МОТИВИ ПО НОХД № 323 /2010г. по описа на
РС-Монтана
Подсъдимия П.А.П. xxx е обвинен в това, че за
времето от 21.07.2009г. до 25.11.2009г. в гр. Монтана, с цел да набави за себе
си или за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.В.Х. xxx,
че ще му прехвърли собствеността върху лек автомобил, марка “Форд”, модел
“Фиеста”, с ДК № С 91 99 РС, с което му причинил имотна вреда в размер на 2 369.80
лв. -престъпление чл. 209, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителя на Районна
прокуратура-Монтана заявява, че поддържа обвинението и правната му квалификация.
Твърди, че престъплението безспорно е установено от обективна и субективна
страна, като прави обширен анализ на напълно изяснената фактическа обстановка. Счита,
че наказанието на подсъдимия следва да се наложи при отегчаващи вината
обстоятелства. Тъй като деянието по чл. 209, ал. 1 от НК е извършено преди
изменението в ДВ бр. 26/2010г. и към момента на извършване на деянието
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 6 години, предлага на
съда като признае подсъдимият за виновен, да му наложи предвиждащото се от
закона наказание “лишаване от свобода”, което на основание чл. 66 от НК, да
бъде отложено за определен срок. Счита, че една такава присъда ще изиграе
положителна роля както за личната, така и за генералната превенция. Гражданската
претенция смята за основателна и предлага да бъде уважена изцяло.
За съвместно разглеждане с наказателната отговорност
на подсъдимия е приет граждански иск, заявен надлежно и своевремено от
пострадалото лице С.В.Х. xxx за сумата от 1 280 лв., представляваща обезщетение
за нанесени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Конституирания като граждански ищец в процеса С.В.Х.
поддържа, че престъплението е безусловно доказано и моли подсъдимия да бъде
признат за виновен, като се уважи изцяло исковата претенция, ведно със
законните от това последици-лихви по делото.
Изслушан в съдебно заседание, подсъдимият П.А.П. разбира
в какво е обвинен. Не признава вината си. Обяснява, че е получил от свидетелят С.Х.
300 лв., които е дал за ремонти по въпросната кола, а уговорката им била, свидетелят
да заплати разходите по прехвърлянето на собствеността на автомобила и данъците
за 4 години. Заедно с Х. отишли до бл. 12 в ж. к. ”Младост”, като го оставил, за
да си направи застраховка “Гражданска отговорност”, след което го завел на
пункт, за технически преглед на колата, след което свидетелят си отпътувал за
село. Уговорката им била, след 10 дни да отидат до София да довършат нещата, за
да е сигурен, че е купил автомобила от собственика. Тъй като свидетелят не му
се обаждал, а свидетелят Р.Д., който му предоставил автомобила за ремонт го
притискал, започнал да издирва Х.. Осем пъти ходил до тях. През м. ноември
2009г. го намерил и се разбрали на следващия ден, Х. да дойде пред Районен
съд-гр. Монтана, за да прехвърлят колата, като обещал да плати разходите по
прехвърлянето и данъците за четири години, а след това щели да се разберат за
парите. На следващият ден имал уговорка със свидетеля Д. да дойде в Монтана и
да види колата, за което не предупредил пострадалия Х.. Уговорил последният да
закарат колата до КАТ, за да се проверят номерата на двигателя и рамата. След
като пристигнали и останалите слезли от колата, запалил същата и отишъл на
центъра на града, където я предал на свидетеля Д. и последният я закарал на
София. Впоследствие разбрал от Д., че колата е прехвърлена на лице от Монтана. След
това се върнал с друга кола в КАТ и казал на пострадалия, че колата пътува за
София. Чрез процесуалния си представител моли съда да го признае за невинен
поради недоказаност на обвинението, като съдът постанови оправдателна присъда и
отхвърли гражданския иск.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието
е и изслушано заключение на вещото лице Б.Л., изпълнил възложената съдебно-техническа
експертиза. В съдебно заседание вещото лице установи, че е допуснало техническа
грешка при изчисленията, като потвърди, че стойността на процесния автомобил
към момента на деянието е 1 331.41лв. , а не 1 902 лв.
Съдът след като съобрази събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, а така също и във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият П.А.П. xxx, а свидетелят С.В.Х.-xxx. Двамата
се познават във връзка с работата си през лятото на 2009г. по строителство на
строителен обект в с. Г. Дамяново. Посредством колеги, свидетелят Х. научил, че
подсъдимият притежава лек автомобил, марка “Форд”, модел”Фиеста”, който продава,
тъй като са му необходими финансови средства. В съдебно заседание свидетелят Н.Г.
твърди следното:”С. и П. работеха в училището по ремонта. Там той каза, че има
кола за продаване... С. ми каза, че П. продава неговата си кола “Форд Фиеста”. Свидетелят
Х. провел лично разтговор с подсъдимият, който му обяснил, че дъщеря му е тежко
болна и спешно му трябват пари. Обявил първоначална цена от 700 лв., но след не
дълги преговори се спазарили за цена от 500 лв. Двамата се договорили
свидетелят Х. да огледа автомобила, който бил в гр. Монтана. Тъй като
свидетелят нямал технически познания за устройството на автомобила, помолил
неговите познати, свидетелите Н.Г. и А.П., да го придружат до града, за да го
огледат и преценят дали техническото му състояние си заслужава да го закупи. ”С.
ме помоли да го докарам до гр. Монтана да си купува автомобил... Той ми каза, че
се е уговорил с Пешо да купи “Форд Фиеста”... споделя свидетеля А.П..xxx 2009г.
тримата свидетели се срещнали с подсъдимия и заедно пристигнали в гр. Монтана, като
подсъдимият ги завел при автомобила, в ж. к. ”Младост”. На място свидетелите
забелязали, че задните му гуми са спаднати, автомобилът бил без акомулатор, силно
замърсен, по пода на купето имало парчета стъкла, радиото било без бутони и
поставено в жабката, бензиновата помпа била ръждясала, двигателят бил замърсен,
явно колата не била карана от доста време. Липсвал поставен винетен стикер, както
и такъв, за сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност”. Поставили
двигател от друг автомобил и запалили двигателя на “Форда”. Констатирали, че е
в добро техническо състояние, като свидетелите П. и Г. посъветвали пострадалия Х.
да закупи автомобила. На място, подсъдимият П. поискал от свидетеля Х. да му
даде 100 лв. за да му предостави документите на автомобила и обяснил, че по
документи събственикът на същия е от гр. София. Чак тогава, Х. разбрал, че
автомобила не е собственост на подсъдимия. ”С. даде 100 лв. на П. и имаха
уговорка след като сключи гражданската отговорност, тогава С. да му даде
останалите пари 400 лв. ”в съдебно заседание твърди свидетелят Г.. Когато Х. поискал
да му даде някакъв документ за продажбата, подсъдимият отговорил, че сега няма
да правят нищо, тъй като собственикът директно ще му прехвърли колата в София. Тъй
като никога не е имал лек автомобил и не е изкарал курсове за любител-шофъор, свидетелят
Х. не бил запознат с реда за прехвърляне собствеността на автомобила. Пред
свидетеля Н.Г., свидетелят Х. броил на подсъдимия сумата от 100 лв., като се
договорили, след като се сключи и застраховка “Гражданска отговорност”свидетелят
Х. да му даде още 400 лв. Двамата се договорили впоследствие, като фирмата
преведе пари за заплата, Х. да заплати сумата по прехвърлянето, както и
неплатени данъци за период от 4 години, които били около 70-80 лв. След като
постигнали договорката, свидетелят Х. xxx употреба, за сумата от 40 лв., сключил
застраховка “Гражданска отговорност”, като платил първата вноска по нея в
размер на 58 лв. След това, заплатил на подсъдимия П., в присъствието на
свидетеля Г. и останалата сума от договореното-400 лв. Сумата от 500 лв. била
заплатена с български пари от по 20 лв. След това, считайки се вече за
собственик, свидетелят Х. закупил аптечка, пожарогасител, триъгълник, ключ за
гуми, крик, тапицерия за седалките и за волана на автомобила. Същият ден, автомобилът
преминал и на технически преглед, за което бил съставен протокол, след
отстраняване на неизправност в генерацията на колата. За извършената генерация Х.
отново заплатил съответна сума. След това, тримата свидетели се завърнали в с. Г.
Дамяново със закупения автомобил.
Впоследствие, свидетелят Х. продължил да оборудва
и окомплектова автомобила и да прави подобрения по същия, а именно-2 бр. гуми
за сумата от 60 лв., свещи-за 28 лв., огледала за 35 лв., мигачи-за 20 лв., закупил
и СД устройство с тонколони. Тъй като не притежавал СУМПС, автомобила
управлявали негови приятели, като Х. го ползвал за да обслужва нуждите на
семейството си. По-късно, от свои роднини разбрал, че подсъдимият П. го е
търсил, но не го е намерил, тъй като Х. по това време бил на работа, работил на
частно на съселяни, за да изхранва семейството си. Фирмата на която работели
заедно с подсъдимия, спряла плащанията. В края на м. ноември, подсъдимият П.
заедно със свидетеля С.А., отишли да търсят свидетеля Х. xxx. Дамяново. Тогава,
от свидетеля А.П. разбрали, че Х. работи на частно на имот в селото, на който
имот се и срещнали. П. настоял автомобилът да бъде прехвърлен на следващия ден,
собственикът щял да дойде в гр. Монтана, ”таман да не се разкарваме до София”, а
Х. му отговорил, че няма финансови средства, тъй като фирмата в която работел
не му изплатила заплатата. Тогава подсъдимият му заявил, че ще поеме разходите
по прехвърлянето и за заплащане на данъците, ще съберат касовите бележки, а
след това, в рамките на месец, Х. ще му върне сумата. Заявил също, че за да не
губят време и средсдтва, непременно прехвърлянето трябвало да се извърши на
следващия ден. На 25.11.2009г. сутринта, свидетелят Х., заедно със сестра
си-свидетелката В.Х. и свидетелят А.П., тръгнали с процесния автомобил за гр. Монтана.
Уговорката била, да се срещнат с подсъдимия пред Районния съд, където ще се
извърши и прехвърлянето на автомобила. След около 20 минути пристигнал и
подсъдимия, който бил докаран от свидетеля С.А.-настоящия собственик на
автомобила. Свидетелят Х. попитал подсъдимия, възможно ли е колата да бъде
прехвърлена на името на сестра му, тъй като същата страда от диабет и ще
ползват различни преференции. Подсъдимият отговорил, че няма пречка и изпратил
сестрата да си преснима личната карта. Междувременно, подсъдимият заявил на Х.,
че собственикът на автомобила се намира в Монтана, в сградата на КАТ. И пред
него да каже, че е чичо на Х., а свидетелката Х. му е племенница, за да не
разбере собственика, че колата е продадена. Предупредил го също, пред
собственика да не се говори за никакви пари, в смисъл, че Х. му е заплатил
колата. Подсъдимият предложил Х. и сестра му да чакат пред съдебната палата, докато
той и свидетелят А.П. да отидат до КАТ, за да сверят номерата, на което
предложение Х. не се съгласил. След което, подсъдимият и свидетелите Х. и П.
заминали за КАТ. Пристигайки пред сградата на КАТ, подсъдимият слязъл и влязал
вътре. Бавил се около 5 минути, след което излязъл и казал на Х. да остави
всички документи на колата на таблото, а той ще вкара автомобила в халето, за
да станело по-бързо. Предложенито се харесало на свидетелите и те слезли от
колата. Подсъдимият П. се качил на превозното средство, запалил двигателя и
вместо да завие към халето, продължил по улицата напред. Свидетелите помислили,
че нещо неотложно се е случило и зачакали подсъдимия да се върне. След около
час време, двамата тръгнали към центъра на града. Доближавайки кръстовището на
бул. ”Трети март” и ул. ”Парта”, подсъдимият ги застигнал, управлявайки друг
автомобил, като им казал, че другият автомобил пътува за София. ”Пешо каза, че
ще я кара в София да я прехвърли на негово име, а после да я прехвърли на С.”, твърди
в съдебно заседание свидетелят П.. Между подсъдимия и свидетеля Х. възникнали
пререкания. Тогава, подсъдимият му казал, да събере пари за прехвърлянето на
колата, като му дал телефонен номер за връзка, на който номер впоследствие, при
позвъняване, никой не се обаждал. Свидетелят Х. могократно издирвал подсъдимия П.
на адреса където живеел, но никой не отварял, при човека, където сключил
застрахователния договор, но не могъл да го намери. Още на следващия ден, свидетелят
Х. подал жалба до органите на полицията в с. Г. Дамяново, които отпочнали
съответна проверка.
Междувременно, подсъдимия П. се свързал със свидетеля
Р.Д. и се разбрали на 25.11.2009г. да се срещнат в центъра на гр. Монтана, където
подсъдимият ще предаде лекия автомобил на Д., който преди доста време му го предал
за ремонт. С Д. се познавали от дълги години. През м. септември 2008г. Д.
потърсил подсъдимия по телефона, като го попитал дали може да поеме ремонта на
колата на свидетеля Б., която ползвал известно време. Подсъдимият се съгласил и
през м. ноември 2008г. колата била докарана в гр. Монтана. В началото на 2009г.
подсъдимият го убедил, че автомобила е в движение и е оползотворил сумата от 900
лв., предоставени му от Д. за ремонта. Тъй като собственикът на
автомобила-свидетелят Б., собственик на фирми, имал проблеми в НАП, а данъците
на процесния автомобил не били плащани от години, настоявал пред Д. да заплати
данъците, тъй като от няколко години последният ползвал автомобила. От своя
страна Д. настоявал пред подсъдимия П. по-бързо да я ремонтира, като я ползва
респ. да я даде на друг, който да изплати данъците, като се уреди и
прехвърлянето. Тъй като подсъдимият изхарчил парите дадени му от Д. и от Х., а
последният нямал средства за прехвърляне на автомобила и за заплащане на
данъците му, решил да подведе свидетеля Х., че ще поеме тези разходи, а
последният да докара автомобила в гр. Монтана. Двамата с Д. се уговорили, Д. xxx
и да получи автомобила. Междувременно, Д. имал уговорка със свидетеля С.А. да
закупи колата, като поеме разходите по прехвърлянето и данъците, неплащани за
няколко години. Така и станало. Свидетелят Д., след като закарал колата в София,
предал документите на автомобила на неговия собственик-свидетеля Б., като му
представил и купувача в деня на сделката. С писмен договор за покупко-продажба
от 30.11.2009г., заверен нотариално в гр. София, Б. и съпругата му, прехвърлили
собствеността на процесния автомобил, на свидетеля С.А., който на същата дата, след
като заплатил разходите по прехвърлянето на автомобила и стойността на данъците
му, заплатени предварително от Б., се завърнал със собственият си вече
автомобил “Форд Фиеста”от гр. София в гр. Монтана. Свидетелят А. е имал преки
наблюдения на състоянието на процесния автомобил, първият път, когато е закарал
подсъдимият П. пред дома на свидетеля Х. xxx. Дамяново, а вторият път-на 25.11.2009г.
пред съдебната палата, където докарал подсъдимия П.. И тъй като познавал и
подсъдимия П., и свидетеля Д., чрез баща си, уговорката била направена и
сделката-финализирана.
От назначената по делото и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че
стойността на превозното средство е 1 331.40 лв., а одобренията по него, направени
от свидетеля Х., възлизат на сумата от 658 лв. Минималната рабитна заплата към
момента на извършване на деянието е 240 лв. и същата се нанася 4.99 пъти в
причинената щета.
Горната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от събраните на досъдебното производство и
приобщени по надлежния ред писмени доказателства, от показанията на разпитаните
по делото свидетели С.Х., В.Х., Н.Г., А.П., Б.Б., отчасти от Р.Д. и С.А. и от
заключението на вещото лице Б. Л..
Съдът приема изцяло заключението на вещото лице Б.
Л., като дадено обективно, компетентно и безпристрастно.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля С.Х.
дадени на досъдебното производство и поддържани, както при проведения разпит, така
и при извършената очна ставка с подсъдимия П.. Свидетелят Х. подробно и
последователно описва каква е била уговорката-заплащането на стойността на
лекия автомобил, уговорена с подсъдимия, вида и стойността на направените от
него подобрения по автомобила. Последователен е и в показанията си относно
измамливите действия на подсъдимия от уговарянето на цената, до отнемане на
автомобила”Ако знаех крайния резултат, нищо нямаше да пипна по нея. Нямаше да я
оборудвам, нито гражданска отговорност, нито на технически преглед, щях да я
карам като каруца, аз мисля, че си купувам кола”. Неговите обяснения
кореспондират с показанията на свидетелите Х., П. и Г., които съдът кредитира, подкрепящи
убеждението му, че извършва сделка с подсъдимия по отношение на процесния
автомобил, както и със заключението на вещото лице. Съобразно показанията на
свидетилите, вещото лице е оценило подобренията по пазарни свидетелства, тъй
като вложените материали са предимно “втора употреба”. Показанията му са в
противоречие с показанията на подсъдимия, с оглед на защитната му позиция и
свидетелите С.А. и Р.Д., чиито показания определено оневиняват подсъдимия, тъй
като по определен начин тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото. Съдът
дава частична вяра на тези свидетели, тъй като същите са в противоречие с част
от гласните доказателства събрани в хода на съдебното следствие. Свидетелят С.А.,
въпреки, че закарал подсъдимия до дома на свидетеля Х. и видял автомобила, който
бил паркиран в двора, не могъл да “прецени” какво е състоянието му. За разлика
от подсъдимия, който в обясненията си твърди, че огледал колата подробно, макар
и само външно. По разбиране на съдебния състав, именно тогава е вървяла
уговорка между него и подсъдимия, да огледа автомобила и ако го хареса, да го
закупи. Такъв купувач определено е допаднал и на подсъдимия и на свидетелите Б.
и Д., тъй като подсъдимият бил изхарчил получените от Д. и Х. пари, а нито
ремонтирал автомобила изцяло, за което получил солидна сума, нито го прехвърлил
на купувача Х./по разбираеми причини/. А свидетелите, видимо “платежоспособни
лица” се интересували единствено от заплащането на данъците и прехвърлянето на
собствеността. Доволен бил и новият собственик-свидетелят А.-“Сделката беше на
далавера за мен, защото колата е над 10 години и за 300 лв. не можеш да я
вземеш”. На следващо място, свидетелят А. твърди, че няма спомени да се е
интересувал, да е разговарял с подсъдимия за прехвърлянето на колата, след като
закарал подсъдимия пред съдебната палата в деня на отнемане на автомобила. ”П.
не ми е споменавал за тази кола”. Твърдението му, че баща му установил връзка
със собственика на колата-свидетеля Б., се опровергава от самия собственик. В
съдебно заседание Б. твърди, че свидетеля Д. му е представил купувача, а
именно-свидетеля А.. Оказва се, че А. познава и свидетеля Д.. За това и двамата
свидетели-А. и Д. твърдят в синхрон, че свидетелят Х. е дал част от парите, като
другата - не дал на подсъдимия и повече не се появил., така както твърди и
самият подсъдим. Но безспорно, от събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, това твърдение е опровергано напълно.
Обясненията
на подсъдимия П. са изолирани и в противоречие както със свидетелските
показания на С.Х., В.Х., Н.Г. и А.П.. В обясненията си обаче, в противовес на възраженията
на упълномощеният му представител твърди, че Х. е закупил акомулатор, поел е
разходите по сключената полица”Гражданска отговорност”, предоставил автомобила
и за технически преглед, респ. заплащането му от страна на пострадалия, забелязъл,
че колата била с нова тапицерия, видял и закупените от Х. тонколони. Съдът
кредитира и обясненията му във връзка с твърдението, че предал документите и
ключовете на колата на Д. и последният се качил в автомобила и си заминал за
София, противно на твърденията на Д.. Но, обясненията му в останалата си част, са
неправдоподобни. Твърди, че помолил свидетеля Д., когато последният пристигнал
в гр. Монтана, да изчака с прехвърлянето на колата още 5-6 дни, но не може да
даде обяснение, защо не е уговорил среща между двамата свидетели-Д. и Х.,xxx, за
да се разберат помежду си относно прехвърлянето й. Твърди, че уговорката с
пострадалия Х. била за заплащане на данъците на колата и стойността на
прехвърлянето й, като парите в размер на 300 лв., били за заплащане на ремонта
й. Но тези твърдения се опровергават от показанията на свидетеля Йорданов, който
твърди, че за покупката на колата Х. наброил на подсъдимия веднаж 100 лв., а
след това-още 400 лв. И тримата свидетели в деня на плащането на тази сума, останали
с впечатлението, че подсъдимият продава на пострадалият лек автомобил “Форд
Фиеста”, като незабавно след плащането на цената, свидетелят Х. започнал да я
оборудва, като своя, собствена вещ. Противно на горната фактическа обстановка, подсъдимият
отрича категорично да е получил сумата от 500 лв., която сума договорили като
покупна стойност на автомобила. Не се потвърдиха и твърденията му, че пред
свидетели потвърдил, че ще заплати на Х. сумите, които последният му е дал за
тази кола. Обясненията му са в противоречие с показанията на свидетеля Д., във
връзка с факта, знаел ли е предварително, че процесния автомобил не е на Д. а
на друго лице. Свидетелят Д. твърди:”Обяснил съм му, че колата е на друго лице,
да я отремонтира... ”. А подсъдимият твърди:”Аз бях с убеждението, че Р.Д. е
собственик на колата, а то бил друг собственик, когото аз не познавам. ”За
измамливите действия на подсъдимият говорят не само фактите, че със свидетеля Х.
се уговорили последният да заплати данъците на колата и стойността на
прехвърлянето след непродължителен период от време, в рамките на месец, а не
след 5-6 дни, факта на изпращане на сестрата на Х. да си преснима личната карта,
желанието му да отстрани брата и сестрата, да не отидат до КАТ с автомобила, предупреждението,
пред собственика на автомобила Х. и сестра му да се представят нато племемнини
на подсъдимия и да не казват, че автомобила вече им е продаден, косвените
доказателства за задкулисната уговорка-прехвърлянето на собствеността на
автомобила да бъде за сметка на свидетеля А., който непрекъснато се движел с
подсъдимия, говорят за изначален умисъл на извършване на деянието измама.
При измамата по чл. 209, ал. 1 от НК деецът чрез
възбуждане и поддържане на заблуждение мотивира лицето, разполагащо с имущество,
да извърши разпоредителни действия, от които да набави за себе си или за
другиго имотна облага и да причини на това лице щета:а/като вэзбужда или
поддържа заблуждение, измамникът само мотивира заблуденото лице да извърши
действия на разпореждане, б/разпоредителните действия се извършват от
заблуденото лице и в/от разпоредителните действия на измамения се получава
имотна облага за измамника или от другиго и по този начин се получава вреда на
измаменото лице.
По делото безспорно е установено, че подсъдимият П.
е бил активната страна при развилите се взаимоотношение със свидетеля Х.. Използвайки
обстоятелството, че Х. е с основно образование, не е притежавал до тогава
автомобил, не е завършил съответните курсове за получаване на СУМПС, неосведомен
е за начина за прехвърляне собствеността на МПС, твърдейки, че спешно му
трябват пари, за да лекува тежко болната си дъщеря, го уговорил след
спазаряване, да му заплати сумата от 500 лв., като покупно-продажна цена на
чуждият автомобил. Именно това негово поведение мотивира свидетеля Х. xxx и с
технически грамотни свидетели, да го закупи, като му заплати сумата от 500 лв. която
покупка от своя страна, го мотивирала да я поосвежи и оборудва.
С оглед установеното от фактическа страна съдът
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК-за времето от 21.07.2009г. до 25.11.2009г. в гр. Монтана,
с цел да набави за себе си иили за другиго имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у С.В.Х. xxx, че ще му прехвърли собствеността върху лек автомобил,
марка “Форд”, модел”Фиеста”, с ДК № С 91 99 РС и с това му причинил имотна
вреда в размер на 1991.20 лв.
От субективна страна, по смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК, е налице пряк умисъл при извършване на деянието-подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на престъплението се
свеждат до ниско правно и обществено съзнание и култура и стремеж към незаконно
облагодетелстване по лек и престъпен начин, без труд, корист.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
съобрази наказанието предвидено в текстта на чл. 209, ал. 1 от НК, разпоредбите
на общата част на същия закон касаещи материята, както смегчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства. Смегчаващо вината обстоятелство е единствено
чисто съдебно минало. Отегчаващи вината обстоятелства, при превес на които
съдът постанови присъдата, са упоритост при поддържане тезата за невиновност, тежестта
на извършеното, неосъзнаване на вината, липса на разкаяние. Съдът определи
наказание от шест месеца лишаване от свобода. Тъй като в конкретния случай няма
пречка за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от об характер, а и съдът намери, че
постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК и за
поправянето му, съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наказанието за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Така наложеното наказание съдът намира, че е от
вид и характер да изпълни целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.
36 от НК, както по отношение на подсъдимия, като го мотивират и занапред да
спазва законите иустановения правен ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздейства предупредителнои възпитателно.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приет е за съвместно разглеждане граждански иск от
С.В.Х. xxx против подсъдимия за сумата от 1 280 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди. За да е осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД
трябва да е налице настъпила вреда, противоправно поведение и причинна връзка
между тях. Безспорно е установено по делото, че вредите настъпили за гражданския
ищец в размер на 1 280 лв. са в резултат на виновното, противоправно
поведение на подсъдимия, който следва да обезщети пострадалия от престъплението.
Съдът намира, че предявения граждански иск е основателен изцяло за сумата
1 280 лв. -обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от деня на увреждането-25.11.2009г. до
окончателното изплащане на сумата.
При горния изход на делото подсъдимият следва да
заплати по сметка на ВСС сумата от 75.00 лв. -разноски по делото, сумата 46.32
лв. -държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 5.00 лв. държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор на
доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: