РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Перник, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тринадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20241700100074 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Я. И. В., с
адрес: *** и И. Й. Ж., с адрес: ***, чрез пълномощника им адв. Б. Б., със съдебен
адрес: *** срещу ЗК „УНИКА“ АД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, с която са
предявени субективно съединени осъдителни искове за сумата от по 59 250,00 лева за
всеки ищец.
В исковата молба се твърди, че на ***г., около 07.55 часа, е настъпило ПТП в
***, на път ***, с посока от *** за ***, при което л.а. с рег. № ***, марка „Ауди Q7“,
управляван от Т. В. С., блъснал с дясната странична част пресичащата от дясно на ляво
пешеходка К. П. Ж., която починала на мястото на произшествието. Излагат се
твърдения и относно механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие,
като се твърди, че вина за настъпилия вредоносен резултат има водачът на посочения
лек автомобил, а именно: Т. В. С.. Сочи се, че съгласно Решение № 386/19.10.2023г.,
постановено по в. гр. д. № 547/2023г. по описа на ОС – Перник по предявени от
ищците частични искове, вината на водачът Т. С. се изразява в неспазване на
разпоредбите на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, чл. 23 ал. 1 от ЗДвП и чл. 116 ЗДвП.
В исковата молба се твърди още, че ищцата Я. И. В. е дъщеря на починалата, а
И. Й. Ж. е неин съпруг. Твърди се, че смъртта на К. Ж. причинила на ищците силен
шок, мъка и страдания, които няма да преодолеят, докато са живи, тъй като са били
сплотено семейство и в близки и безконфликтни отношения с починалата.
Сочи се още, че ответникът е уведомен за настъпилото ПТП с уведомление,
получено на 20.10.2020г. Ищците отправили претенция за доброволно плащане до
ответника, с молба, получена по пощата на 09.02.2022г., но ответникът отказал да
плати доброволно обезщетение, поради което ищците са предявили частични искове
1
срещу ЗК „Уника“ АД пред РС – П., които били уважени, при приемане от страна на
съда наличие на съпричиняване от починалата в размер на 50%, тъй като не е
пресичала на обозначено за целта място (гр. д. № 1632/2022г. по описа на РС – Перник
и в. гр. д. № 547/2023г. по описа на ОС – Перник). Получените обезщетения са били в
размер на по 750 лева поотделно за всеки ищец. Последните, обаче, считат, че
справедливите обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на К.
Ж., възлизат на по 120 000 лева за всеки ищец поотделно, които след редукция от 50%
поради прието съпричиняване, възлизат на по 60 000 лева за всеки по отделно.
Ищците сочат, че от тези суми следва да се приспаднат сумите от по 750 лева, поради
което исковете се предявяват за сумите от по 59 250,00 лева.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответното
дружество е депозирало писмен отговор, с който изразява становище за допустимост
на предявените искове, но за неоснователност на същите. Не се оспорва наличието на
валидно сключена задължителна застраховка „ГО“ между водача на л.а. „Ауди Q7“ с
рег. № *** към датата на настъпване на процесното събитие. Оспорват се изцяло,
обаче, твърденията на ищците за доказване на вината на водача на процесното МПС,
като се сочи, че цитираното съдебно решение на РС – Перник е изцяло неправилно и
незаконосъобразно, а и освен това няма силата на чл. 300 от ГПК да установява
извършването на деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. В тази
връзка се сочи, че в Постановление за прекратяване на наказателно производство на
ОП – Перник по прокурорска преписка № 2486/2020г. е изрично описано, че водачът
на л.а. „Ауди Q7“ с рег. № *** няма установено виновно поведение и именно същото е
прекратено. Поради това ответното дружество оспорва изцяло следните елементи от
фактическия състав на деликта – деяние, противоправност и вина.
На следващо място, с писмения отговор се оспорват твърденията в исковата
молба относно механизма на настъпване на процесното ПТП, както и твърдението, че
соченото за деликвент лице с действията си е причинил настъпването на деликта, а
пострадалата сама се е поставила в ситуация на повишен риск и по този начин е
осуетила възможността на водача да избегне настъпването на сблъсък. Алтернативно
се релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата жена към
настъпване на произшествието. В заключение се твърди и наличието на случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Предявените искове се оспорват и по размери, като ответникът счита същите за
прекомерни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени от страна на ищците са субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 432 КЗ, които съдът
намира за допустими, респ. дължи произнасяне по тях. За прецизност следва да бъде
посочено, че макар в исковата си молба ищците да са заявили, че справедливите
обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната
родственица възлизат на по 120 000 лева (при заявен размер на целия иск в исковото
производство по предявените частични претенции в размер от по 100 000 лева), съдът
2
намира, че в случая не е налице частична недопустимост на иска, доколкото исковите
суми възлизат на 59 250, 00 лева за всеки един от ищците, т.е. същите попадат в
предварително заявения общ размер.
По делото не се спори, че с влязло в сила Решение № 386 от 19.09.2023г.,
постановено по в. гр. д. № 547/2023г. по описа на Окръжен съд – Перник, ответникът е
осъден да заплати на ищците по 750лв. /седемстотин и петдесет лева/, по предявените
частични искове от сума в размер на 100 000 лева за всеки един от двамата ищци,
ведно със законната лихва от предявяването на исковете – 30. 03. 2022г. до
окончателното й изплащане, представляващи обезщетения за неимуществени вреди,
претърпени от ПТП, настъпило на *** г. около 07.55 часа в *** на път ***, с посока от
*** към ***, при което МПС марка „АУДИ“, модел Q7, с рег. № ***, управлявано от Т.
В. С., е причинило смъртта на К. П. Ж., с ЕГН **********. Фактът на наличие на
посоченото съдебно решение се установява и от приложения заверен препис на
същото.
С ТР № 3/2016г. от 22.04.2019 год. на Върховният касационен съд на Република
България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, постановено по
тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии, е даден отговор на въпроса: Ползва ли се решение по уважен
частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от
същото право?
В мотивите на същото е прието, че при уважаване на частичния иск обективните
предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за
иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на
последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до
същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с
предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също
вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за
остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му
квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на
което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до
пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е
възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и
обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само
за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво
произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в
решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с
оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС
по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18. След като с влязло в сила решение, с което е
3
уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/,
то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на
вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите
правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
Отнесено към горната хипотеза за безспорно установени в настоящото
производство, с оглед влязлото в сила решение по в. гр. д. № 547/2023г. по описа на
Окръжен съд – Перник, считат всички правопораждащи факти, от които
правоотношението произтича (включително и приетият процент на съпричиняване от
страна на починалата), като предмет на изследване в настоящото производство е
единствено въпроса относно определянето на справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди, търпени от ищците в резултат на смъртта на техния роднина –
майка на ищцата Я. В. и съпруга на ищеца И. Ж..
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпитите на
свидетелите Б. Х. П. – С. и Р. И. Й..
От разпита на св. Б. П. – С. се установява, че ищцата Я. В. преживява смъртта на
майка си К. П. Ж. изключително тежко. Ищцата станала затворена, депресирана,
отвеяна, не чувала какво и се говори, а до ден днешен, когато стане въпрос за майка й,
а дори и когато свидетелката й говори за нейната майка, ищцата започвала да плаче.
Свидетелката изяснява, че преди инцидента ищцата е била отворена, дружелюбна,
приятелски настроен човек. Понастоящем, обаче, свидетелката и ищцата се събирали
много по-рядко като семейства. Свидетелката установява, че починалата К. Ж. е
помагала на ищцата както за отглеждането на децата й, така и за всичко, свързано със
семейството й. Св. С. заявява в разпита си още, че смъртта на К. Ж. се отразила много
зле и по отношение на съпруга й - ищеца И. Й. Ж., на когото смъртта на Ж. се отразила
както на психическото, така и на физическото му здраве. Вследствие на влошеното си
психическо състояние, ищецът претърпял няколко операции на корема. Свидетелката
заявява, че ищецът И. Ж. преживява тежко смъртта на съпруга си, предвид че на
практика остава сам, а и е на такава възраст, че нещата стават по-тежки за него.
Разпитан, свидетелят Р. И. Й. заявява, че след узнаването за смъртта на майка си,
ищцата Я. В. изпаднала в шок, като не била в състояние да говори. Свидетелят
заявява, че не може да познае ищцата В. след инцидента, предвид, че същата е в
постоянна депресия, не говори, замисля се, отнася се, изпуска моменти от разговорите.
Свидетелят си спомня, че веднъж я попитал как се чувства, при което тя отговорила,
че много я боли и не пожелава на никой да загуби майка. Заявява още, че ищцата все
още споменава майка си, вмъквайки я в разговори от ежедневието си. Досежно ищецът
И. Ж., свидетелят заявява, че след смъртта на съпругата му се е „срутил“ тотално.
Свидетелят заявява, че ищецът минава покрай него, но не го забелязва или сяда до
него, но не говори и гледа в една точка. Заявява, че на ищеца не му се говори, а като го
попитат за нещо, погледа му минава през човека и нищо не отговаря. Изяснява, че в
момента за ищеца, чисто житейски, се грижи ищцата Я. В. – да изпере, да почисти, да
сготви... Свидетелят заявява, че ищецът няма желание да се храни. Заявява, че преди
инцидента починалата К. Ж. и съпруга й И. Ж. били весели хора, събирали се с други
хора, танцували, радвали се на живота. От разпита на свидетеля се установява още, че
4
брака между починалата Ж. и ищеца е продължил може би над 50 години, като
свидетелят предполага, че може би те са били единствената двойка в ***, която се е
държала за ръка. Свидетелят установява, че ищцата е била много жизнен човек, също
като майка си, но след инцидента се е променила, като избягвала разговорите, а в
пътите, в които свидетелят е бил у дома на ищцата, последната заставала в кухнята и
си мълчала. Освен това отслабнала и се свила в себе си. Свидетелят изяснява, че преди
инцидента ищцата и майка й били изключително близки, като се виждали и чували
почти ежедневно. Свидетелят заявява още, че преди инцидента ищецът Ж. бил
разговорлив, идвал да покаже на свидетеля разни неща, да му помогне, а сега се
държал така, все едно няма живи хора около него. В заключение свидетелят
установява, че отношенията между семейството на ищцата и това на майка й били
изключително топли и между тях царяли обич, подкрепа и разбирателство.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което същите се възмездяват от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица
решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от
11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г.
на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието "неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
При определяне размера на неимуществените вреди, съдът изхожда от
критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, то съдът намира, че претърпените от ищците Я. И.
В. и И. Й. Ж. неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер от по
100 000 лева, които размери, след редукция с установения със СПН процент на
съпричиняване от страна на починалата - 50% и предвид изплатената сума от по
750,00 лева (за което страните не спорят), възлизат на по 49 250,00 лева. До пълните
5
предявени размери – 59 250,00 лева, исковете следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
При определяне на посочените размери, съдът съобрази, че починалата е майка
на ищцата и между тях е съществувала силна емоционална връзка на обич, подкрепа и
привързаност. При това положение, непредвидената кончина на починалата неминуемо
е предизвикала у ищцата изключително негативни усещания на тъга, стрес и
ощетеност. Следва да се отчете обстоятелството, че ищцата е преживяла и ще
продължи да преживява негативни емоции и страдания от факта, че родителката й
няма да присъства в живота й. Съдът съобрази и всички обстоятелството, че смъртта
на К. Ж. се е отразила изключително тежко и на нейния съпруг – ищецът И. Ж., което
освен на психическото, се е отразило и на физическото му здраве. По делото се
установи силна връзка между ищеца и съпругата му, преустановяването на която се е
отразила изключително зле на ищеца. Смъртта на съпругата на ищеца довела до
загубата му на живот, на заинтересованост от случващото се в ежедневието му, до
нежелание да се храни.
При определяне на посочените по-горе размери, съдът съобрази, че ищците са
загубили морална опора и изключително близък човек, с когото са споделяли всички
свои тревоги, преживявания, радости и успехи. Съдът взе предвид и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането.
Ищците претендират и законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, считано от датата на уведомяването и на осн. чл. 429, ал.3 КЗ.
Относно началния момент, от който застрахователят дължи лихва, е създадена
практика по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 128 по т. д. № 2466/2018
г., решение № 60112 по т. д. № 122/2020 г., както и решение № 72 по т. д. № 1191/2021
г. на І т. о. на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия състав. С цитираната
практика е разграничена отговорността на застрахователя за собствената му забава -
чл. 497 КЗ - от отговорността му за забава като функционално обусловена от
отговорността на делинквента – чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал.
3 КЗ. Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването му за
настъпилото застрахователното събитие или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. В конкретната
хипотеза лихва се дължи от 20.10.2020г., както претендират и ищците.
По отговорността за разноски:
И двете страни са поискали присъждане на направените по делото разноски,
поради което такива се дължат и на двете страни, съобразно отхвърлената и уважена
част от исковите претенции.
Ищците претендират и са доказали разноски в общ размер на 4 740,00 лева,
поради което, съобразно уважената част от иска следва да им бъде присъдена сумата
от 3 940,00 лева.
Ответното дружество претендира разноски в размер на 300,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, поради което, съобразно с отхвърлената част от иска,
следва да му бъде присъдена сумата от 50,63 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Перник
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, с ЕИК:*********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
Я. И. В., с адрес: *** и на И. Й. Ж., с адрес: ***, суми от по 49 250,00 лева
/четиридесет и девет хиляди, двеста и петдесет/ на всеки един от тях,
представляващи регресна претенция по чл. 500 от КЗ за остатъка от дължимите
обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на *** г. около
07.55 часа в *** на път ***, с посока от *** към ***, при което МПС марка „АУДИ“,
модел Q7, с рег. № ***, управлявано от Т. В. С., е причинило смъртта на К. П. Ж., с
ЕГН **********, ведно със законната лихва върху всяка една от главниците, считано
от 20.10.2020г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните
предявени размери, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, с ЕИК:*********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
Я. И. В., с адрес: *** и И. Й. Ж., с адрес: *** сумата от 3 940,00 лева (три хиляди,
деветстотин и четиридесет лева, 00 ст.), представляваща направени по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Я. И. В., с адрес: *** и И. Й. Ж., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗК
„УНИКА“ АД, с ЕИК:*********, с адрес: *** сумата от 50,63 лева (петдесет лева,
63ст.), представляваща направени по делото разноски, съобразно с отхвърлената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7