№ 515
гр. Варна, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20243100500573 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 10137/06.02.2024г. от И. Д. Я.,
ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. А. В. от АК –
Варна, срещу решение № 59 от 05.01.2024г., постановено по гр. дело №
15612/2022г. по описа на ВРС, XIV-ти състав , с което е отхвърлен предявения
от въззивника срещу Р. П. Т., ЕГН ********** иск за заплащане на сумата в
размер на 10000 лева, претендирана по неформален договор за заем от
22.07.2022г., на осн. чл. 240 от ЗЗД.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и
необосновано. Счита, че от показанията на водения от него свидетел се
установява наличието на устна договорка между страните за поискана и
невърната сума от 10000 лв. Отправеното искане е въззивната инстанция да
постанови основателност на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно и се моли за неговото потвърждаване. Сочи, че по делото не
е установено възникването на заемни правоотношения между страните.
Липсва и изрично волеизявление на ответника за връщане на претендираните
суми. Сочи, че не може от самия факт на предаване на сумата да се
1
презумира, че страните сключват договор за заем. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на направените съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД от И. Д. Я. срещу Р. П. Т.
за връщане на сумата от 5000 лева, дължима по неформален договор за заем
от 22.07.2022г.и на сумата от 5000 лева, дължима по неформален договор за
заем от 02.08.2022г.
В исковата и уточняваща молби ищецът твърди, че ответникът го
помолил да му даде 10000 лв. на заем, за да направи ремонт. За целта ищецът
изтеглил потребителски кредит от банкова институция и на 22.07.2022г. и на
02.08.2022г. е дал на ответника в заем суми от по 5000 лв., или общо 10000 лв.
От своя страна, заемополучателят се задължил ежемесечно да връща на
заемодателя по 220 лв., с която сума да се покрива вноската по кредита.
Твърди се, че до подаване на исковата молба в съда ответникът не е върнал
никаква част от сумата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва твърденията,
че ищецът му е предоставил заеми в размер на 10000 лева. Намира, че от
представеното извлечение от банкова сметка единствено се установява, че
ищецът е усвоил от собствената си банкова сметка отпуснатия му заем, но
това няма нищо общо с него. Моли за отхвърляне на исковете и за
присъждане на сторените по делото съдебно . деловодни разноски.
С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени като
недоказани и неоснователни.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото извлечение по разплащателна сметка на И. Я.
в „Пощенска банка“ се установява, че на 22.07.2022г. и на 02.08.2022г. са
усвоени кредити съотв. в размер на 5896 лв. и на 6432 лв.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на
водения от ищеца свидетел - Димитър И.в Д., син на ищеца, чиито показания
съдът ще цени при условията на чл. 172 от ГПК. Свидетелят излага, че не
познава ответника, но го е виждал веднъж в „Пощенска банка“ до „Рощток“
през м.август миналата година, когато баща му му дал 5000 лв. Знае от баща
си, че се казва Р.. Бащата на свидетеля изтеглил кредит и дал парите на Р., но
не ги дал като подарък. Двамата имали уговорка Р. да дава пари всеки месец
на баща му, с които той да си плаща вноската по изтегления заем на банката,
но това не се случило и сега баща му погасява кредита. От баща си знае, че и
преди това е дал пари на ответника, които му били необходими за ремонт.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
2
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен
състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата
форма и при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни
процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно
упражняване.
Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем за потребление
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да ги върне. По своята правна същност той е
реален договор, при който е необходимо предаването на вещта. В тежест на
ищеца е да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на
съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаване на обещаната
сума /в този смисъл решение № 174/23.07.2010г. по гр.д. № 5002/2008г. на
ВКС, ІV г.о., докладчик съдия А. Б./.
В конкретния случай ангажираните от въззивника гласни доказателства,
с които същият се домогва да докаже сключването на два договора за заем
между страните, се преценяват от настоящия съдебен състав като
неубедителни и негодни да установят твърдените обстоятелства. Установи се,
че на 22.07.2022г. и на 02.08.2022г. ищецът е усвоил кредити съотв. в размер
на 5896 лв. и на 6432 лв., но не се установиха твърденията му, че тези кредити
са изтеглени по искане на ответника. Не се установи постигнато съгласие
между страните по спора за сключване на договор за заем. Съдът не
кредитира показанията на св. Д. предвид близката му родствена връзка с
ищеца. Освен това същият приповтаря почти дословно наведените твърдения
в исковата молба, за повечето от които заявява да ги знае от баща си.
Действително, свидетелят излага да е бил очевидец на предаването на сумата
от 5000 лв. на 02.08.2022г., но няма преки впечатления от постигната
уговорка, че тази сума се предоставя в заем и със задължение за връщане.
Липсата на проведено главно и пълно доказване от страна на ищеца на
предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 240 от ЗЗД
обуславя извод за неоснователност на предявените искове.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1000 лв.,
представляваща сторени разноски във въззивното производство за заплащане
на адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 59 от 05.01.2024г., постановено по гр.
дело № 15612/2022г. по описа на ВРС, XIV-ти състав.
ОСЪЖДА И. Д. Я., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Княз Борис“ №
88, да заплати на Р. П. Т., ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к. „Възраждане” бл.
43, вх .4, ет. 1, ап. 71 сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща
направени разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по арг. от
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.1, предл. първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4