Р Е Ш Е
Н И Е
№ 32,
17.04.2019 г. , град
КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на 03.04.2019 г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ
секретар
Савка Панова, като разгледа докладваното от Председателя Иван Ченков гражданско дело № 635 по описа за 2018 год., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по
чл.49, ал.1 от Семейния кодекс за прекратяване
на сключения на 22.05.2008 г. между ищеца Т.Р.Н. и ответницата Н.С.Н.
граждански брак по вина на ответницата. От брака си имали едно непълнолетно
дете – десетгодишната М., родена на *** *** А., където семейството се било установило
да живее и работи. Брачните провинения на ответницата се изразявали в дезинтересирането ù от семейните задължения – на
25.11.2016 г. напуснала семейството и се преместила да живее на съпружески
начала при друг мъж в друг град. Според ищеца, причината за абдикирането на
ответницата от семейството била установената ú извънбрачна връзка с
лицето Й. /Й./ Ц. от когото понастоящем имала дете и живеели в град Т.. В опит
да спаси брака, ищецът многократно я молил да се върне при семейството им, дори
подал жалба до местния участък на карабинерите. Ответницата по никакъв начин не
показвала заинтересованост към детето М. не му осигурявала средства, не му закупувала
нужни вещи, не му правила подаръци, дори и за празниците, била си изключила
телефона, и не комуникирала с детето по
социалните мрежи и не се интересувала от неговите нужди. За него се грижил
изцяло ищецът. Счита,че връзката им е изчерпана изцяло и не може да бъде
възстановена. По тези причини моли съда да прекрати брака им с развод, да му
бъдат присъдени родителските права, а на майката да бъде определен режим за
лични контакти с детето, както и да му заплаща издръжка в размер на 350 лева.
Претендират се разноските.
В отговора от ответницата, чрез
пълномощника ú адвокат П.С. ***, се сочат обстоятелства, че сочената в
исковата молба фактическа обстановка не отговаряла на действителната – че
ищецът бил този, който ú крещял, унижавал я, тормозил я психически, при
скандал прибрал ú личните документи и така тя не можела да работи или да
се прибере в Р България, а изкараното
като средства от страните отивало за ремонт на къщата на ищеца в село Ж.. Твърди,
че не отговаряло на истината, че страните не поддържали контакт, напротив, били
се виждали, като при срещите ответницата давала пари на детето. Признава се обстоятелството, че е заживяла на
семейни начала с друг мъж от когото има дете А. роден на *** г. Ответницата не
възразява бракът им да бъде прекратен, родителските права да бъдат предоставени
на бащата, а на нея да ú бъде определен режим на лични контакти с детето
М., а досежно издръжката, то тя да бъде в минимален
размер, предвиден за Р България, тъй като няма възможност да заплаща по-голяма,
както и да си върне предбрачното фамилно име А..
Претендира разноските.
В съдебно заседание ищецът се
явява лично и се представлява от адв. В.М. ***, който
от името на ищеца поддържа иска и моли съда да го уважи.
Ответницата не се явява и не
изпраща представител. Съдът е докладвал писмената защита на нейния пълномощник
адвокат П.С. ***.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи от 22.05.2008 г. В началото
отношенията им вървели добре. Тъй като нямали работа в България, заминали за
Италия, където ищецът си намерил работа, а ответницата, понеже била бременна, не
работела. Към момента роденото от брака им дете М., е на десет години и е
ученичка в пети клас в начално основно средно училище от 1-во ниво в гр. С. А.,
провинция К..
На 25.11.2016 г. ответницата напуснала дома и се
установила да живее в гр. Т.да С. с друг мъж, от когото има дете – А. Й. А.,роден
на *** г., припознато от бащата Й. А.. От тогава ответницата се била дезинтересирала напълно от семейството и детето М..
От изнесеното в социалния доклад, изготвен на база
проучване на условията, при които се отглежда детето в село Ж., тъй като
семейството живее там, когато се прибере в Р България, става ясно, че условията
там са много добри. В жилището в село Ж., собственост на ищеца живеела и неговата
майка, която оказвала помощ при
отглеждането му. Семейството трайно е установено да живее и работи в И.. Ищецът,
работейки на непостоянна работа в селското стопанство в Италия, реализирал
доходи за 2016 г. в брутен размер на 11 983 евро, съгласно „Образец 730 – 3
от декларация за ликвидация относно предоставена данъчна помощ“, върху
който размер се следват съответните приспадания и данъчни удръжки според италианските
власти. Остава средна сума от 590 – 610 евро месечно. За 2017 г. не бил
осъществявал трудова дейност. За 2018 г. доходът щял да бъде определен след
подаване на данъчна декларация, а тя според вътрешното законодателство на Р
Италия, се подава през м. май на 2019 г. От приложените в тази насока писмени
доказателства, става ясно, че ищецът не разполага с високи доходи. По данни на
социалните работници, между детето Мария и бащата има изградена здрава емоционална
връзка, той я съветва, подкрепя финансово и морално, според възможностите си, осъществява
пряк родителски контрол. Социалният работник, изслушан в с. з. каза: „В Ж. къщата
е голяма, нова, обзаведена, с красиво стълбище, с голям двор, с две бани.
Вътрешните условия също са чудесни. За Италия нямаме данни и за издръжката няма
как да знаем подходящия размер за там.“
Детето М. изслушано в съдебно заседание, видимо
спокойно и добре разположено, с изявен италиански акцент, съобразно изградените
вече говорни навици в там, наясно със случващото се, заяви: „Аз искам да живея
при татко ми в Италия. С майка ми не се виждаме. Тя не ме търси. А и аз не
искам да ме търси. Аз ú се обаждам, но тя не ми вдига. Не ми е давала
пари.“, а също и „Баща ми не ми забранява да се виждам с майка ми. Аз не искам
да ходя при майка ми, защото там хората не
ми харесват“, както и: „Не знам защо се разделиха. Мисля, че майка ми замина
заради хората там“. Очевидно в
термина хората, детето имаше предвид
новият съжител на майката.
Съдът също така изслуша свидетелските показания, от
една страна на майката на ответницата – Й. А., предупредена за наказателната
отговорност която носи за лъжесвидетелстване, каза: „Към нея (към
дъщеря ú) имаше
упреци и психически тормоз …Т. настройва детето против нас. Говори му против
нас…. Мисля, че са в добри отношения детето и майка му … Не мисля, че биха се
събрали отново. Тя вече има друго дете. Живее на квартира с друг мъж и няма
възможност да се грижи добре и за това дете“,
а на въпроса на адвокат М. дали ответницата се вижда с детето,
свидетелката отговори: „Тъй като ние по телефона си кореспондираме, тя ми е
казвала, че е ходила в училището, за де се види с М.“. Показанията на
свидетелката навеждат на настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в
брачните отношения между страните.
Свидетелите водени от страна на ищеца, без родство
със страните изнесоха пред съда фактите на настъпилата фактическа раздяла,
грижите за детето, полагани от ищеца при отглеждането му. Съдът се довери на
показанията на разпитаните по делото свидетели, след като прецени, че са
логични и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Всички
доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност помежду им позволяват да се
изведат вече изложените факти.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира всички представени по делото
писмени доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск за прекратяване на брака поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство с правно основание чл.49 от СК е
основателен и доказан и следва да се уважи. Установи се, че брачната връзка е
доведена до състояние на дълбоко и непоправимо разстройство и не може да бъде
заздравена. В хода на съдебното производство ищецът изрази категоричното си желание
бракът да бъде прекратен, както и ответницата, чрез депозираното писмено
становище от страна на пълномощника ú. Ищецът и ответницата живеят
разделено вече повече от повече от две години по причина, че ответницата е
установила връзка с друг мъж и е заживяла с него. Между ищеца и ответницата са
изчезнали всякакви емоционални и духовни връзки, без които съществуването на
брачната връзка е немислимо. Брачната връзка е останала да съществува само
формално, поради което е целесъобразно да се прекрати с развод. От
свидетелските показания еднозначно се установи, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачните отношения има единствено ответницата,
напуснала семейството.
При разглеждане на иска за родителските права по
отношение на детето съдът е длъжен
да прецени интересите
на детето, като
извърши цялостна преценка на всички
обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото му развитие. Разрешаването на
въпроса на кого от родителите
да се възложи
упражняването на родителските права е свързано с преценката на всички относими
обстоятелства, доказани по конкретното дело и въз основа
на тях съдът
преценява, с оглед интереса на детето. В
разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК са посочени водещите критерии, като например
възпитателските грижи на родителите, полаганите до момента грижи и отношението
към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
При наличните данни по делото съдът, след като
събра лични впечатления от бащата, изслуша свидетелските показания и мнението
на социалния работник, намери, че родителските права следва да бъдат
предоставени на бащата, съобразявайки се само и единствено с интереса на
детето. Заживявайки с друг мъж, в друг град, различен от този в който се било
установило семейството, майката е оставила детето М.на бащата ищец, който се
грижи за него от тогава. Ако приемем, че майката общува с детето М. по телефона, но тя вече не се интересува от
отглеждането, възпитанието и издръжката му, което е особено укоримо
поведение и очертава негативен профил на майката като родител. Майката е
устроила е живота си така, че детето М. вече не е част от него или не по
начина, по който би следвало да е. Детето се чувства дистанцирано от нея. То
казва: „Аз искам да живея при татко ми в Италия. С майка ми не се виждаме. Тя
не ме търси. А и аз не искам да се виждаме.“ И също така: „Аз не искам да ходя
при майка ми, защото там хората не ми харесват“ Безспорно бащата е този, който
разполага с повече възпитателски капацитет и той е по-пригодният родител, на
когото да се възложи упражняването на родителските права и в крайна сметка той
е този, който осигурява прехраната и издръжката на семейството. За майката
такива данни в тази насока не се изнесоха. Изложените съображения мотивираха
съда да уважи искането на ищеца родителските права по отношение на детето да
бъдат предоставени на него и детето да живее при него, който понастоящем е в Р
Италия и където между впрочем детето живее и посещава училище.
По отношение на личните контакти с майката съдът
намери, че те следва да бъдат предоставени съобразно съдебната практика. По
тези причини съдът следва да даде възможност на майката да взема детето при
себе си два пъти месечно през първите и третите почивни дни от месеца от 10.00
часа в съботния ден и да го връща до 17.00 часа в неделния ден, да го взема по
един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата,
след предварителна уговорка.
Съгласно разпоредбата на чл.142
от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите
пълнолетие деца, се определя в зависимост
от нуждите на децата и възможностите на родителя ориентировъчно в
граници, установени от МС. Според ал.2-ра, издръжката на детето не може да е
по-ниска от ¼ от минималната работна заплата, която към момента 560
лева. Детето Мария е на десет години. Безспорно то се нуждае от средства, за да
съществува и да се развива като личност. Необходими са му средства за
здравословна храна, облекло, средства за отопление, за медикаменти и пр., както
и за учебни пособия – тетрадки, химикали, моливи и пр. Ползването компютър, на
мобилен телефон и достъп до интернет също е нормално явление в днешната
действителност.
По делото не бяха изнесени данни
за определен месечен доход, реализиран от майката към по-близко време.
Напротив, установи се, че към настоящия момент тя е в отпуск по майчинство и
получава минимално възнаграждение, грижейки се за бебето А.. Съдът приема, че
майката реализира месечен доход не по-висок от минималната работна заплата за
страната ни. Тъй като за Италия няма данни за размера на минималната работна заплата
- тя е една от страните, които не са въвели национална минимална
работна заплата към 1 януари 2018 г. Съдът взима предвид, че гражданството на страните е
преди всичко българско, а и пребиваването им в Италия, не е константна
величина, с което съдът също следва да се съобрази.
Действително по делото е
приложена декларация в превод на български език от италианските власти за
данъчно облагане за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015
г. където е посочена сумата на общия доход на ответницата, а именно 8 372
евро. Към настоящия момент обаче няма данни за реализирани от майката допълнителни
доходи, тъй като е ангажирана с отглеждането на малкото си дете и е в отпуск по
майчинство и не упражнява друга трудова дейност.
Действително за детето изцяло се
грижи бащата, поради което майката следва да поеме значително по-голямата част
от издръжката му, но за съда не стана ясно, че тя има възможността да я заплаща
без затруднение. Твърдението на ищеца, че в реализираните ú доходи за
2015 г. от 8 372 евро, няма промяна, не успя да се докаже, напротив,
по-вероятно е изпадането ú във финансово затруднение – роденото дете А.,
за което следва да полага адекватни грижи. Действително, съгласно т. 7, от
Постановление № 5/16.12.1970 г. на Пленума на ВС, двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на
всеки от тях поотделно, като се взема предвид и грижите на родителя, при когото
се отглеждат децата, но в конкретния случай съдът намира предявения размер на
издръжката от 350 лева за непосилен за майката.
Отчитайки тези обстоятелства,
съдът прецени, че определената сума за издръжката на детето М., която майката би
била в състояние да заплаща, с оглед възможностите ú и възрастта на детето
М. е 140 лева, равняваща се на ¼ от МРЗ за Р България, като допусне
предварително изпълнение на решението, досежно
присъдената издръжка.
Издръжката следва да се присъди с
начален момент подаване на исковата молба на 17.12.2018 г. до настъпване на
причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до окончателното изпълнение на задължението.
Тъй като на ищеца се предоставя
упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие
дете, на него следва да се предостави и семейното жилище в село Жеравна, което
е негова собственост.
Ищецът моли съда да постанови
след прекратяване на брака ответницата да приеме да носи предбрачното
си фамилно име А.. Съгласно чл. 53 от СК, съпругът, приел при сключване на
брака фамилното име на другия съпруг, е този, на когото е предоставена
възможност да възстанови фамилното си име, което е носил преди този брак. В
случая имаме изричното изявление и от страна на ответницата в посочения смисъл,
поради което тя следва да възстанови предбрачното си
фамилно име А..
Според разпоредбата на чл.329 от ГПК, съдебните
разноски по брачните дела се възлагат върху виновния съпруг, а когато няма
вина, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Тъй
като съдът прие, че вина за разстройството на брака носи изключително
ответницата, тя следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направите от него
разноски в размер на 625.00 лева, от които 600.00 лева платено адвокатско възнаграждение
и 25.00 лева държавна такса.
Съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева, от които 25.00 лева
са внесени от ищеца при образуване на делото, а останалите 25.00 лева следва да
се възложат на ответницата. Ответницата следва да плати по сметка на бюджета на
съдебната власт окончателна държавна такса върху размера на присъдената
издръжка в размер на 100.80 лева.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК с развод сключения на ******* г. в Кметство
село Ж. община К. граждански брак между ищеца Т.Р.Н., ЕГН **********,*** и
ответницата Н.С.Н., ЕГН **********,*** , за което е бил съставен акт за брак № *******
г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на
ответницата.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.59, ал.2 от СК на бащата
Т.Р.Н., с посочени данни, упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете М. Т. Р., ЕГН **********, на адреса на когото ще се
отглеждат детето, който към момента е в гр. С. А., И..
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.59, ал.3 от СК на майката Н.С.Н.,
с посочени данни, режим на лични
контакти с детето М.Т. Р. с посочени данни, като ù дава възможност да го
взема при себе всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в
съботния ден и да го връща до 17.00 часа в неделния ден, да го взема по един
месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, след
предварителна уговорка за началната и крайната дата.
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.2 от СК вр. чл.143 от СК Н.С.Н., с посочени данни, ДА ЗАПЛАЩА на Т.Р.Н., с посочени данни, като
баща и законен представител на малолетната М. Т.Р. с посочени даннни, месечна издръжка в размер на 140.00 (сто и четиридесет)
лева, считано от 17.12.2018 г. до настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до окончателното изпълнение на задължението.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.56 от СК на Т.Р.Н., с
посочени данни, ползването на семейното жилище в село Жеравна, община Котел.
ПОСТАНОВЯВА на основание основание чл.53 от СК
ответницата Н.С.Н., с посочени данни, да възстанови фамилното име Ангелова,
което е носила преди брака.
ОСЪЖДА на основание чл.329 от ГПК Н.С.Н., с
посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Р.Н., с
посочени данни, сумата 625.00 (шестстотин двадесет и пет) лева, представляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Н.С.Н., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Котел окончателна държавна такса в размер на 125.80 (сто
двадесет и пет лева и осемдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: