№ 169
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Ива Андр. И.
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600435 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 33 НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор на РБългария за възобновяване на
наказателно дело – нохд № 79/2022 на Районен съд Бяла Слатина, 2-ри наказателен
състав и отмяна на постановеното по него, на основание чл. 382, ал. 7 НПК,
определение № 31 от 24.02.2022г., с което съдът е одобрил споразумение между
прокурора и защитника на подсъдимия М. С. Б.. Със споразумението подсъдимият е
признат за виновен за престъпление по чл. 234в, ал. 2, вр. ал. 1, вр чл. 28, ал. 1 НК и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три
години.
С искането се релевират касационните основания на чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК.
Представят се данни за съдимостта на М.Б., от които било видно, че той е осъждан и не
е реабилитиран. Главният прокурор твърди, че съдът е нарушил закона, тъй като
неправилно е приложил чл. 66, ал. 1 НК. С това, че съдът е одобрил споразумението
вместо да предложи на страните съответните промени, още счита, че съдът е нарушил
и процесуалния закон. Прави искане да се възобнови делото, да се отмени
постановеното определение и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на
съда.
В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура
пледира искането да се уважи.
1
Служебно назначеният защитник на осъдения релевира явна несправедливост на
наказанието като основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК. Заявява и допуснати
съществени процесуални нарушения на фаза досъдебно производство поради това, че
осъденият е неграмотен, но нямало данни съответните протоколи да са му били
прочетени. Нямало и указване в обвинението спрямо кое от осъжданията на лицето е
налице квалификацията „повторност“ на деянието. Поради това намира, че съдът не е
изпълнил задълженията си да следи за правилното приложение на закона не само по
отношение на нормата на чл. 66 НК, но и по други нарушения и че искането на главния
прокурор се явява частично основателно.
Осъденото лице в лична защита се присъединява към защитника си. Заявява, че не
разбира.
В последна дума предоставя на съда да реши.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на искането, на страните и
материалите по делото прие следното:
Искането е допустимо за разглеждане. То е подадено от активно легитимиран
субект по чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, срещу акт от кръга на чл.
419 НПК.
По същество е основателно по част от основанията си.
С цитираното определение РС Бяла Слатина е одобрил споразумение, с което
М.Б. се признава за виновен за това, че при повторност, на 09.02.2022г. в с. Борован,
обл. Враца, е осъществил неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с
което създал условия за непълно отчитане на потребената енергия от частен дом в с.
Борован – престъпление по чл. 234в, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК. Наложено му е
цитираното наказание с приложение на чл. 66 ал. 1 НК.
Като е отложил изпълнението на наказанието съдът е нарушил закона. Той не е
съобразил, че съгласно данните за съдимост подсъдимият се счита осъждан с
наказание лишаване от свобода за престъпление общ характер – материална пречка за
приложението на нормата на чл. 66, ал. 1 НК.
М.Б. е осъждан с определение за одобряване на споразумение по нохд 2/2010 на
РС Бяла Слатина, в сила от 22.06.2010г. за престъпление от 11.07.2006г. по чл. 197, т.
3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 НК и с наложено наказание „пробация“, изтърпяно на
05.01.2011г.
Той е осъждан и с определение за одобряване на споразумение по нохд №
286/2011 на РС Бяла Слатина в сила от 26.09.2011г. за престъпление от 04/05.04.2011г.
по чл. 195, ал.1, т. 3, 5 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК на една година и шест
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за
срок от четири години.
Той е осъждан и с определение за одобряване на споразумение по нохд №
269/2012г. на РС Бяла Слатина, в сила от 25.07.2012г. за престъпление извършено в
периода 12.12.2011г. – 22.02.2012 г. по чл. 195, ал.1 , т. 3,4 , 5 и 7 вр. чл. 26, ал.1 НК и
чл. 28, ал. 1 НК на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“
2
режим.
Приведено е в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК наказанието по
осъждането по нохд № 286/2011 на РС Бяла Слатина – една година и шест месеца
лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим. Това наказание е изтърпяно на
23.06.2013г., а по нохд № 269/2012 на РС Бяла Слатина – на 29.11.2013г.
Следват други две осъждания на лицето – с определение по нохд № 55/2018г на
РС Бяла Слатина, в сила от 30.01.2018г. за престъпление от 17.01.2018г. по чл. 234в, ал.
1 НК с наказание „пробация“, изтърпяно на 08.08.2019г., и с определение по нохд №
499/2021 на РС Бяла Слатина, в сила от 18.11.2021г. за престъпление от 09.11.2021г. по
чл. 235, ал. 6, вр. ал. 2 НК с наложено наказание „глоба“ от 200 лв.
При така изложеното, верни са доводите на искането, че М.Б. е осъждан и не е
реабилитиран. Той не е могъл да се реабилитира по право по първото си осъждане, тъй
като в течение на три години от изтърпяване на наказанието е извършил второ
престъпление наказуемо с лишаване от свобода – това по нохд № 286/2011 на РС Бяла
Слатина, наказанието по което е една година и шест месеца лишаване от свобода и
десетгодишният срок за реабилитация по който, по силата на чл. 88а, ал. 2 НК, е
следвало да изтече на 23.06.2023г.
Към датата на процесното деяние – 09.02.2022г. правилно главният прокурор
релевира, че е изтекъл срокът за абсолютна реабилитация по чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82,
ал. 1 НК за осъждането по нохд № 55/2018 на РС Бяла Слатина, респективно, според
този съд, и по нохд № 269/ 2012 на РС Бяла Слатина, тъй като наказанието по него е
по-малко от една година лишаване от свобода, и се прилага петгодишният срок по чл.
88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 НК, който е изтекъл преди извършването на следващото
престъпление – това по нохд № 499/21 на РС Бяла Слатина, така както е бил изтекъл и
срокът по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК за реабилитация по наказанието по нохд № 55/2018 на
РС Бяла Слатина.
Що се отнася до осъждането, по което е наложено наказание глоба, то е
ирелевантно за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Не е изтекъл обаче срокът за
реабилитация по осъждането по нохд № 286/2011, с което на М.Б. е било наложено
наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 29.11.2013г.
При това, решаващият съд не е следвало да одобрява споразумението в този вид,
тъй като то противоречи на закона. Като го е одобрил, сам съдът е нарушил закона.
Що се отнася до доводите на защитника за допуснати нарушения различни от
посочените в искането на главния прокурор – те не могат да са предмет на обсъждане.
В настоящото производство съдът се ограничава стриктно до основанията релевирани
от субекта, който го е сезирал.
Не се споделя доводът на искането, че като не е предложил промени в
споразумението, които да доведат до правилен съдебен акт, решаващият съд е
нарушил процесуалния закон. Процесуалното нарушение не може да е функция от
неправилното приложение на материалния закон. Валидно е точно обратната
обусловеност. Отсъствието на активно поведение на съда да предложи промени в
споразумението не се явява процесуално нарушение, тъй като е подчинено на неговото
разбиране за приложение на материалния закон, независимо че може да е грешно.
3
Бездействието е следствие на неправилното приложение на материалния, а не
процесуалния закон. Това правомощие няма отношение към положението на страните
в процеса, гарантирането на техните процесуални права, към спазването на основни
процесуални принципи, нито към формата на съдебните действия и актове. То
действително е допустимо средство за материална корекция на предложеното
споразумение, респективно - за правилно решаване на делото, но само ако сам съдът
тълкува и прилага материалния закон вярно. Следователно, с неупражняването на това
правомощие съдът не нарушава процесуални норми и не довежда до
незаконосъобразен от формална гледна точка акт, а единствено до неправилен такъв.
Изводът е верен и поради възможността съдът да не одобри споразумението без да
предлага съответни промени, или когато те не се приемат от страните.
При новото разглеждане на делото съдът следва да предложи промени в
споразумението, така че да е съобразено с материалния закон, при което самият той да
постанови правилен съдебен акт, ако не - не следва да го одобрява, като
противоречащо на закона.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5
вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1 – ви
състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 79/2022 на Районен съд Бяла Слатина, 2 – ри
наказателен състав.
ОТМЕНЯ постановеното по него, на основание чл. 382, ал. 7 НПК, определение
№ 31 от 24.02.2022г., с което съдът е одобрил споразумение между прокурора и
защитника на подсъдимия М. С. Б..
ВРЪЩА делото на РС Бяла Слатина за разглеждане от друг състав на съда от
стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4