№ 3305
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330100650 по описа за 2022 година
Предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с
чл.240, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „Делта кредит” АДСИЦ против Л. Ж. Ж. се твърди, че на 21.12.2007г.
между „Алфа Банк“ АД и ответника бил сключен договор за потребителски кредит –
Ваканция № *** за сумата от 10 000 лв., за периода от 21.12.2007г. до 21.12.2015г., като
заемът следвало да се върне на 96 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на
136.08 лв. и последна изравнителна, с падеж 21-во число на месеца, за който се отнасят. В
срока на договора ответникът не изпълнявал коректно задълженията си, поради което към
дата 25.03.2010г. – непогасената от него сума възлизала на 9249.62 лв. главница и 894.43 лв.
възнаградителна лихва. Посочено е, че с договор за продажба на вземания от 25.03.2010г.
банката е прехвърлила на „С.Г.Груп“ ООД вземания към свои длъжници, произтичащи от
сключени договори за потребителски кредити, по Приложение № 1 към договора, а с
договор от 26.03.2010г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърлило на „МТ Проджект“ ЕООД вземанията
по Приложение № 1. С последващ договор за прехвърляне на вземания „МТ Проджект“
ЕООД прехвърлило на „Алфа Кредит“ АДСИЦ с ново наименование „Делта кредит“
АДСИЦ вземанията по Приложение № 1, а с договор от 06.10.2006г. „Алфа Кредит“ АДСИЦ
възложило на „Алфа Кредит Мениджмънт“ ЕАД да управлява взиманията и да осъществява
представителство от името и за сметка на „Алфа Кредит“ АДСИЦ, вкл. при сключване на
договори, анекси и споразумения за възлагане на дейности на трети лица. На 29.03.2010г.
между „Алфа Кредит Мениджмънт“ ЕАД – в качеството на обслужващо дружество на
„Алфа Кредит“ АДСИЦ и „МТ Проджект“ ЕООД, в качеството им съответно на
възложител и изпълнител било възложено изпълнителят от свое име, за сметка на „Алфа
1
Кредит“ АДСИЦ да събира извънсъдебно вземанията на дружеството, с първоначален
кредитор „Алфа банка – клон България“. Тази дейност била възложена по договор от
29.03.2010г. на „С.Г.Груп“ ООД. Твърди се, че ответникът бил уведомен за прехвърлянето
на вземанията и на 28.04.2010г. от името на „МТ Проджект“ ЕООД, действащо чрез
упълномощен представител „С.Г.-Груп“ ООД и за сметка на „Алфа Кредит“ АДСИЦ било
сключено споразумение с ответника, представляващо договор за спогодба, по силата на
който страните преуредили отношенията си – ответникът признавал, че дължи неплатената
част от договора за потребителски кредит от 21.12.2007г., като сумата следвало да се плати
разсрочено за периода от 30.05.2010г. до 30.11.2018г., на 103 ежемесечни вноски, при падеж
30-то число на съответния месец. За периода от 01.06.2010г. до 10.01.2011г. ответникът
заплатил по банкова сметка на кредитора общо сумата от 900 лв. на 6 бр. вноски, но
впоследствие плащанията спрели. Поради това са изложени обстоятелства за инициирано
заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 4948 по описа на ПРС за 2021г., във
връзка с което се предявявали и настоящите искове. Направено е искане за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 4365.41 лв. – сбор от 34 бр. неплатени вноски за главница с падежи в периода
29.02.2016г. – 30.11.2018г. в размер от 4297.31 лв. и 10 бр. вноски за възнаградителна лихва
с падежи в периода 28.02.2018г. – 30.11.2018г. в размер от 68.10 лв., дължими по
споразумение от 28.04.2010г.; 568.71 лв. мораторна лихва за периода от 30.11.2018г. до
12.03.2020г. и 248.58 лв. мораторна лихва от 15.07.2020г. до 04.02.2021г. Претендирани са
разноските по заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Л. Ж. Ж., със становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Липсвали в исковата молба
твърдения дали преди прехвърляне на вземанията по договора за кредит вземанията по него
са обявени за предсрочно изискуеми, кога е датата на предсрочната изискуемост. Оспорват
се предявените искове по основание и размер. Възразява се споразумението да обвързва
страните, тъй като към момента на сключването му кредитор е ищецът /договор за
прехвърляне на вземания от 29.03.2010г./, а споразумението от 28.04.2010г. било сключено
със стария кредитор – „МТ Проджект“ ЕООД. Цесията била съобщена на 28.03.2010г., след
което с цел валидиране на споразумението датата била поправена на 28.04.2010г., без
знанието на ответника. Следователно споразумението от 28.04.2010г. нямало действие
между страните. Сочи се освен това, че споразумението е нищожно, сключено в
противоречие с чл.5, ал.1, чл.7, ал.1, т.6, 7, 8, 12, 14, връзка с чл.13 ЗПК /отм./, действал към
момента на сключването му, както и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Сключено било от лице,
което не е имало качеството на кредитор, тоест противоречало на чл.5, ал.1 ЗПК /отм./.
Липсвало необходимото нормативно съдържание. Тоест действие пораждал първоначално
сключеният договор от 21.12.2007г., чийто краен падеж бил 21.12.2015г. От тази дата се
твърди, че е започнала да тече 5-годишната погасителна давност, изтекла към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Освен това се твърди, че цесията не е съобщена на
ответника. Сочи се също, че по отношение на ищеца не е налице материалноправна
легитимация, тъй като от представените от ищеца писмени доказателства не можело да се
2
направи извод, че вземането на „Алфа Банка – клон България“ било прехвърлено. Направено
е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са направените разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 4948 по описа на ПРС за 2021г. се установява, че е издадена
заповед № 2912 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 22.03.2021г., по
силата на която е разпоредено Л. Ж. Ж. да заплати на „Делта Кредит“ АДСИЦ сумата от
4365.41 лв. главница, мораторна лихва върху главницата в размер на 568.71 лв. за периода
30.11.2018г. – 12.03.2020г., мораторна лихва върху главницата в размер на 248.58 лв. за
периода 15.07.2020г. – 04.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
05.02.2021г. до изплащане на вземането, както и сумите от 103.65 лв. държавна такса и 150
лв. юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представено споразумение от 28.04.2010г., сключен между „МТ Проджект“
ЕООД – кредитор, чрез неговия упълномощен представител „С.Г.Груп“ ООД и Л. Ж. Ж. –
длъжник, с което страните констатират, че на дата 25.03.2010г. е сключен договор за
продажба на вземания, страни по който са „Алфа Банка“ А.Е., Република Гърция – цедент и
„С.Г.Груп“ ООД – цесионер, а с последващ договор от 26.03.2010г. новият кредитор
„С.Г.Груп“ ООД е продал на „МТ Проджект“ ЕООД вземанията на „Алфа Банка – клон
България“ срещу длъжника по договор за потребителски кредит № *** от 2007г.
Представен е погасителен план към споразумение за погасяване на дълг № ***/2007г. от
21.12.2007г., с размер на кредита 10 144.05 лв., първа погасителна вноска с падеж
30.05.2010г. и последна погасителна вноска с падеж 30.11.2018г.
С молба-декларация, вх.№ *** от 19.12.2007г. до „Алфа Банка“ Л. Ж. Ж. е поискал кредит в
размер на 10 000 лв., за период от 96 месеца.
Представен е договор за потребителски кредит – Ваканция № ***/2007 от 21.12.2007г.,
сключен между „Алфа Банка“ АД, чрез клона „Алфа Банка – клон България“ и Л. Ж. Ж., по
силата на който е отпуснат кредит в размер на 10 000 лв., със срок на издължаване 96
месеца, при лихвен процент – 6.95 % и годишен процент на разходите – 7.1692 %. Приложен
е погасителен план с първа погасителна вноска с падеж 21.01.2008г. и последна погасителна
вноска с падеж 21.12.2015г.
Представен е договор за продажба на вземания от 25.03.2010г., сключен между „Алфа
Банка“ А.Е., чрез клона „Алфа Банка-клон Бъргария“ – продавач и „С.Г.Груп“ АД – купувач,
ведно с Приложение № 1 към него относно вземанията, предмет на договора. Представено е
уведомление за прехвърляне на вземания, изх.№ ***/08.04.2010г. до Л. Ж. Ж..
Представен е договор за продажба на вземания от 26.03.2010г., сключен между „С.Г.Груп“
ООД – продавач и „МТ Проджект“ ЕООД – купувач, ведно с Протокол 30/03/2010г.
С уведомление до Л. Ж. същият се уведомява за сключените договори за цесия от дати
25.03.2010г. и 26.03.2010г., съдържащ отразяване „Уведомен съм лично“ и подпис.
3
На 29.03.2010г. вземането е прехвърлено от „МТ Проджект“ ЕООД и „Алфа Кредит“
АДСИЦ, в качеството им на цедент и цесионер, с предмет вземания по договори за цесия от
25.03.2010г. и 26.03.2010г. Представено е Приложение № 1, както и извлечение, според
което е прехвърлено вземането срещу Л. Ж. Ж. по договор № ***/2007 от 21.12.2007г.
Представено е и уведомление за прехвърляне на вземания до Л. Ж. от „МТ Проджект“
ЕООД.
Представен е договор от 06.10.2006г., сключен между „Алфа Кредит“ АДСИЦ и „Алфа
Кредит Мениджмънт“ ЕАД, в качеството им съответно на възложител и обслужващо
дружество, както и договор между „Алфа Кредит мениджмънт“ АД и „МТ Проджект“
ЕООД, в качеството им съответно на възложител и изпълнител, по силата на който е
възложено извършването на извънсъдебно събиране на вземания на „Алфа Кредит“
АДСИЦ.
Представен е и договор от 29.03.2010г., сключен между „МТ Проджект“ ЕООД и „С.Г.Груп“
ООД, в качеството им съответно на възложител и изпълнител, по силата на който е
възложено извършването на извънсъдебно събиране на вземания на „Алфа Кредит“
АДСИЦ.
Представена е справка за изчисляване на законна лихва в размер от 568.71 лв. за периода от
30.11.2018г. до 12.03.2020г., както и в размер на 248.58 лв. за периода от 15.07.2020г. до
04.02.2021г.
Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което в
изпълнение на договореностите по споразумение от 28.04.2010г. Л. Ж. е заплатил за периода
01.06.2010г. – 10.01.2011г. сумата от 900 лв. Впоследствие други плащания не са
извършвани. Размерът на 34 бр. ежемесечни вноски за главница с настъпили падежи в
периода от 29.02.2016г. – 30.11.2018г. и 10 бр. ежемесечни вноски за възнаградителна лихва,
с падежи в периода 28.02.2018г. – 30.11.2018г. са посочени в Таблица 1. Размерът на
мораторната лихва е 559.85 лв. за периода от 30.11.2018г. до 12.03.2020г., върху главница от
4 297.31 лв., а върху главница от 4 365.41 лв. – 568.71 лв., а върху сумата от 4 297.31 лв. – за
периода от 15.07.2020г. до 04.02.2021г. – 244.71 лв., респ. върху сумата от 4 365.41 лв. –
248.58 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 4948 по
описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че издадената заповед № 2912 от 22.03.2021г. е
връчена на Л. Ж. Ж. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения
едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално
допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Съгласно представения към исковата молба договор за продажба на вземания от 25.03.2010
г. „Алфа Банка“ А.Е., дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство,
чрез клона си „Алфа Банка – клон България, с ЕИК *********, е прехвърлило възмездно на
"С.Г.Груп“ ООД, с ЕИК *********, вземания, произтичащи от сключени договори за
4
потребителски кредити, изброени и специфицирани в Приложение № 1 към Договора.
Според представения към исковата молба договор за продажба на вземания от 26.03.2010 г.
"С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило възмездно на "МТ Проджект” ЕООД, с ЕИК *********,
вземания, изброени в Приложение № 1 към договора за продажба на вземания от 25.03.2010
г. Представено е уведомително писмо до Л. Ж. за двата договора за цесия – от дати
25.03.2010г. и 26.03.2010г., според което от датата на получаване на уведомлението, следва
длъжникът да изплаща задълженията си по сметка на новия кредитор „МТ Проджект“
ЕООД. Връчването е оформено с дата 28.04.2010г., с положен подпис.
От представения към исковата молба договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. е
видно, че "МТ Проджект” ЕООД е прехвърлило възмездно на "Алфа Кредит" АДСИЦ с
ЕИК *********, с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ, гореописаните вземания
в Приложение № 1 към договора за продажба на вземания, ведно с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности към тях.
От приложените извлечения от Приложение № 1 към гореописаните договори за
прехвърляне на вземания, е видно, че сред цедираните вземания фигурират и вземанията на
„Алфа Банка" А.Е., действаща чрез клона си „Алфа Банка – Клон България” срещу
ответника, произтичащи от сключения между него и банката Договор за потребителски
кредит № ***/2007г.
Посочените договори за продажба на вземания влизат в сила от датата на подписването им.
Поради това съдът намира за неоснователно направеното с отговора на исковата молба
възражение, че споразумението от 28.04.2010г. не обвързва страните, тъй като към момента
на сключването му кредитор бил ищецът - по договора за прехвърляне на вземания от
29.03.2010г., а споразумението било сключено със стария кредитор – „МТ Проджект“
ЕООД. Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗДСИЦ (отм.) дружеството със
специална инвестиционна цел не може да осъществява пряко дейностите по експлоатация и
поддръжка на придобитите недвижими имоти или събиране на придобитите вземания, като
последното възлага на едно или повече търговски дружества, разполагащи с необходимите
организация и ресурси (обслужващо дружество), обслужването и поддържането на
придобитите недвижими имоти, извършването на строежи и подобрения, съответно
обслужването на придобитите вземания. По делото са представени договор от 06.10.2006г.,
сключен между „Алфа Кредит“ АДСИЦ и „Алфа Кредит Мениджмънт“ ЕАД, по силата на
който на второто дружество е възложено управление на придобитите от възложителя
вземания, извършване на всякакви други допълнителни обслужващи дейности по
консултиране, информиране, контрол във връзка с управлението на вземания, както и
договор от 29.03.2010г., сключен между „Алфа Кредит Мениджмънт“ ЕАД – в качеството
му на обслужващо дружество по смисъла на ЗДСИЦ на „Алфа Кредит“ АДСИЦ и „МТ
Проджект“ ЕООД, с което първото дружество е възложило на второто да извършва от свое
име, но за сметка на „Алфа Кредит“ АДСИЦ извънсъдебното събиране на вземания на
„Алфа Кредит“ АДСИЦ. Посочено е, че вземанията представляват просрочени
потребителски кредити на физически лица с първоначален кредитор „Алфа Банка – Клон
5
България“. Неразделна част от този договор е Приложение № 1 – Списък на длъжници и
задължения, видно от което вземанията срещу Л. Ж. по договор № ***/2007г. са негов
предмет.
Следователно на дата 29.03.2010г. са сключени както договор за цесия с цедент "МТ
Проджект” ЕООД и цесионер "Алфа Кредит" АДСИЦ с ЕИК *********, с ново
наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ, така и договор между „Алфа Кредит
Мениджмънт“ ЕАД – в качеството му на обслужващо дружество по смисъла на ЗДСИЦ на
„Алфа Кредит“ АДСИЦ и „МТ Проджект“ ЕООД, с което първото дружество е възложило
на второто да извършва от свое име, но за сметка на „Алфа Кредит“ АДСИЦ
извънсъдебното събиране на вземания на „Алфа Кредит“ АДСИЦ. С оглед на това се налага
извод, че споразумението от дата 28.04.2010г. с Л. Ж. е сключено от „МТ Проджект“ ЕООД,
в качеството му на изпълнител по договора за извънсъдебно събиране на вземанията на
последния кредитор - "Алфа Кредит" АДСИЦ с ЕИК *********, с ново наименование
„ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ. Представителната власт на „МТ Проджект“ ЕООД за събиране
на вземанията е установена и е валидно учредена от страна на „Алфа Кредит Мениджмънт“
АД – дружество по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗДСИЦ (отм.). Тоест към датата на сключването
на споразумението ищцовото дружество е било титуляр на вземанията срещу ответника, а
„МТ Проджект“ ЕООД е сключило споразумението с ответника в изпълнение на
задълженията си по договора с ищеца за събиране на вземания, според който извършва
действията от свое име, но за сметка на ищеца.
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че е бил
сключен Договор за потребителски кредит - Ваканция № ***/2007 от 21.12.2007г., за сумата
от 10 000 лева, като ответникът се е задължил да върне кредита върне заедно с начислените
договорни лихви разсрочено, на 96 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер
на 136.09 лв.
Впоследствие е подписано споразумението от 28.04.2010г., сключено от името на "МТ
Проджект” ЕООД, действащо чрез упълномощен представител "С.Г.ГРУП“ ООД и за сметка
на „Алфа Кредит” АДСИЦ и Л. Ж., имащо силата на закон за сключилите го страни /чл.20а
ЗЗД/ , според което ответникът признава, че дължи сумата от 10 144 лв., представляваща
неплатената част от задължението му съгласно сключения с банката договор за
потребителски кредит - Ваканция № ***/2007. Според това споразумение ответникът следва
да изплати задължението си разсрочено за период от 30.05.2010 г. до 30.11.2018 г. вкл. на
102 ежемесечни анюитетни вноски съгласно погасителен план, при уговорена годишна
лихва в размер на основния лихвен процент, увеличен с надбавка от десет пункта.
Автентичността на споразумението не е оспорена, като с подписването му давността е
прекъсната, уговорен е нов размер на дължимите от ответника суми по договора за кредит и
нов план за погасяване на същите. Със сключването на спогодбата страните са се съгласили
да считат помежду си, че действителното правно положение е такова, каквото го прогласява
спогодбата, като са изключили възможността да се оспорва предхождащото я правно
положение, като спогодбата може да включва в себе си воля за частичен отказ от
6
съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо задължение
/чл.365, ал.2 ЗЗД/. Действието на договора за спогодба освен декларативно, изразяващо се
във взаимното съгласие на двете страни, че правното положение между тях е такова, каквото
го прогласява спогодбата, има и преобразуващо действие по отношение на съществуващите
до подписването му правоотношения между страните, които се изменят съобразно
уговореното в договора за спогодба /в този смисъл решение № 985 от 27.12.2004 г. на ВКС
по т. д. № 97/2004 г., ТК, II т.о./. Към споразумението е представен и погасителен план, в
който е посочен падеж на всяка от вноските, размер на вноската, размер на включените във
вноската главница и лихва. С оглед на това съдът намира за неоснователни направените с
отговора на исковата молба възражения за недействителност на сключеното споразумение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като
компетентно и обективно дадено се установява, че от ответника е извършено плащане в общ
размер от 900 лв. – 150 лв. на 01.06.2010г., 150 лв. на 02.08.2010г., 150 лв. на 20.09.2010г.,
150 лв. на 29.09.2010г., 150 лв. на 30.11.2010г., 150 лв. на 10.01.2011г. С постъпилите суми
са погасени изцяло първите шест ежемесечни анюитетни вноски по споразумението, с
падежи от 30.05.2010г. до 30.10.2010г. вкл.
Вноските с падежи 30.11.2010г. до 30.01.2016г. са погасени по давност, но кредиторът не е
поискал издаване на заповед за изпълнение за тези вноски, а видно и от заключението на
вещото лице заявлението за издаване на заповед за изпълнение касае 34 бр. неплатени
ежемесечни вноски за главница с настъпили падежи в периода от 29.02.2016г. до
30.11.2018г. вкл. на обща стойност 4 297.31 лв. и 10 бр. вноски за възнаградителна лихва с
настъпили падежи в периода от 28.02.2018г. до 30.11.2018г. вкл. на обща стойност 68.10 лв.,
давността по отношение на които към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
05.02.2021г., не е изтекла.
При съобразяване и на заключението на вещото лице съдът намира, че искът за главница е
основателен за сумата от 4 297.31 лв., за възнаградителна лихва – за сумата от 68.10 лв.,
както и за сумата от 559.85 лв. мораторна лихва за периода от 30.11.2018г. до 12.03.2020г. /а
до пълния претендиран размер от 568.71 лв. следва да се отхвърли като неоснователен, тъй
като при изчисляването на тази сума кредиторът е начислил лихва върху лихва/, както и за
сумата от 244.71 лв. мораторна лихва за периода от 15.07.2020г. до 04.02.2021г. / а до пълния
претендиран размер от 248.58 лв. следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като при
изчисляването на тази сума кредиторът е начислил лихва върху лихва/.
При този изход на делото на страните следва да се присъдят разноски съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. Разноските на ищеца по заповедното
производство с в общ размер от 253.65 лв. /103.65 лв. държавна такса и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение/, а по исковото – в общ размер от 440.97 лв. /от които
170.97 лв. държавна такса, 170 лв. депозит за вещо лице, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение/. Поради това на ищцовото дружество ще се присъдят разноски в размер от
253.02 лв. по заповедното производство и 439.88 лв. по исковото производство. На
ответника ще се присъди сумата от 1.23 лв.
7
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Л. Ж. Ж., ЕГН ********** от *** дължи на „Делта
Кредит“ АДСИЦ /с предишно фирмено наименование „Алфа Кредит“ АДСИЦ/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
със законен представител *** сумата от 4 297.31 лв. /четири хиляди двеста деветдесет и
седем лева и 31 ст./, представляваща сбор от 34 бр. неплатени ежемесечни вноски за
главница с настъпили падежи в периода от 29.02.2016г. до 30.11.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 05.02.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 68.10 лв.
/шестдесет и осем лева и 10 ст./, представляваща сбор от 10 бр. вноски за възнаградителна
лихва с настъпили падежи в периода от 28.02.2018г. до 30.11.2018г., сумата от 559.85 лв.
/петстотин петдесет и девет лева и 85 ст./ мораторна лихва за периода от 30.11.2018г. до
12.03.2020г., както и сумата от 244.71 лв. /двеста четиридесет и четири лева и 71 ст./
мораторна лихва за периода от 15.07.2020г. до 04.02.2021г., за които суми е издадена
заповед № 2912 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2021г. по
ч.гр.дело № 4948 по описа на ПРС за 2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
мораторна лихва над уважените до пълните им претендирани размери съответно от 568.71
лв. и 248.58 лв.
ОСЪЖДА Л. Ж. Ж., ЕГН ********** от *** да заплати на „Делта Кредит“ АДСИЦ /с
предишно фирмено наименование „Алфа Кредит“ АДСИЦ/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, със законен представител
*** сумата от 253.02 лв. /двеста петдесет и три лева и 02 ст./ направени в заповедното
производство разноски, както и 439.88 лв. /четиристотин тридесет и девет лева и 88 ст./
направени в настоящето производство разноски.
ОСЪЖДА „Делта Кредит“ АДСИЦ /с предишно фирмено наименование „Алфа Кредит“
АДСИЦ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, със законен представител *** да заплати на Л. Ж. Ж., ЕГН ********** от ***
сумата от 1.23 лв. /един лев и 23 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8