спазване на нормалния технологичен процес на работа с колонна бормашина ръцете
на работника нямат досег до въртящата се режеща част на машината. Докато тази
част от машината е в работен процес, дясната ръка на работника се намира на
лоста, с помощта на който тя се приближава към детайла. За да попадне ръката на
ищеца в близост до нея, той или е включил машината преди да изтегли ръката си
от зоната на режещата част или е посегнал да освободи детайла преди да спре да
се върти тази част. И в двата случая ищецът не е спазил инструкциите за работа
с машината и е проявил груба небрежност, тъй като не е положил елементарно
старание и внимание при работа с машината и е пренебрегнал основни технологични
правила и правила за безопасност. За проявената от ищеца груба небрежност при
работата с колонната бормашина свидетелстват и дадените от него в деня на
злополуката обяснения, които според показанията на свидетеля Димитров са
написани под диктовката на ищеца и са подписани от него. В обясненията си,
които съдът приема като извънсъдебно признание на ищеца за неизгодни за него
факти, ищецът признава, че при поставяне на детайла поради невнимание пуснал
машината и пръстите му попаднали върху режещата част. Отделно от това в
нарушение на инструкциите за работа с колонна бормашина по време на инцидента
ищецът е работил с ръкавици. В случая използването им за предпазване от
горещите стружки (според показанията на свидетелката Папазова), не е било
необходимо, тъй като на машината е обработван алуминиев детайл, който според
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, а и според показанията на
свидетеля Бончев не се нагрява много и е само леко топъл, но в никакъв случай
горещ, дори може да се събира с ръце. Работни ръкавици не са били дадени на
ищеца от работодателя, тъй като такива не фигурират в описа на работното
облекло и лични предпазни средства, получени от ищеца, поради което съдът прави
извода, че ищецът самоволно се е снабдил с такива и ги е използвал.
С начина на работа с колонната
бормашина и с необходимостта да спазва здравословни и безопасни условия на труд
ищецът е бил запознат още при постъпване на работа на 10.08.2016 г. и периодично
след това – на 03.07.2017 г. и на 03.01.2018 г. През периода от 01.05.2017 г.
до 30.05.2018 г. ищецът е преминал множество обучения, в т.ч. за мерки за
безопасност при работа и след издържан устен изпит е получил удостоверение за
придобита първа квалификационна група по безопасност при работа по
електрообзавеждане с напрежение до 1 000 V. Периодично след това ищецът е
участвал в редица обучения, включително за безопасни условия на труд и лични
предпазни средства. Отделно от това на самата колонна бормашина или на табло до
нея била поставена инструкция за работа, съдържаща описание на работата с
машината и мерките за безопасност. Задължение на ищеца съгласно длъжностната характеристика
е било да спазва всички изисквания по безопасни и здравословни условия на труд.
Тези изводи съдът прави въз основа на събраните по делото множество писмени
доказателства, удостоверяващи проведени на ищеца инструктажи по охрана на труда
и безопасни условия на труд, както и обучения за безопасност при работа. В тази
насока са и показанията на свидетелите Б. и Д., които съдът кредитира, с
изключение на онази част от показанията на свидетеля Б., според която в деня на
инцидента свидетелят лично провел периодичен инструктаж на ищеца, за което той
се подписал в книгата за инструктаж при работа, тъй като в тази част
показанията му са категорично опровергани от заключението по
съдебно-почерковата експертиза, което съдът цени като компетентно, обосновано и
обективно изготвено. Останалата част от показанията им съдът намира за
достоверни, макар свидетелите да се намират в трудовоправни отношения с
ответника и поради това да имат интерес да дадат показания в негова полза, тъй
като освен че кореспондират помежду си, показанията им се потвърждават от
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза относно начина
на работа на колонната бормашина и от писмените доказателства по делото относно
проведени инструктажи и обучения на ищеца, които не бяха оспорени от ищеца.
Съпричиняването на вредоносния
резултат се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето
за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. Процентът
съпричиняване зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука, като
мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за
травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато са
повече от една, респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна.
В случая съдът намира, че с грубото нарушаване на правилата за работа с
колонната бормашина – включване на машината по време на поставяне на детайла, и
липсата на елементарно внимание от страна на ищеца, той е допринесъл за
настъпване на трудовата злополука с 50 %, който размер с оглед конкретните
особености на случая отразява в най-първа степен обективния принос на ищеца за
настъпване на трудовата злополука.
Отговорността на работодателя за
вреди от трудова злополука обхваща всички преки и непосредствени вреди от непозволеното
увреждане. Обезщетението за неимуществени вреди съгласно
чл. 52 ЗЗД се определя по справедливост.
Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а представлява критерий за
определяне на такъв размер на обезщетението, което най-пълно и точно да
обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на
правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания са претърпените от пострадалия болки и
страдания, продължителността и интензитета им, характерът на увреждането,
прогнозите за отшумяването му, настъпването на необратими или остатъчни телесни
дефекти, съпровождащата увреждането емоционална травма, отражението на
увреждането на здравето на обичайния начин на живот на пострадалия и настъпилите
ограничения във възможностите му за житейска реализация, а също така социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната към момента на непозволеното увреждане
и установения от съдебната
практика среден размер на дължимото обезщетение при определен вид и характер на
увреждане с оглед обичайните за него болки и страдания.
В резултат от трудовата злополука
здравето на ищеца е било сериозно увредено. Наранени са
два пръста на дясната ръка с разкъсно-контузна рана и лезия (прекъсване) на
екстензорното сухожилие на единия пръст, който в момента напълно възстановен, и
смачкване на другия пръст, наложило последваща оперативна ампутация с оформяне
на чуканче. От момента на злополуката до приемането на ищеца в болница и
получаването на обезболяващи средства болката е била най-силно изразена и
интензивна. Три-четири дни след това е станала търпима. В резултат от
злополуката ищецът е бил във временна неработоспособност от 03.07.2018 г. до
02.11.2018 г. или общо 123 дни. За това свидетелстват множество доказателства
по делото – писмени (епикриза, амбулаторни и болнични листове,
съдебномедицинско удостоверение), гласни – показанията на свидетелката П.,
които съдът кредитира, въпреки че е майка на ищеца, тъй като показанията й са
непосредствени, логични и последователни, и заключението по съдебномедицинската
експертиза, което съдът цени
като компетентно, обективно и обосновано изготвено.
За да прецени размера
на справедливото обезщетение съдът отчете преживяната от ищеца телесна болка, която е била
изключително силна и интензивна в началото, започнала е от момента на инцидента,
продължила е до получаването на обезболяващи медикаменти в болницата и постепенно
е стихнала в следващите дни и седмици, възможността ищецът да изпитва болки в
бъдеще при промяна на температурите или атмосферното налягане, продължилата около
четири месеца временна неработоспособност за ищеца, необходимостта от болничен
престой и наложилата се оперативна намеса, видът на увреждането и необратимия
му характер – ампутация на част от третия пръст на дясната ръка, която е
причинила траен и необратим телесен дефект, съпътстващ целия живот на ищеца, и
разкъсно-контузна рана на дистална фаланга на четвърти пръст с лезия
(прекъсване) на екстензорното сухожилие, процента загубена
работоспособност на дясната ръка, който съгласно експертното заключение е 5 %, психическата травма, съпътстваща телесната
болка, свързана с ампутацията, която е особено тежка за един млад човек, изживеният
от ищеца страх и притеснение в личен и професионален план от това как ще го
възприемат близките и познатите и дали ще си намери подходяща работа,
необходимостта от съобразяване на ежедневието с последиците от злополуката –
използване на специална силиконова протеза за ампутирания пръст, за да не се усеща
болка при почукване, използване на ръкавици през зимата, бъдещите неудобства от
невъзможността да ползва пълноценно дясната си ръка, включително при работа с
компютър, каквато е професионалната квалификация на ищеца, изключително младата
възраст на пострадалия, който към деня на трудовата злополука е бил на
21-годишна възраст и активната му трудова дейност тепърва предстои.
Като прецени съвкупно тези обстоятелства
и взе предвид установения от съдебната практика размер на обезщетението за
неимуществени вреди при сходни увреждания, съдът намира, че справедливото
обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 25 000 лв. – виж Решение
№ 127 от 13.11.2018 г., постановено по гр.д. № 3724/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение
№ 60 от 05.03.2014 г., постановено по гр.д. № 5074/2013 г. на ВКС, ІV г.о.
относно размера на обезщетението при трудови злополуки с аналогични увреждания.
Обезщетението следва да бъде намалено
с 50 % след отчитане на приноса на ищеца за настъпване на вредоносния резултат
при условията на груба небрежност или на ищеца се дължи обезщетение в размер на
12 500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
От размера на дължимото
обезщетение не следва да се приспада застрахователното обезщетение в размер на
320 лв. по застраховка „Трудова злополука“, сключена при „Дженерали
Застраховане“ АД, тъй като съгласно ликвидационния акт то обезщетява имуществените,
а не неимуществените вреди от трудовата злополука.
При този извод на съда главният
иск следва да бъде уважен до размера от 12 500 лв., а за горницата над
този размер до пълния предявен размер от 25 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Като основателен следва да бъде
уважен и акцесорният иск за присъждане на лихва за забава от деня на
увреждането 03.07.2018 г. до датата на подаване на исковата молба 26.02.2019 г.
като законна последица от непозволеното увреждане. Този иск следва да бъде
уважен до размера от 829,86 лв., определен от съда по правилата на чл. 162 ГПК,
а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 1 659,72 лв. –
да се отхвърли като неоснователен.
При
този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да възмезди ищеца за сторените
разноски в производството съразмерно на уважената част от иска, както и да
заплати в полза на съда дължимата държавна такса по всеки от исковете и
заплатеното от съда възнаграждение на вещите лица по съдебномедицинската и
съдебно-почеркова експертиза с оглед уважената част от исковете.
Възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно,
тъй като размерът му от 1 800 лв. не надхвърля значително минималния
размер на адвокатското възнаграждение от 1 626,18 лв., определен по
правилата на чл. 7, ал. 1, т. 2 и т. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за двата предявени иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника сторените от него разноски за възнаграждение на
вещо лице с оглед отхвърлената част от иска. По делото няма данни за
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, поради което такова не
следва да се присъжда.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЛМБ Механична
обработка България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „Г.“ № .., ет. .. ап. .., представлявано от управителя Алберто Бути, да
заплати на Х.Т.П., ЕГН ********** ***1 обезщетение в размер на 12 500 лв. за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, емоционални
страдания, психическо натоварване и притеснение, в резултат от трудова
злополука, настъпила на 03.07.2018 г. в производствен цех, находящ се в гр. П.,
ул. „Ц. Й.“ № .., както и лихва за забава в размер на 829,86 лв. за периода от
03.07.2018 г. до 26.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда 26.02.2019 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за горницата над 12 500 лв. до пълния предявен размер от
25 000 лв. и иска за лихва за забава за горницата над 829,86 лв. до пълния
предявен размер от 1 659,72 лв.
ОСЪЖДА „ЛМБ Механична
обработка България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „Г.“ № .., ет. .., ап. .., представлявано от управителя Алберто Бути, да
заплати на Х.Т.П., ЕГН ********** ***1 разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лв.
ОСЪЖДА „ЛМБ Механична
обработка България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П.ул.
„Г.“ № .., ет. .., ап…, представлявано от управителя Алберто Бути, да заплати по
сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 550 лв. и
възнаграждения за вещи лица в размер на 219,10 лв.
ОСЪЖДА Х.Т.П.,
ЕГН ********** ***1 да заплати на „ЛМБ Механична обработка България“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.“ № .., ет. .., ап. ..,
представлявано от управителя Алберто Бути, разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: