№ 718
гр. София , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000500852 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№299794/08.12.2020 г., подадена от Столична община, чрез юрк. К. Г., против Решение
№261242/18.11.2020 г. по гр.д.№7847/2017 г. на СГС, ГО I – 4 състав, в частта му, с
която е осъден жалбоподателят да заплати на ищеца К. Л. Л. сумата от 180 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени в
резултат от бездействие на ответника да поддържа зелените площи на територията на
Столична община, представляващи общинска собственост, по начин да осигури
безопасно преминаване през тях, включително при ремонтни работи, в резултат на
което на 22.05.2015 г., край паркинга на НДК, между кино „Люмиер“ и Кафене
„Планет“, в посока към бул.“България“, по пътека за пешеходци в зелената площ,
обособена от поставени навътре в зелената площ заграждения поради ремонтни работи,
внезапно пропаднал в необозначен и необезопасен отвор от височина 3 м. на плочата
на подземния паркинг, в резултат от което получил тежка травма на лявата глезенна
става и лявото ходило, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, за
периода от датата на увреждането 22.05.2015 г. до окончателното плащане, като е
осъден жалбоподателят да заплати разноски по делото на ищеца и в полза на бюджета
на съда. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му
осъдителна част изцяло, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Необосновани са изводите на съда за мястото и механизма на осъществяване на
вредоносното събитие – съдът необосновано е приел, че същите се установяват от
КСМЕ, която дава отговор само на въпросите какви травматични увреждания е получи
ищеца, и какъв е вероятният механизъм на получаването им, а изводите за мястото и
начина на получаване на уврежданията са изградени на базата на гласните
доказателства, събрани чрез разпита на заинтересовани в полза на ищеца свидетели –
1
неговата майка и негови приятели, чиито показания съдът е възприел субективно и
едностранно. Не са установени по несъмнен начин Столична община да е извършила
действие или бездействие, след като не е установено по категоричен начин къде се е
осъществило вредоносното събитие, и съответно – не може да се говори за
противоправността му, както и не е установена пряка причинно-следствена връзка
между противоправно поведение на СО и настъпването на вредите. Вината на
Столична община също е опровергана, поради липса на доказателства за възлагане на
дейността по извършване на ремонтните дейности от третото лице – изпълнител. При
лежаща върху ищеца доказателствена тежест, по делото не са установени по несъмнен
начин предпоставките за ангажиране на отговорността на СО на осн. чл.49 от ЗЗД във
вр. чл.45 от ЗЗД. При условията на евентуалност се поддържа нарушение на чл.52 от
ЗЗД, чрез определяне на завишен размер на определеното от съда обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Сочи се съдебна практика по казуси,
които жалбоподателя счита за сходни на процесния, при които са определени
обезщетения в значително по-ниски размери. Настоява се за отмяна на решението
изцяло в неговата осъдителна част, а при условията на евентуалност – за намаляване на
размера на присъденото обезщетение, при спазване на принципа на справедливостта по
чл.52 от ЗЗД.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№291406/12.03.2021 г., подаден от К. Л. Л., чрез
адвокат Р.С.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба.
Неоснователни са оплакванията за допуснати процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Събрани са убедителни доказателства, от които се установяват
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД.
Постановеното решение е съобразено със съдебната практика по сходни случаи, а
посочените от жалбоподателя съдебни актове са несъотносими към конкретния случай.
Определеното от съда обезщетение е справедливо възмездяване на произлезлите от
деликта неимуществени вреди. Настоява се за потвърждаване на обжалвания съдебен
акт в осъдителната му част. С въззивната жалба и отговора не са представени нови
доказателства и не са направени доказателствени искания.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 22.05.2015 г. е настъпил
инцидент, при който ищецът К. Л. Л. е претърпял телесни увреждания. Не се спори по
вида, характера и тежестта на уврежданията.
2
Спорен пред въззивната инстанция е механизмът на увреждането, мястото на
неговото настъпване, наличието на предпоставките за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника по чл.49 от ГПК, справедливото
обезщетение за търпените болки и страдания.
Във връзка със спорните обстоятелства, съдът намира следното:
С Отговора на исковата молба ответника Столична община е оспорила изцяло
по основание и размер предявения иск, оспорва механизма на настъпване на
злополуката, поддържа, че при проявена нормална бдителност инцидентът би бил
избегнат. При условията на евентуалност е релевирано възражение за несправедливо
завишен размер на претендираното обезщетение.
На осн. чл.190 от ГПК ответникът е бил задължен да представи договори, с
които СО е възложила извършването на ремонтни дейности в района на НДК, които са
били в сила към датата на инцидента 22.05.2015 г., както и друга документация, сочеща
мястото, на което са извършвани СМР. В изпълнение на това задължение, по делото са
представени Договор № PG 161РО001/2012/0034-8-5, с регистрационен индекс и дата
СО15-РД-140 от 16.03.2015 г., ведно с ценова оферта и количествено-стойностна
сметка, Договор с регистрационен индекс и дата СО90-55-640/08.08.2014 г., и Договор
с регистрационен индекс и дата СО-РД-55-348/02.07.2014 г., ведно с ценова оферта и
количествено-стойностна сметка.
От Договор № PG 161РО001/2012/0034-8-5, с регистрационен индекс и дата
СО15-РД-140 от 16.03.2015 г. /на л.248/ се установява, че Столична община, в
качеството на Възложител, е възложила на „Водстрой 98“АД, в качеството на
Изпълнител, извършването на строително-монтажни дейности по възстановяване и
обновяване на парковото пространство на НДК по част „Паркоустройство и
автоматизирана поливна система“, в това число реконструкция на зелените площи,
ремонтно-възстановителни работи по елементите на парковото обзавеждане,
включително площадка за свободно разхождане на кучета, ремонтно-възстановителни
работи по подпорни стени, стъпала, облицовки и други елементи на парка, изграждане
на автоматизираната подземна напоителна система. Съгласно чл.6 договорът е със срок
на изпълнение: за първи етап – 60 календарни дни от подписването на протокол за
откриване на строителната плащадка, и за втори етап – 60 календарни дни от
получаване на възлагателно писмо от представител на Възложителя.
От Договор с регистрационен индекс и дата СО90-55-640/08.08.2014 г. /на л.270/
сключен между Столична община, като Възложител, и ландшафтен архитект В. А., в
качеството на Изпълнител, ответникът е възложил на Изпълнителя извършването на
авторски надзор по време на изпълнението на СМР по проект „Парково пространство
на НДК – възстановяване и обновяване“, по част: Архитектурно конструктивна – водна
каскада в детски кът. Договорът влиза в сила от датата на регистрационния индекс на
договора, като срокът за изпълнение започва да тече от датата на подписване на
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво (Протокол Образец 2), и приключва с издаване на констативен акт за
установяване годността за приеманена строежа (Акт образец 15).
От Договор с регистрационен индекс и дата СО-РД-55-348/02.07.2014 г. /на
л.273/, сключен между Столична община, като Възложител, и „СК-13 Пътстрой“ АД, в
3
качеството на Изпълнител, Столична община е възложила на изпълнителя да извърши
строително-монтажни дейности по възстановяване и обновяване на парковото
пространство на НДК по част „Паркови и тротоарни настилки с велотрасета, улично и
парково осветление“, в това число: възстановяване на паркови настилки, цялостна
подмяна на тротоарните настилки по рамкиращата улична регулация, създаване на
1,200 км. велотрасета, възстановяване и ремонт на улично осветление в обхвата на
обекта, възстановяване на парково осветление. Договорът е със срок на изпълнение за
първи етап 90 календарни дни, считани от подписването на протокол за откриване на
строителната площадка, за втори етап 80 календарни дни от получаване на
възлагателното писмо. Съдът констатира, че в количествено-стойностната сметка към
този договор е остойностено извършването на изкопни работи /заглавията и номерата
на разделите не се четат, поради което съдът обозначава разделите по поредността им в
документа/: в раздел 1, позиция 6 /на л.292/; раздел 2, позиции 4,7,8 /л.292 и л.293/;
раздел 3, позиция 2 /л.293/; раздел 6, позиция 2 /л.296/; раздел 9, позиция 1 /л.297/;
раздел 10, позиция 1 /л.297/; раздел 11, позиция 1 /л.298/; раздел 12, позиции 5,6
/л.298/; раздел 13, позиции 2,3,4,5 /л.299/, раздел 19, позиции 1 /л.308/; раздел 20,
позиция 1 /л.308/, раздел 21, позиция 1 /л.309/, раздел 22, позиция 1 /л.309/. Въпреки
значителното количество изкопни дейности, предвидени по проекта, в количествено-
стойностната сметка не са предвидени разходи за предпазни огради, маркировка,
предупредителни знаци и табели за строителен обект, сигнални ленти около
опасните места, сигнално осветление, каквито са изрично предвидени в проекто-
сметната документация към Договор № PG 161РО001/2012/0034-8-5 , в „Част ПБЗ“ /на
л.269/.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. Д. се установява,
че около 9.30 ч. вечерта ищецът имал среща с приятел на пилоните на НДК. Двамата
със свидетеля отишли заедно на срещата, разговаряли около 10 минути с приятеля на
ищеца, след което тръгнали да се прибират пеша, тъй като живеели в кв. ***. На
самото НДК имало ремонт, поради което не можело да се премине през централния
вход, поради което решили да заобиколят НДК откъм А З, да излязат на моста на
влюбените, и да продължат към „Сити Център“. Минали покрай А3, паркинга пред
входа на А3, но там сварили заграждения, които продължавали през паркинга. По пътя
не са пресичали поставените заграждения – това било невъзможно, защото били
високи над 2 метра. Нямало никакви предупредителни и указателни табели по
маршрута, по който минали. Излезли пред паркинга на „малкото НДК“, покрай
заведението „Планет“, което също било в ремонт, и пред него имало утъпкана пътека с
нахвърляни плочки. Свидетелят имал нужда да отиде до тоалетната, и помолил ищеца
да го почака отпред на светлото, а той самият се отбил малко встрани. Когато
удовлетворил нуждата си, се върнал и отишъл към булеварда, където се били разбрали
ищецът да го чака на осветеното място, но ищецът не бил там. Свидетелят се огледал,
но не видял ищеца наоколо, изчакал няколко минути, и тъй като нямал батерия на
телефона си и не можел да се обади, си тръгнал. Когато стигнал до дома си, заредил
телефона си, и се опитал да се свърже с ищеца, но телефонът му бил изключен. Тогава
позвънил на бащата на ищеца, и от него разбрал какво се е случило. Впоследствие
отишъл до мястото, където е паднал К., и разбрал как е станало – мястото било на
самата отъпкана пътека с нахвърляни плочки, свършвала тревата, и изкопа започвал
веднага след това, не можело да се заобиколи. Дълбочината на изкопа била по-голяма
от човешки ръст – около 2-3 м., но около дупката нямало никакви заграждения или
огради. През деня се виждала дупката, но през нощта, когато се случил инцидента,
4
нямало осветление /имало слаба осветеност от уличното осветление на
бул.“България“/.
От показанията на свидетеля Р. К. се установява, че същият се е срещнал с
ищеца същата вечер около 9.30 ч. пред НДК, за да му даде документи за превод.
Ищецът дошъл на срещата със свой приятел, взел документите, и се разделили, като
той тръгнал да се прибира надолу, покрай пилоните на НДК, а свидетелят тръгнал към
дома си в друга посока. Разбрал за инцидента на следващия ден, и минал по същия
маршрут, за да види как е станало това. Констатирал, че загражденията са така
поставени, че направляват пешеходния поток именно в това направление. Тъй като
булеварда е близо, и няма указателни табели, логично решение било да се премине
напряко, именно по утъпканата пътека, по която е минал ищецът.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за подробни,
основани на непосредствените впечатления на свидетелите, и формирани при
непосредствен оглед на мястото както в нощта на инцидента, така и на следващия ден
след инцидента. Същите кореспондират и на представените от Столична община
писмени доказателства, от които се установява, че в процесния период се е
осъществявал мащабен ремонт на парковото пространство около НДК, като в
проектната документация на един от изпълнителите са били предвидени значителни по
обем изкопни дейности, без да е предвидено изграждането на обезопасителни
заграждения, обозначителни и предупредителни табели за строителен обект, сигнални
ленти и сигнално осветление около опасните места. Столична община е сключила
договор с този изпълнител, с който му е възложила извършването на строително-
монтажни дейности по възстановяване и обновяване на парковото пространство на
НДК по част „Паркови и тротоарни настилки с велотрасета, улично и парково
осветление“.
От приетото заключение на изготвената по делото Комплексна съдебно
медицинска експертиза се установява, че вследствие на претърпяната злополука на
22.05.2015 г. ищецът К. Л. Л., тогава на 16 години, е получил следните травматични
увреждания на левия долен крайник, и последвали от тях усложнения: Изкълчване на
лявата глезенна става. Изкълчване на лявата субталарна става. Изкълчване на тало-
навикуларната става на лявото ходило. Разкъсване на външните тибио-таларни и
талокалканеарните лигаменти. Епифизиолизаот 1-ва степен на левия голям пищял в
долната му част. Компресионно счупване на вътрешната повърхност на скочната
кост на лявото ходило. Остеортрит на лявата глезенна става. Според експертизата,
описаният в исковата молба механизъм на получаване на увреждането, напълно
съвпада с този, при който най-често се получава комбинацията от изкълчване на
глезенната става и останалите стави на ходилото – при движение по необезопасена
пътека ищецът пропаднал в дълбок изкоп около 3 метра, с неравна повърхност на
дъното, като падайки върху вътрешната плантарна повърхност на лявото ходило
цялата тежест на тялото се е насочила към външната и предна повърхност на лявото
ходило, което е довело до разкъсване на външния връзков апарат и изкълчване на
лявата глезенна става и последващи изкълчвания на ставите на ходилото. Такава тежка
травматична увреда в областта на глезенната става не е възможно да бъде получена при
самостоятелно движение, „стъпване на криво“ или от друг вид удар в областта на
глезена.
От показанията на свидетелката С. К.-Л. /майка на ищеца/ се установява, че на
5
22.05.2015 г. вечерта ищецът се обадил на майка си по телефона, като съобщил, че е
паднал в района на НДК и се е пребил. Обяснил, че в момента се намира в подземен
паркинг откъм бул.“България“, че преди да падне бил с приятел Б., но в момента не
знае къде е той, и е съвсем сам. Веднага тръгнали с кола, с бащата и лелята на ищеца.
Намерили ищеца в безпомощно състояние близо до кабинката на охраната на
бул.“България“, на входа на подземен паркинг. Ищецът бил стигнал до там, влачейки
се на дясната си страна, тъй като левият му глезен бил видимо отекъл много, бил
целият оръфан, изцапан, на дясното си коляно имал голяма рана, от която течала кръв,
а ищецът бил блед като платно. Оплакал се, че крака му много го боли и не може да се
изправи на крака. Баща му го вдигнал на ръце и успял да го качи в колата, и по най-
бързия начин го закарали в болница „Пирогов“.
Съдът преценява показанията на тази свидетелка при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита близката родствена връзка с ищеца /негова майка/, която обуславя
наличие на интерес от изхода на делото в полза на ищеца. Въпреки това, съдът
кредитира показанията на свидетелката, като ги намира за подробни, логични,
основани на личните впечатления на свидетелката, и кореспондиращи на останалите
събрани по делото гласни и писмени доказателства, както и на приетата КСМЕ, поради
което ги кредитира.
При така събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че на 22.05.2015 г. в района на НДК са се извършвали мащабни строително-
ремонтни дейности по възстановяване и обновяване на парковото пространство на
НДК, възложени от Столична община на изпълнителя „Водстрой 98“АД, в частта за
реконструкция на зелените площи, ремонтно-възстановителни работи по елементите
на парковото обзавеждане, включително площадка за свободно разхождане на кучета,
ремонтно-възстановителни работи по подпорни стени, стъпала, облицовки и други
елементи на парка, изграждане на автоматизираната подземна напоителна система, и
на изпълнителя „СК-13 Пътстрой“ АД - в частта по възстановяване на паркови
настилки, цялостна подмяна на тротоарните настилки по рамкиращата улична
регулация, създаване на 1,200 км. велотрасета, възстановяване и ремонт на улично
осветление в обхвата на обекта, възстановяване на парково осветление. Във връзка с
осъществяваните строително-монтажни дейности голяма част от пешеходните алеи са
били преградени от обезопасителни заграждения, поради което преминаването през
парковото пространство е било значително затруднено, липсвало е парково осветление,
както и сигнално осветление и указателни табели за осигурените безопасни пешеходни
маршрути между строителните обекти. В тъмната част на денонощието, около 22.00
часа, опитвайки се да премине през парковото пространство и да достигне до
осветеното пространство по бул.“България“, и вървейки по неосветена пътека покрай
кафене „Планет“, ищецът К.Л. внезапно е пропаднал в необезопасен и несигнализиран
изкоп с дълбочина около 3 метра, с неравна повърхност на дъното, в резултат на което
е получил травматични увреждания на левия долен крайник, и последвали от тях
усложнения: Изкълчване на лявата глезенна става. Изкълчване на лявата субталарна
става. Изкълчване на тало-навикуларната става на лявото ходило. Разкъсване на
външните тибио-таларни и талокалканеарните лигаменти. Епифизиолизаот 1-ва
степен на левия голям пищял в долната му част. Компресионно счупване на
вътрешната повърхност на скочната кост на лявото ходило. Остеортрит на лявата
глезенна става.
Съгласно чл.30, ал.2 от НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
6
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, „Строителните площадки в урбанизирани територии,
по пътища или на територията на действащи предприятия, включително изкопите за
изпълнение или ремонт на подземни мрежи и съоръжения, се ограждат с временни
плътни огради съгласно изискванията на съответната общинска администрация и се
сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост - и със светлинни
сигнали“. Съгласно чл.31 от същата наредба, на входа на площадката и на други
подходящи места следва да се поставят схеми с означение на местоположението на
отделните подобекти и на маршрутите за движение на пешеходците. Движението на
пешеходците по строителните площадки при необходимост се регулира с пътни знаци
в съответствие с нормативните изисквания за сигнализация на пътищата с пътни знаци,
като опасните за движение участъци се заграждат или на границите им се поставят
съответните знаци, а при ограничена или намалена видимост - и светлинни сигнали. За
преминаването на пешеходци над изкопи следва да се поставят обезопасени проходни
мостчета, които следва да се осветяват през тъмната част от денонощието. В
конкретния случай, съдът намира за установено от фактическа страна, че изискванията
на чл.30, ал.2 и чл.31 от НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, не са били спазени – съществуващ изкоп за изпълнение или ремонт на
подземни мрежи и съоръжения, не е бил ограден с временна плътна ограда, не е бил
сигнализиран със съответните знаци и табели, и при съществуваща необходимост е
липсвало сигнално осветление, не са били поставени схеми с означение на
местоположението на отделните подобекти и на маршрутите за движение на
пешеходците, движението на пешеходците не е било регулирано с пътни знаци. В
пряка причинно-следствена връзка с посочените нарушения на изискванията на
НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г., ищецът, като пешеходец, е получил посочените
травматични увреждания.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че са налице
изискуемите от закона предпоставки на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната отговорност на Столична община, в качеството на възложител на
строително-ремонтните дейности в района на парковото пространство на НДК. Налице
са вреди, причинени на пострадалия К.Л.. Вредите са причинени в пряка причинно-
следствена връзка с допуснати нарушения на чл.30, ал.2 и чл.31 от НАРЕДБА № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи, при извършването на строително-
ремонтни дейности по възстановяване и обновяване на парковото пространство на
НДК, възложени от Столична община на изпълнителите „Водстрой 98“АД и „СК-13
Пътстрой“ АД. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск е доказан по своето
основание, като ответникът следва да обезщети ищеца за причинените му
неимуществени вреди, претърпени в резултат от причинените му травматични
увреждания и усложненията от тях.
За определяне на обема на претъпрените от ищеца неимуществени вреди, по
делото е приета обилна медицинска документация, за чийто анализ е назначена и
приета от съда Комплексна съдебно-медицинска експертиза вх.№268741/06.10.2020 г.
/на л.389 – 402/, от която се установява, че за лечение на получените от К.Л.
увреждания, същият е получил спешна помощ и е бил хоспитализиран в
УМБАЛСМ“Пирогов“ на 22.05.2015 г. След проведени по спешност множество
7
клинични, хематологични и образни изследвания, и консултации с различни
специалисти, и кратка предоперативна подготовка, ищецът е претърпял оперативна
интервенция по спешност, за наместване на изкълчената лява глезенна става и
стабилизирането с 2 броя Киршнерови игли. На 27.05.2015 г. е последвала втора
операция, при която отново под анестезия е била наместена изкълчената субталарна
става и отново фиксирана с метална остеосинтеза – 2 бр. Киршнерови игли. Поставена
е гипсова лонгета. Включена е инфузионна, антибиотична и обезболяваща терапия.
След гладко протекъл следоперативен период, ищецът е бил изписан от болницата на
29.05.2015 г., като лечението е продължило амбулаторно, с предписан режим /да не
стъпва на оперирания крак/ и обезболяващи лекарства. В периода от 01.07.2015 г. до
06.07.2015 г. ищецът отново е бил хоспитализиран за премахване на металните
импланти, след което е започнал рехабилитация. Впоследствие, ищецът е получил
трайно нарушена статика на лявото ходило, поради което на 25.08.2015 г. е проведена
магнитно-резонансна томография, при която са установени настъпили усложнения:
обширни зони с костно-мозъчен едем, най-силно изразени в скочната и петната кост
и долната част на големия пищял; разкъсване на външния лигаментарен комплекс;
оток на предните делтоидни връзки; мекотъканен оток на лявата глезенна става
като цяло. След проведени консултации с ревмокардиолог, антибиограма и
хематологични изследвания, е констатиран скрит инфекциозен процес. В периода от
26.08.2015 г. до 02.09.2015 г. отново е хоспитализиран по повод установена:
„Епифизиолиза от 1-ва степен на левия голям пищял в долната му част “ /т.е.
отлепване на разтежния хрущял/, получена също в резултат от злополуката. Поради
установения тежък инфекциозен процес в лявата глезенна става, веднага след това е
хоспитализиран в периода от 02.09.2015 г. до 16.09.2015 г. в СБАЛ „Проф.Иван
Митев“ – София. При извършени на 10.11.2015 г. образни изследвания /МРТ и КТ/ е
установено: „спад на костно-мозъчния едем; феброзни промени в лигаментарния
апарат на ставите; трайно нарушена цялост на кортекса н аскочната кост в
медиалните части; дребнокалибрени костни фрагменти от травматична генеза в
съседство с тибиалния глезен; костна деструкция в областта на ставата; костна
киста 13 мм. на петната кост; субхондрална остеосклероза на нивото на тало-
калканео-таларната и тало-навикуларната стави“. На 16.11.2015 г. след проведен
косултативен преглед е установен „ посттравматичен септичен остеоратрит“, който
е лекуван медикаментозно, включително вътреставно. На 14.05.2016 г. при извършено
контролно рентгеново изследване на лявата глезенна става във ВМА е установено:
„стеснена ставна междина и наличие на множествени вкалцявания около тибиалния
глезен и меките тъкани; субхондрално уплътнение и остеоропотични зони на големия
пищял в долната му част.“ На 20.01.2017 г. при ЯМТ са установени „данни за
постоперативен остеортрит на горната скочна става.“ На 24.02.2017 г. при
контролно рентгеново изследване на лявата глезенна и субталарни стави е установено
наличието на „дегенеративни промени по-силно изразени в ставната междина на
глезенната става; фрактура-откъс от ставния ръб на големия пищял“. На 25.05.2017
г. при ЯМТ изследване на лявата глезенна става е установено: „ Голям ставен излив.
Смачкване на дисталната тибиална епифиза. Ограничение на краниалната част на
петната кост. Макарата на скочната кост – с неравен контур. Костна киста на
петната кост 14х11 мм. Стеноза на ставната междина между скочната кост и
големия пищял. Неравни контури на ставата. Ахилесовото сухожилие и мускулите
около ставата са в норма .“ На 09.08.2019 г. при рентгеново изследване е установено:
„Данни за остеортрозни премени на лявата глезенна става с ръбцови остиофити на
предния и заден ръб. Осификация на меката тъкан около ставата. Зудекова
8
остеопороза на костите, образуващи лявата глезенна става.“ Последвало е локално
вътреставно лечениес кортизонови препарати, както и с инстилиране на стволови
клетки, но без успех. При така описаната фактическа обстановка, експертизата е
обобщила, че въпреки проведеното оперативно и медикаментозно лечение, което е
било навременно и адекватно, в периода от 2015 г. до 2019 г. при ищеца са настъпили
трайни дегенеративни последици от тежката вътреставна травма на левия глезен и
лявото ходило, с последваща деформация, изкривяване и спадане на свода на ходилото,
болезнена и накуцваща походка на ляво. От това порочно движение ищецът търпи
болки в гръбначния стълб и десния крак, поради компенсаторното им претоварване.
Получените увреждания са причинили на ищеца болки и страдания през лечебния и
възстановителния период, който още не е приключил. Болките и страданията са били с
различен интензитет – според експертизата, с интензивен характер са били те през
първите 2 месеца след увреждането и проведените две операции, 2 седмици след
проведената трета операция /за премахването на остеосинтезата/, както и в
продължение на 2 месеца след началото на рехабилитацията. Извън тези периоди
болките са били периодично явяващи се при обща преумора на лявата глезенна става и
лявото ходило, както и при рязка промяна на времето, когато ищецът е бил принуден
да ползва обезболяващи средства. И към момента на изготвяне на експертизата /5
години след увреждането/ е възможно ищецът да продължава да търпи единични болки
в зоните на увредите – в левия глезен и лявото ходило, които при употреба на
аналгетици отзвучават. Наред с търпените болки, в продължение на първите 3-4 месеца
след увреждането ищецът се е придвижвал само с помощта на патерици, което му е
довели затруднения при придвижване и самообслужване в ежедневието, като се е
нуждаел от чужда помощ. Провеждано е физиотерапевтично и рехабилитационно
лечение непосредствено след първите две операции, както и след третата - в
УМБАЛСМ“Пиригов“. Впоследствие са провеждани физиотерапии, лазер, мануална и
криотерапия в периода юли-август 2015 г. в УМБАЛСМ“Пирогов“, юни 2016 г. в 13
ДКЦ, юли 2016 г. – във ВМА, юли-август 2016 г. 0 два курса акупунктура в Център по
нетрадиционна медицина „Ин-Ян“, юни 2017 г. – миопунктура в „Първа
хиропрактична клиника“, август-септември, 2019 г – физиотерапия и ударно-вълнова
терапия в 14 ДКЦ, септември 2019 г. – ударно-вълнова терапия в „Паола Финес“,
предстоящо към момента на изготвяне на заключението е било балнеолечение в
Сапарева баня. Към момента на изготвяне на заключението, след проведени лични
прегледи на ищеца от вещите лица от състава на експертизата, е установено обективно
състояние на ищеца: видимо накуцваща походка на ляво, осъществявана с помощно
средство – една патерица; лявата глезенна става е с голям оток, с променена
конфигурация, с видима деформация по предната част; плантарната повърхност на
лявото ходило е райно променена; ищецът стъпва с по-голяма тежест по вътрешния
ръб на ходилото, поради оформено вече плоско стъпало, като ползва ортопедична
стелка в лявата обувка; левия крайник е без циркулационни и сетивни смущения;
движението флексия /сгъване/ на лявото ходило е в трайно намален обем – с възможно
движение само до 10 градуса; екстензията /разгъването/ на ходилото е невъзможна;
при опит за разгъване на ходилото се установява напрежение на екстензорните
мускули, но оформената вече костна спирачка на предната вътреставна част на тибията
не дава възможности за извършване на това движение. Експертизата констатира, че
при оформените негативни последствия от процесната травма, не е възможно ищецът
да достигне съществуващото преди травмата здравословно състояние на левия си крак.
Неврологичното състояние на ищеца към момента на изготвяне на заключението се
характеризира с установена чрез неврообразна диагностика, КТ на лумбални прешлени
9
и ЕМГ изследване, многоетажна дископатия с протрузия на Ел1, Ел2, Ел3, Ел4 и
медиален дисков пролабс на Ел5 Ес1 с радикулопатия с отпадна неврологична
симптоматика – двигателен дефицит на ляво стъпало, хипестезия по Ес1 и
хипотрофия в лява бедрена и подбедрена мускулатура. Причините за
диагностицираната Дископатия Ел1, Ел2, Ел3, Ел4 и медиален дисков пролабс на Ел5
Ес1 могат да бъдат внезапно рязко движение с извъртане на тялото, каквито са
осъществени от ищеца при падането му от височина. Също така, посоченото
заболяване може да възникне в резултат от вдигане на тежко и принудителна поза,
каквато у ищеца е описана с оглед наложилата се продължителна имобилизация на
левия глезен, изискваща и ползване на помощни средства. Това заболяване налага
щадящ двигателен режим, с избягване на принудителна поза и провеждане на системна
рехабилитация с медикаментозно лечение при необходимост. Възстановителния
процес при ищеца не е приключил. Независимо от проведеното лечение, у ищеца са
настъпили трайни неврологични усложнения: Церебрастенен посттравматичен
синдром /включително главоболие, световъртежи и др./, който може да продължи
пожизнено, Многоетажна дископатия с рецидивиращи радикулерни болки и лек
двигателен дефицит в ляво стъпало с отпадна сетивна симптоматика по Ес1
коренче и хипотрофия на бедрената и подбедрената мускулатура на левия крак.
Ортопедичното състояние на ищеца се характеризира с настъпила инвалидизация
поради трайно променена конфигурация на лявата глезенна става, нарушена костна
структура на големия пищял и ставната му част. Трайната деформация на лявото
ходило е довела до порочна походка при продължително движение. Настъпили са
трайни тежки артрозни изменения, особено около тибиалния глезен и по ръбовете на
глезенната става, и като се има предвид младата възраст на ищеца, за момента може да
бъде отложено рекнструктивното лечение на претърпяната тежка травма, но вбъдеще е
напълно възможно да се наложи реконструктивна операция за подмяна на глазанната
става с ендопротеза /изкуствена става/. Към момента ищецът има сутрешна скованост и
болки в левия глезен, което променя походката му, а това натоварва другия крак.
Търпи болки при натоварване, затова избягва продължително ходене и стоене прав.
Ползва ежедневно охлаждащи гелове, а при по-силни болки - нестероидни
противовъзпалителни средства. Използвал е вътреставно медикаментозно лечение,
както и терапии с кръвна плазма и 2 процедури с инжектиране на стволови клетки от
тазовата кост. Поради бързо настъпващата артроза на глезенната става при такава
травма, вбъдеще следва да се мисли за подмяна на увредената става с изкуствена. При
изслушването на засключението в о.с.з. на 14.10.2020 г. вещото лице Н. /невролог/
пояснява, че при ищеца е налице дикопатия, изразяваща се в начални дискови хернии
на 3 нива, и пълна дискова херния на Л-5,С-1, с увреждане на коренчетата и част от
невросперонелс. Налице е отпадна неврологична симптоматика, изразяваща се в
двигателен дефицит на стъпалото, с намалена сетивност и съответно – чувствителна
хипотрофия на мускулатурата. Прогнозата на това заболяване не е оптимистична – при
наличие вече на двигателен дефицит, дори и при оперативно лечение не се очаква да се
постигне значително подобрение. Операция се извършва по принцип на едно ниво, но
когато нерва е вече увреден, почти невъзможно е възстановяването му. Остава като
възможност само рехабилитацията. Болките са постоянни и рецидивиращи, като се
засилват при всяко натоварване. В конкретния случай при ищеца е възможна поява на
метаболитен синдром, включващ дислепидемия, затлъстяване и повишаване на
кръвната захар. При стрес и лечение с кортикостероиди, каквото при ищеца е
провеждано, също може да се стигне до увеличение на захарта.
10
Съдът намира заключението на експертизата за подробно, обосновано, логично,
кореспондиращо на представената по делото медицинска документация, и изготвено
въз основа на непосредствените впечатления на вещите лица, основани на извършен
личен преглед на ищеца за нуждите на експертизата, поради което го кредитира
изцяло.
За установяване на обема на търпяните от ищеца болки и страдания, са събрани
и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С. К. – Л. /майка на ищеца/. От
същите се установява, че около 22.00 часа на 22.05.2015 г. ищецът, тогава 16-годишен
младеж, се е обадил на майка си, за да потърси помощ, като е бил съвсем сам, на
неосветено и безлюдно място, в безпомощно състояние, със силно увреден ляв глезен
и открита кървяща рана на десния крак, „блед като платно“. В опита си да търси
помощ се е влачил продължително на дясната си страна, за да излезе на открито,
където може да бъде намерен от родителите си. Оплакал се от силни болки,
невъзможно му било да се изправи. По спешност бил хоспитализиран, като му били
направени две операции, при които му поставили метални импланти и поставили
гипсова шина за 40 дни, непрекъснато обработвали откритата рана на десния крак. По
време на престоя му в болницата ищецът през цялото време се чувствал много зле,
имал силни болки, лежал неподвижно, не можел да уринира, поставили му катетър, но
получил усложнение и се подул, докато започне да уринира. През цялото време не
можел да се обслужва, и се нуждаел от чужда помощ за обличане, събличане, хранене,
тоалетна. След изписването от болницата ищецът започнал да ходи с две патерици.
Тъй като краят на учебната година наближил, ищецът трябвало да ходи по някакъв
начин на училище, за да бъде оформен годишният му успех. Налагало се да го карат с
кола до училището, и да го придружават до класната стая. Директорът на училището
специално за него пуснал асансьор, който иначе не работел, за да може ищецът да
стигне до третия етаж на училището. С много затруднение и болки, успял да завърши
успешно учебната година. След свалянето на металните импланти започнали
рехабилитация, но след около 20 дни се събудил със силни болки, и трябвало да
преустановят рехабилитацията, което и сторили. Въпреки това, болките продължили
повече от две седмици, започнали да се усилват, започнал да усеща болки и в кръста,
както и в челюстта, започнал да се поти много и да вдига температура. След проведено
магнитно-резонансно изследване се установили обширни зони на костен мозъчен едем
и възпаление в областта на глезена. Кръвните изследвания показали сериозна
инфекция, което наложило по спешност да бъде хоспитализиран. Започнали венозно да
вливат два антибиотика, температуропонижаващи и болкоуспокояващи лекарства, но
болките били много силни – ищецът бил получен септичен артрит и имало реална
опасност за живота му. На третия-четвъртия ден от хоспитализацията се подула
челюстта му, както и коляното и глезена на другия крак, имал болки и в кръста.
Оказало се, че е получил реактивен артрит. Отново станал напълно неподвижен, тъй
като не можел да използва и двата си крака. Изписали го от „Пирогов“ с назначение –
за продължаващо лечение в Болница за активно лечение по детски болести „Проф.
Митев“. Там състоянието му продължило да бъде тежко, не можел да се движи,
използвал уринатор, и бил обслужван от майка си. Направили му пункция на подутия
десен крак, и от коляното изтеглили жълта мътна течност, болките били много силни.
Лекували го медикаментозно, и започнал постепенно да се подобрява. Вследствие на
травмата получил посттравматичен артрит, което наложило лечение със стероиди, от
което пък напълнял значително – увеличил теглото си с около 15 килограма, което
допълнително натоварвало ставите. След като го изписали, продължили
11
медикаментозното лечение. Емоционално ищецът бил много зле – бил изключително
уплашен, депресиран, нямал сили за нищо. Започнал в къщи да се учи да ходи с
патерици. До края на 2015 г. ходел с две патерици, на училище го превозвали с
автомобил, а през 2016 г. започнал да се придвижва с една патерица. Ходел много
време с канадка, но към настоящия момент вече можел да се придвижва без помощно
стредство. Походката му била много изменена – ходи надясно и натоварва десния крак,
което застрашава от увреждане и десния крак. През следващите 4 години ищецът
правил множество рехабилитации, криотерапии, биоенерготерапии, миотерапии,
магнитни терапии, вътреставни инжекции с хиелуронова киселина, автоложко
транспротиране на стволови клетки, което било много болезнена процедура. Правил
множество магнитни резонанси, рентгенографии, скенери. Живеел с ежедневна
болка. Преди злополуката ищецът бил спортист – тренирал баскетбол в отбор
„Академик“ и ходел на републикански състезания, обичал да играе футбол, ходел на
Витоша, обичал да тича. Сега не може да прави нищо от това. От жизнерадостно дете
се превърнал в отегчен младеж, апатичен, срамува се да ходи с приятелите си, защото
куца и ръкомаха, когато ходи. Тежките антибиотици и противовъзпалителни лекарства
се отразявали зле на стомаха му и повръщал от тях. Понастоящем ищецът бил студент
в Мюнхен, но и там много рядко ходи, тъй като изпитва болки и сутрешна скованост.
От показанията на свидетеля Б. Д. се установява също, че ищецът тежко
преживял случилото се. Преди злополуката бил спортист, заедно със свидетеля играели
футбол, баскетбол, но след злополуката той не можел да прави това, дълго време бил с
патерици, рядко излизал.
От показанията на свидетеля Р. К. се установява, че видял К. месец и половина
след травмата. Той бил психически зле, затворен, с болки, които се опитвал да прикрие,
но си личало, че са силни. Травмата му впоследствие се усложнила, и това нанесло
тежък удар върху самочувствието на ищеца. На шегите отговарял вяло. Пред очите на
свидетеля животът на К. се променил драстично, променена била съдбата му. К. се
опитвал да влезе в нормалния си ритъм, но състоянието му продължава да не позволява
това.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че в резултат от пропадането му на 22.05.2015 г. в изкоп в
парковото пространство около НДК, ищецът, тогава младеж на 16 години, е получил
тежки травматични увреждания на левия глезен, изразяващи се в: Изкълчване на
лявата глезенна става. Изкълчване на лявата субталарна става. Изкълчване на тало-
навикуларната става на лявото ходило. Разкъсване на външните тибио-таларни и
талокалканеарните лигаменти. Епифизиолизаот 1-ва степен на левия голям пищял в
долната му част. Компресионно счупване на вътрешната повърхност на скочната
кост на лявото ходило. За лечение на получените травматични увреди ищецът е бил
хоспитализиран по спешност, и е претърпял две оперативни интервенции за наместване
на изкълчените стави, и фиксирането им с остеосинтезни материали – 4 бр.
Киршнерови игли. Впоследствие е претърпял и трета оперативна интервенция за
премахването им. Лечебният и възстановителният период е протекъл с множество
усложнения: развили са се обширни зони с костно-мозъчен едем, най-силно изразени в
скочната и петната кост и долната част на големия пищял; оток на предните
делтоидни връзки; мекотъканен оток на лявата глезенна става като цяло, в резултат
от развил се скрит инфекциозен процес. Впоследствие са установени фиброзни
промени в лигаментарния апарат на ставите; трайно нарушена цялост на кортекса
12
на скочната кост в медиалните части; костна киста 13 мм. на петната кост;
субхондрална остеосклероза на нивото на тало-калканео-таларната и тало-
навикуларната стави; посттравматичен септичен остеоратрит; стеснена ставна
междина и наличие на множествени вкалцявания около тибиалния глезен и меките
тъкани; субхондрално уплътнение и остеоропотични зони на големия пищял в долната
му част; постоперативен остеортрит на горната скочна става; дегенеративни
промени по-силно изразени в ставната междина на глезенната става; остеортрозни
премени на лявата глезенна става с ръбцови остиофити на предния и заден ръб;
Осификация на меката тъкан около ставата; Зудекова остеопороза на костите,
образуващи лявата глезенна става. Независимо от проведеното лечение, са настъпили
трайни неврологични усложнения: Церебрастенен посттравматичен синдром
/включително главоболие, световъртежи и др./, който може да продължи пожизнено,
Многоетажна дископатия с рецидивиращи радикулерни болки и лек двигателен
дефицит в ляво стъпало с отпадна сетивна симптоматика по Ес1 коренче и
хипотрофия на бедрената и подбедрената мускулатура на левия крак. Настъпила е
трайна инвалидизация поради променена конфигурация на лявата глезенна става,
нарушена костна структура на големия пищял и ставната му част. Състоянието на
лявата глезенна става е с неблагоприятна прогноза за вероятно наложителна вбъдеще
реконструктивна операция за подмяна на глезенната става с ендопротеза /изкуствена
става/.
По време на лечебния и възстановителния период ищецът е търпял интензивни
болки в увредения глезен през първите 2 месеца непосредствено лед увреждането, 2
седмици след третата операция, 2 месеца в началото на провежданата рехабилитация, а
в останалото време от лечебния и възстановителния период е търпял периодични болки
при претоварване и при промяна на времето. Наред с това, обаче, ищецът е търпял и
продължава да търпи болки във връзка с неврологичните увреди, настъпили в пряка
причинна връзка с увреждането - начални дискови хернии на 3 нива, и пълна дискова
херния на Л-5,С-1, с увреждане на коренчетата и част от невросперонелс, пожизнен
церебрастенен посттравматичен синдром, изразяващ се в главоболие и
световъртежи, като болките в тази връзка са постоянни и рецидивиращи, като се
засилват при всяко натоварване. Възможна е поява на метаболитен синдром, включващ
дислепидемия, затлъстяване и повишаване на кръвната захар.
Наред с болките, ищецът в продължение на около 4 месеца се е нуждаел
непрекъснато от чужда помощ, като голяма част от този период той е бил напълно
неподвижен, на постелен режим. Впоследствие е продължил да има нужда от чужда
помощ при придвижване и обслужване, тъй като продължително време се е нуждаел от
помощни средства – до края на 2015 г. се е придвижвал с две патерици, а после – с
една. Понастоящем може да се придвижва самостоятелно, но походката му е силно
куцаща на дясно, придружена с ръкомахане при ходене. Увредената походка натоварва
силно десния крак, което застрашава и него от бъдещо увреждане. Натоварва се и
гръбначния стълб, който понастоящем е с многоетажна дископатия, която не може да
бъде лекувана оперативно, и е възможна само поддържаща рехабилитация.
Наложително е спазването на щадящ двигателен режим.
В резултат от травматичните увреждания, животът на ищеца коренно се е
променил – от енергичен, жизнерадостен младеж на 16 години, активен спортист,
водещ интензивен начин на живот, присъщ на младеж на неговата възраст, ищецът е
преживял годините след злополуката с непрестанни болки, с множество
13
хоспитализации, клинични и образни изследвания, консултации с множество
специалисти, обездвижен, зависим от чужда помощ, подложен на многобройни
болезнени оперативни интервенции, рехабилитации, терапии, медикаментозни лечения
със силнодействащи медикаменти със странични неблагоприятни ефекти /гадене,
повръщане, болка, напълняване и др./, изолиран от социалната си среда, и в
невъзможност да води обичайния си начин на живот. Настъпили са неблагоприятни
промени в характера и психиката на ищеца – понастоящем той е апатичен, депресиран,
затворен в себе си, ограничил социалните си контакти. Към настоящи момент той е
трайно инвалидизиран, с неблагоприятна перспектива за развитието на неговото
състояние, и вероятно неизбежно ендопротезиране с изкуствена става, с множество
трайни неврологични увреди - многоетажна дископатия, с увреждане на
невросперонелс /без възможност за възстановяване дори по оперативен път/,
хипотрофия на мускулатурата на левия крак, с посттравматичен церебрастенен
синдром, който вероятно ще остане пожизнено. Съдът съобразява преживения от
ищеца силен стрес и страх при настъпване на увреждането, както и при последващото
неблагоприятно развитие на състоянието му, търпените продължителни страдания,
чувството за безпомощност и липса на перспектива, чувство за срам и унижение от
безпомощното състояние и нуждата от чужда помощ, неудобството от куцащата
походка. Съдът взема предвид, че макар и с много трудности, ищецът все пак е успял
да завърши средното си образование, а понастоящем е студент в Мюнхен. Въпреки
това, възможностите му за реализация са значително стеснени, доколкото
възможността му за придвижване продължава да е силно ограничена, макар вече да
може да се придвижва самостоятелно. Физическите ограничения не му позволяват
полагане на труд, свързан с физически усилия и интензивно движение.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че определения от
първостепенния съд размер на дължимото от ответника обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди от 180 000 лв., е справедлив по смисъла на чл.52 от
ЗЗД, съобразно изведените критерии с ППВС №4/1968 г., отговаря на вида и тежестта
на получените от ищеца увреждания, продължителността на търпените болки и
страдания, тежкото протичане на лечебния и възстановителния период с многобройни
и тежки усложнения, продължителния период на обездвижване и нужда от чужда
помощ, невъзможното възстановяване на здравето, многобройните настъпили трайни
увреждания, неблагоприятните прогнози за развитието на състоянието на ищеца
вбъдеще, младата възраст, на която е настъпила инвалидизация на ищеца. Съдът
намира, че така определеният размер на обезщетението е съобразен с икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, както и на трайната съдебна
практика по сходни случаи.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
При този изход от спора, въззиваемата страна има право да бъдат присъдени
разноските за въззивното производство. Със списъкът по чл.80 от ГПК въззиваемият е
претендирал единствено присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ЗАдв. в полза на процесуалния му представител. При обжалваем интерес от
180 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение се изчилява по реда на чл.7, ал.2,
т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на сумата от 5130 лв., която сума следва въззивникът да бъде
осъден да заплати на адвокат Р.С..
14
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261242 от 18.11.2020 г., постановено по гр.д.
№7847 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, ГО I – 4 състав.
ОСЪЖДА Столична община, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във връзка с
чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат Р.Г. С., адвокат от САК, със служебен адрес:
гр. ***, ул.“***“ №2, ет.3, офис №17, сумата от 5130 лв. /пет хиляди сто и тридесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство
на К. Л. Л., с ЕГН **********, за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15