Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Д., 02.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - Д., ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА П.
при
секретаря С.Б., като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №961 по описа на ДРС за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от М.П.М. с ЕГН **********, с която срещу С.Д.С. с ЕГН **********,
е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8000 (осем хиляди) лева, представляваща
дължимата рента за стопанската 2011/2012 година за земеделска земя в землището на с. К., общ. Г.Т.с
площ от ** декара, представляваща поземлен имот с идентификатор №** по картата
за възстановена собственост на с. К., общ. Г.Т.(за който е подписан договор за
аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите от 01.03.2006 г.
между бащата и праводател на заявителката П.Н.П. и С.Д.С.); за земеделска земя в землището на с. К., общ. Г.Т.с
площ от ** декара, представляваща поземлен имот с идентификатор №**** по
картата за възстановена собственост на с. К., общ. Г.Т.(за който е подписан
договор за аренда на земеделска земя от 01.03.2006 г. между майката и
праводател на заявителката Д. И. П. и С.Д.С.), както и за земеделска земя в
землището на с. К., общ. Г.Т.с площ от ** декара, представляваща поземлен имот
с идентификатор №**** по картата за възстановена собственост на с. К., общ. Г.Т.(за
който е подписан договор за аренда на земеделска земя от 01.03.2006 г. между
майката и праводател на заявителката Д. И. П. и С.Д.С.); (в т.2.1 от договорите
за аренда е уговорено арендно плащане в размер на ** % от добива, но не
по-малко от 15 лева; в т.2.4 е уговорено плащането да се извършва до 10.12. на
стопанската година, като за стопанската 2011/2012 г. плащане до 10.12.2012 г.
не е извършено; добивът за стопанската 2011/2012 г. е поне от 213.33 лева на
декар, като ** % се равняват на 64 лева; претенцията е за 64 лева на декар,
като въпреки многократните покани сумата е останала неплатена), заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата
(20.12.2018 г.) до окончателното плащане, за която сума в производството по
частно гр.д. №5277 по описа за 2018 г. на ДРС е издадена Заповед №2964/**.12.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Претендират се разноските по заповедното
и по исковото производство.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства: ищцата е собственик на три недвижими имота: ** декара,
представляваща поземлен имот с идентификатор №** по картата за възстановена
собственост на с. К., общ. Г.Т.(за който е подписан договор за аренда на
земеделска земя с нотариална заверка на подписите от 01.03.2006 г. между бащата
и праводател на заявителката П.Н.П. и С.Д.С.); земеделска земя в землището на
с. К., общ. Г.Т.с площ от ** декара, представляваща поземлен имот с
идентификатор №**** по картата за възстановена собственост на с. К., общ. Г.Т.(за
който е подписан договор за аренда на земеделска земя от 01.03.2006 г. между
майката и праводател на заявителката Д. И. П. и С.Д.С.), земеделска земя в
землището на с. К., общ. Г.Т.с площ от ** декара, представляваща поземлен имот
с идентификатор №**** по картата за възстановена собственост на с. К., общ. Г.Т.(за
който е подписан договор за аренда на земеделска земя от 01.03.2006 г. между
майката и праводател на заявителката Д. И. П. и С.Д.С.). В т.2.1 от договорите
за аренда е уговорено арендно плащане в размер на ** % от добива, но не
по-малко от 15 лева; в т.2.4 е уговорено плащането да се извършва до 10.12. на
стопанската година, като за стопанската 2011/2012 г. плащане до 10.12.2012 г.
не е извършено; добивът за стопанската 2011/2012 г. е поне от 213.33 лева на
декар, като ** % се равняват на 64 лева; претенцията е за 64 лева на декар,
като въпреки многократните покани сумата е останала неплатена. Многократно
насрещната страна е признавала задължението си.
В срока по чл. 1**, ал. 1 от ГПК
ответницата е представила писмен отговор, с който оспорва иска и моли за
неговото отхвърляне. Не отрича твърденията на ищеца за сключените договори за
аренда относно трите ниви, както и не оспорва представените писмени
доказателства.
Моли за отхвърляне на иска поради
погасяването му по давност - давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. При договорена годишна аренда в размер **% от добива, но не по- малко от
15 лв. на декар, с уговорен срок на плащане най-късно до 10.12. за всяка
стопанска, следва да се приеме, че вземането за дължимата годишна аренда става
изискуемо на **-ти декември на съответната година. Следователно претенциите за
дължимата неплатена аренда за стопанската 2011 -2012 г. в размера от 8000 лева,
чиято изискусмост е настъпила 10.12.2012 г., са погасени по давност към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 20.12.2018 год. За неплатената
аренда, дължима за 2011-2012 г., петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД
изтича на 10.12.2017 г.
Оспорва твърдението на ищцата, че
давността била прекъсната. Тъй като вземането е погасено по давност към
10.12.2017г., то отправената до ответника нотариална покана с дата 07.03.2018
г. не прекъсва давността, тъй като тя вече е изтекла.
Твърди да е признала задължение по гр.д.
№ 2777/2018 г. по описа на Окръжен съд гр. В..
Оспорва и размера на претендираното
арендно плащане за стопанската 2011 - 2012г.
Отделно от гореизложеното твърди, че
процесното вземане е погасено поради наличие на уговорката с ищцата, че няма да
й изплаща рента за стопанската 2011-2012 г., тъй като ще заплащала осигуровките
на ** й, която била на работа при нея. Р.
К. /** на ищцата/ била назначена при ответника на работа за периода от
21.12.2011 г. до 22.06.2016 г. Дължимите здравни и осигурителни вноски на името
на същата възлизали на сумата от 9027.18 лева.
В съдебно заседание, чрез процесуален
представител, ищцата поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения
иск. От събраните гласни доказателства се установява, че многократно
ответницата е признавала задължението си към нея, поради което възражението за
изтекла погасителна давност се явява неоснователно. В предоставения срок не
депозира писмени бележки.
В първо съдебно заседание, извън срока
по чл.1** от ГПК, ответницата заявява, че процесното вземане е погасено чрез
плащане, като сочи, че това обстоятелство й е станало известно след образуване
на делото.
Относно заявеното в срока по чл.1** от ГПК възражение за прихващане от страна на ответницата, съдът е намирил, че
същото не следва да бъде приемано за съвместно разглеждане в настоящото
производство, доколкото същото касае вземане на ответницата към трето
неучастващо в процеса лице. Съдът е указал на ответната страна, че неприемането
за разглеждане в настоящото производство на така предявеното възражение за
прихващане не е пречка ответницата в отделен процес да претендира съответната
сума.
В съдебно заседание, лично и чрез
процесуален представител, С. С. поддържа депозирания отговор и моли за
отхвърляне на иска. Акцентира, че е
налице извършено от нейна страна признание на задължение към ищцата , но по друг
договор за аренда и за друг период. Счита, че съдът следва да обсъди въпроса
дали процесното вземане е погасено чрез плащане, тъй като едва след доклада по
чл. 146 от ГПК параметрите на спора се считат за очертани. В случая е налице
хипотезата на чл. 146, ал.3 вр. ал. 1, т.3-5 от ГПК. Поддържа възражението си
за изтекла погасителна давност – изискуемостта на вземането е настъпила на
10.12.2012г. и същото е погасено по давност към дата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК.
Д. районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 20.12.2018г. /дата на пощенското
клеймо/ е образувано ч.гр.д. №5277 по описа за 2018г. на Д. районен съд. С
разпореждане от **.12.2018г. е издадена заповед от същата дата, с която
заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът С.Д.С. с ЕГН **********
да заплати на кредитора М.П.М. с ЕГН ********** сумата от 8000 (осем хиляди) лева, представляваща
дължимата рента за стопанската 2011/2012 година за земеделска земя в землището на с. К., общ. Г.Т.с
площ от ** декара, представляваща поземлен имот с идентификатор №** по картата
за възстановена собственост на с. К., общ. Г.Т.(за който е подписан договор за
аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите от 01.03.2006 г.
между бащата и праводател на заявителката П.Н.П. и С.Д.С.); за земеделска земя в землището на с. К., общ. Г.Т.с
площ от ** декара, представляваща поземлен имот с идентификатор №**** по
картата за възстановена собственост на с. К., общ. Г.Т.(за който е подписан
договор за аренда на земеделска земя от 01.03.2006 г. между майката и
праводател на заявителката Д. И. П. и С.Д.С.), както и за земеделска земя в
землището на с. К., общ. Г.Т.с площ от ** декара, представляваща поземлен имот
с идентификатор №**** по картата за възстановена собственост на с. К., общ. Г.Т.(за
който е подписан договор за аренда на земеделска земя от 01.03.2006 г. между
майката и праводател на заявителката Д. И. П. и С.Д.С.); (в т.2.1 от договорите
за аренда е уговорено арендно плащане в размер на ** % от добива, но не
по-малко от 15 лева; в т.2.4 е уговорено плащането да се извършва до 10.12. на стопанската
година, като за стопанската 2011/2012 г. плащане до 10.12.2012 г. не е
извършено; добивът за стопанската 2011/2012 г. е поне от 213.33 лева на декар,
като ** % се равняват на 64 лева; претенцията е за 64 лева на декар, като
въпреки многократните покани сумата е останала неплатена), заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата (20.12.2018
г.) до окончателното плащане. Заповедта е връчена на длъжника при условията на 15.01.2019г, който в срока
по чл 414, ал.2 от ГПК е депозорал възражение с твърдения за недължимост на
вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от **.01.2019г.
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е
връчено на 14.02.2019г. Исковата молба е подадена по пощата на дата
11.03.2019г., поради което като допустима, подлежи на преценка по
основателност.
Искът черпи правното си основание от
разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ. Предявен е
като установителен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Съдът, на основание чл. 146, ал.1, т.3 и
т.4 от ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказаване
обстоятелствата за придобито от ищцата право на собственост върху трите
недвижими имота и сключен между страните договор за аренда от 01.03.2006г., по
силата на който ищцата като арендодател е предоставила на ответницата, като
арендатор, процесните три ниви, находящи се в землището на с. К., общ. Г. Т.
срещу заплащане на наем за ползването им от страна на арендатора. Договорът е
сключен за срок от десет стопански години при договорено арендно плащане в
размер на **% от добива, но не по-малко от 15 лева на декар в срок до 10-ти
декември за всяка стопанска година. Страните не са формулирали спор относно
изискуемостта на процесното вземане, а именно: считано, от 10.12.2012г.
По иск за реално изпълнение на
задължение за арендно плащане по договор за аренда ищецът трябва да докаже:
валидно сключен договор за аренда между страните с действие за процесната
стопанска година; вида и размера на уговореното арендно плащане; размера на
задължението за конкретната стопанска година.
По направеното възражението за давност в
тежест на ищеца е да докаже датата, от която претенцията му е станала
изискуема, както и основания за спиране или прекъсване на давността /ако има
такива/.
Спорен по делото е въпроса за размера на
дължимото арендно плащане по процесния договор за аренда за стопанската
2011/2012 година. В тази връзка по делото е изслушана съдебно – счетоводна
експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и което се
кредитира от съда като компетентно и обективно изготвено. От проверка на
предоставен хронологичен регистър на сметка 701 на ответницата - Приходи от
реализация на готова продукция, чрез която се отчитат постъпленията от
продажбата на продукция, създадена от дружеството и формирането на резултат от
продажбата, вещото лице е установило, че сметката не е заведена аналитично по -
вид продукция, количество и цена, а само по стойност въз основа на съставени
фактури за продажба. По данни от записванията по съставените фактури през
периода 2012 г. - 2013 г., е реализирана продукция само от слънчоглед реколта
2012 г. от общо 82.53 тона, от които: по фактура № **/01.03.2013 г. - 2.85
тона, по цена без ДДС от 810 лв./тон, равняващи се на 34708.50 лв. без ДДС и по
фактура № **/01.06.2013 г. - 39.68 тона, по цена без ДДС от 8** лв./тон,
равняващи се на 32934.40 лв. без ДДС. В тази връзка поради липсата на заведена
аналитичност за количества по вид на добита и реализирана продукция,
експертизата не може да определи по счетоводни данни какъв е средният добив на
произведена продукция от дка, съответно добитата продукция и стойността на ** %
от паричната равностойност продукцията за процесните ** дка. Предвид изложеното
и за целите на настоящото производство вещото лице е изготвило експертизата в
два варианта. При съобразяване на публикуваната на интернет страницата на ОД „З.”
Д. - ***информация за средното годишно рентно плащане, изчислено на база повече
от половината договори, вписани в служба по вписвания и регистрирани в общинска
служба по земеделие, съгласно § 2е, ал.3 от допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ,
експертизата е установила, че средното годишното рентно плащане за с.К., общ.Г.
Т. за процесната стопанска година е 45.00 лв./дка, или за процесните ** дка -
арендното плащане е в размер на 5625 лв. Вещото лице е извършило справка и на
интернет страницата на НСИ - http://www.nsi.bg,
на статистическите данни за селското стопанство, за средните цени на договорите
за аренда/наем на земеделска земя за 2012 г., публикации на ТСБ-С., отдел
„Статистически изследвания – Д.” , и е установило, че средната цена на рентата
за един декар наета/арендувана земеделска земя в област Д. е достигнала 73 лв.,
в т.ч. за общ.Г.Т. в размер на 69 лв./дка, или по тези данни за процесните **
дка арендното плащане е в размер на 8625 лв. за процесния период.
Основният спорен по делото въпрос обаче
е дали вземането на ищцата е погасено по давност. Давностният срок започва да
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, т. е. от момента, в който се поражда правото на иск. При
договорена годишна аренда в размер **% от получената продукция на декар
предоставена земеделска земя, но не по-малко от 15 лв. на декар обработваема
земя, с уговорен срок на плащане 10.12.2012г, следва да се приеме, че вземането
за дължимата годишна аренда е станало изискуемо на 11 декември на съответната
година, т.е. на 11.12.2012г.
Предвид прилагането на задължителната
съдебна практика, постановена с ТР №3/2011г от 18.05.2012г. на ВКС, съдът
приема, че вземанията на арендодателя до договор за аренда се погасяват с
кратката тригодишна погасителна давност, т.е. представляват периодични
плащания.
Ищецът настоява за наличие на прекъсване
на давността по смисъла на чл.116, б.”а” от ЗЗД.
Признанието на вземане от длъжника
представлява едностранно волеизявление, с което длъжникът заявява, че е
задължен към кредитора или че кредиторът има право на вземане срещу него.
/О-486-2009-II ТО/ Признанието на вземането прекъсва погасителната давност,
като от прекъсването на давността започна да тече нова давност. Законът не
поставя изискване за писмена форма на действителност на признанието на вземане,
поради което същото може да бъде установено с допустимите по ГПК
доказателствени средства. Волеизявлението трябва да се отнася до съответното
задължение и да стигне до знанието на кредитора или негов представител; да е
направено в рамките на давностния срок.
С
оглед изложеното съдът счита, че от представените по делото писмени
доказателства не може да се направи извод за изразено от страна на ответника
ясно признание за дължимостта на претендираното арендно плащане за процесната
стопанска година. Предмет на производството по гражд. дело №2777/2018г. по
описа на Окръжен съд – В. е арендно плащане по сключен между страните договор
за аренда от 13.08.2012г. за стопанските 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015,
2015/2016г. От мотивите на постановеното решение става ясно, че същото е
постановено на основание чл. 237, ал.1 от ГПК, т.е при признание на иска. Но
доколкото се касае за вземане, произтичащо от друг източник и за друг период,
то съдът не споделя довода на ищцата за извършено от страна на ответницата
признание на процесния дълг в рамките на предхождащ настоящото дело исков
процес. Извод за наличие на такова признание не следва и от прило**та към
исковата молба нотариална покана за доброволно изпълнение /л. 17 от делото/,
доколкото същата изхожда от кредитора, а именно от ищцата. Твърденията на
ищцата не се подкрепят и от показанията на водените от нея свидетели. Свид. К. М.
/**на М. М./ споделя пред съда, че между страните е имало многократни разговори
за пари, но същите не са се карали. Показанията му са лаконични и схематични,
като от тях не става ясно какви конкретни суми е дължала ответницата на ищцата,
въз основа на какъв източник и за кой период. На основание чл. 172 от ГПК съдът
не кредитира показанията на този свидетел. Съдът не кредитира показанията и на
втория свидетел на ищцата – П. С., ** на последната, вземайки предвид и неговата
заинтересуваност от изхода на делото. Свидетелят също споделя пред съда, че С. С.
е обещавала да плати на М. М. пари, но не става ясно на какво основание –
самият свидетел сочи наличие на два договора за аренда между страните – отпреди
2012г. и след 2012г. Заявява, че през 2016г. договорът за аренда е бил
прекратен по взаимно съгласие между страните. И двамата свидетели не споделят
да са присъствали на конкретен разговор между страните, по време на който
ответницата изрично да е признала задължението си по процесния договор именно
за стопанската 2011/2012г. и то преди изтичане на тригодишния давностен сток.
Предвид изложеното, съдът приема, че
ищцата при условията на пълно и главно доказване не установи прекъсване на
давността в релевантния период от 11.12.2012г. – 11.12.2015г.
Процесното вземане се явява погасено по
давност към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 20.12.2018г.
В този смисъл исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена в цялост. Останалите релевирани от страните доводи и доказателства
не следва да бъдат обсъждани по същество, доколко не биха променили извода на
съда за неоснователност на предявения иск.
Относно отговорността за разноски.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на ответната страна следва да се призъдят разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7** лева.
Така мотивиран, Д. районен съд:
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от М.П.М. с ЕГН ********** против С.Д.С. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 8000
(осем хиляди) лева, представляваща дължимата рента за стопанската 2011/2012
година за земеделска земя в землището на
с. К., общ. Г.Т.с площ от ** декара, представляваща поземлен имот с
идентификатор №** по картата за възстановена собственост на с. К., общ. Г.Т.(за
който е подписан договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на
подписите от 01.03.2006 г. между бащата и праводател на заявителката П.Н.П. и С.Д.С.);
за земеделска земя в землището на с. К.,
общ. Г.Т.с площ от ** декара, представляваща поземлен имот с идентификатор №****
по картата за възстановена собственост на с. К., общ. Г.Т.(за който е подписан
договор за аренда на земеделска земя от 01.03.2006 г. между майката и
праводател на заявителката Д. И. П. и С.Д.С.), както и за земеделска земя в
землището на с. К., общ. Г.Т.с площ от ** декара, представляваща поземлен имот
с идентификатор №**** по картата за възстановена собственост на с. К., общ. Г.Т.(за
който е подписан договор за аренда на земеделска земя от 01.03.2006 г. между
майката и праводател на заявителката Д. И. П. и С.Д.С.); (в т.2.1 от договорите
за аренда е уговорено арендно плащане в размер на ** % от добива, но не
по-малко от 15 лева; в т.2.4 е уговорено плащането да се извършва до 10.12. на
стопанската година, като за стопанската 2011/2012 г. плащане до 10.12.2012 г.
не е извършено; добивът за стопанската 2011/2012 г. е поне от 213.33 лева на
декар, като ** % се равняват на 64 лева; претенцията е за 64 лева на декар,
като въпреки многократните покани сумата е останала неплатена), заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата
(20.12.2018 г.) до окончателното плащане, за която сума в производството по
частно гр.д. №5277 по описа за 2018 г. на ДРС е издадена Заповед №2964/**.12.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА М.П.М. с ЕГН ********** *** да
заплати на С.Д.С. с ЕГН ********** ***
сумата от 7** лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: