Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

 

                           гр. София, 14.05.2020 год.

 

                     

                           В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Р. ДИМИТРОВ

 

при секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 13719 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищците И.П.И. , П.И.Т. и П.В.С. твърдят, че са съсобственици по отношение на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VI-97, находящ се в местността „Национален киноцентър” Бояна, гр. София, целият с площ от 3 800 кв.м, съставляващ съгласно скица копие от неодобрен кадастрален план имот пл. № 97, нанесен в кадастрален лист № 600, 661, а съгласно Скица на поземлен имот No 15-416708/24.08.2016 г., на АГКК, Служба по кадастъра, гр. София, Поземлен имот с идентификатор 68134.1945.97, с площ съгласно данните от Агенцията по кадастър от 3 828 кв.м., при граници на имота по скица: от две страни имот на „Н.Б.ф.” АД, ***.

Първите двама твърдят да са придобили собствеността върху 4/8 ид.части от горния имот по силата на  договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот. акт № 22, т. I, per. № 1708, дело № 24 от 2001 год. от 17.05.2001 год. от продавача Славчо Йосифов.

Третата ищца твърди,че е собственик на останалата част от 4/8 ид.части от имота по силата на наследство от И.Н.С.  и В.П.С./нейни родзители/, а майка й е била собственик на този имот чрез покупка на 1/8 ид.част и наследство за останалите 3/8 ид.части.

Ищците поддържат, че правото на собственост било възстановено на праводателите им с две заповеди на Областния управител София град, а именно: Заповед No РД-57-318 от 12.10.1999 г. и Заповед No РД-57-315 от 11.10.1999 г. С тези заповеди процесните имоти са деактувани и върнати съответно на наследниците на З.З.Й.по първата заповед и наследниците Н.А.Щ.по втората такава.

Твърдят,че впоследствие с Нотариален акт № 1, т. II, per. № 5747, дело № 146/2007 год., са признати за собственици на придадени по регулация към собствения им недвижим имот, поземлен имот е площ от 70 кв.м. .

Сочат, че от 2001 год. владеят процесния имот,същия е бил ограден, засаден с дръвчета и тревата окосявана, същият се ползва от ищците  предимно за излети, пикници и т.н.,последните плащат и съответните данъци за него и в тази връзка евентуално са предявили претенцията си за собственост върху имота на евентуално основание-изтекла кратка придобивна давност.

Твърдят, че ответното дружество „Н.Б.Ф.” АД оспорва собствеността им върху процесния имот,като от 2010 год. е ограничило достъпа им до него,с претенцията,че този имот е част от техен съседен имот. Ето защо молят съда да постанови съдебно решение, по силата на което след като признае по отношение на  ответника, че ищците са собственици на описания по-горе имот да го осъди да им предаде владението му.

Ищците са предявили  против ответното дружество и искове с правно основание чл. 73 изр.1 от ЗС /евентуално на основание чл.59 ЗЗД/ за заплащане на обезщетения за ползването на процесния имот/за обогатяване на ответника за периода от 10.07.2017 г. до 24.10.2017 год. в размер за първите двама от по 1750 лв. и от 3500 лв. за третия ищец.

 Молят съда да уважи изцяло предявените искове и претендират разноските в производството.

Ответникът „Н.Б.Ф.“ АД оспорва предявените искове като неоснователни.

Поддържа становището, че теренът за изграждане на киноцентъра, част от който е и процесния имот, е отчужден със заповед № 2139/19.04.1948 г. след като градоустройствен съвет на 29.08.1946г. с протокол 22, т.1, е определил терена за държавен киноцентър. Със заповед № 2139 от 19.04.1848г. с министерски акт е утвърден регулационен план, който валидизира отчуждаването по силата на регулационния план и е без правно значение, дали ищците са получили обезщетение при отчуждаването на процесния имот.

Ответната страна оспорва и владението на имота от  2001 г. от страна на ищците. Също така излага възражението, че в тяхна полза е изтекла придобивна давност, тъй като още от създаването на киноцентъра до настоящия момент е упражнявала непрекъснато, явно и несмущавано владението върху целия си терен, част от който е и процесния имот. Поради гореспоменатата причина ответната страна излага алтернативно основание за придобиване на правото на собственост върху процесния имот- изтекла придобивна давност.

Моли исковете да бъдат отхвърлени, по съображения подробно развити в писмени бележки. Претендира разноските по делото.

Доказателствата по делото са гласни и писмени.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот. акт № 22, т. I, per. № 1708, дело № 24 от 2001 год. от 17.05.2001 год. на нотариус В.К., с район на действие СРС, се установява,че ищците П.И.Т. и И.П.И. са придобили от продавача С.З.Й.общо в съсобственост 1/2 ид. част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в местността „Национален киноцентър” Бояна гр. София, целият с площ от 3 800 кв.м, съставляващ съгласно скица копие от неодобрен кадастрален план на имот пл. № 97, нанесен в кадастрален лист № 600, 661, при граници на имота по скица: от всички страни имот на „Бояна филм” ЕАД. Продавачът на горния имот е наследник на З.З.Й., поч. на 23.08.1995 год.-удостоверение на л.376 от делото.

Представен е и договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот. акт № 28, т. I, per. № 1873, дело № 31 от 2001 год. от 31.05.2001 год. на нотариус В.К., с район на действие СРС , по силата на който И.Н.С.  е закупила 1/8 ид. част от гореописания имот. Последната е призната за собственик на  половината от целия описан по-горе имот с нот. акт № 5, т. I, per. № 2295, дело № 40 от 2001 год. на нотариус В.К.,като е констатирано от нотариуса,че  3/8 ид. части са придобити по наследство и 1/8 ид. част чрез покупко-продажба.

От представените на л.17 и л.288 удостоверения за наследници се установява, че ищцата П.В.С. е наследник на И.Н.С.  починала през 2015 год.,които са били наследници на Н.А.Щ.,поч. през 1979 год.

От представената по делото Заповед No РД-09 - 34/03.02.1999 г. на Министъра на културата се установява,че  е намален капитала на „Бояна филм“ ЕАД, чрез намаляване стойността на дяловете, съответстващи на стойността на правото на собственост на имот с пл. Еюмер 285, от к.л. 660, 661, с площ от 3800 кв.м., местност „Национален киноцентър“, Бояна, на наследниците на Н.Щ.и З.Й.. Мотив за тази заповед,видно от протокола от 29.09.1998 год.,е факта на своевременно искане отправено от наследниците на Н.Щ.и З.Й. по реда на чл.2,ал.4 ЗОСОИ за реално връщане на имота и факта,че имотите са отчуждени по реда на ЗОЕГПНС/цитира се АДС 1448/30.09.1949г. и АДС № 2842/21.05.1949г. /.

Тази заповед е дала основание на Областния управител на гр.София да издаде Заповед No РД-57-318 от 12.10.1999 г. и Заповед No РД-57-315 от 11.10.1999 г. ,с които процесните имоти са деактувани и върнати съответно на наследниците на З.З.Й.по първата заповед и наследниците Н.А.Щ.по втората такава.

От представените от ответника доказателства се установява,че имотът е бил част от терена в землищата на Бояна и Драгалевци, който е отреден „за филмов център-Българска кинематография” с утвърден подробен регулационен план, съобразен с предвижданията на общия градоустройствен план на София от 1941 г. С утвърждаването на подробния регулационен план имотът е предназначен за благоустройствено мероприятие по смисъла на чл.1, буква „в” от Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната община/ Голяма София//Държавен вестник бр.76 от 1941 г./ В този случай съгласно чл.77, ал.3 от Закона отчуждаването на недвижимите имоти се счита станало по силата на самите подробни регулационни планове.

Имотът е включен в актуваната с АДС № 4613/13.04.1970 г. земя с площ от 1118 дка в землището на м. “Бояна” оценена като част от материалните дълготрайни активи на СИФ “Бояна” в наличност към 31.12.1992 г., извършена съгласно ПМС № 179/13.09.1991 г., по сметка 201 – Земи, а актуваният с АДС № 3342/18.02.2003 г. терен с площ от 302 851 кв. м. /УПИ І и V/ е включен в капитала на “Бояна филм” ЕАД на основание разпореждане № 9/29.07.2002 г. на МС,като през 2003 тод. За него и други имоти е издаден АДС № 03342/18.02.2003 г..

По делото се изслушани първоначална и  допълнителна СТЕ , които съдът възприема като обективни и професионални. От тях се установява,че процесния имот 68134.1945.97 (УПИ VI-97, кв. 1) е с достъп от ул. Кумата (ул. Боянска) . Имота е заграден от страната на ул. Кумата с метална ограда на бетонова основа, като достъпа е през централния вход на киноцентъра, през оградата няма предвиден вход. Към имота няма други възможности за достъп. За да се влезе в имота, трябва да се отвори проход през оградата или да се осъществи достъп през метална врата в съседния имот на запад.       Съгласно АДС № 4613/13.04.1970 г., издаден от Кирковски РНС на СГНС за НАЦИОНАЛЕН КИНОЦЕНТЪР е отреден терен с площ 1118 дка съставляващ пи пл. Ном. 817, 815, 178, 354, 348 по „регулачна“ преписка 38/1948 г. в м. „Киноцентъра - Бояна“. Процесния имот 68134.1945.97 попада в североизточната част на този терен и е част от Технологичната територия на Националния киноцентър - зона II,а също и в терена актуван с АЧДС № 03342 от 18.02.2003 г. целия с площ от 302 851 кв.м.

Според експерта процесния имот 68134.1945.97 не е застроен, но представлява част от прилежащата територия включена в Генералния план и е неделима част от целия комплекс, отреден за Национален Киноцентър - видно от проектните работи, теренът предвижда комплексно застрояване и свободни от застрояване площи, предназначени за натурни снимки. За период от 2000 г. до 2015 г., видно от сателитните снимки, не се установява да са извършвани строителни дейности в имота от страна на ответника.

Съгласно действащия в момента регулационен план по представената извадка, процесния имот попада в УПИ VI-97 и граничи с УПИ 0. Имотът в момента е самостоятелен като кадастрална единица, но е част от технологичната територия на Киноцентъра и в това отношение не е самостоятелен, а нейна технологична част. В устройствено отношение имотът може да се счита за самостоятелен, каквито множество имоти могат да се обособят като самостоятелни в рамките на този голям имот на Киноцентъра.

         От заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза се устанвовява,че процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор 68134.1945.97 област София (столица), община Столична, град София, район Витоша,  с площ 3 828 кв. м.етра, стар номер 97, квартал ЗА, парцел VI, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Площта на УПИ VI-97 съгласно цифровия модел на СО е в размер н 3 849 кв. м. Средната пазарна стойност на месечния наем за подобни на процесния поземлени имоти възлиза на около 0.80 лв./кв.м (0.41 €/кв.м) или около 3 067 лева за процесния ПИ 68134.1945.97.

При така установената фактическа  обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът е сезиран с два субективно съединени главни иска за установяване собственост и предаване владението на недвижим имот-първия за ½ от имота от ищците И.П.И. и П.И.Т. и втория от П.В.С../доколкото съсобствениците се легитимират на различни основания като такива/

В настоящият случай първите двама ищци се легитимират като собственици на половината от процесния имот, въз основа на покупко продажба от 2001 год. от  С.З.Й.,които от своя страна го е придобил по наследство от З.З.Й.по силата на Заповед на Министъра на културата и такава на Областния управител гр.София,които заповеди са цитирани по-горе.

Другата половина от имота е предмет на претенцията на третия от ищците-въз основа на наследство от праводателя си И.Н.С. и част от покупко продажба от 2001 год.И двамата праводатели на този ищец са придобили собствеността на имота по наследство от Н.А.Щ.по силата на цитираната Заповед на Министъра на културата и такава на Областния управител гр.София.

За да се постанови процесната заповед на Министъра на културата е прието,че процесния имот е отчужден от З.З.Й./1900 кв.м./ и Н.А.Щ./1900 кв.м./ по реда на ЗОЕГПНС с  АДС 1448/30.09.1949г. и АДС № 2842/21.05.1949г. Възстановяването е по реда на чл.2,ал.4 ЗОСОИ,който е във връзка с чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ.Тази заповед е единственото основание за деактуването на имотите.Става въпрос за едностранно производство,в което ответникът не е участвал и поради това, не е обвързан от правните му последици.

По настоящето дело не се установиха да са налице основания за обезщетяване на праводателите на ищците по реда на чл.2,ал.4 ЗОСОИ. На първо място не се установи,че имотите,които към четиридесетте години на миналия век за били ниви да са били отнети от собствениците им по реда на ЗОЕГПНС. Цитираните в Заповед No РД-09 - 34/03.02.1999 г. на Министъра на културата два акта за държавна собственост от 1949 год. не са представени по делото, макар постоянно да се сочат като основание от ищците, та дори и експерта по СТЕ се е позовал на тях. Тежестта за доказване придобивното основание на праводателите им е за ищците, а изключително важно е установяването на това, дали имотите са реституирани правомерно в лицето на наследниците на З.З.Й.и Н.А.Щ.. След като това не е направено ищците носят неблагоприятните последици от липсата на доказателства в подкрепа на твърденията си.

Ето защо за настоящия състав по това дело не е установено категорично имотите да са отчуждени по реда на ЗОЕГПНС, поради което възстановяването на собствеността по ЗОСОИ е било незаконосъобразно. В тази връзка следва да се подчертае,че съдът не е обвързан от правните последици на очевидно незаконосъобразната Заповед No РД-09 - 34/03.02.1999 г. на Министъра на културата и последвалите две такива на Областния управител гр.София и не следва да ги зачита като източник на материална легитимация на ищците. По тези съображения, ищците не могат да се легитимират като собственици на описания в исковата молба недвижим имот.

От друга страна и в противовес на твърденията на ищците, по делото са налице доказателства,че имотите придобити през 1941 год. от З.З.Й./1900 кв.м./ и Н.А.Щ./1900 кв.м./ са отчуждени по специален закон- чл.77, ал.3 от Закона отчуждаването на недвижимите имоти, с утвърждаването на подробния регулационен план , при който имотът е предназначен за благоустройствено мероприятие по смисъла на чл.1, буква „в” от Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната община/ Голяма София//Държавен вестник бр.76 от 1941 г./, както и издадената в тази връзка заповед № 2139 от 19.04.1948 г.,с която част от терена в землищата на Бояна и Драгалевци/сред които и процесния/ са отредени „за филмов център-Българска кинематография”.

На следващо място, собствеността върху процесния имот не може да бъде възстановена и поради друга причина - наличието на проведено мероприятие. теренът на Киноцентъра представлява  комплексно мероприятие-сгради, площадки, алеи и парк. Това означава, че всички негови елементи са свързани помежду си и не могат да бъдат отделени части от тях, без да се наруши основното предназначение на терена за киноцентър.Според вещото лице процесния терен е част от по-голям такъв предвиден за полеви заснемания на кадри и в този смисъл липсата на застрояване е част от отчуждителното мероприятие.

Не се установи ищците да са собственици на имотите и на евентуалното правно основание,заявено от тях, а именно придобивна давност. Това е така,тъй като не се установи трайно владение върху процесната вещ,което владение да е било необезпокоявано. Дори и от показанията на разпитания свидетел Милен Мирчев се установи,че когато след 2002 год. до 2010 год. е правил опити да влиза в имота по заръка на ищците е бил гонен оттам от охраната на ответното дружество. Имота е бил ограден,не е можело да се влиза от към ул.Кумата и се налагало да влиза в имота през изкоп за канал. Няма никакви доказателства ищците да са владели имота по някъкъв легитимен и очевиден начин-обработка,засаждане с дървета,пикници и т.н.,а това,че от време на време са пращали човек да минава оттам и да прави опити да влезе в него не може да се приеме са  установена фактическа власт върху него.

С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че ищците не са установили  твърденията,че са собственици на процесния имот , поради което не могат да претендират и предаване на владението върху него. Ето защо предявените искове следва да бъде отхвърлени като неоснователни.

При това положение неоснователни се явяват и осъдителните искове за заплащане на суми, с които по твърдението на ищците, ответникът се е обогатил за тяхна сметка,ползвайки техния имот.

На основание чл.78,ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника сумата от 6800 лв.-разноски за експертизи и адвокатско възнаграждение.       

Водим от гореизложеното съдът:

 

                                     Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.П.И.,П.И.Т. и П.В.С.,***, с ЕГН ********** всички чрез пълномощниците си адв. С. П.Д. и адв. Д.В.Д. против „Н.Б.Ф.“ АД, ЕИК: ******искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VІ-97, находящ се в местността „Национален киноцентър” Бояна гр. София, целият с площ от 3 800 кв.м, съставляващ съгласно скица копие от неодобрен кадастрален план имот пл. № 97, нанесен в кадастрален лист № 600, 661, с идентификатор 68134.1945.97, при граници на имота съгласно Скица от Агенция по кадастъра: Поземлен имот с идентификатор 68134.1945.104, Поземлен имот с идентификатор 68134.1945.18 и Поземлен имот с идентификатор 68134.1945.1161 , като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.П.И.,П.И.Т. и П.В.С.,***, с ЕГН ********** всички чрез пълномощниците си адв. С. П.Д. и адв. Д.В.Д. против „Н.Б.Ф.“ АД, ЕИК: ******с правно основание чл. 73 изр.1 от ЗС /евентуално на основание чл.59 ЗЗД/ за заплащане на обезщетения за ползването на процесния имот/за обогатяване на ответника за периода от 10.07.2017 г. до 24.10.2017 год. в размер за първите двама от по 1750 лв. и от 3500 лв. за третия ищец, като неоснователни.

ОСЪЖДА  И.П.И.,П.И.Т. и П.В.С.,***, с ЕГН ********** на основание чл. чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на „Н.Б.Ф.” АД с ЕИК:******разноски по делото в общ размер на  6800 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен  срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: