РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501326 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл ГПК.
Обжалвано е Решение № 261194/14.04.2021 г. по гр.д.№ 19012/2019 г.
на ПРС В ЧАСТТА , с която съдът ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
А.М.А. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250 представлявано от
С.Н. сумата от 699,01 лв. (шестстотин деветдесет и девет лева и 01 ст.)–
стойност на доставена питейна вода и отведена канална такава за периода
02.08.2016-06.06.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
29.07.2019 г. до окончателното й погасяване, като и сумата от 71,53 лв.
(седемдесет и един лева и 53 ст.) лихва за периода 31.12.2016-31.05.2019 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 12437/2019 г. на ПРС. В
останалата част, с която искът е отхврълен като погасен по давност,
решението е влязло в сила като необжалвано.
Жалбоподателят А.М.А., чрез особения представител адв.Н. от АК-
Пловдив, моли за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и
отхвърляне на иска като неоснователен. Навежда оплаквания относно
изводите на съда, че е установено качеството „потребител“ на ответника,
както и относно наличието на предпоставките за служебно начисляване на
1
количество потребена вода.
Въззиваемото дружество е подало отговор на въззивнат ажалба в срока
по чл.263 ГПК, в който мотивира становище за правилност на решението в
обжалваната част и настоява то да бъда потвърдено. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, в съответствие с правомощията си по
чл.269 ГПК, прие следното:
Районният съд е бил сезиран с иск на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД - гр. Пловдив, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД против А.М.А. с ЕГН ********** с адрес ***, за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 786,33 лв.-главница за
периода 09.03.2016-06.06.2019 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 29.07.2019 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от
93,20 лв. обезщетение за забава за периода от 31.05.2016-31.05.2019 г.
За да обоснове претенцията си, ищецът е твърдял в исковата молба, че
ответникът е потребител на доставяни от ищеца услуги за имот в ***.
Задължението било определено съобразно ОУ на ВиК, одобрени от КЕВР
поради неизправно измервателно устройство, за двама обитатели-по 10 куб.
м. Издадени били фактури за периода. Задължението не било платено, поради
което е начислено обезщетение за забава.
В отговора на исковата молба ответникът , чрез назначения му особен
представител адв.Н., е оспорил иска с възражения, че не притежава вещни
права върху имота, за който се претендират услугите, както и че не са налице
предпоставките за служебно начисляване на количество потребена вода.
В решението си първоинстанционният съд е приел за установено от
фактическа страна, от представената декларация по чл.14 ЗМДТ, че
ответникът притежава идеална част от процесния имот, поради което се явява
задължен и за стойността на потребените в него услуги, доставяни от ищеца.
Позовавайки се на показанията на свид.П. - инкасатор при ответното
дружество, извършвал отчитане на потребление в процесния период в имота,
е приел за доказано основанието за служебно начисляване на количества вода
и разпоредбата на чл. 25, ал. 5 и 12 от ОУ поради липса на монтиран в имота
водомер. От това доказателствено средство е приел за установени
обстоятелствата, че в имота няма монтирано измервателно средство от 2010 г.
и към момента, както и, че по данни на обитателите му там живеят двама
души. Намерил е за неоснователни възраженията на особения представител на
ответника за наличие на нарушение на процедурата по служебното
определяне на количеството потребена вода, тъй като в одобрените ОУ не е
предвидена такава при липса на измервателно устройство.
Въз основа на тези обстоятелства е приел, че претенцията за периода
02.08.2016-06.06.2019 г. в размер на 699,01 лв., ведно със съответното
обезщетение за забава, е основателна, като е отхвърли останалата част от иска
2
като погасен по давност.
Въззивният съд намира, че постановеното решение в обжалваната му
част е валидно, допустимо и правилно с оглед наведените в жалбата
оплаквания. Районният съд е установил фактическата обстановка по спора
при правилна преценка на събраните по делото доказателства. Настоящият
състав напълно споделя фактическите и правни изводи на първостепенния
съд, поради което и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Независимо
от това, предвид изложените оплаквания във въззивната жалба, следва да се
посочи следното:
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че по делото не е
установено качеството „потребител“ на ответника . Условията и редът за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и
взаимоотношенията между експлоатационните предприятия «В и К» и
отделните абонати в процесния период са се регулирали от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Съгласно
чл. 3 от същата е предвидено, че потребители на В и К услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти. Представената по делото декларация по
чл.14 ЗМДТ, в която ответникът е посочен като собственик на ½ идеална част
от процесния имот, е достатъчно доказателство за целите на настоящото
производство, което не е спор за вещни права, относно качеството
„потребител“ на водоснабдения имот.
Не се споделя и другото основно оплакване относно липсата на
основание за служебно начисляване на количество потребена вода в имота. В
разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи по изключение се допуска за потребители, които
нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални
водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да
се заплаща, както следва по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб.
м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В посочения смисъл е и
разпоредбата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество,
като съгласно чл. 25, ал. 10 от ОУ, определените количества вода се
завишават всяко тримесечие с 1 куб. м. за всеки обитател.
В случая съдът намира, че количеството, питейна вода, потребено от
ответника следва да се отчете по посочения в чл. 39, ал. 5 от Наредбата ред,
доколкото от показанията на свид.П., които следва да се кредитират като
последователни, житейски логични и останали неопровергани в хода на
процеса,е установено, че в имота на ответника не е имало монтиран водомер.
При това положение са били налице условията за прилагане на посочените
клаузи, като количеството питейна вода е било коректно начислено от
ищцовото дружество, при спазване на нормативно установените за това
правила, предвид липсата на монтирано измервателно устройство и
3
продължаващото неизпълнение на указанията на дружеството за монтиране
на изправен водомер в имота на ответника.
В аспекта на изложеното, оплакванията в жалбата са неоснователни,
решението в обжалваната част е законосъобразно и правилно и затова ще се
потвърди.
При този изход на делото въззивникът следва да заплати направените от
въззиваемата страна разноски за платено възнаграждение на особения
представител в размер на 300 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261194/14.04.2021 г. по гр.д.№
19012/2019 г. на ПРС В ЧАСТТА , с която съдът ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.М.А. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250
представлявано от С.Н. сумата от 699,01 лв. (шестстотин деветдесет и девет
лева и 01 ст.)–стойност на доставена питейна вода и отведена канална такава
за периода 02.08.2016-06.06.2019 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 29.07.2019 г. до окончателното й погасяване, като и сумата от
71,53 лв.(седемдесет и един лева и 53 ст.) лихва за периода 31.12.2016-
31.05.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
12437/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250
сумата от 300 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4