Р Е Ш
Е Н И Е
№ 125
гр.Кюстендил, 22.05.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил в публичното съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 547 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр.с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
П.В.К. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие от открит тип - с.Самораново към затвора - гр.Бобов дол, е предявил иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000,00лв., причинени в резултат на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в неоснователното му лишаване от престой на открито не по-малко от един час на ден, за датите 03.12.2018г. и 04.12.2018г. Ищецът сочи, че вследствие на горното се е обездвижил, не е имал достъп до чист въздух и е преживял чувство на страх и несигурност. Иска се присъждане на обезщетението ведно с лихва за забава.
В хода на съдебните прения, ищецът прави искане за уважаване на предявената претенция, като счита същата за доказана, включително претърпените неимуществени вреди.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, чрез процесуалния си представител юк Г., изразява писмено становище за оспорване на иска по основание и размер. Поддържа се, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ГДИН, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС, тъй като престоят на открито на процесните дати не е проведен поради отказа на ищеца; че липсват елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС; че ищецът не е доказал настъпването на неимуществени вреди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК. Идентични съображения са изложени и в съдебното заседание.
Заключението на прокурора е, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради това, че ищецът не е доказал причиняването на сочените неимуществени вреди.
Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
Ищецът П.В.К. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ при общ режим в Затворническо общежитие от открит тип - с.Самораново към затвора - гр.Бобов дол. Същият е призован като свидетел по административно дело по описа на Административен съд – Кюстендил, насрочено на 04.12.2018г. Във връзка с участието му по делото, К. е напуснал ЗООТ на 03.12.2018г. в 08,45ч като е закаран със служебен автомобил в затвора – Бобов дол. Същият ден, около 12,40ч, К. е конвоиран до ареста в гр. Кюстендил за да се яви за разпит в насроченото съдебно заседание. След приключване на участието му по делото, на 04.12.2018г. ищецът е конвоиран от служители на ГД „Охрана“ обратно в затвора – Бобов дол, където пристига около 14,30ч. и е настанен в помещение, предназначено за лишени от свобода, които са настанени в общежития от открит тип. К. остава в затвора – Бобов дол през нощта и на 05.12.2018г. около 11,30ч. напуска затвора и със служебен автомобил е превозен до ЗООТ – с. Самораново. Изложеното се установява от данните в представените заверени копия от Книга за движението на лишените от свобода, която се води и съхранява на Пост 1 /пропуск/ на Затвора – Бобов дол / вж. л. 31 и л.32 от делото/.
По делото е представена докладна записка вх. № Д2043/05.12.2018г. на П.И.П., командир на отделение в Затвора – Бобов дол, в която се описано, че ищецът, заедно с други четирима лишени от свобода, са били настанени в помещение в затвора – Бобов дол след връщането им от гр.Кюстендил на 04.12.2018г., където са останали и през нощта, тъй като не им е бил осигурен служебен превоз до ЗООТ – с. Самораново същия ден; че К. е предявил искане да бъде върнат в ЗООТ, заявявайки, че е болен и има нужда от лекарства, като след получен отказ, е отказал да приема храна. В докладната свидетелят сочи, че е предложил на ищеца да излезе на престой на открито, след като е узнали, че в ареста в гр. Кюстендил такъв не му е осигурен, но същият е отказал.
Ищецът е написал декларация с дата 04.12.2018г., /л.28/, до началника на затвора, с която го уведомява, че обявява гладна стачка. Като причини сочи лишаването му от престой на открито в ареста в гр.Кюстендил, а след връщането му в затвора – продължителното задържане в буферната зона на приемната при неблагоприятни условия, както и неосигуряването на превоз до ЗООТ от страна на администрацията, по която причина е останал в затвора. В декларацията има зачертан текст, от който прозират думите „на открито“.
Представена е декларация от К. от 05.12.2018г. за преустановяване на гладната стачка.
Във връзка със спорните фактически обстоятелства съдът е събрал и гласни доказателства, като по искане на ищеца в съдебното производство са разпитани свидетелите Н.К.и С.С., които са лишени от свобода лица, а по искане на ответника – свидетелите П.П. и К.П., които са съответно: първият – командир на отделение в затвора – Бобов дол, а вторият – началник на РС “Изпълнение на наказанията“ – Кюстендил. От показанията на първите трима свидетели се установява, че на 04.12.2018г. ищецът не е провел престой на открито; че на същата дата, след конвоирането му от гр.Кюстендил, е останал в затвора поради неосигуряване на превоз до ЗООТ в с. Самораново. Горните обстоятелства са безспорни. Налице е противоречие в показанията на свидетелитеК.и С. от една страна и свид. П., от друга страна, относно това дали престой на открито не е проведен поради отказа на ищеца или поради действията/бездействията на длъжностните лица от затвора – Бобов дол. Твърденията на свидетелитеК.и С. са, че К. е заявил неколкократно пред служители на затвора искане да бъде изведен на открито, но му е било отказано поради „много работа“ /цитат свидК./. Твърденията на свидетеля П. са, че около 16,00ч е предложил на ищеца да бъде изведен на открито, но същият е отказал, в потвърждение на което лично е зачертал текста в тази част в подадената декларация за обявяване на гладна стачка. Анализът си на свидетелските показания, съдът ще извърши при преценката си по съществото на исковата претенция.
От показанията на свид. П. е видно, че на 03.12.2018г. ищецът е конвоиран до ареста в гр.Кюстендил за да участва по дело в административния съд и за времето от пристигането му около 13 часа до края на престоя му, не е извеждан на престой на открито поради ангажираност на служителите през целия ден.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявеният иск за допустим, а разгледан по същество - за частично основателен, поради следното:
Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, както и на служители на ареста в гр. Кюстендил. Затворът е териториална служба на ГДИН, съгласно чл.12, ал.2 ЗИНЗС, по отношение на която като място за лишаване от свобода същата осъществява пряко ръководство и контрол. Арестът осъществява дейността си под контрола и ръководството на Областната служба „Изпълнение на наказанията“ – гр.Благоевград, респ. Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Кюстендил, които са териториални поделения на ГДИН – София, съгласно чл.12, ал.3 и чл.16, ал.2 от ЗИНЗС. Отделно от горното, дейността по управление на местата за лишаване от свобода, вкл. на арестите, е административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията.
Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; настъпили вреди за ищеца, които се предполагат до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ответника, конкретно изразяващи се в лишаване на ищеца от престой на открито на 03.12.2018г. и на 04.12.2018г., с оглед на които се обосновава нестъпването на неимуществени вреди, респ. искането за обезщетяване.
Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От друга страна, наличието на пилотното дело „Нешков и др. срещу България“ задължава съда да приложи трайно установения от ЕСПЧ подход при определяне наличието на нарушение по чл.3 от ЕКПЧ, респ. по чл.3 от ЗИНЗС, утвърдения стандарт на доказване, разпределящ доказателствената тежест по различен от гражданското съдопроизводство начин, да приложи принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишения от свобода и да приложи презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на доказано нарушение. Според ЕСПЧ, нарушение по чл.3 от ЕКПЧ би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното задържане или законно лишаване от свобода /вж. решение №174/09.01.2017г. на ВАС по адм.д.№13974/2015г., III о. и др./.
Изложеното, преценено съобразно заявените от ищеца фактически основания на предявения иск и събраните доказателства, сочи на изводи за допуснато нарушение по чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. Съдът счита, че ищецът, който е лишен от свобода, е подложен на неблагоприятното третиране надхвърлящо неизбежното ниво на страдание поради незаконно лишаване от престой на открито на процесните дати. Същото съставлява „друго подобно действие“ по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, уронващо човешкото достойнство и пораждащо чувство на незащитеност и малоценност, т.е. с което се нарушава забраната по чл.3, ал.1 от закона за унизително отношение спрямо осъдените лица. От събраните по делото доказателствени средства се установява, че на ищеца не е бил осигурен престой на открито на трети и четвърти декември 2018г. Касае се за фактически действия, съотв. бездействия на длъжностни лица при ответника, по отношение на които, с оглед предмета на делото, съдът дължи преценка за законосъобразност. Констатациите от анализа на доказателствата, са за липса на основание за лишаване на П.К. от престой на открито. Съгласно чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от 1 час на ден, а съгласно чл.71, ал.2 от ППЗИНЗС, престоят на открито се провежда на специално определени места в затвора, като по възможност същите предлагат защита при лошо време. Следователно правото за престой на открито на лишените от свобода, минималната му продължителност и местата за провеждането му са законово регламентирани.
Съобразявайки нормативните
изисквания и доказателствата по делото, съдът счита за доказано релевираното
нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. За
първата дата, анализът на показанията на свид. П. сочи на изводи за
неоснователно бездействие на длъжностни лица от ареста в гр. Кюстендил във
връзка със задължението по чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Видно от
вписаните данни в Книга за движението на
лишените от свобода, която се води и съхранява на Пост 1 /пропуск/ на Затвора –
Бобов дол, ищецът е преведен в ареста в
гр. Кюстендил на 03.12.2018г. в 12,40ч. От показанията на свид. П. се
установява, че през целия период на
пребиваването на К. в ареста, същият не е извеждан за престой на открито
поради ангажираност на служителите през целия ден. Доказано е неоснователно
бездействие на специализиран орган по
изпълнение на наказанията, с което
е нарушено правото
на ищеца по чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Сочената причина за неизпълнение
на задължението – липса на достатъчно персонал,
не съставлява законово основание за отпадане на отговорността на
ответника. Налице е неблагоприятно третиране на ищеца чрез лишаване от престой
на открито, което е нарушение по см. чл.3, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС.
За втората дата от периода – 04.12.2018г. е
безспорно, че К. е върнат в затвора – Бобов дол около 14,30ч и е пребивавал там до следващия ден, когато е
превозен в ЗООТ – с. Самораново. Безспорно, с оглед събраните доказателствени
средства, е и обстоятелството, че ищецът не е изведен за престой на открито от
администрацията на затвора. Горното се установява от показанията на свидетелите
К., С. и П., които в тази част са идентични. Спорът по делото е относно
причината за непровеждане на престой на открито и конкретно за това дали К. се
е отказал от това право или е бил лишен от същото, вследствие на действията, респ. бездействията на
затворническата администрация. Съвкупната преценка на събраните гласни
доказателства в контекста на законовата уредба, обосновава изводи за неоснователно
лишаване на ищеца от престой на открито на 04.12.2018г. В този смисъл са
ясните, конкретни и еднозначни показания на свидетелитеК.и С., които съдът
кредитира като обективни и верни. Същите сочат, че К. е поискал от дежурните
служители да бъде изведен на открито, но искането му не е било изпълнено. От друга страна, посочените свидетели
категорично отричат, че ищеца е отказал да ползва престой на открито, каквато е
защитната теза на ответника. Освен житейски нелогично, такова поведение на
лишения от свобода ищец не се доказва от
събраните доказателства. Противоречат на същите, твърденията на свид. П., че
лично е предложил на П.К. да бъде изведен за престой на открито и че той е
декларирал отказ за извеждане. По делото
не е представена изрична писмена декларация на ищеца за отказ от престой на
открито, каквото е изискването на чл.71, ал.12 от ППЗИНЗС, а приложената
декларация на л. 28, обективира в
съдържанието си отказа на издателя си от
приемане на храна, но не и от престой на открито. От горното следват изводи за недоказаност на доводите на ответника за липса на нарушение
по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Обратно
на поддържаното от ГДИН становище, съдът счита, че и на 04.12.2018г. са
налице неоснователни действия и бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията във връзка със
задълженията им по чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
От изложеното следва, че е осъществено нарушение по см. чл.3, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, изразяващо се в лишаване на П.К.
от престой на открито. Администрацията не е изпълнила задълженията си за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Установеното от доказателства лишаване от престой на открито несъмнено
предпоставя унизително отношение, както и чувства на страх и
несигурност, т.е. неимуществени вреди. Вредите, както се
посочи, се предполагат, т.е. не е необходимо доказването им, в който смисъл е
разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Същите са в пряка причинно-следствена връзка от незаконните фактически действия и бездействия
на ответника, тъй като са резултат от неоснователното лишаване на ищеца от престой на открито.
Предвид изложеното, съдът намира за
доказана и третата материалноправна предпоставка за отговорността по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС. Само по себе си
неупражняването на дадено по закон право от лишените от свобода, води до
негативно въздействие върху личната им сфера.
Горното сочи на доказаност на предявения иск
по основание.
Във връзка с размера на
исковата претенция, съдът съобразява правилото по чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за
определяне на вредите въз основа на кумулативния ефект на всички условия, при
които пребивава лишения от свобода, както и презумпцията за понесени
неимуществени вреди от доказаното нарушение. Предвид горното се определя размер
на дължимото обезщетение от 200,00лв. или по 100,00лв. за всяка дата по исковата молба. Същият
е съобразен с принципа за
справедливост по чл.52 от ЗЗД, приложен
спрямо установените обстоятелства, свързани с естеството на причиненото
страдание, продължителността на увреждането, вида на негативните последици и
характера и обема на вредите. Искът ще
бъде уважен за посочената сума, която се присъжда ведно със законната лихва, от
подаване на исковата молба на 13.12.2018г. до окончателното и изплащане.
Исковата претенция за разликата до пълния размер от 3000,00лв., следва да се отхвърли като
неоснователна.
По арг. от чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, юрисконсултско възнаграждение не се присъжда в това производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София да заплати на П.В.К., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие от открит тип - с.Самораново към затвора - гр.Бобов дол, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200,00лв. за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в неоснователно лишаване от престой на открито на 03.12.2018г. и на 04.12.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 13.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 3000,00лв., предявеният иск се отхвърля.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: