Решение по дело №115/2016 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 292
Дата: 11 май 2017 г. (в сила от 5 януари 2018 г.)
Съдия: Андрей Николов Радев
Дело: 20161520100115
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

292

гр. Кюстендил, 11.05.2017 год.

В     И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ

при участието на съдебният секретар-протоколист Я.А., като разгледа докладваното от съдия Радев гр.д.№ 115 /2016 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:

А.В.К., с ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - адвокат Сл. Л., е предявила против И.Т.Г.,***, с ЕГН ********** и Ц.Т.Г.,*** адрес, иск да бъдат осъдени ответниците да й заплатят солидарно сумата от 6 660 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, описани в обстоятелствената част на исковата молба, в резултат на предизвикания от горните пожар на 30 срещу 31 декември 2015 година в гр. Кюстендил, ул. „*******” № 2, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на увреждането до погасяване на задължението, както и сторените по делото разноски.

В срока за отговор, всеки един от ответниците изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция, възразява срещу обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, като твърди, че повредите нанесени на имота, като резултат от възникналия пожар, са били отстранени изцяло за сметка на ответниците, в която насока представя доказателства. С отговора се оспорват представените от ищцата писмени доказателства и се правят самостоятелни доказателствени искания.

КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства при усл. на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:

Ищцата, видно от договора за покупко-продажба в нотариална форма /л.7/, е придобила собствеността на вторият етаж от двуетажната къща, находяща се в гр.Кюстендил, ул. „*******” № 2, като не се спори, че ответниците са собственици на първия етаж от къщата. Съгл.експ. з-ние вх. №4337/20.02.2017 год. /л.176-177/, изп. от в. л. инж. В., ответниците притежават 52,88% ид. части от общите части на сградата, а ищцата - 47,12%. Няма спор между страните, че в къщата има изграден комин, предназначен за обслужване на двата жилищни етажа. Това обстоятелство се установява и от показанията на разпитани по делото свидетели, като от тези на св. Л. А. и това, че ищцата е зазидала отвора на коминното тяло, минаващо през нейния етаж, като се отоплява на електрическа енергия. На 30.12.2015 год. вечерта, около 19,00 часа, прибирайки се в дома си свидетелят Калокирис - съпруг на ищцата, забелязал, че по стълбите на къщата има пушек, какъвто излизал и от дома на ответниците. Около 21,30 часа ответникът И.Г. помолил ищцата да му позволи да извърши проверка на комина в частта на подпокривното пространство, достъп до което имало само от банята, находяща се на етажа на ищцата, такъв му бил осигурен и същия извършил оглед с помощта на осветително тяло /фенерче/, заявил, че няма проблем, след което се прибрал в дома си. Наличието на задимяване в дома на ответниците и качването на горния до етажа на ищцата било възприето от находящия се в дома на ответниците свидетел К.Г.. Около 00,30 часа на 31.12.2015 год. покривът на къщата се запалил, за което ищцата била уведомена от ответницата, били извикани специализирани органи за борба с пожари, като пристигналите на място служители на РСПБЗН – Кюстендил - свидетелите Г.М., Б.И., Р.Д., В.Б., А.П., Е.М., Т.Ч., Й.М. и К.И., успели да го овладеят и потушат, което отнело около два часа. Посочените свидетели установяват, че в резултат на пожара е била засегната между 1/3 до ½ от площта на покрива, като в стая на втория етаж се е образувала и дупка с размер на около 0,80 см. до 1,00 метър. За намесата на специализираната служба е издадена и служебна бележка рег. № 27/05.01.2016 год. /л.9/. Съгл. експ. з-ние вх. №19775 /л.103-108/, изп. от в.л. П.Г., причина за пожара са били натрупаните и непочистени сажди и мазнини по стените на комина, което е по вина на ответниците. Съгласно експ.з-ние вх. № 29384 от 30.12.2016 год. /л.157-1618, изп. от в.л. инж. Д.Д. и инж. Г.Г., причината за възникване на пожара е ползването на пожаро-необезопасено коминно тяло, при което огънят е тръгнал от коминното тяло по горимите части на таванската конструкция над втория етаж, коминът не е отговарял на изискванията за пожаро-техническа безопасност преди пожара, не отговаря на същите и към датата на изготвяне на експертизата.

Ищцата и съпругът й- свидетелят Г.К., прекарали вечерта след пожара в приятелско семейство, след което известно време на гости на свидетеля А., докато бъдат отстранени повредите по етажа. Според показанията на св. В.В., същата посетила дома на ищцата непосредствено след пожара и установила наличието на напукани стени, отвор в стената на една от стаите на втория етаж, който в момента на посещението на свидетелката майстори отстранявали, подовата настилка, изпълнена от ламинат била издута. Според тази свидетелка закупен от ищцата от Гърция скъпоструващ килим бил мухлясал и унищожен. Непосредствено след пожара и св. Л.А. възприел част от вредите, резултат от пожара - изгорели електрически кабели, минаващи през стаите, напукани стени, издут ламинат, като в една от стаите имало килим, които в резултат на водата, послужила за гасене на пожара, се повредил. От показанията на този свидетел и на свидетеля К.Г. се установява и това, че ремонтът на покрива бил организиран от св. Г., конкретно ремонта бил извършен от св. Г.Т., според който имало безспорна нужда от подмяна на изгорели греди, поради което по изрична заръка на ищцата била подменена изцяло дървената конструкция на покрива, както и керемидите, ищцата заплатила с нейни средства стойността на дървения материал и керемидите, общо около 2500,00 лева, а св. Г. заплатил сумата от 3000,00 (три хиляди) лева. За получената сума свидетелят Т. издал разписка на 04.01.2016 год. /л.25/. Повреди по електрическата инсталация на втория етаж, собственост на ищцата, били отстранявани непосредствено след пожара и от св. Д.М., за което ищцата му заплатила сумата от около 40-50 лева за материали и 150,00 (сто и петдесет) лева за труд. За получената сума свидетелят подписал разписка /л.26/. Съгласно експ. з-ние вх. №12975/07.06.2016 год. /л.89-90/, изп. от в.л. инж. Е.К., сумата необходима за отстраняване на констатираните от в.л. вреди по покрива възлиза на 4843,00 лв., а на втория етаж - 1119,14 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от посочените обстоятелства. Съобразявайки горното съдът счита, че предявеният иск е допустим и частично основателен, поради което ще се уважи за посочените по-долу размери. Съответно частично основателно е и възражението за прихващане.

Съдът за втори път, след доклада по делото, счита, че с оглед фактическите обстоятелства на които се основава исковата претенция, тя е с пр. осн. чл.45 ЗЗД. В случаят не се твърди вредите да са възникнали от свойствата на вещта, а от виновното поведение на ответниците, които единствено са ползвали комина, при което /срвн. и Решение №12 от 11.07.2012 г. по т. дело № 1139/2009 г., ІІ т.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК/, отговорността по чл. 50 ЗЗД се изключва и собственикът или надзираващият вещта следва на основание чл. 45 ЗЗД да отговаря за причинените от тях вреди. По отношение на причинно-следствената връзка между ползването на комина само от ответниците, причиненият пожар и видът и размера на причинените вреди, съдът намира следното:

Безспорно установено от писмените доказателства и свидетелските показания е, че ответниците са собственици на първия етаж от двуетажната масивна къща, находяща се на адреса на страните, а ищците на втория. Отоплението на етажа на ответниците се осъществява от камина с твърдо гориво, като димът от горенето на горивото се отвежда от комин, който не се ползва от ищцата, която е затворила отвора му в частта на етажа си. Само по себе си използването на комините по предназначение е законосъобразно поведение и дейност, която не нарушава установени с нормативен акт задължения и не създава предпоставки от възникването на пожари, поради което отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана не защото са използвали за отопление камина на твърдо гориво, а защото не са изпълнили вмененото им от  чл. 38, ал. 2 от НАРЕДБА № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите  задължение да почистят от сажди и отлагания комина, към който камината е била подвързана. Това задължение е тяхно и се следва от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата Наредба, съгласно която лицата, които извършват почистването, зареждането и запалването (включването) на отоплителните и други уреди и съоръжения и лицата, които използват тези уреди и съоръжения, са отговорни за тяхната пожаробезопасна експлоатация. То не може да бъде вменено на ищцата, тъй като тя не се отоплява на твърдо гориво, не е могла и не е била длъжна да предполага, че е необходимо почистване преди и по време на отоплителния сезон. Процесният пожар не може да се третира като случайно събитие, т. е. като събитие, което не е могло да се предвиди или е било резултат на непреодолима сила. Експертните заключения на вещите лица, обсъдени в съвкупност със свидетелските показания обуславят извода на съда,че ответниците са нарушили посочените разпоредби, което е станало причина за възникване на пожара, а от това и нанасянето на вреди,както на общата по естеството си част-покрива на къщата, така и в етажа,индивидуална собственост на ищцата.

Конкретната обстановка говори за това, че запалването на покрива е станало поради неизправност в коминното тяло, като за наличието на неизправност ответниците са съзнавали предвид проблемите с тегленето, опушване и задимяване, за което са се уверили в нощта на възникването на пожара, но въпреки това не са преустановили ползването на отоплителното тяло и не са взели мерки за предотвратяване на пожара. Показанията на свидетелите К. и Г. дават основание на съда да приеме горният извод.

Показанията на св. К., който е съпруг на ищцата, се кредитират от съда, тъй като се подкрепят от тези на св. Г., за който няма данни и доказателства да се намира в родствени отношения, с която и да е от страните по делото. Тези двама свидетели са възприели лично задимяването по коридорите на къщата в нощта на пожара, това, че на ответника И.Г. е станало достояние проблема с тегленото на коминното тяло, възникналото задимяване по коридорите, но въпреки това ползването на отоплителното тяло не е било преустановено, като малко по-късно през нощта е възникнал и пожара. Следователно, ако ответниците бяха проявили по-голяма грижа и бяха извикали своевременно специалист за проверка на комина, той щеше да забележи това негово състояние и да се вземат мерки за отстраняване на появилия се дефект. Ясно е, при това положение, че отстраняването на вредоносното събитие е било в пълна възможност на ответниците и поради това не може да се счита, че е случайно или непреодолимо /така и Решение № 1039 от 17.VI.1961 г. по гр. д. № 2979/61 г., IV г. о., Съдебна практика на ВС на НРБ, граждански отделения, 1961 г., С., Наука и изкуство, 1962 г./.

Причинените от поведението на ответниците вреди на общата част от покрива следва да се отстранят от тях и за тяхна сметка,респ. следва да заплатят на ищцата пълната стойност на платеното от нея за отстраняване на вредите на общата част,както и да и заплатят стойността на нанесените вреди в етажа,инидивидуална собственост на на ищцата.

Съгласно показанията на свидетелите покрива е бил засегнат от пожара в обем между 1/3 и ½ от площта му, като този диапазон във възприятията на свидетелите е обясним-служителите на РСПБЗН са участвали в гасенето на пожара, но в тъмната част на денонощието ,човешката преценка за мерки и разстояния,т.нар.окомер е различен, влияе се от различни фактори, в случая и от напрежението,под което са работели пожарникарите,поради което разминаването в показанията им е обяснимо.По конкретни са възприятията на св.Г.Т.,който е извършил ремонта на покрива и според когото половината от покривната конструкция е била пряко засегната от пожара, а другата половина не,но въпреки това е бил необходим ремонт и на незасегнатата част от покрива,поради наличието на обгорели греди..Като резултат от пожара и процеса по гасенето му е пропаднала част от таван на стая,находяща се в етажа на ищцата, изгоряла е електрическата инсталация в частта й,над тавана на етажа,частично е проникнала вода, която също е нанесла вреди в имота.В тази насока са както показанията на свидетелите, така и експертното заключение на в.л. А.Поради горното съдът счита,че е налице и причинно-следствена връзка между виновното поведение на ответниците,възникналия пожар и нанесените вреди.

Съдът като се основава на показанията на свидетелите-тези на служители на РСПБЗН и на св.Г.Т. и К.Г.,на разписката подписана от св.Т. и представените от ищцата складови разписки,приружени от фискални бонове, счита че същата е заплатила  със собствени средства ремонта на засегнатата от пожара част от покрива,като отговорността за възстановяване на същата е на ответниците,поради което последните й дължат заплащането на сумите,платени от нея за осъществяване на този неотложен ремонт,а именно-1081,35 лева  за материали и 2500,00 лв. за труд.Следва да се отбележи,че исковата претенция е за по-малък размер относно вложените материали, а доказателствата за размера им е за по-висок такъв.Така например писмените доказателства за закупени материали за покрива практически надхвърлят исковата претенция, защото само за керемиди и дървен материал ищцата представя доказателства за цена от 1089,90 лева/срвн. стоковата разписка и фискалния бон от стр.14 и същите от стр.23,обсъдени в съвкупност и с показанията на свидетеля Г.Т. и екпс.з-ние вх.№ 12975/07.06.2016 год. на в.л. инж.Е.К.-последното сочи на вложени материали на стойност 2068 лева ремонт на покривна конструкция и покривно покритие/.Претенцията на ищцата,че е заплатила сумата от 200,00 лева за ремонт на гипсотавана на засегнатата от пожара стая е частично основателна за сумата от 35,00-тридесет и пет лева,представляваща стойността на вложените материали и заплатен труд.Показанията на свидетеля Г.Т. действително установиха това,че той е изкърпил дупката на тавана на засегнатата от пожара стая,изразяваща се в полагане на гипсокартон и шпакловане,като за труда си е поискал сумата от 150,00-сто и петдесет лева, която обаче му е заплатена не от ищцата, а от св.Г.. Експертизата на вещото лице инж.К. относно стойността на необходимите материали за ремонта на засегнатата електрическа инсталация сочат на размер от 40,00 лева.Ищцата не представя други доказателства,даващи основание на съда да приеме,че закупените матерали са в по-голям размер.Показанията на свидетеля Д.М.,които е извършил подмяната на електрическата инсталация,подкрепени от подписаната от него разписка от 12.01.2016 год./срвн.л.26 от делото/,обсъдени в съвкупност  с експертното заключение на инж.Е.К. обуславят извода на съда,че исковата претенция за заплатени труд и материали по подмяна на електрическата инсталация е основателна за сумата от 190,00-сто и деветдесет лева, от която 150,00 лева за положения от свидетеля труд.Ищцата не представя писмени доказателства,даващи основание на съда да приеме извод,различен от приетия относно снойтостта на ел.материалите.Приетото като неоспорено от страните експ.з-ние на вещото лице инж.Е.К.,обсъдено в съвкупност и с показанията на част от свидетелите-В.В.,Г. Калокирис и Л.А.,обуславят извода на съда,че в реултата на пожара в етажа на ищцата са нанесени частични вреди,така както са описани в експертното заключение,за отстраняването на които е необходима сумата от 1119,14 лв.,както е посочило вещото лице.За тази сума и посочените в експертното заключение вреди исковата претенция е основателна, а за разликата ще се отхвърли.Съобразно показанията на горната група свидетели в резултат на пожара е унищожен закупен от Гърция за сумата от над 200-двеста евра килим,поради което исковата претенция за заплащане на стойността му е основателна за пълния размер за сумата от 468,00-четиристотин и шестдесет и осем лева.Отново базирайки се на показанията на св.В. и Калокирис и част от писмените-фискалните бонове на л.24 от делото,съдът приема,че е основателна и претенцията на ищцата за осъждане на ответниците да й заплатят сумата от 60,00-шестдесет лева, платена от ищцата за химическо ичистене и пералня в опит да спаси част от засегнатите от гасенето на пожара одеала и покривки.За останалите,непосочени по-горе вреди,поддържано от ищцата ,че са реални и нанесени в резултат на пожара доказателства не се събраха,поради което исковата претенция за същите е неоснователна.Обобщено като резултат исковата претенция е предявена общо за сумата от 6660 лв. и основателна и доказана за 67,77 %,представляваща сумата от 4513,49  лв./60,00 лв.платени за химическо чистене,1081,35 лева за материали за покривната конструкция и 2500,00 лева за труд за подмяна на същата,35,00 лева за материали за изкърпване на тавана на стая в етажа на ищцата; 190,00-сто и деветдесет лева за труд и материали по ремонт на електрическата инсталация;1119,14 лева за отстраняване на повредите,причинени в резултат на пожара в стая от етажа на ищцата,съобразно посоченото от в.л. инж.К.;60,00 лв. платени за химическо чистене и пране на одеала и завивки;468,00 лева, представляващи стойността на унищожен килим/.

Съдът дължи произнасяне и по възражението за прихващане на суми,дължащи се на ответниците от ищцата.Твърдението на ответниците е ,че те са осъществили ремонта на покрива,поради което ищцата им дължи съответна част от същия, която следва да се приспадне с дължимото от тях,ако съдът уважи изцяло или частично исковата претенция.Както бе отбелязано по-горе показанията на св.Г.Т. и К.Г.,обсъдени в съвкупност с писмените доказателства по делото и експертното заключение на в.л. инж.Е.К.,установиха и това,че със знанието и съгласието на ищцата и по указание на свидетеля Г. св.Г.Т. е извършил ремонт и на незасегнатата от пожара част от покривната конструкция,за което са били вложени материали и заплатена цената на услугата,т.е на положения от свидетеля труд.Пред свидетеля Т. ищцата и св.Г. са давали указания за това,какво е необходимо да се ремонтира,св.Т. е получил доставяне на материали и заплащане на труда си от св.Г.,за ремонта на половината от покрива,този свидетел е бил забелязан на гости в дома на ответниците от св.Г.К. в нощта на пожара, поради което,въпреки липсата на изрично посочване от страна на ответниците,кое е лицето техен близък, на което са възложили отремонтиране на част от покривната конструкция и са заплатили за това,съдът приема че това е св.Г.,а ремонта на част от покрива е осъществен  по инициатива и със средства на ответниците.Като допълнение към горното св.К.,съпругът на ищцата, в показанията си в с.з. на 30.03.2016 год. признава,че половината от ремонта на покрива е платен от ответника И., а в това заседание и свидетеля А. твърди,че св.Г.,който е приятел на дъщерята на ответниците, е организирал ремонта на покрива. При това положение възражението на ответниците са прихващане на суми,претендирани от ищцата с такива,дължащи се от нея като припадаща й се част от ремонта на част от покрива е основателно частично.Ищцата дължи част от ремонта на незасегнатата от пожара част от покривната конструкция,съобразно притежавания обем идеални части от общите части на сградата,каквато е покрива,доказателствата за стойността на платеното от ответниците са за сумата от 3314,39 лв.За яснота съдът отбелязва,че съобразно показанията на св.Г.Т. нему за положения труд по ремонт на покривната конструция,незасегната от пожара, е заплатена сумата от 2500,00 лева,ответниците представят писмено доказателство-стоковата разписка и фискалния бон на л.37 от делото за закупени керемиди и други материали,необходими за ремонта на покривното покритие на стойност от 722,60 лева.Последното доказателство,обсъдено във връзка с представеното от ищцата писмено-стоковата разписка и фискалния бон на л.14 по делото ,а двете и във връзка с експертното заключение на инж.К. и показанията на св.Г.Т.,обуславят извода на съда че посочените материали в стоковите разписки,въпреки че в тях,както и във фискалните бонове не е посочен получателя и платец на същите, са страните по делото и тези материали като вид,обем и стойност са пвложени в ремонта на покривното покритие.По аналогичен начин стоят нещата и по отношение на представеното като доказателство от ответниците за закупен дървен материал,необходим за ремонта на покривната конструкция,превозен билет на л.35 от делото,с получател К.Г.-свидетелят,по отношение дейността на който по организацията на ремонта на покрива мотиви бяха изтъкнати по-горе.въпреки,че в превозния билет няма посочена стойност,съдът като се основава на посочения обем и обема и стойността на дървения материал,платен от ищцата /представената фактура № 318/13.01.2016 год.е на името на свидетеля Г.Т./,изчислява че стойността на материала по превозния билет възлиза на сумата от 91,79 лева / 0,34 куб.м по билета представляват 19,428 % от обема и стойността на материала по цитираната фактура, от което пък самата стойност се определя-19,428 х 472,50 : 100=91,79 лева/,или общо доазателствата за платеното от ответниците възлиза на сумата от 3314,39 лева.ищцата обаче не дължи заплащането на тази пълна стойност, а само припадащата се на притежаваните от нея размер на идеалните части в общите части на сградата /47,12 % съгл.експ.з-ние вх.№ 4337/20.02.2017 год. на инж.В./,или сумата от 1561,74 лева, която като се приспадне от дължащото се на нея-сумата от 4519,39 лева,получава краен резултат дължаща се от ответниците на ищцата сума-2951,74 лева,която представлява 44,32 % уважена искова претенция.

По разноските

Както бе отбелязано по-горе, като краен резултат исковата претенция е уважена за сумата 44,32%, получена като резултат и на частично уваженото възражение за прихващане от ответниците. Доказателствата по делото са за сторени от ищцата разноски в размер на 1891,40 лева, а на ответниците - 600,00 (шестотин / лева. Съобразно уважената част от исковата претенция на ищцата се следват разноски от 838,27 (осемстотин тридесет и осем лева и двадесет и седем стотинки) лева, а съобразно отхвърлената част на ответниците -334,08 (триста и тридесет и четири лева и осем стотинки.Конкретно на ответника И.Г.,който е сторил разноски само за адвокатско възнаграждение /200,00 лева/,от същите ищцата дължи заплащане на 111,36 лева, а на отв.Ц.Г. от платените от същата 200,00 лева за адвокатско възнаграждение и 618,00 лева за възнаграждение на вещи лица-разноски в размер на 455,46 лева.

Водим от горното и на осн.чл-.45 ЗЗД и чл.103 ЗЗД,съдът:

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА И.Т.Г.,***, с ЕГН ********** и Ц.Т.Г.,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.В.К., ЕГН ********** *** сумата от 2951,74 –две хиляди и деветстотин и петдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки,представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, причинени в резултат на предизвикания от горните пожар на 30 срещу 31 декември 2015 година, в гр. Кюстендил, ул. „*******” № 2,КАТО ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК за разликата между уважената част от 2951,74 лева до пълния му предявен размер за сумата от 6 660,00-шест хиляди и шестотин и шестдесет лева,от която част за сумата от 1561,74-хиляда и петстотин и шестдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки,като погасена чрез прихващане с  дължащата се от А.К., с посочени данни, на И.Т.Г. и Ц.Т.Г., с посочени данни, част от платената от последните сума в общ размер на 3314,39 (три хиляди триста и четиринадесет лева и тридесет и девет стотинки) лева ,представляваща стйността на частичен ремонт на покривна конструкция и покритие на къща, находяща се в гр. Кюстендил, ул. „*******” № 10,съответна на притежаваните от ищцата 44,32 % идеални части от общите части на сградата, а за сумата от 2146,51-две хиляди и сто и четиредесет и шест лева и петдесет и една стотинки КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО възражението за прихващане на  И.Т.Г.,***,ЕГН ********** и Ц.Т.Г.,***,срещу А.В.К., с ЕГН ********** ***,на суми дължащи се от ответницата за разликата между уважената част от 1561,74-хиляда и петстотин и шестдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки до пълния му предявен размер за сумата от 5160,00-пет хиляди и сто и шестдесет лева.

ОСЪЖДА И.Т.Г.,ЕГН ********** и Ц.Т.Г.,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.В.К.,ЕГН ********** ***, сумата от 838,27 (осемстотин тридесет и осем лева и двадесет и седем стотинки) лева, представляваща размера на сторените от ищцата по делото разноски, съобразно уважената и отхвърлена част от исковата претенция.

ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.Г.,***,сумата от 111,36-сто и единадесет лева и тридесет и шест стотинки,а на Ц.Т.Г. *** сумата от 455,46( четиристотин и петдесет и пет лева и четиредесет и шест стотинки/ лева, сумите представляващи размера на сторените от посочените разноски по воденето на делото, съобразно уважената и отхвърлена част от исковата претенция.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.