Решение по дело №144/2023 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 106
Дата: 21 март 2023 г.
Съдия: Блага Бозова
Дело: 20235530200144
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Стара Загора, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Пламена П. Янкова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20235530200144 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано
е по жалба на Б. Д. К. от гр.София, против Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 6163578 на ОД на МВР - Стара Загора, с който на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
200.00 /двеста/ лева на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.4 от
Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл.21 ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен. Сочат
се съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява.
По делото е постъпила молба от процесуален представител, който поддържа
жалбата, моли за отмяна на процесния електронен фиш и претендира
разноски.
Наказващият орган е редовно призован, не изпраща представител.
Представя писмено становище. Счита жалбата за неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, направените в
жалбата оплаквания и служебно провери правилността на обжалвания
електронен фиш /ЕФ/, приема за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна –
санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт
подлежащ на съдебен контрол.
Жалбата е основателна.
На жалбоподателя е издаден процесния електронен фиш за налагане на
глоба по утвърден образец на Министъра на вътрешните работи на Република
1
България/, от ОД на МВР град Стара Загора /по образеца не е необходимо
вписване на датата на съставяне на електронния фиш/ относно констатирано
административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, а именно – заснето с
автоматизирано техническо средство № 11443b2, превишаване на скоростта
от моторно превозно средство, марка „Субару Аутобек“ с рег. номер № СВ
4712 МВ, изразяващо се в това, че на 04.07.2022 година, в 19:40 часа,
автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ № 11443b2, е
заснело в движение автомобилът, описан по-горе, със скорост 74 км/час в
пътен участък с допустима скорост 50 км/час за населено място.
В процесния ЕФ е посочено на кой път и в каква посока е управляван
автомобила.
Наказващият орган е приел за нарушена нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП
и че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен сок
от влизане в сила на ЕФ Серия К № 3702108.
По делото се установява, че при извършване на заснемане на
нарушението са спазени нормативните изисквания, като са представени и
съответните писмени удостоверения издадени от БИМ, които удостоверяват
годността на техническото средство измерило скоростта.
Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
В случая автомобилът, при управлението на който е извършено
нарушението, е собственост на жалбоподателя /лист 21/, като последният не
се е възползвал от предвидената в чл.189 ал.5 от ЗДвП възможност в 14-
дневен срок от получаването на ЕФ, да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
По делото е налице снимков материал на хартиен носител /лист 19 от
делото/ с отразен регистрационен номер на автомобила на жалбоподателя,
както и е изписано мястото на извършване на нарушението.
Нарушението на ограничението е установено по описания по-горе начин
на 04.07.2022 год., в 19:40 часа, като от снимковия материал е видно, че
скоростта, с която е управляван процесния автомобил, е 77 км./ч., като е
намалена с толеранса от 3 км./ч., което прави 74 км./ч., съответно -
превишаването на ограниченото е било с 24 km/h, т.е. съответства на
посочено в ЕФ.
Съгласно нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1,
т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.
1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца. Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е бланкетна и за да
бъде изпълнена с конкретно съдържание, следва да е налице изрично
препращане на към някое от нарушенията, посочени в ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал.
3, т. 1 – 5. В ЕФ не е посочено при коя от хипотезите, към които препраща
чл.182 ал.4 от ЗДвП е осъществено нарушението, като това в случая
2
представлява съществено процесуално нарушение.
Принципно съдът може да измени основанието за налагане на
санкцията при прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, вкл. да измени ЕФ като отпадне по-тежката квалификация за
повторност и се приложи наказанието по основната квалификация на
извършеното нарушение, но само ако административно наказващият орган бе
извършил привръзката на нормата на чл.182 ал.4 от ЗДвП със съответната
норма на чл.182 ал.1 ал.2 или ал. 3 от ЗДвП, към които изрично препраща
чл.182 ал.4 от ЗДвП. В случая дадената от административно наказващия
правна квалификация на нарушението е непълна и неконкретна до степен, че
липсва такава, тъй като в електронния фиш не е посочено коя от хипотезите
на чл.182 ал.1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и
съответното наказание по чл.182, ал.4 от ЗДвП за повторност на това именно
нарушение. Доколкото преквалификацията на нарушението се свързва с
промяна на вече дадена правна квалификация на нарушението, непосочването
в електронния фиш на правната квалификация на нарушението от гледна
точка на административно наказателната разпоредба, която обявява
съответното деяние като съставомерно и наказуемо административно
нарушение, не дава възможност съдът за първи път с решението си да
определя и посочва приложимата административно наказателна разпоредба,
санирайки липсата на посочената от наказващия орган правна квалификация
на нарушението. Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение №
8/16.09.2021г. по т.д № 1/ 2020 г., І и ІІ колегия на ВАС,
първоинстанционният съд може да упражни правомощието си да измени
наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал
нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието. В случая
обаче не е налице хипотеза на неправилно посочена административно
наказателна правна квалификация на деянието, а липса на посочен в
електронния фиш приложим закон, определящ съответното деяние като
съставомерно и наказуемо административно нарушение, който да подлежи на
проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо нарушение. Липсата на посочване в електронния фиш на
приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила,
водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в
рамките на фактически и юридически формулираното в съдържанието на ЕФ
административно наказателно обвинение, поради което представлява и
основание за отмяна на санкционния акт, независимо от факта на
установеното нарушение. Ето защо, атакуваният ЕФ следва да бъде отменен
като незаконосъобразен /В този смисъл виж решение № 41 от 02.03.2023 г. по
канд № 3/2023 г. на Административен съд – Стара Загора/.
Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН - В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс. В случая договорът за правна защита и съдействие е по чл.38 ал.1 т.3
пр.2 от Закона за адвокатурата. Делото не е с фактическа и правна сложност.
Проведено е едно съдебно заседание без участие на процесуални
представители. Предвид изхода на делото, възражението за прекомерност,
искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, Областна дирекция на МВР – Стара Загора
следва да бъде осъдена да заплати на адв. К. И. К. сумата от 400 лева.
3
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен електронен фиш серия К № 6163578,
издаден от на ОД на МВР град Стара Загора, с който на Б. Д. К., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00
(двеста) лева.
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Стара Загора да заплати на адв. К. И. К., член на
САК, с адрес град *** сума в размер на 400.00 лева за осъществена по реда на
чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд -
Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4