№ 18
гр. Габрово, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на пети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симона Миланези
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
като разгледа докладваното от Симона Миланези Търговско дело №
20214200900055 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова
молба от Н.Г.И.., ЕГН **********, от гр. Габрово, ул. „Б.” № 8, чрез адв. Р.
против ЗАД "ДаллБогг: Здраве" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Изгрев, ж. к."Дианабад", ул. „Г. М. Димитров“
№ 1.
В исковата молба се твърди, че ищцата на 09.10.2020 г., около 16:00 ч.,
като пешеходец предприела пресичане на платното за движение, на
маркирана пешеходна пътека и при работеща светофарна уреда за
пешеходци, намиращи се пред сградата на „Обединена Българска банка" АД в
град Габрово. На платното за движение на улица „Ю." върху начертана
пешеходна пътека, настъпил удар между лявата странична част на
пешеходката и предната част на лекия автомобил. След удара Н. Г. И.,
паднала върху асфалтовото покритие на няколко метра пред автомобила.
Моторното превозно средство спряло с предната си част в посока центъра -
Шиваров мост. Пристигналата на местопроизшествието Пътна полиция
установила, че водач на лекия автомобил е И.Т.Х. от гр. Габрово, която е
управлявала лек автомобил „***”, с peг. № ** в същия град по ул. „Р.”, когато
на кръстовище, образувано с ул. „Ю." предприела извършване на маневра
„завой наляво с цел навлизане по улица „Ю." и продължаване на движението
си в посока Шиваров мост, когато ударила ищцата на пешеходна пътека.
1
Пристигналата Спешна медицинска помощ откарала пострадалата в
МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД, Габрово. В резултат на претърпения пътен
инцидент пострадалата е получила телесни увреждания - счупване на шийката
на дясната бедрена кост с разместване и разкъсване на страничната надлъжна
връзка на лява колянна става. На 12.10.2020 г. е предприето хирургично
лечение, чрез извършване на операция - алопластика на дясната тазобедрена
става (поставяне на изкуствена тазобедерена става) и поставяне на ригидна
колянна ортеза на левия крак.
В резултат на уврежданията, получени от ПТП-то Н.И. търпи значителни
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания, както и множество неудобства. Получените при това ПТП
увреждания са довели до изключително интензивни болки, като болките,
неудобствата и стреса са продължавали през целия период на лечение и в
процеса на възстановяване, който до момента не е приключил. От друга
страна, възрастта на пострадалата също е фактор, оказващ влияние на периода
и степента на възстановяване, както и на поносимостта на болките.
Преди катастрофата Н.И. е била в добро здравословно състояние, активна
и дейна жена, напълно самостоятелна, водила е интензивен социален живот.
След инцидента живота й напълно се променя. Наложило се е продължително
спазване на леглови режим и към настоящия момент не се възстановила,
продължава да има нужда от чужда помощ, която получава от своите близки,
като дори дъщеря й е напуснала работа, за да се грижи за майка си.
Получените наранявания, както и продължителното и тежко лечение оказват
отрицателно влияние върху психиката й, като и към момента преживява
силна депресия породена от собствената й безпомощност за задоволяване
дори на най-елементарните си нужди, на невъзможността сама да се грижи за
себе си, както и откъсването й от нормалния й ритъм на живот.
Към настоящия момент, десет месеца след ПТП-то, ищцата има
постоянна нужда от чужда помощ в ежедневието си за задоволяване на
всички лични нужди — готвене, пазаруване, къпане, обличане, придружаване
до лекар. Децата й полагат за нея преки и непосредствени грижи. Движенията
й са ограничени до това да може да измине сама около 50 м. на ден.
Предвижва се с помощни средства - патерици, не е способна сама да изкачи
стълби и да извърши, каквато и да било нормална, ежедневна дейност. До
2
момента ищцата е провела три курса на рехабилитация за възстановяване
чрез физиотерапия, но въпреки това и към момента се предвижва с помощни
средства, изцяло е ограничена в движенията си и не напуска дома си без
придружител.
Състоянието й наложило на 20.04.2021 г. да бъде прегледана от ортопед,
който констатирал, че въпреки извършената физиотерапия и периода от
време, който е изтекъл- движенията на десния крак са ограничени и
болезнени и пострадалата е неспособна напълно да го изпъне, а левия крак е
нестабилен и изпитва силна болка. Предписано й е физиотерапията да
продължи, включително и извършване на компреси и криотерапия. Проведен
е и курс на физиотерапия и рехабилитация в Специализирана болница за
рехабилитация - национален комплекс гр. Павел баня. Твърди се, че и към
момента не се е възстановила от травматични увреждания, вследствие на
претърпяното произшествие. Излагат се твърдения за извършена съдебно –
медицинска експертиза по образуваното досъдебно производство, от която се
установявало, че получените травми по същество представлявали две средни
телесни увреждания.
Твърди се, че в резултат на ПТП-то на Н.И. са причинени и сериозни
имуществени вреди, като само част от тях са на стойност 3 763, 60 лв. Видно
от фактура № **********/12.10.2020 г., издадена от МБАЛ „Д-р Тота
Венкова „ АД Габрово, ищцата е заплатила сума в размер 3 300 лв. за
закупуване на медицински изделия, в случая поставения имплант / изкуствена
става/. Видно от фактура № **********/21.10.2020 г. на стойност 15 лв.,
фактура № *********/21.10.2020 г. на стойност 58 лв., фактура №
**********/22.10.2020 г. на стойност 72 лв., фактура №
**********/30.10.2020 г. на стойност 68,10 лв., фактура № 2892/10.11.2020 г.
на стойност 53, 10 лв., фактура № **********/01.12.2020 г. на стойност 66
лв., фактура №2994/10.03.2021 г. на стойност 35,85 лв.. фактура№
**********/31.03.2021 г. на стойност 21, 67 лв., фактура №
**********/02.04.2021 г. на стойност 14,29 лв. Н.И. е заплатила обща сума в
размер на 403 лв. за медицински услуги, такса за престой в болнично лечение
в ортопедично отделение, медицински консуматив/ повдигаща седалка за
тоалетна/ и лекарства.
Във връзка с настъпилото ПТП срещу водача на автомобила И.Т.Х., по
3
воденото досъдебно производство, е повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 3,
б. „а” във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като образуваното въз
основа на него НОХД № 218 по описа за 2021 г. на Районен съд Габрово, е
приключило със споразумение, с което водачката на лек автомобил „***” с
per. № ** МПС И. Т. е призната за виновна за ПТП-то.
Управляваният от И. Т. л.а. „***”, с рег.№ *** към момента на
възникване на инцидента е бил з**хован със задължителна з**ховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите към ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве” съгласно з**хователна полица № BG/30/120002405250 сключена на
23.08.2020 год. и валидна от 22.08.2021 г., с оглед на което, в качеството на
з**ховател ответното дружество носи отговорност за покриване на
причинените имуществени и неимуществени вреди на ищцата.
На 17.05.2021 г., ищцата е депозирала Уведомление с вх. №
2029/18.05.2021 г., с което е поканила ответното дружество да й заплати
обезщетение в размер на 103 703 лв., от която сума в размер на 100 000 -
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, в резултат от ПТП от 09.10.2020 г., както и сума в размер
на 3 703 лв. - обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени разходи за лечението й, в резултат на ПТП от
09.10.2020 г. В отговор ищцата получила уведомление с изх. № 2844/
09.06.2021 г., с което з**хователното дружество е изискало рецептите
относно изписаните лекарства, за които са представени фактури с касов бон,
че са закупени за във връзка с лечението. Ищцата получила уведомление с
изх. № 3258/30.06.2021г., с което з**хователят я уведомил, че е изплатил
обезщетения в общ размер 18 703 лв., откоито : сумата 18 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 703 лв. - обезщетение за
имуществени вреди. Счита, че обезщетенията в този размер са несправедливи
и не възстановяват в пълна степен претърпените от пострадалото лице
имуществени и неимуществени вреди.
По отношение на размера на претенцията на Н.И., се изразява становище,
че неимуществените вреди не могат да имат категорично стойностното
изражение и не подлежат на пряко аритметично изчисляване, претърпените
болки и страдания, нямат материален единен еквивалент за пострадалия. На
ищцата са нанесени сериозни травми - две средни телесни повреди, довели до
4
трайно затрудняване на движението на десния и левия крак, същата не се е
възстановила и към настоящия момента. Иска се да се приложат при
определяне на обезщетението обективните критериите за справедливост.
Моли да се да се постанови решение, с което да се осъди ответното
дружество да заплати на ищцата обща сума в размер на 63 763 лв., от които
сума 60 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от пострадалата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от ПТП
от 09.10.2020 г., както и сума 3 763 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за
лечение, рехабилитация и възстановяване, в резултат на ПТП -то от
09.10.2020 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на
реализирането на ПТП - 09.10.2020 г., до окончателното им изплащане.
Претендира се на процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 от ЗАдв. съдът да определи адвокатско
възнаграждението съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения размери и да се осъди ответника да го заплати.
В постъпилия отговор от ответното з**хователно дружество се оспорват
предявените искове по основание и размер, като неоснователни и недоказани
и се иска да бъдат отхвърлени изцяло, както и акцесорната претенция за
лихва. Претендират се разноските по делото. Ако съдът счета исковете за
основателни, моли се искът за неимуществени вреди да бъде уважен в
намален размер, тъй като претендираното обезщетение по размер не
съответства на характера и степента на причинените от процесното ПТП
телесни увреждания на ищцата, респективно на интензитета и
продължителността на евентуално търпените от нея болки и/или страдания.
Претендират се разноските по делото.
Признава се съществуването на валидно з**хователно правоотношение
към датата на ПТП-то по отношение собствеността и ползването на лек
автомобил марка „**", модел „**", с peг. № ***, по силата на з**хователна
полица, сключена между неговия собственик П. П. Х. и „З**хователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.
Заявява се, че на дата 28.06.2021 г. ответното дружество е превело по
банковата сметка на Н. Г. И. паричната сума от 18 703 представляваща
определеното и изплатено обезщетение в полза на ищцата за претърпените от
5
същата вреди, от които 3 703 за имуществени вреди, и 15 000 лв. за
неимуществени вреди. Поради което, се иска да се отчетете, че в изпратеното
от дружеството до Н. Г. И. и адв. Р., уведомление с изх. № 3258/30.06.2021 г.,
приложено като писмено доказателство към исковата молба, е допусната
техническа грешка при разбивката по отделни пера на заплатената
извънсъдебно обща сума от 18 703 лв.
Оспорват се исковете като неоснователни, недоказани и прекомерни
завишени по размер.
Оспорват се твърденията, че в резултат от настъпването на конкретния
пътен инцидент ищцата е получил описаните в исковата молба, като вид и
характер, телесни увреждания, като и се противопоставят на всички
твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на
уврежданията, както и твърденията но отношение на проведеното лечение и
здравния й статус след настъпване на събитието и към настоящия момент.
Твърди се, че с изплащането на сумата от 18 703 лв., ищцата е
обезщетена и същото е съобразено с критерия на справедливост по смисъла на
ЗЗД.
Оспорва се механизмът на ПТП-то, по начина, по който се твърди, че е
настъпило от ищцата. И. Т. Х. е управлявала автомобила си при пълно
съобразяване с всички съществени фактори относно пътната обстановка при
този пътен инцидент, като е реализирал адекватна, правилна и навременна
реакция, целяща предотвратяване настъпването на визираното събитие,
поради което последното се явява случайно деяние за нея по смисъла на чл.
15 от НК. Последното следва от факта, че водачът на лек автомобил, марка
„**", модел „**", с peг. № *** обективно не е могла, нито е била длъжна да
предвиди, че г-жа И. ще предприеме внезапно и невнимателно пресичане на
пътното платно в нарушение на нормите от чл. 113 от ЗДвП. Воден от
аргумента, че въпросното ПТП е било технически непредотвратимо за водача
на з**хованото при ответника МПС, а предвид липсата на виновно поведение
и пряка причинно-следствена връзка между неговото поведение и
настъпилите вреди, няма основание да бъде ангажирана реципрочната
отговорност на з**хователя.
Оспорва се изключителната вината на водача лек автомобил, марка „**",
модел „**", с peг. № *** за настъпването на ПТП от 09.10.2020 г. Прави
6
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и се и твърди, че
принос в значителна степен за настъпване на процесното ПТП има и
пострадалото като пешеходец лице, което е извършило множество нарушения
на императивните норми на ЗДвП, уредени в разпоредбата на чл. 113, ал.1,
т.1, т. 2 и т. 4, както и на чл. 114 от ЗДвП. Ищцата, при и по време на
предприетото пресичане на пътното платно не е съобразила разстоянието до
приближаващото МПС и неговата скорост на движение, както и пътната
обстановка. Г-жа И., като пешеходец, не е спазила правилото да наблюдава
движението по пътя, респективно да изчака приближаващия към нея лек
автомобил, марка „**", преди да навлезе на пътното платно. Твърди се, че
ищцата обективно е могла да възприеме приближаващия към нея лек
автомобил, марка „**", като е имала задължението да стори това. Тези
твърдения се подкрепяли от събраните свидетелски показания на досъдебното
производство. Отделно се твърди, че ищцата е допринесла с пътното си
поведение като пешеходец за настъпването на процесното и вредоносните
последици от същото, поради факта, че неоснователно е забавила хода си при
пресичането на пътното платно. По този начин пешеходката сама е създала
опасността на пътя, превръщайки ПТП в технически непредотвратимо за
водача на з**хования в ответното дружество лек автомобил.
Оспорва се причинно-следствена връзка между описаните в исковата
молба увреждания на здравето на ищцата и процесното з**хователно събитие.
Оспорва се вида и интензитета на телесните повреди, които са обусловили
твърдяната от ищцовата страна като продължителност невъзможност за
служене пълноценно с долните крайници. Същата се е възстановила в
значително по-кратки срокове и към момента същата е напълно възстановена.
В условията на евентуалност, се твърди, че ако в действителност са
причинени релевираните от ищцовата страна телесни увреждания, то
настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес, се дължат на
неспазване на лекарските предписания от страна на Н. Г. И., представляващо
явно неглижиране на нейното здраве.
Оспорват се твърденията, че в резултат от процесното з**хователно
събитие ищцата е претърпяла такива по обем и интензитет неимуществени
вреди, които да обосновават претенцията от още 60 000 лв. над вече
изплатените 15 000 лв., като необосновано прекомерно завишен. В условията
7
на евентуалност, ако искът за неимуществени вреди бъде приет за
основателен, то се иска същият да бъде намален.
Оспорва се изцяло предявения иск за обезщетение за имуществени вреди
като неоснователен, тъй като на 28.06.2021 г. ответникът доброволно е
определил и изплатил сумата от 3 703 лв., като обезщетение за направените
медицински разходи от пострадалата и моли същият да бъде отхвърлен
изцяло.
Оспорват се предявените акцесорни искове за законна лихва върху
главниците, по аргумент от неоснователността на главните искове. В
условията на евентуалност се оспорва претенцията за лихва по отношение на
началния момент, от който се иска тяхното начисляване, а именно - от датата
на настъпването на увреждането - 09.10.2020 г. Съгласно императивните
норми от Кодекса за з**ховането, з**хователят изпада в забава, само ако в
рамките на законоустановения 3-месечен срок не се е произнесъл мотивирано
по депозираната писмена з**хователна претенция за изплащане на
обезщетение, по аргумент от нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 496,
aл. 1 от същия нормативен акт. В процесния случай дружеството е
определило и изплатило в рамките на тримесечния срок, считано от датата на
депозиране на з**хователната претенция дължимото обезщетение в полза на
г-жа И.. Именно поради тази причина, най-ранният момент, от който може да
се дължи законната лихва за забава, е считано от датата, следваща тази на
плащане на сумата от общо 18 703 лв. Последното се аргументира и с това, че
единствено съдът е компетентен със силата на присъдено нещо да определи
з**хователното обезщетение, поради което не следва да се счита, че
з**хователят е изпаднал в забава още към дата 09.10.2020 г.
В срок е подадена допълнителна искова молба, с която се оспорват
възраженията на ответника, направени с депозирания отговор.
Относно възражението на ответника, че в резултат от процесния пътен
инцидент ищцата не е получила посочените в исковата молба телесни
увреждания, включително степента на уврежданията, се уточнява, че с
постигнатото споразумение по НОХД подсъдимата се е признала за виновна
по обвинение, което съдържа конкретните телесни по вид и характер
увреждания, твърдени и в исковата молба.
Оспорва се възражението, че ищцата е обезщетена с полученото
8
обезщетение, от които 18 000 лв. за неимуществени и 703 лв. за имуществени
вреди, съгласно полученото уведомление. Определените размери на
обезщетението за неимуществените и имуществените вреди посочени в
уведомлението на ответника са силно занижени.
Прави се възражение, че с оглед споразумението по НОХД въпросът за
вината не може да бъде преразгледан. По отношение твърдението за наличие
на съпричиняване от страна на пострадалото лице, доколкото в наказателното
производство не са събрани такива доказателства, то не може да се приеме
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и
същото е неоснователно и недоказано.
В подадения допълнителен отговор от ответното дружество, се
поддържат възраженията в подадения отговор, като се излагат подробни
доводи в тяхна подкрепа и се оспорват наведените доводи от ищцата в
допълнителната искова молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа
исковата молба и допълнителната такава, като оспорва възраженията
наведени в подадените отговори, като претендира разноските по делото за
адв. възнаграждение, което да бъде определено по реда н чл. 38 от ЗАдв.
Ответната страна оспорва исковата молба и допълнителната такава, поддържа
отговорите и претендира разноските по делото. И двете страни представят
писмени бележки.
Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, а именно: констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 2020/1024-383/09.10.2020 г.; протокол за оглед
на ПТП; протокол от 17.03.2021 г. по НОХД № 218/21 г.; епикриза, издадена
от отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ "д-р Т.Венкова" АД -
Габрово; амбулаторен лист №25808.02.2021 г.; амбулаторен лист
№407/01.03.2021 г.; амбулаторен лист №733/13.04.2021 г.; амбулаторен лист
№ 1799/ 20.04.2021 г.; фактура № 10000005811/12.10.2020г.;фактура №
10000005865/21.10.2020 г.;фактура № *********/21.10.2020г.;фактура №
**********/22.10.2020;фактура № **********/30.10.2020г.;фактура №
2893/10.11.2020г.;фактура № **********/01.12.2020г.;фактура №
2994/10.03.2021г.;фактура № **********/31.03.2021г.;фактура №
**********/02.04.2021г.; уведомление изх. № 2844/09.06.2021г.; уведомление
9
изх. № 3258/30.06.2021г.; НОХД № 218/2021 г. по описа на РС – Габрово;
уведомление изх. № 2844/09.06.2021 г. и № 3258/30.06.2021 г. от ответното
дружество до ищцата; приетите съдебно - медицинска експертиза и съдебно -
автотехническа експертиза и съдебно - психологична експертиза,
изслушаните свидетелски показания, по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
За ненуждаещо се от доказване и за безспорно е обявено от съд
обстоятелството, че на 09.10.2020 г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП, за което водачката на лекия автомобил – И. Т. е сключила споразумение
по НОХД № 218/2021г. по описа на ГРС, с което същата се признава за
виновна, че нарушила правилата на движение (чл. 119, ал. 1, ЗДвП и чл. 119,
ал. 4 от ЗДвП) и на пешеходна пътека причинила на Н. Г. И. от гр. Габрово
две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на шийката на дясна
бедрена кост, довело до трайно затрудняване движението на долния десен
крайник, както и разкъсване на страничната надлъжна връзка на лявата
колянна става, довела до трайно затрудняване на движението на долен десен
крайник – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1 вр. с чл. 342, ал.
1 от НК.
За ненуждаещи се от доказване и за безспорни са обявени с доклада по
делото права и обстоятелства, които се признават от ответното дружество, а
именно, че към момента на настъпване на процесното ПТП за лек автомобил,
марка „**", модел „**", с per. № *** е имало валидна з**ховка "Гражданска
отговорност" при ответното дружество, както и че з**хователят е бил сезиран
от пострадалото лице Н. И. и същият й е изплатил, във връзка с образуваната
щета, сумата от 18 703 лв.
От свидетелските показания на св. Ч., дъщеря на ищцата Н.И., се
установява, че майка й имала 12 дневен престой в болницата след ПТП-то и
когато си пристигнала вкъщи била в почти безпомощно състояние. Имала 2
телесни повреди на двата крака и имала нужда от помощ. Боляло я и имала
нужда от инжекции. Тя останала вкъщи за да се грижи за нея. Като й
изписали тя не е ставала от леглото, едната контузия била сменената става, а
другата беше разкъсване на колянната става. Целият крак била в ортеза и тя
повече от1 месец стояла неподвижна. След месец и половина махнали
ортезата, но също било много трудно, защото кракът й бил отслабнал и
10
обездвижен. С брат й потърсили рехабилитатор, който я изправил с 2
патерици. Периодът бил лош, защото и времето било лошо - зима, не можели
да излизат. Само с тяхна помощ се движела при ставането си и с помощта на
патерици. Първото напускане било през февруари, когато започнали
рехабилитация, като в началото не можела да си сгъва коляното. До втората
рехабилитация нищо не можела да прави. Появил се и един световъртеж,
който имала и преди, но това затруднявало допълнително състоянието й. След
втората рехабилитация отишла в специализираната болница в Павел баня,
през май. Октомври била последната рехабилитация. Към днешна дата,
година и половина след катастрофата, значително е по –добре, но има болки.
Не е същият човек, не може да се натоварва, никаква физическа дейност не
може да извършва. Тя й помага, понеже са в едно домакинство. По един път
в седмицата, когато й се наложи ходи на лекар и тя я придружава. Има
накцваща походка, която останала, има болки. Преди произшествието
ищцата, макар и на 72 г., имала активен социален живот. След катастрофата
се притеснява от пресичане, има си страхове и до момента. Преди
катастрофата не е имала инциденти и единствено е имала високо кръвно
налягане.
От приетата по делото съдебно медицинска – експертиза се установява,
че при станалото на 09.10.2020 г. ПТП ищцата Н. Г. И. е получила
травматични увреждания: 1) счупване на шийката на дясната бедрена кост,
като травмата е лекувана оперативно и на ищцата е поставена изкуствена
става, което е причинило трайно затруднение на движението на десния долен
крайник за срок от около 1 година - до края ма м. август 2020 г., когато
ищцата е започнала да се движи без помощни средства; 2) травма на
връзковия апарат на лявата колянна става, изразяваща се в разкъсване на
страничната надлъжна сухожилна връзка на лявото коляно, която е лекувана
консервативно, като в продължение на 2 месеца пострадалата е била с ортеза
на лявото коляно и е причинила трайно затруднение на движението на левия
долен крайник за срок от около 2 месеца. Операцията извършена на ищцата е
била за поставяне на изкуствена тазобедрена става, като пълно натоварване се
разрешава след укрепване на мускулите и добро раздвижване, обичайно след
3-5 месеца. Ищцата е носила предписаната й имобилизация на лявата колянна
става в продължение на два месеца от момента на травмата. В следствие на
счупването на дясната бедрена кост ищцата е била напълно обездвижена (на
11
легло) до средата на м. декември 2020г., до м.май 2021 г. се придвижвала с
две патерици, а от тогава до края на м. август 2021 г. се придвижвала с 1
патерица. Разкъсването на страничната надлъжна връзка на лявото коляно е в
резултат от съприкосновение между външната повърхност на левия долен
крайник в областта на лявата колянна става и бронята на лекия автомобил.
Вещото лице е установило, че ищцата не е имала предходни заболявания на
опорно- двигателния апарат. Била е хоспитализирана в ортопедично
отделение на МБАЛ- гр. Габрово в периода от 12.04.2020 г. до 25.04.2020г. с
И3№3863/20г., по повод на битова травма, довела до фрактура на тялото на
Тх12- дванадесети гръден прешлен и суспектни белези за фрактура на левия
страничен израстък на Л5-иети посен прешлен, като не е отбелязано наличие
на дегенеративни заболявания на гръбначни стълб. Ищацата е трябвало да
започне ранна рехабилитация, още в ортопедично отделение, може и веднага
след извършване на оперативната интервенция, но поради вълната or COVID-
19 е била изписана. В последствие ищцата е провела четири
рехабилитационни курса в доболничната помощ както следва 08.02.21 г..;
01.03.21 г.; 13.04.21 г.; 04.10.21 г. и курс на балнеолечение в санаториум в гр.
Павел баня. По време на първите три курса ищцата се е придвижвала с
помощни средства и се е налагало да бъде придружавана от дъщеря си.
Вещото лице е установило, че фактура №********** от 12.10.20. за закупени
медицински изделия на стойност 3 300 лв., фактура №**********/21.10.20г.
за заплатена транспорта услуга със санитарен автомобил на км в двете
посоки, минимум 15 лв., фактура №********** за заплатена потребителска
такса за болнично лечение 10 дни по 5,80 на ден на стойност 58 лв., фактура
№**********/22.10.20г за закупени Зибор 3500IU и Диалгин сашети 3000мг
на стойност 72.00лв; фактура .№********** за закупен медикамент Зибор на
стойност 68,10лв, фактура №********** за закупен медикамент Зибор на
стойност 53,10 лв. и фактура №**********/01.12.20г.за закупена повдигаща
седалка за тоалетна на стойност 66,00 лв., фактура №**********/'14.05.2г.,
графия на част от крайник на стойност 20,00 лв., фактура
№**********/14.05.21г. за заплатена потребителска такса 7 дни по 5,80 лв. на
обща стойност 40,60 лв., са разходи направени във връзка с получените от
ищцата травми. По отношение на фактура №**********/10.03.21г. на
стойност 35.85 лв.; фактура №**********/31.03.21г. на стойност 21,67 лв.;
фактура №**********/02.04.21г. на стойност 14,29 лв., вещото лице е приела,
12
че същите нямат отношение към лечението й.
В съдебно заседание вещото лице извършило съдебно – медицинската
експертиза уточнява, че няма данни лицето да е имало коксартроза. Според
него е възможно оздравителния процес при извършаната операция да протече
по –бързо, но с оглед обстоятелствата около Ковид 19 пострадалата е била
изписана, като ако е била започната рехабилитация веднага оздравителният
процес е щял да бъде скъсен 2-3 месеца.
От свидетелските показания на св. И. Т. Х., се установява, че участвала в
ПТП-то, като тя управлявала лекия автомобил. Била първа кола на светофара,
тя правела ляв завой, след като светнало зелено и жената, която стояла на
светофара да пресича, тръгнала да бяга. Тя тъкмо тръгвала и се движела с не
повече от 3 км., като леко я закачила. ПТП-то не било точно на пешеходната
пътека, но в този диапазон. Валяло дъжд и настилката била мокра. Тя видяла
пешеходката, която носела тежки чанти и тръгнала директно да тича по пътя.
Веднага настъпила спирачките, ударът настъпил от лявата страна на колата.
От приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза се
установява, че на 09.10.2020г., около 16 часа, в гр. Габрово на ул. „Ю." на
кръстовището с ул. „Р.", регулирано със светофарна уредба, л.а. „**" с peг. №
*** управляван от И.Т.Х. и пешеходката Н.Г.И.. изчакват разрешаващ сигнал
от светофара за да преминат, като взаимно имат пряка видимост един към
друг в продължение на около 20сек. Водачът на л.а. „**" е подал сигнал за
завиване на ляво. След разрешаващ сигнал от светофара водача на л.а. „**"
потегля и предприема навлизане в кръстовището завивайки на ляво, изминава
13,3 м. до мястото на удара, достигайки скорост от 5,24м/с. = 18,9км/ч. В
същото време след разрешаващ сигнал от светофара пешеходката И.
предприема пресичане на пешеходната пътека със скорост 1,0м/с. = 3,6км/ч.
от дясно на ляво спрямо посоката на движение на л.а. „**", който е на
разстояние 10,65м. от мястото на удара, при което траекториите им на
движение се пресичат и следва удар помежду им. Мястото на удара е
надлъжно - на разстояние 1,0м. преди края на пешеходната пътека, а напречно
- на разстояние 2,8-3,м. от десен край на платното за движение. Видимостта
на 09.10.2020г. е нормална, времето е облачно, пътната настилка е мокра.
Лекия автомобил „**" се е намирал на разстояние 10,65 м., когато
пешеходката навлиза на платното за движение. Л.а. „**" се движи
13
равноускорително потегляйки след разрешаващ сигнал на светофара.
Опасната зона за л.а. „**" при установената скорост на удара от 5,24м/с. =
18,9км/ч. е - 8,65м. Вещото лице е приело, че водачът на л.а. „**" предприема
ляв завой, непосредствено преди настъпването на процесното ПТП и не
предприема никакви маневри с цел избягване на удара. Няма промяна на
траекторията на движение от страна на водача на л.а. „**". Пешеходката И. не
променя поведението си и посоката си на движение. Двамата участници в
процесното ПТП не променят нищо в поведението си преди настъпване на
удара помежду им. От техническа гледна точка водачът на л.а. „**" е имал
възможност в продължение на около 20сек. да наблюдава изчакващата
разрешаващ сигнал от светофара до пешеходната пътека И., водачът на л.а.
„**" е могъл да се придвижи с по- ниска скорост до мястото на удара или да
спре, за да пропусне пешеходката. С поведението си като пешеходец ищцата
И. няма принос за осъществяване на процесното ПТП.
В съдебно заседание вещото лице изготвило авто- техническата
експертиза заявява, че събраните гласни доказателства от св. Т. не променят
заключението му. От камерата на светофара много добре било видно, каква е
била ситуацията. Пешеходката изчаква 20 сек. на червен сигнал на светофара,
тя е на кръстовището, когато свършва зеленото и и изчаква следващия сигнал
зелено. Когато светва зеленото тя е на ръба на тротоара, след което
предприема пресичане, имала е видимост към автомобила, но не е имала
задължение за го изчака. От записа било видно, че пешеходката се движела с
нормална за възрастта си скорост.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съд
приема следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 52 и чл. 86
ЗЗД, а именно пряк иск на увреденото лице срещу з**хователя на
гражданската отговорност на з**хования водач, причинил процесното ПТП. С
разпоредбата на чл. 432 КЗ законът признава в полза на пострадалото лице
правото на пряк иск срещу з**хователя по з**ховка "Гражданска
отговорност" на прекия причинител. Отговорността на з**хователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента, поради което следва да са налице всички кумулативни
14
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - з**хован спрямо увредения, за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на з**хования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
За да се ангажира отговорността на з**хователя по чл. 432 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
з**хователно правоотношение, породено от договор за з**ховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и з**хователя. В
конкретния случай з**хователят не оспорва наличието на покритие по
з**хователната полица ГО. Предявените искове, с пр. осн. чл. 432 от КЗ, са
допустими, на основание чл. 380 от КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ. От
приложените към исковата молба доказателства се установява, че преди
сезиране на съда е отправена з**хователна претенция от увреденото лице,
като в срока по чл. 380 от КЗ и ответното дружество, видно от тяхното писмо
с изх. № 3258 от 30.06.2021 г. е определило обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 18 000 лв. и 703 лв. обезщетение за имуществени вреди,
като тази сума е преведена на ищцата.
З**хователят оспорва механизма на ПТП-то и релевира възражение за
съпричиняване от страна на пешеходеца, оспорва причинно - следствената
връзка между травматичните увреждания и ПТП-то, оспорва вида на
получените травми и твърдения период на възстановяване, и не на последно
място оспорва размера на вредите – имуществени и неимуществени, като
прекомерен, оспорва исковете за лихви.
Съдът намира, че се доказа по делото настъпването на з**хователно
събитие, от което са настъпили вреди за ищцата – имуществени и
неимуществени, причинно- следствената връзка между вредите и процесното
ПТП, както и наличието на валиден з**хователен договор.
Не е спорно между страните, че по НОХД № 218/21 г. по описа на РС-
Габрово, И. Т. Х. е призната за виновна в това, че за времето от 09.10.20 г. в
гр. Габрово на ул. „Ю.“ в района на кръстовище с ул. „Р.“ при управление на
МПС лек автомобил „***“ с рег. № **, същата нарушила правилата на
движение (чл. 119, ал. 1, ЗДвП и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП) и на пешеходна
15
пътека причинила на Н. Г. И. от гр. Габрово две средни телесни повреди,
изразяващи се в счупване на шийката на дясна бедрена кост, довело до трайно
затрудняване движението на долния десен крайник, както и разкъсване на
страничната надлъжна връзка на лявата колянна става, довела до трайно
затрудняване на движението на долен десен крайник – престъпление по чл.
343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което съдът е
одобрил споразумение на осн. чл. 382, ал. 7 от НПК.
Във връзка с влязлото в сила споразумение по горепосоченото НОХД,
извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца,
както и нанесените средни телесни повреди изразяващи се в счупване на
шийката на дясна бедрена кост и разкъсване на страничната надлъжна връзка
на лявата колянна става, не може да се преразглежда от настоящия състав,
тъй като сключеното споразумение по наказателното дело, на осн. чл. 300 от
ГПК е задължително за гражданския съд. Доколкото квалификацията на
престъплението е съобразена с дефиницията на средната телесна повреда,
съдържаща се в чл. 129, ал. 2 от НК, причинените увреждания са
обстоятелство, което се включва в състава на престъплението, за което
ответницата се е признала за виновна и гражданският съд е длъжен да
приеме, че ответницата е извършила деянието, както е прието в
споразумението. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в
решения № 241 от 12.01.2018 г. по т. д. № 2261/2017 г. на I ТО, № 25 от
17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г. на II ТО.
От събраните доказателства не се установява съпричиняване на
вредоносните последици от пешеходката Н. И.. Действително същата е
пресичала пътното платно, но на обозначено за това място – пешеходна
пътека, на кръстовище, което е било регулирано от светофарна уредба, при
зелен светлинен сигнал за пресичащите пешеходци. Същата, видно от
заключението на вещото лице, се е движила с нормална за възрастта си
скорост и не е имала задължение да пропусне лекият автомобил, управляван
от И. Х., който е извършвал маневра завиване на ляво на кръстовището.
Водачът, видно от заключението на съдебно авто- техническата експертиза, е
могъл да възприеме чакащата пешеходка и е бил длъжен да я пропусне,
съгласно чл. 119, ал. 3 от ЗДвП. От страна на пострадалата не се установява
да е нарушила правилата за движение, същата не се е появила внезапно на
пътното платно, напротив вещото лице е установило, че И. е изчаквала
16
червения светофар и водачката на л.а. е могла и я възприемала известно време
(около 20 сек., според заключението), преди да светне зелено и за нея ПТП-то
е било предотвратимо, ако е изпълнила задължението си да пропусне
пресичащия пешеходец. Т.е. не може да се приеме, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като не се установява
противоправно поведение от страна на ищцата, което да е довело до
настъпване на ПТП-то. Възражението на з**хователното дружество, че
ищцата е тичала по пътното платно, не се установява от събраните
доказателства, освен от свидетелските показания на деликвентката, като това
й твърдение се опровергава от констатираното от вещото лице по авто-
техническата експертиза. Освен това задължение за пропускане на
пешеходецът има водачът на лекия автомобил, а не пешеходецът, който може
да се движи по пешеходна пътека със скорост, каквато намери за добре.
Предвид гореизложеното, съдът намира, възражението на ответното
дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия
съгласно чл. 51 от ЗЗД, за неоснователно.
Причинната връзка между ПТП-то и настъпилите увреждания при
ищцата се установява, както от одобреното споразумение по НОХД 218/21 г.
по описа на РС- Габрово, така и от съдебно -медицинската експертиза. В
резултат на процесното ПТП ищцата е получила 1) счупване на шийката на
дясната бедрена кост, като травмата е лекувана оперативно и на ищцата е
поставена изкуствена става, което е причинило трайно затруднение на
движението на десния долен крайник за срок от около 1 година - до края ма
м. август 2020 г., когато ищцата е започнала да се движи без помощни
средства; 2) травма на връзковия апарат на лявата колянна става, изразяваща
се в разкъсване на страничната надлъжна сухожилна връзка на лявото коляно,
която е лекувана консервативно, като в продължение на 2 месеца
пострадалата е била с ортеза на лявото коляно и е причинила трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 2
месеца.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от нанесените й травматични увреждания, са довели до
значителен по интензитет и продължителни във времето болки и страдания, и
същите се явяват пряка и непосредствена последица от процесното ПТП,
17
причинено от з**хованата Х., то те подлежат на обезвреда, като
обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от
ЗЗД.
Съдът, при определяне на размера на неимуществените вреди, съобрази
указанията дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, както и съдебната практика по
сходни случаи. Отчете вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания, а именно счупване на шийката на дясната бедрена кост и
травма на връзковия апарат на лявата колянна става, изразяваща се в
разкъсване на страничната надлъжна сухожилна връзка на лявото коляно,
което е довело до трайно затруднено движение на двата крайника, за десния
около 1 година, а за левия около 2 месеца, като по отношение на левия крак се
е наложило оперативна интервенция за поставяне на изкуствена става, а
коляното на левия крак е било обздвижено с ортеза. Причинените увреждания
са довели до силни болки и страдания, търпени от ищцата, невъзможност
същата да се придвижва и да се обслужва сама за дълъг период от време, като
е трябвало да ползва и помощни средства като патерици и да й се прилагат
рехабиталиционни курсове за да може да се раздвижи, като и към настоящия
момент не е възстановена напълно и се придвижва с бастун. При определяне
на размера на обезщетението съдът взе предвид и че ищцата продължава да
търпи болки и страдания и не се е възстановила напълно, същата макар и в
нетрудоспособна възраст е с ограничена подвижност, в следствие на
претърпените увреждания, тя продължава да търпи болки и страдания, което
се отразява върху начина й на живот, психическото и емоционалното й
състояние, както и факта, че ще продължи да изпитва болки, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на
вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на
Н. Г. И. и като взе предвид, че з**хователя е изплатил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди по предявения иск
възлиза в размер на 45 000 лв., до който размер искът следва да бъде уважен,
а в останалата му предявена част до 60 000 лв., следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
18
По предявената искова претенция за претърпени имуществени вреди във
връзка с процесното ПТП, настоящият състав намира, че се доказа по делото,
че ищцата е извършила разходи в размер на 3 692 лв., за което от съдебно -
медицинската експертиза се установява, че медикаментите и консумативите
са свързани с лечението и възстановяването на ищеца. По отношение на
претендираните суми за лекарства, които не са пряко свързани с получените
травми при ПТП-то, а именно фактурите (подробно описани в съдебно –
медицинската експертиза т. 6) в общ размер на 71, 81 лв. искът за
имуществени вреди е неоснователен и недоказан. От направените разходи от
ищцата, установени от вещото лице медик, които са пряко свързани с
уврежданията в следствие на ПТП-то – 3 692 лв., следва да се приспадне
заплатеното от з**хователя обезщетение за имуществени вреди в размер на
703 лв., поради което предявения иск е основателен и доказан за сумата от
2 989 лв. До пълния предявен размер на иска за имуществени вреди от 3 763
лв. искът следва да се отхъврли като неоснователен.
По акцесорните искови претенции за присъждане на лихва за забава, с пр.
осн. чл. 86 от ЗЗД, върху присъдените суми за имуществени и неимуществени
вреди от датата на на реализирането на ПТП-то – 09.10.2020 г., съдът намира,
че същата е неоснователна. КЗ предвижда в нормата на чл. 429, ал. 3 от КЗ
ограничаване на отговорността на з**хователя за дължимите от последния
лихви върху обезщетението за претърпените от деликта вреди, като началото
на периода на забавата се поставя с уведомяването на з**хователя от
з**хованото или увреденото лице за настъпилото з**хователно събитие.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, з**хователя дължи законна лихва за
забава считано от изтичането на 15 дни от представянето на всички
доказателства или след изтичане на 3-месечния срок за произнасяне. Предвид
изложеното з**хователя изпада в забава спрямо увреденото лице не от
настъпването на деликта, а в един от моментите (в зависимост от хипотезата)
уредени в нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ. В настоящия случай не са
представени доказателства, кога точно е бил сезиран з**хователя с
претенцията по чл. 380 от КЗ от увреденото лице, но от доказателствата е
видно, че з**хователят се е произнесъл по претенцията на 30.06.2021 г., видно
от представеното уведомление по делото с изх. № 3258/30.06.2021 г. на
ответното дружество до ищцата, т.е. следва да се приеме, че от този момент
з**хователя е изпаднал в забава по отношение на увреденото и от този
19
момент върху уважената част на исковете се дължи лихва за забава.
При така уважените искове, настоящият състав на съда намира следното
по разноските:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски за настоящото
производство, поради което и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното
з**хователно дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ГбОС, държавна такса в размер на
1 919, 56 лв.
По съразмерност, с оглед изхода на спора, в полза на ответното
дружество следва да се присъдят разноски в размер на 216, 25 лв. за
заплатените възнаграждение на вещите лица по двете експертизи и
възнаграждението на един свидетел, както и сумата от 250 лв.
юрисконсултско възнаграждение по двата обективно съединени искове - 100
лв. по иска за имуществени вреди и 150 лв. по иска за неимуществени вреди.
С оглед изхода от делото и заявеното искане в предявената искова молба,
в полза адв. Р. Харамильо, на осн. чл. 38 от ЗАдв. следва да се присъди
възнаграждение определно от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки от обективно
съединените искове, който размер на осн. чл. 7, ал. 2, т. 5 е 439, 23 лв. по иска
за имуществени вреди и 1 880 лв. по иска на неимуществени вреди, или общо
сумата от 2 319, 23 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДаллБогг: Здраве" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж. к."Дианабад", ул. „Г. М.
Димитров“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.И.., ЕГН **********, от гр. Габрово,
ул. „Б.” № 8, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ във вр.
с чл. 52 и чл. 86 ЗЗД, сумата от 45 000 лв. (четиридесет и пет хиляди лева) -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие от пътно-
транспортно произшествие причинено от И. Т. Х. с л. а. марка „**", модел
„**", с peг. № ***, със з**ховка "Гражданска отговорност" при
з**хователното дружество, за което е призната за виновно по НОХД №
20
218/21 г. по описа на РС- Габрово, както и ДА ЗАПЛАТИ на ищеца законна
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на
произнасяне по щетата от з**хователя 30.06.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
сумата над 45 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв., като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА "ДаллБогг: Здраве" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж. к."Дианабад", ул. „Г. М.
Димитров“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.И.., ЕГН **********, от гр. Габрово,
ул. „Б.” № 8, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ във вр.
с чл. 86 ЗЗД, сумата от 2 989 лв. (две хиляди деветстотин осемдесет и девет
лева) - обезщетение за имуществени вреди, претърпени от пътно-
транспортно произшествие причинено от И. Т. Х. с л. а. марка „**", модел
„**", с peг. № ***, със з**ховка "Гражданска отговорност" при
з**хователното дружество, за което е призната за виновно по НОХД №
218/21 г. по описа на РС- Габрово, както и ДА ЗАПЛАТИ на ищеца законна
лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от датата на
произнасяне по щетата от з**хователя 30.06.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за сумата
над 2 989 лв. до пълния предявен размер от 3 763 лв., като неоснователен и
недоказан .
ОСЪЖДА "ДаллБогг: Здраве" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж. к."Дианабад", ул. „Г. М.
Димитров“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Габровския окръжен съд
държавна такса в размер на 1 919, 56 лв. (хиляда деветстотин и деветнадесет
лева и 56 ст.), на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК 1 919, 56 лв., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.Х. , със съдебен
адрес гр. Габрово, ул. "Е." № 8 адвокатско възнаграждение в размер на 2 319,
23 лв., на осн. чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Н.Г.И.., ЕГН **********, от гр. Габрово, ул. „Б.” № 8 ДА
ЗАПЛАТИ на ДаллБогг: Здраве" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Изгрев, ж. к."Дианабад", ул. „Г. М. Димитров“
№ 1 разноски по делото в размер на общо 466, 25 лв. (четиристотин
шестдесет и шест лева и 25 ст.), на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
21
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
22