№ 262
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100515202 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20187837 от 20.09.2021 г., постановено по гр. д. №
33529/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 176 състав, е признато за установено по
реда на чл.422, ал.1 ГПК, че М. Т. П., дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 2 031, 70 лв. -
цена на доставената на ответника топлинна енергия за периода от 26.05.2017
г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 26.05.2020 г. до
окончателното плащане; сумата от 468, 51 лв. - мораторна лихва за периода
от 15.09.2017 г. до 14.05.2020 г.; сумата от 45, 64 лв. - дялово разпределение
за периода от 26.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 9, 85 лв. за периода от
31.03.2017 г. до 14.05.2020 г., като са отхвърлени исковете с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за доставена топлинна енергия за сумата
над 2 031, 70 лв. до пълния предявен размер от 3 203, 54 лв. и за периода от
01.05.2016 г. до 25.05.2017 г., както и иска за дялово разпределение за сумата
над 45, 64 лв. до пълния предявен размер от 50, 37 лв. и за периода от
01.02.2017 г. до 25.05.2017 г., като погасени по давност, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от
ГПК по гр. д. № 19854/2020 г. по описа на 176 състав. Ответникът е осъден да
заплати на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК на ищеца разноски в размер на
85, 32 лв. за заповедното производство по гр. д. № 19854/2020 г. по описа на
176 състав и сумата от 222, 30 лв. - разноски в исковото производство,
съразмерно уважената част от исковете. Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени
1
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника М. Т. П..
Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото не е
доказано, че е потребител на топлинна енергия, както и наличието на валидно
облигационно правоотношение с ищеца. По делото не е доказана също така
датата на публикуване на фактурите в сайта на дружеството, поради което не
е доказано изпадането му в забава за исковия период. Счита, че не дължи
заплащане на законна лихва, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, тъй като е предявен установителен иск, а не
осъдителен. Поддържа, че неправилно решаващият съд е присъдил суми за
дялово разпределение, тъй като липсват доказателства както за размера им,
така и на какво основание са начислени. По делото липсват данни ищецът да е
заплатил суми за дялово разпределение на фирмата за дялово разпределение.
Моли съда да отмени решението в обжалваните части, като отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски за всички инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез юрисконсулт И.Г., с който
оспорва същата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно. Решаващият съд е съобразил константната
съдебна практика по този вид типови правни спорове и е взел мотивирано и
обосновано решение. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира сторените по делото разноски включително юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице – помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, не е депозирал
писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86,
ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот -
апартамент 20, находящ се в гр. София, община „Възраждане“, ж. к. *******,
аб. № *******, като му дължи сумата от общо 3 732, 27 лв., от която: 3 203,
54 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. -
м.04.2019 г., сумата от 50, 37 лв. - главница за дялово разпределение за
периода м.02.2017 г. до м.04.2019 г., сумата от 468, 51 лв. - законната лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. -
14.05.2020 г., както и сумата от 9, 85 лв. - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.03.2017 г. - 14.05.2020 г. Във връзка с
подадено на 26.05.2020 г. заявление, по ч.гр.д. № 19854/2020 г. на СРС, 176
състав, е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите
суми, срещу която в срока по чл. 414 ГПК ответникът е депозирал
възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника съществуването на вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение. Претендира сторените по делото разноски.
2
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва дължимостта на сумите по исковете. Оспорва
твърдението, че е собственик на процесния имот, както и доставката на
топлинна енергия до него. Прави възражение за изтекла погасителна давност
на претендираните от ищеца вземания. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото
разноски.
На 19.01.2021 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Т. П., за сумата
от 3 203, 54 лв. – главница, сумата от 468, 51 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2017 г. – 14.05.2020 г., сумата от 50, 37 лв. – главница и 9, 85
лв. – лихва за периода 31.03.2017 г. – 14.05.2017 г. В т.12 от заявлението е
пояснено, че длъжникът дължи суми за доставена от ищеца топлинна енергия
през периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, община „Възраждане“, ж. к. „Сердика“, абонатен № *******.
Същият не е заплатил дължимите от него суми за топлинна енергия,
стойността на изравнителните сметки и дялово разпределение за процесния
период. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за неизплатена
топлинна енергия: 3 203, 54 лв. - главница за периода м.05.2016 г. – м.04.2019
г., сумата от 468, 51 лв. – законната лихва за забава върху главницата за
периода 15.09.2017 г. – 14.05.2020 г., сумата от 50, 37 лв. – стойност на
услугата дялово разпределение за периода м.02.2017 г. – м.04.2019 г. и сумата
от 9, 85 лв. - законна лихва за забава върху нея за периода 31.01.2017 г. –
14.05.2020 г. заявителят претендира сторените по делото разноски за
държавна такса и и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 09.06.2020 г. по ч. гр. д. № 19854/2020 г. по описа
на СРС, 176 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като
е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в
размер на 124, 65 лв., от които: 74, 65 лв. - държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с
което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение. Позовава се
на изтекла погасителна давност. Твърди, че не е потребител на топлинна
енергия, а претендираните суми са завишени.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения по делото нотариален акт № 7, том XVI, дело
№ 2606/1988 г. от 07.06.1988 г. З.А.А. и Т.П.А. са дарили на сина си М. Т. П.
апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж .к. „Сердика“, бивш ж. к.
*******
На 17.07.1993 г. М. Т. П. е подал молба до „Т.С.“ ЕАД за откриване
на партида на горепосочения адрес.
От представеното удостоверение изх. № 68-00-1109/3/13.09.2012 г.,
издадено от „Географска информационна система – София“ ЕООД се
установява, че стар адрес – ж. к. „******* е идентичен с настоящ адрес – ж. к.
„*******.
Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между
„Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
3
139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к.
„*******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
„Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. Протоколът е
съставен от представители на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
От заключението на вещото лице инж. Т.К.. по изслушаната пред
СРС съдебно - техническа експертиза, неоспорено от страните, което съда
кредитира, като компетентно дадено, се установява, че процесната жилищна
сграда е с непрекъснато топлоснабдяване за периода от м.05.2015 г. до
м.04.2019 г. „Т.С.“ ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер в
абонатната станция, който е от търговски тип и е преминавал метрологичен
контрол съгласно Наредбата и са отчислявани технологични разходи за
сметка на ищеца съгласно методиката. Дяловото разпределение, извършено
от „Т.С.“ ЕООД за етажната собственост и процесният имот е в съответствие
с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреда
за сградата и имота. Общата сума за топлинна енергия, начислена от „Т.С.“
ЕАД във фактури за абоната за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. е 2
771, 10 лв., от която: 2 181, 98 лв. - за отопление на имота и сградна
инсталация общо и 589, 12 лв. – за битово горещо водоснабдяване. Сумата за
изравняване (за доплащане) за процесния период е + 432, 34 лв., а дяловото
разпределение е 50, 37 лв. Вещото лице приема, че извършените измервания в
абонатната станция, начисленията по фактури, дялово разпределение и
остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника са в
съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и
цени на ТЕ за процесния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал.4 ГПК срок. Целта
4
на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
Спори се между страните в производството дали през исковия
период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за
продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната
енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
От ангажираните по делото писмени доказателства, обсъдени по -
горе, се установи, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден
имот през исковия период, като на 17.08.1993 г. е депозирал заявление при
ищеца за откриване на партида за този имот. В качеството си на собственик
същият се явява и клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й, в каквато насока са и изводите на решаващия съд. Това обуславя
неоснователност на наведените във въззивната жалба оплаквания в тази
насока.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
5
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ООД с договор, сключен от
упълномощен представител на етажните собственици, като третото лице –
помагал на ищеца е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
По делото е изслушвана съдебно - техническа експертиза, която е
изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
установило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. Съгласно експертното
заключение на вещото лице инж. Т.К.. стойността на реално доставената
топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. възлиза на 2 771, 10
лв.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания във връзка със
стойността на доставената до имота топлинна енергия през исковия период,
както и относно погасената по давност претенция на ищеца, поради което и на
основание чл.269, ал.1 ГПК тези въпроси стоят извън пределите на въззивния
контрол и не следва да се обсъждат по същество.
По релевираните във въззивната жалба доводи за недължимост на
цена за услугата дялово разпределение:
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат
цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и
начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
6
подходящ начин на клиентите.
С договора от 01.11.2007 г., сключен между ищеца и „Т.С.“ ЕООД
страните са договорили заплащане от „Т.С.“ ЕАД на извършваните услуги
съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя
първоначално и да се актуализира ежегодно до септември следващата година.
От експертното заключение и представените по делото фактури за дялово
разпределение се установи, че през исковия период дяловото разпределение в
топлоснабдения имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е
осъществявано от „Т.С.“ ЕООД – обстоятелство, което не е оспорено от
жалбоподателя. Ето защо ищецът се легитимира като носител на вземане за
стойността на извършваната услуга дялово разпределение и предявените
искове за установяване на дължимостта й са установени по основание и
размер. Ето защо доводите на жалбоподателя в тази насока се явяват
неоснователни.
Жалбоподателят поддържа, че не е поставен в забава от ищеца, тъй
като по делото не са ангажирани доказателства относно публикуване на
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за исковия период,
поради което не дължи заплащане на лихва за забава.
За периода м.05.2016 г. – м.04.2017 г. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от
10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33,
ал.1 от Общите условия от 2014 г. купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Действително
ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно момента на
публикуване на месечните суми за исковия период на интернет страницата си,
а и липсват признания за това от насрещната страна. Правно релевантно
обаче е обстоятелството, че съдът е приел, че вземането на ищеца за този
период е покрито от изтекла погасителна давност и съответно не е присъдена
лихва за забава за същия период.
В чл.33 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016
г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 - дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл.32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Клиентите имат право да правят възражения пред продавача за
начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят възраженията. След изтичане на този срок,
възраженията могат да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд. В ал.4 е предвидено, че продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При
неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Ето защо,
7
за да бъде поставен длъжникът в забава по отношение стойността на
доставената топлинна енергия, не е необходимо изпращането на покана.
Жалбоподателят не е изложил оплаквания относно размера и периода
на лихвата за забава върху стойността на дяловото разпределение, поради
което и на основание чл.269, ал.1 ГПК тези въпроси стоят извън пределите на
въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че не следва да се
присъжда законна лихва от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане, тъй като предявеният иск е установителен, а не осъдителен.
Характерът на предявения иск се определя от проведеното заповедно
производство. Същото не съставлява основание да се откаже на ищеца
присъждането на законна лихва от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, което съставлява законна последица от
уважаването на предявения иск, при наличие на своевременно отправено
искане за това, каквото в случая е налице. С оглед на това доводите на
жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и доколкото ответникът по жалбата е
защитаван в настоящото производство от юрисконсулт и на основание чл.78,
ал.8 вр. ал.3 ГПК в негова полза следва да се присъди сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20187837 от 20.09.2021 г.,
постановено по гр. д. № 33529/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 176 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с която е признато за установено по реда на
чл.422, ал.1 ГПК, че М. Т. П., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата от 2 031, 70 (две хиляди тридесет и един лева и седемдесет стотинки)
лв. - цена на доставената на ответника топлинна енергия за периода от
26.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 26.05.2020 г. до
окончателното плащане; сумата от 468, 51 (четиристотин шестдесет и осем
лева и петдесет и една стотинки) лв. - мораторна лихва за периода от
15.09.2017 г. до 14.05.2020 г.; сумата от 45, 64 (четиридесет и пет лева и
шестдесет и четири стотинки) лв. - дялово разпределение за периода от
26.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 9, 85 (девет лева и осемдесет и пет
стотинки) лв. за периода от 31.03.2017 г. до 14.05.2020 г.
ОСЪЖДА М. Т. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
„******* и съдебен адрес гр. София, ул. „******* – адв. Н. К., да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. *******, сумата от 100
(сто) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство.
8
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ******* с адрес гр. София, ул. „******* *******
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9