РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 30.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2521 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от *** срещу П.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК с искане
да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер на 393,63
лв., от които неизплатена главница в размер на 316,94 лв., договорна лихва в
размер на 8,94 лв. за периода от 25.06.2017 г. до 25.11.2017 г. и обезщетение
за забава в размер на 67,75 лв. за периода 25.06.2017 г. до 12.10.2018 г. ведно
със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК
(25.10.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което и в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск. Излага се, че на 22.05.2017
г. между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит №
**********, размерът на който е 299 лв. Сочи се, че към отпуснатия кредит е
включена отделно и еднократна такса за оценка на риска в размер на 17,94 лв.,
дължима в деня на подписване на договора за кредит. Излага се,че таксата се
финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план, съобразен с желанието на Потребителя. Твърди
се, че съгласно чл.7, ал.2 от Договора, съответната част от средствата по
кредита се превежда по сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя,
за заплащане на продажната й цена.
Излага се, че кредиторът е превел сума в размер на 299 лв. на продавача
на стоката, на основание фактура № **********/22.05.2017 г. Твърди се, че общото крайно задължение по
Договора възлиза на 325,88 лв., която сума е разсрочена на 6 погасителни
месечни вноски, 5 от които в размер на 54,31 лв., ведно е една последна
изравнителна вноска е размер на 54,33лв. Сочи се, че уговореният между страните
лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 9,61% Излага
се, че кредитополучателят се е задължил да върне предоставената сума на месечни
вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Твърди се, че
ответникът не е извършил нито едно от предвидените в погасителния план
плащания, а задължението му по него е изцяло падежирало на 25.12.2017 г., след
която дата длъжникът е изпаднал в забава. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да им присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да
постанови неприсъствено решение. Претендира присъждането на разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на ИМ.
В първото по делото открито съдебно заседание,
проведено на 23.10.2019 г., призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: сключен между страните по делото на 22.05.2017 г. Договор за потребителски кредит №
********** в размер на който е 299 лв., към който е включена еднократна такса
за оценка на риска в размер на 17,94 лв., дължима в деня на подписване на
договора за кредит; че кредитът е отпуснат за закупуване на стока, като
кредиторът е превел сума в размер на 299 лв. на продавача на стоката, на основание
фактура № **********/22.05.2017 г.; че общото крайно задължение по Договора
възлиза на 325,88 лв., която сума е разсрочена на 6 погасителни месечни вноски,
5 от които в размер на 54,31 лв., ведно е една последна изравнителна вноска е
размер на 54,33лв.; че ответникът не е извършил нито едно от предвидените в
погасителния план плащания.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е представил писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда
указания в разпореждане № 7690/25.06.2019 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 4053/27.09.2019г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по делото заседание, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита,
че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. На
заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 175,00 лв, от които
75,00 лв. заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че П.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***, сума в общ размер на 393,63 лв., от които неизплатена главница в размер на 316,94
лв., договорна лихва в размер на 8,94 лв. за периода от 25.06.2017 г. до
25.11.2017 г. и обезщетение за забава в размер на 67,75 лв. за периода
25.06.2017 г. до 12.10.2018 г. ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на Заявлението по 417 от ГПК (25.10.2018 г.) до окончателното
изплащане на задължението на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.П.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***, сумата от 75,00 лева представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 7748 по описа за 2018 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ***, сумата от 175,00 лева, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: