Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 27 24.03.2021
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 2712 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Ж.П.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. Иван Киселичков против Решение № 260170/03.09.2020 г. по гр.д. № 1126/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивника С. против „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев”, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от изпълнителните директори Светозар Попов и Неделчо Неделчев, за признаване за установено, че не дължи на ответната банка сумите от 14935.08 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 347-159/06.11.2012 год., 1339.84 лв. – договорна лихва за периода от 07.12.2012 год. до 09.09.2013 год., 931.06 лв. - наказателна лихва за периода от 07.01.2013 год. до 12.12.2013 год., законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2013 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 344.12 лв. – деловодни разноски, за които в полза на „МКБ Юнионбанк“ АД /впоследствие преобразувано чрез вливане в „Първа инвестиционна банка” АД/, е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 10920/2013 год. на БРС и за събирането, на които е образувано изп. дело № 20198040400723 на ЧСИ Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ. С оспореното решение Ж.П.С. е осъден да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД деловодни разноски за първата инстанция в размер на 200 лв.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и като необосновано. Възразява се, че районният съд неправилно е установил фактите по делото, в противоречие със събраните по делото доказателства, което на свой ред обусловило формирането на погрешни правни изводи, довели до отхвърляне на предявените искове. Изразява се несъгласие с извода на БРС, че докато било висящо изпълнителното дело, образувано от ответната банка против ищеца, погасителна давност за вземанията не била текла, при формирането на който извод, съдът неправилно приложил Постановление на ВС №3/1980 г. Въззивникът се позовава на т. 11 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тд. №2/2013 г. по описа на ОСГТК, с която е обявено, че Постановление на ВС №3/1980 г. е обявено за изгубило сила като счита, че с оглед използваното минало време тази последица била настъпила още преди обявяването й от ВКС. Посочва, че след образуване на първото изпълнително дело №126/2014 г. по описа на ЧСИ Д. Н., на 18.02.2014 г. била наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника като това било и последното изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнението. Поради непредприемането на други изпълнителни действия в рамките на две години, считано от 18.02.2014 г., посоченото дело било прекратено поради перемпция. Въззивникът счита, че и в рамките на този 2- годишен период давност също е текла, тъй като перемпцията не се отразявала на вече започналото течение на погасителната давност. Действията, които съдебния изпълнител бил извършил по делото, но след прекратяването му ex lege били незаконосъобразни и съответно негодни да породят като последица прекъсване на давностния срок. В заключение, въззивникът посочва, че вземанията, предмет на исковата претенция са погасени по давност, тъй като в периода от 18.02.2014 г. до 27.02.2020 г. /когато е наложена възбрана върху недвижим имот по новообразуваното изп. дело № 20198040400723 по описа на ЧСИ Д. Н./, не са предприемани такива изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността. Неправилно съдът бил приел, че до 23.01.2016 г., когато е постановен акт за прекратяване на изп. дело № 20148040400126 на ЧСИ Д. Николов давност не е текла. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на претенциите в пълен размер, а алтернативно, ако въззивният съд счете, че решението е правилно, то да приеме, че по давност са погасени всички начислени лихви към задължението, поради изтичане на тригодишна давност. Няма доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Мирослав Димов, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Заявява, че първоначално давността за вземането на банката била прекъснато на 24.01.2014 г. с молбата за образуване на изп. дело № 20148040400126 на ЧСИ Д. Н., към която дата е действало Постановление на ВС №3/1980 г. Съответно за периода от 24.01.2014 г. до 26.06.2015 –датата, от която се счита, че ППВС № 3/1980 г. е изгубило действие, давност не е текла, като нова 5- годишна давност започнала да тече считано от 26.06.2015 г.. Посочва, че ИД № 126/2014 г. било прекратено поради перемцпия на 09.04.2019 г. но това не заличавало последиците на извършените след 26.06.2015 г. изпълнителни действия, прекъсващи давността. Новото изпълнително дело с № 723/2019 г. по описа на ЧСИ Делян Николов, било образувано въз основа на същия изпълнителен лист, в рамките на новата 5- годишна давност, с начална дата 26.06.2015 г. Счита, че правилно районния съд при така установените данни и изложени съображения, е отхвърлил като неоснователни предявените искове. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Също няма искания по доказателствата. Претендира за присъждане юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от упълномощения от
него представител адв. Киселичков, който поддържа въззивната жалба и претендира
за присъждане на разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна в откритото съдебно
заседание оспорва подадената въззивна жалба, не сочи доказателства и също претендира
разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивната жалба
е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, които имат правен
интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, като в
случая първоинстанционният съдебен акт съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск
е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилност на решението.
При извършена въззивна проверка на решението в така очертаните предели,
настоящия съдебен състав намира следното:
С
искова молба, подадена от Ж.П.С. е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение
на „Първа инвестиционна банка” АД, че ищецът не дължи сумите от 14935.08 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № 347-159/06.11.2012 год., 1339.84
лв. – договорна лихва за периода от 07.12.2012 год. до 09.09.2013 год., 931.06
лв. - наказателна лихва за периода от 07.01.2013 год. до 12.12.2013 год.,
законната лихва върху главницата, начиная от 13.12.2013 год. до окончателното й
изплащане и 344.12 лв. – деловодни разноски, за които в полза на „МКБ
Юнионбанк“ АД /прекратено/ е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело №
10920/2013 год. на БРС и е образувано изп. дело № 20198040400723 на ЧСИ Делян Н.,
рег. № 804 на КЧСИ.
Ищецът
излага твърдения, че по повод наложен запор на трудовото му възнаграждение в
началото на месец февруари 2019 г., бил извършил справки в Районен съд Бургас и
при ЧСИ Делян Николов и така установил, че през 2013 г. по заявление на „МКБ
Юнионбанк“ АД, преобразувано чрез вливане в „Първа инвестиционна банка” АД, в
полза на заявителя била издадени заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу С., за заплащане на процесните суми. Въз основа
на изпълнителния лист и за събиране на присъдените в полза на банката суми, на
23.01.2014 год. било образувано изпълнително дело № 20148040400126 на ЧСИ Делян
Николов, за което ищецът узнал за първи път по повод наложения запор на трудово
възнаграждение в началото на 2019 г. На
основание подадена от длъжника молба и предвид наличието на предпоставките по
чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, съдебният изпълнител прекратил първоначално
образуваното дело от 2014 г. и въз основа на същия изпълнителен лист образувал
ново изпълнително дело под № 723 по неговия описа за 2019 г.. Ищецът заявява,
че считано 23.01.2014 г. , на която дата било образувано първото изпълнително
дело с № 126/2014 г. до налагането на запор на трудово възнаграждение
през ноември 2019 г. по новообразуваното изпълнително дело № 723/2019 г., е
изтекла петгодишната погасителна давност, поради което същият не дължи сумите,
предмет на иска. Излага твърдения и
относно това, че същият не е подписвал договора за потребителски кредит, от
който произтичат претендираните от ПИБ АД вземания.
Ответната
банка в подадения отговор на исковата молба, оспорва като неоснователен
предявения иск, като счита, че ищецът неправилно счита, че вземането на банката
е погасено по давност. Подробно излага в хронологичен ред всички предприети в
хода на изпълнителното производство действия, считано от датата на образуване
на първото изпълнително дело - 24.01.2014г. до предявяването на исковата молба.
Посочва, че в рамките на изп. дело № 126/2014 г. са били предприети действия по
изпълнението, прекъсващи давността, а именно: налагане на възбрана върху
недвижим имот, вписана в СВ на 19.02.2014 г.; налагане на запор на трудово
възнаграждение, получавано от длъжника от „Пи Ви Консулт“ ООД на дата 11.07.2016
г. и следващ запор на трудово възнаграждение, получавано от „Т.Р.Д.“ ООД,
наложен на 17.01.2019 г. Оспорва твърденията на ищеца за нередовно връчване на
заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 417 от ГПК, като посочва, че същата е била връчена ведно с поканата за доброволно
изпълнение по реда на чл. 47 от ГПК. След прекратяване на първоначално
образуваното изпълнително дело от 2014 г. поради перемпция, взискателят е
поискал образуването на ново такова като второто дело е заведено под
№723/2019г. по описа на ЧСИ Делян Николов. В рамките на това изпълнително
производство също били предприети същински действия по изпълнението –чрез
налагане на възбрана и запор на трудово възнаграждение. Предвид извършените в
рамките на двете изпълнителни дела действия, ответникът счита, че давността за
погасяване на вземанията не е изтекла,
поради което възраженията на ищеца в този смисъл са неоснователни. Излага
подробни доводи относно момента, от който следва да се счита, че ППВС № 3/1980
г. е изгубило действие като се позовава на съдебна практика, даваща разрешение
по поставения въпрос /Решение по гр.д. № 2382/2017 г. на IV Г.О.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил предявения иск, като в мотивите си е приел, че принудителното
изпълнение по първоначално образуваното изпълнително дело № 124/2014 г. по
описа на ЧСИ Делян Николов се е прекратило ex lege на 23.01.2016 год., поради
което предприетите след това изпълнителни действия, в частност налагането на запори
върху трудово възнаграждение на ищеца на датите 07.07.2016 г. и 10.01.2019 г. не
са могли да поддържат висящността на вече прекратения изпълнителен процес и следователно
не биха могли да бъдат зачетени. Независимо от това, съдът е приел, че по време
на висящия изпълнителен процес и до прекратяването му, давност не е текла,
съобразно приложимото за настоящия случай ППВС № 3/80 год., като считано от
23.01.2016 год. (когато е прекратено изпълнителното дело), е започнала да тече
нова давност, която не е изтекла към датата на предявяване на иска.
Настоящият
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Фактическата
обстановка по делото е изяснена и правилно установена от първоинстанционния
съд, като следва да се посочи, че пред настоящата инстанция страните не спорят
по фактите, а по правото и по – конкретно по въпроса дали е изтекла 5-
годишната погасителна давност относно вземането на ответната банка, предмет на
изпълнението по № 20198040400723 на ЧСИ Делян Николов.
Не
е спорно по делото, че кредиторът „МКБ Юнионбанк“ АД, преобразувано чрез
вливане в „Първа инвестиционна банка” АД се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 10920/2013 г. по описа на
БРС, с които са присъдени дължими от Ж.П.С. парични вземания, произтичащи от
договор за потребителски кредит № 347-159/06.11.2012 год.
Установено
е че на 24.01.2014 г. на основание издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 126/2014 г. по описа на ЧСИ Делян Николов с район на действие Окръжен съд Бургас.
От удостоверение изх. № 10883/20.05.2020 г. ,
както и от приложеното копие на изпълнителното дело, се установява, че след
образуване на изп. дело № 126/2014 г. са били извършени следните изпълнителни
действия: връчване на покана за доброволно изпълнение на дата 07.02.2014г. по
реда на чл. 47 от ГПК; налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника, чрез вписването й в Агенцията по вписванията на 18.02.2014 г. ;
налагане на запор на трудово възнаграждение, получавано от работодател „Пи Ви
Консулт“ ООД, чрез връчване на запорно съобщение на 11.07.2016 г. и налагане на
втори запор на трудово възнаграждение, получавано от работодател „Т.Р.Д.“ ООД
на дата 17.01.2019 г.
Не
е спорно, че първоначално образуваното дело е било прекратено поради настъпила
перемпция, като в издаденото от съдебния изпълнител постановление от дата
09.04.2019г., с което е констатирано наличието на основанието за прекратяване
по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, липсват мотиви относно началния и крайния срок
на двугодишния период, през който взискателят по делото не отправял искания за
извършване на изпълнителни действия.
На
основание молба от 08.10.2019 г., взискателят ПИБ АД е поискал въз основа на
издадените в негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист да бъде
образувано ново изпълнително дело срещу Ж.П.С. за събиране на дължимите суми. С
разпореждане от 28.10.2019 г., ЧСИ Делян Николов е разпоредил да бъде
образувано изпълнително дело № 723/2019 г. и предвид направените от взискателя
искания е предприел действия за проучване на имущественото състояние на
длъжника, както и същински изпълнителни действия- налагане на възбрани върху
недвижими имоти, вписани на 05.11.2019 г. и на 27.02.2020 г. , както и налагане
на запор на трудово възнаграждение, получавано от работодателя „Сънотех“ ЕООД
на дата 07.11.2019 г. и налагане на запор на банкови сметки, открити на името
на длъжника в Банка ДСК ЕАД на дата 07.11.2019 г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следите
правни изводи.
Съгласно
чл. 116, ал. 1 б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение. В ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
разрешение по въпроса кои действия в рамките на изпълнителното производство
имат за последица прекъсване на давността, като е прието, че давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ като са изброени и някои от т.нар. същински
действия по изпълнението: налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и
т.н.
В
случая от значение за спора е дали следващото действие по изпълнението, извършено в рамките на първоначално
образуваното изпълнително дело № 126/2014 г., каквото
съставлява наложения на 11.07.2016 г. запор на трудово възнаграждение, следва
да бъде зачетено като такова, годно да прекъсне давността, с оглед
обстоятелството, че то е било извършено, след като изпълнителното дело е било
прекратено по силата на закона, поради перемпция.
На
така поставения въпрос е дадено разрешение в Решение № 37 от 24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV Г.О. В същото ВКС приема, че перемпцията е без
правно значение за давността. „Когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може
да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.“
В
цитираното решение, ВКС е посочил също, че годно да прекъсне давността е и
своевременно отправеното искане на кредитора, макар и изпълнителното действие
да не е било предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок,
по причина, което не зависи от волята на кредитора. Посочено е, че давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието, а прекъсването
е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на
проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на
наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.
С
оглед на така даденото разрешение по въпроса, който е от значение за решаването
на настоящия спор и при така установените факти, настоящият състав на БОС,
намира, че в случая не е изтекъл 5 – годишния давностен срок за погасяване
правото на принудително изпълнение за вземанията на ответника. Първото
действие, с което е бил прекъснат давностния срок по отношение вземането на
кредитора, е налагането на възбрана върху недвижим имот по изпълнително дело №
126/2014 г. по описа на ЧСИ Делян Николов, осъществено на дата 18.02.2014 г.
Следващото действие, с което също следва да се счита за прекъсната давността е
налагането на запор на трудово възнаграждение, осъществено на 11.07.2016 г.
Както бе изяснено по – горе, това действие е годно да прекъсне давността, тъй
като настъпилата по – рано перемпция не се отразява на последиците, които то
има спрямо течението на давността.
В
допълнение към изложените аргументи, съдът намира за основателни и възраженията
на ответната страна, според които в периода от образуване на първото
изпълнително дело до постановяване на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на 26.06.2015г,
от която дата се счита, че ППВС № 3/1980 г. е изгубило действие, давност не е
текла, доколкото през този период от време изпълнителния производство е било
висящо. До постановяване на посоченото тълкувателно решение на дата
26.06.2015г., приложение намира разрешението, съдържащо се в Постановлението на
Върховния съд от 1980 г., според което докато е висящо изпълнителното дело
давност не тече. Поради тази причина, дори да се приеме, че началото на
погасителната давност по заварените от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
изпълнителни дела започва да тече считано от 26.06.2015 г. , то същата би
следвало да изтече на 26.06.2020 г. А от доказателствата по делото, както вече
бе посочено, се установява, че първото същинско действие по новообразуваното на
08.10.2019 г. изпълнително дело, е осъществено още на 05.11.2019 г. с вписване
на възбрана върху недвижим имот /лист 83 от делото на БРС/, т.е. преди
изтичането на пет години.
В
подадената въззивна жалба, въззивникът – ищец не поддържа възражението си за
недължимост на сумите, поради това, че същият не е подписвал договора за
потребителски кредит, от който произтичат вземанията на ответника В тази връзка
липсват и ангажирани пред първата инстанция доказателства, чието обсъждане да е
наложително от въззивната инстанция. Ето защо, въззивният съд намира, че по
така наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите, доколкото
не се релевира с въззивната жалба остава извън пределите на дължимата съгласно
чл. 269 от ГПК проверка от въззивния съд.
Неоснователно
се явява и заявеното с въззивната жалба в условията на алтернативност искане, а
именно искът да бъде уважен само досежно начислените лихви, спрямо които
приложима била кратката тригодишна давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Цитираната норма следва да намери приложение и по отношение
на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по
чл. 414, ал.2 ГПК, доколкото в действащия ГПК, с изтичане на преклузивния срок
за подаване на възражение против заповедта за изпълнение, настъпва нейния ефект
на стабилен съдебен акт, а именно окончателно разрешаване на правния спор
относно съществуването на вземането.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение, с което
предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК е отхвърлен като неоснователен
като краен резултат е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските, съдът
намира, че с оглед изхода по делото пред въззивната инстанция такива се дължат
на въззиваемата страна, която своевременно е отправила искане за присъждане на
такива, а именно 150 лева - юрисконсултско възнаграждение, което е съобразено с изискването на чл.25 от НЗПП, вр. с чл.37 от ЗПр.П и следва да бъде уважено в
пълен размер. На основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК решението подлежи
на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260170/03.09.2020 г. по гр.д. №
1126/2020 г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Ж.П.С., ЕГН -********** от гр. ***, да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев”, бул.
„Драган Цанков” № 37, представлявана от изпълнителните
директори Светозар Попов и Неделчо Неделчев, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/– съдебни разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.