Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Даскалова
при
секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурора Владислав Томов, като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №995/2020 г. по
описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
„Герматех” ЕООД, ЕИК *****, против Решение №256/13.02.2020 г. постановено по
НАХД №3434/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, с което е изменено
Наказателно постановление № 03-010326/29.08.2018 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" - Варна, с което на „Герматех“ ЕООД е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер
на 5000 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 и
чл.61, ал.1 от КТ, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, като е
намален размера на наказанието „имуществена санкция“ на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева.
Жалбоподателят
сочи, че решението е постановено при нарушение на материалния закон
и наложеното наказание е несправедливо.
Твърди се, че въззивният съд не е съобразил наведените в жалбата твърдения за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Посочва, че решението е
постановено в противоречие на събраните доказателства. Изложени са доводи, че
са налице предпоставки за приложението на чл.405а от КТ. Отправено е искане за
отмяна на оспореното решение и НП.
Ответникът
– Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, чрез юрисконсулт оспорва жалбата.
Намира, че от събраните доказателства се установява извършеното нарушение,
поради което решението на Районен съд – Варна следва да се остави в сила. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила
оспореното решение.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството
по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е приел за установено следното: На 25.06.2018 г. служители на Дирекция „Инспекция
по труда” – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
строителен обект – жилищна сград, намираща се в гр.Варна, ***Контролните органи
установили, че на партерния етаж има пет работника, които поставяли вътрешна
изолация. След като се легитимирали проверяващите установили, че възложител на
строежа е „Металекс инвест”, като след разговор с работниците, същите посочили,
че работят за „Герматех” ЕООД. Заявеното от работниците било описано в
констативен протокол, в който А.И.посочила, че работи, като майстор - шпакловчик от 25.06.2018 г.
с работно време от 08.00 ч. до 07.00 ч., с почивни дни събота и неделя и
уговорено трудово възнаграждение от 250 лв. седмично. И.и останалите работници
посочили, че нямат сключени трудови договори. Актосъставителката Митева се
свързала по телефона с Д., който бил упълномощен да представлява дружеството и
насрочила документална проверка, от която се установило, че между И. и
„Герматех” ЕООД няма сключен трудов договор. За така констатираното
нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
03-010326/20.08.2018 г., въз основа на който е издадено оспореното пред
районния съд наказателно постановление.
Съдът е приел от правна страна, че И. е
изпълнявала трудови функции, като майстор-шпакловчик, в полза на касатора, без да е имало сключен
трудов договор между страните, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността на касатора. За да постанови решението си съдът е приел, че в
проведеното административнонаказателно производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Подробно са изложени съображения защо се
кредитират едни и се отхвърлят други доказателства. По същество съдът е
обосновал извод, че е осъществен състава на нарушението, като това се
потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което
правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество за
неспазване на трудовото законодателство. Прието е, че размерът на наложената
имуществена санкция е завишен, предвид това, че липсват доказателства за други
нарушения на Кодекса на труда с влезли в сила наказателни постановления, поради
което е намалил размера на наложената санкция на 1 500 лв.
Оспореното
решение е законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с
приложимия материален закон.
В
деня на проверката е установено, че А.И.е на строителен обект, намиращ се в
гр.Варна, ***От показанията на свидетелите Митева и Начев се установява, че при
проверката Иванова, заедно с още 4 работника, са били на партера, като са
поставяли вътрешна изолация. Свидетелите посочват, че работниците не са били с
фирмено облекло, но са били с работно облекло. Твърденията на свидетеля Д., че
е извикал А.И.и Д.А.да видят обекта и да се договорят за евентуалното му
изпълнение, се опровергават от установената фактическа обстановка и свидетелски
показания, че И.и още 4 лица са изпълнявали трудови функции, изразяващи се в
действия по поставяне на вътрешна изолация, като са били с работно облекло.
Изготвените
в хода на административното производство документи – протоколи, справки и др.,
съдържащи данните за резултатите от извършената проверка, доколкото са
изготвени по надлежния ред и съдържат изискуемите реквизити, са годно
доказателствено средство и съдържанието им не е опровергано от касатора.
Касационният състав намира, че по категоричен начин е доказано обстоятелството
по престиране на труд, както и всички характеристики на трудовото
правоотношение, в това число и качеството работодател на дружеството-касатор,
както правилно е приел и първоинстанционният съд. Предвид това, съдът намира,
че правилно е ангажирана отговорността на касатора на основание чл.414, ал.3 от КТ, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ.
Неоснователно
е възражението в жалбата срещу наказателното постановление, че нарушението е
квалифицирано по „чл.62, ал.1...”, който състав се отнася до нарушаване на
формата за сключване на трудов договор. Безспорно административнонаказващият
орган се е позовал на цитираната разпоредба, но също така е посочил и
разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, според която трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. С
цитирането на двете норми, административнонаказващият орган е целял да посочи,
че няма сключен трудов договор между И.и касатора, а също така и че трудовият
договор следва да бъде сключен в писмена форма, поради което не е налице
нарушение на квалификацията на установеното административно нарушение. Следва
да се отбележи, че страната срещу, която е издадено наказателно постановление
се защитава срещу фактите описани в него, а не срещу правните норми, поради
което не е нарушено правото на защита на дружеството. В наказателното
постановление ясно е посочена разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, която е
послужила като основание за налагане на имуществената санкция. Нормата на
чл.414 ал.3 от КТ съдържа точно пет конкретни състава на административни
нарушения, а първият сред които е неспазване на правилото на чл.61 ал.1 от КТ –
трудовия договор се сключва между работодателя и работника преди постъпването
на работа. Нарушението се състои в приемане на работа на работника или
служители без сключен трудов договор. В наказателното постановление изрично е
записано, че санкционираното дружество, в качеството си на работодател, е
допуснал до работа лицето А.И.без преди това да е сключил трудов договор с нея.
Тези факти напълно съответстват на съставомерните елементи на деянието по
чл.414, ал.3 предл. първо, вр. с чл.61 ал.1 от КТ.
Неоснователно
се твърди в касационната жалба, че въззивният съд не е кредитирал твърденията в
жалбата, както и доказателствата. Районен съд - Варна подробно и задълбочено е
анализирал доказателствата, както и е съпоставил твърденията на разпитаните
свидетели – актосъставители и представителят на дружеството, като е разграничил
показанията на Д., предвид това, че е заинтересован от изхода на
производството, както и че показанията му противоречат на фактите. Въззивният
съд е приел, че същите са нелогични и вътрешно противоречиви.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба, че административното производство не е
завършило, поради което е допуснато нарушение на чл.405а от КТ. Производството
по чл.414, ал.3 от КТ е с административнонаказателен характер, за което се
налага глоба или имуществена санкция. В това производство
административнонаказващият орган е установил, че с работника не е бил сключен
трудов договор, като лицето изпълнява трудови функции в полза на дружеството
касатор. С производството по чл.405а от КТ се установява, че работната сила се
предоставя в нарушение на чл.1, ал.2, но съществуването на трудовото
правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на
инспекцията по труда. Според чл.12 от ЗАНН административните наказания се
налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху
останалите граждани. В производството по чл.405а от КТ целта е да се обяви
съществуването на трудовото правоотношение, лицето да се ползва от правата и
задълженията на трудовия договор с работодателя. Производството по издаване на
акт по чл. 405а от КТ не е преюдициално относно производството по налагане на
имуществена санкция за нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1
от КТ, тъй като фактите въз основа, на които се издава НП са установени с АУАН,
а не с постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение.
Следва, че е неоснователен доводът на касатора, че НП е незаконосъобразно, тъй
като е издадено преди влизане в сила на акт по чл. 405а, ал.1 от КТ.
Неоснователно
е твърдението в касационната жалба, че решението е несправедливо, предвид факта,
че въззивният съд е намалил размера на наложената имуществена санкция от
5 000 лв. на 1 500 лв., колкото е минимума, според чл.414, ал.3 от КТ.
В
оспореното решение подробно са изложени съображения за неприложимост на чл.28
от ЗАНН и защо деянието не представлява маловажен случай, които касационният
състав споделя изцяло.
Предвид
изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са
налице, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението
на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
на делото и своевременно направеното искане от ответника, на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва на Дирекция „Инспекция по труда” -
Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5
от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, касатора следва да
бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер от
80 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 256/13.02.2020 г., постановено по
НАХД № 3434/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА „Герматех” ЕООД, ЕИК *****, с управител и представляващ
Т.Д.Д. да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда” Варна сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.