№ 36
гр. Свищов, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова
Административно наказателно дело № 20214150200313 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на Ц. Д. Ц., чрез адв.И.И. против НП № 35-
0001195/28.10.2021г. на Директор на РД „Автомобилна администрация“
Плевен, с което за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г.
на Министерството на транспорта, на основание чл. 93, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози му е наложено административно наказание глоба в
размер 2000 лв. Жалбоподателят счита обжалваното наказателното
постановление за неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушение
на материалния и процесуалния закон. Оспорва териториалната
компетентност на органа, издал обжалвания акт.Счита, че от изложеното в
НП не става ясно за какво е наложена санкцията, която от своя страна е
изключително завишена.Моли НП да бъде отменено,като незаконосъобразно
или да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като са налице предпоставки за това.
Наказващият орган- Директор на РД „Автомобилна администрация“
Плевен, редовно призован, не взема становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
1
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Около 11:40 часа на 14.10.2021 г. жалбоподателят Ц. Д. Ц. управлявал
товарен автомобил марка "*****"/кат.3/ с рег. № *****,собственост на *****
ООД, на ГП -3 в посока гр. Плевен-Русе, като извършвал обществен превоз
на товари , като към момента на проверката е без товар. По същото време на
ГП -3, км.24,000 бил позициониран екип на РД "Автомобилна
администрация" - гр. Плевен, съставна част от който бил св. А.М. -
инспектор в РД "Автомобилна администрация" - гр. Плевен, който
изпълнявал служебните си задължения по контрол на автомобилното
движение в този район. Св.М. спрял за проверка управлявания от
жалбоподателя Ц. Д. Ц. товарен автомобил марка "*****"/кат.3/ с рег. №
*****, като установил след направена справка в информационната система на
ИА "Автомобилна администрация", че Ц. не притежава карта за
квалификация на водача от категория "C", издадена по реда на Наредба № 41
на Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Св. М. констатирал, че жалбоподателя притежавал карта №
P153075 ,но същата била с изтекла валидност- до 1.10.2021 г.
Приемайки, че с това свое поведение на 14.10.2021г. жалбоподателят
Ц. е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на
Министерството на транспорта, му съставил акт за установяване на
административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение на
посочената нормативна разпоредба. Жалбоподателят подписал акта без
възражения.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, не
постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 28.10.2021
г. Директорът на РД "Автомобилна администрация" гр. Плевен, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената
част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози,
наложил на жалбоподателя Ц., административно наказание "глоба" в размер
на 2000 лева за извършеното нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 г. на Министерството на транспорта.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
2
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните причини:
Описаната фактическа обстановка съдът счита за безспорно и
категорично установена въз основа на показанията на разпитания по делото
свидетел - актосъставителя А.М. - служител на РД "Автомобилна
администрация" гр.Плевен, както и от приобщените писмени доказателства.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление по отношение законосъобразността,
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на органа, издал обжалвания
административен акт:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗАвт П - упълномощен с това правомощие със
заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на Транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
В тази връзка неоснователно е възражението за неспазена
териториална и материална компетентност на ограна, издал НП. Според
устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ - Чл. 15. (1) Специализираната администрация подпомага
изпълнителния директор при изпълнението на правомощията му.
Специализираната администрация е организирана в дирекция „Автомобилни
превози", дирекция „Пътни превозни средства и водачи", дирекция
„Инспекционна дейност и мониторинг" и 8 дирекции „Автомобилна
инспекция" в градовете Бургас, Варна, Враца, Плевен, Пловдив, Русе, София
и Стара Загора, като съгласно ал.3 т.4- дирекция „Автомобилна
администрация - Плевен" – е компетентна на територията на областите
3
Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен;
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка констатира, че обжалваното наказателно
постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз
основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения. В АУАН и
НП фигурират всички нужни реквизити.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и
реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на
пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта,
обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г. /Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ/,
водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории С1, С1 + Е, С, С + Е, D 1, D 1 + E, D или D + Е, когато с тези
превозни средства се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.
Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба
2000 лева - при първо нарушение /чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози/.
Както в акта, така и в наказателното постановление е посочено, че на
14.10.2021 г. , около 11,40 часа жалбоподателят Ц. Д. Ц. управлявал товарен
автомобил марка "*****"/кат.3/ с рег. № *****,собственост на ***** ООД, на
ГП -3 в посока гр. Плевен-Русе, като извършвал обществен превоз на
товари по маршрут Девня-София-Враца-Девня, видно от Заповед №2-
35/12.10.2021г., без товар. При проверката и след направена справка в
4
информационната система на ИА "АА" е установено, че Ц., в качеството си на
водач извършва обществен превоз на товари със състав от ППС, за чието
управление се изисква свидетелство за управление на моторно превозно
средство от кат. "С", без да притежава валидна карта за квалификация на
водача, издадена по реда на Наредба 41 на МТИТС. Водачът притежава карта
№ 153075, валидна до 1.10.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва,
актосъставителят и наказващият орган са приели, че Ц. Д. Ц. е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г.
на МТ /обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г./, като на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
от Закона за автомобилните превози му е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от св. А.М. , който пресъздава свои непосредствени възприятия,
придобити в хода на проверката и чийто показания са последователни и
логични и се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства.
Няма основания да не се дава вяра на този свидетел, нито да се счита, че
неговите показания не са достатъчни за несъмнено установяване на
обективната истина.
Безспорно Ц. е следвало да притежава карта за квалификация на
водача, съобразно изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008
г. на МТ, каквато видно от доказателствата по делото, същият към датата на
нарушението не е притежавал валидна такава.
По делото както вече бе посочено, не е налице спор, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Спорът по настоящото
дело е дали в случая е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. С жалбата се навеждат доводи, че към датата на извършване на
нарушението , жалбоподателят е бил преминал курс за периодично обучение
и непосредствено след проверката е придобил карта на водача. В тази насока
обаче, не е ангажирано никакво писмено доказателство .
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ за доказано. Законосъобразно,
5
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт. П на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв.
Наложеното административно наказание е законоустановено и не подлежи на
преразглеждане от съда.
В настоящия случай, съдът изцяло споделя становището на наказващия
орган, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно,
съобразно чл. 28 от ЗАНН, тъй като водачът е трябвало да притежава
познания, свързани с превоза, който извършва, придобити чрез посещения в
курсове за обучение и да е положил успешно изпит, след което да придобие и
нормативно изискуемата карта за квалификация на водача и едва тогава да
извърши обществения превоз на товари.В допълнение, че нарушението не
представлява маловажен случай, съдът намира за нужно да отбележи
следното:Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. В
конкретния казус се касае до така нареченото в теорията "формално
нарушение". Фактът на извършване на обществения превоз на товари, без
водача да притежава карта за квалификация, осъществява състава на
съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма
вредни последици. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил
санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че
нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не
може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност,
налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на
закона, всяко нарушение на съответния текст от наредбата или от ЗАвт П,
респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на деянието на
която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се
явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид
деяния.Действително водачът е санкциониран, две седмици след като е
изтекла валидността на притежаваната от него карта за квалификация , но не
се представиха никакви доказателства за заявеното в жалбата, че след
6
проверката се е снабдил с нова карта.Не е ясно дали е преминал периодично
обучение по чл. 18(Р35) , в резултат на което да придобие и картата за
квалификация на водача. В случая работодателят му е издал Заповед №2-
35/12.10.2021г.,с която му възлага определен курс , когато вече е била изтекла
валидността на картата му за квалификация.Касае се за нарушение на
въведено изискване към водачите и от Общностно право, което цели не само
да се хармонизира удостоверяването на професионалната компетентност на
водачите, а има за цел взаимно признаване на различните удостоверения за
професионална компетентност в контекста на Директива 2003/59/ЕО и
разкрива значителна степен на обществена опасност на деянието, което е и
основание да се обяви от закона за наказуемо. Като основание да се счита, че
нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай е и високата,
предвидена от закона санкция за това нарушение. В тази връзка следва да се
има предвид, че в началото на 2017г. с изменение на ЗАвтП, обнародвано в
ДВ, бр. 9 от 26.01.2017 г., с цел дисциплиниране на водачите, санкцията е
увеличена на 2000 лв., с което законодателят е изразил и значимостта на
обществените отношения, които се засягат с този вид нарушения.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че
управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност
с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали
участници в движението - водачи, пътници и пешеходци. В тази светлина
следва да се има предвид и важността на документа, необходим за
извършване на превоз на товари - карта за квалификация на водача. При това
положение, имайки предвид, че се касае за документ, относим към годността
на дадено лице да бъде водач, извършващ обществен превоз на товари или
превоз на товари за собствена сметка /а не например документ, касаещ
превозвания товар/, съдът намира, че не може да става въпрос за маловажен
случай.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 35-
0001195/28.10.2021г. на Директор на РД „Автомобилна администрация“
Плевен, с което на Ц. Д. Ц. с ЕГН **********, с адрес гр.****, обл.Р.,
ул.“***** за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ,
на основание чл. 93, ал. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено
административно наказание глоба в размер 2000,00 лева, като
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновски
Административен съд в 14 дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8