РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ЕВГЕНИЯ РУСЕВА и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 267 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 265/19.12.2019
г. по гр.д.№ 323/2019 г. по описа на районен съд - Левски е осъдена ГД“ПБЗН“ - МВР,
гр.София, да заплати на М.Н. Д. на
основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1
388.93 лв. главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд от 217,36
часа за периода 14.05.2016 г. - 31.03.2019 г., получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната
лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
14.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.Осъдена е на основание
чл.78, ал.1 ГПК ГД“ПБЗН“-МВР, гр.София, да заплати на М.Н. Д. сумата от 300 лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.Осъдена е на основание чл.78, ал.6 ГПК
ГД“ПБЗН“-МВР гр.София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – гр.Левски,
сумата 55.56 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената
искова претенция, както и 220 лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.
Депозирана
е въззивна жалба от ГД“ПБЗН“-МВР, чрез
пълномощник, срещу решение № 265/19.12.2019 г. по гр.д.№ 323/2019 г. по описа
на РС-Левски, което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че същото е неправилно и необосновано и се прави
искане да се отмени същото и да се постанови друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени изцяло.
За
въззиваемата страна М.Н.Д. процесуалният представител изразява становище, че
оспорва въззивната жалба, като счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е процесуално
допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно,
поради което по силата на чл.272 ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите
във въззивната жалба съдът приема за
установено следното.
Относно първия
довод във въззивната жалба, че съдът неправилно проследява и анализира
действието на подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗМВР, които са
регламентирали през процесния период за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, настоящата инстанция намира следното.
Според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
Процесният период е от 14.05.2016 г. до 31.03.2019 г.
От 01.04.2015 г. влиза в сила Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. (обн.ДВ бр.40/2.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.), като в §4 от заключителните
разпоредби на същата е посочено, че тя отменя Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г.В посочената Наредба от 2015 г. не се съдържа норма, аналогична на чл.31,
ал.2 от посочената Наредба от 2014 г., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143,
като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Решение № 1512
от 11.02.2016 г. на ВАС на РБ и решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ са обнародвани в ДВ бр.
59 от 29.07.2016 г.С оглед на чл.195, ал.1 АПК във вр. с чл.194 АПК следва да
се приеме, че правните последици от подлежащите на публикуване решения
настъпват от деня на публикуването им -
от 29.07.2016 г. ( решение №
1475/11.02.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5474/2015 г., VІІ о.).
Съдебното решение за отмяна на подзаконовия нормативен акт (ПНА) няма обратно действие, т.е. правните последици,
възникнали от ПНА се запазват и правоотношенията между страните по гражданския
спор се уреждат по този нормативен акт.От разпоредбата на чл.195, ал.1 АПК
следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до
неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за
законосъобразен и поражда валидни правни последици ( решение № 9301/28.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№
7878/2015 г., VІІ о.).
Следователно за периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г., в който
период попада и част от процесния по делото - от 14.05.2016
г. до 29.07.2016 г., е действала горепосочената Наредба от 2015 г.
За периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато влиза в сила
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., се възстановява действието на Наредбата от
2014 г. ( аналогично
по отношение на правните последици от решението на ВАС на приетото в
решение № 22/31.10.1995 г. на КС на РБ по конст.д.№ 25/1995 г.),
като с §4 от заключителните разпоредби на Наредбата от 2016 г. се отменя
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
За периода от
02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. действа посочената Наредба от 2016 г., която
също не съдържа разпоредба, аналогична на чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г.
Към настоящия момент Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е отменена - ДВ бр.3/10.01.2020 г., в сила от
10.01.2020 г.; решение № 16766 на ВАС на РБ - ДВ бр.4/14.01.2020 г.
Относно втория
довод във въззивната жалба, че втората съществена грешка на съда се състои в
субсидиарното прилагане на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), следва да се посочи следното.
Съдът приема, че е
приложима общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на настоящия
спор относно процесния исков период от 14.05.2016 г. до 29.07.2016 г. и от
02.08.2016 г. до 31.03.2019 г.При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее и чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (НСОРЗ).
За периода от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действал чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г.,
който изрично урежда спорното правоотношение.
Съгласно чл.142,
ал.1, т.1 ЗМВР служители на МВР са и държавните служители-полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението.
За горепосочения
процесен период по делото от 14.05.2016 г. до 31.03.2019 г. са приложими само
разпоредбите на ЗМВР (обн.ДВ
бр.53/27.06.2014 г.), но не и тези на ЗМВР (отм.-обн.ДВ бр.17/24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006
г.).
В чл.178, ал.1 ЗМВР
са посочени видовете допълнителни възнаграждения, между
които е и това за извънреден труд, а в чл.179, ал.1 ЗМВР - още 4 вида
допълнителни възнаграждения, между които и това за полагане на труд през нощта
от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл.179, ал.4 ЗМВР е посочено, че извън
горепосочените допълнителни възнаграждения на държавните служители се изплащат
и други възнаграждения в случаи, определени със закон или акт на Министерския
съвет за държавните служители от МВР.
Видовете
допълнителни възнаграждения - за нощен
труд и за извънреден труд, така уредени в ЗМВР, са същите като вид с тези по
КТ, но те са самостоятелни и независими едно от друго ( решение № 14/27.03.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 405/2011
г., IV г.о.).
Що се касае до
размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд, то от заключението на
ВЛ, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно,
е видно, че нощният труд е заплащан своевременно по 0.25 лв./час, т.е. в същия
размер, както и по КТ.
Относно размера на
допълнителното възнаграждение за извънреден труд, то съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд, определено в процесния случай
на 6.39 лв.
От заключението на
ВЛ е видно, че положеният нощен труд в часове за процесният период е 1520 часа,
а нощният труд, приравнен с коефициент 1.143 е 1 737,36 часа.Разликата от
приравнените часове нощен труд, неплатени от въззивника, е 217,36 часа, а
ставката за изчисляване на извънреден труд е 6.39 лв.
Извънреден труд е
налице само когато е положен труд извън установеното работно време - когато
продължителността на работното време надвишава нормалната такава.При сумарно
изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице само в случай, че
отработеното време за съответния отчетен период (с увеличението на часовете положен нощен труд) надхвърля нормата работни часове за отчетния период (решение № 540/7.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 895/2009
г., IV г.о.).
От приложените по
делото платежни бележки за изплатено на въззиваемия възнаграждение се установява, че за
съответните периоди на сумарно отчитане на същия е бил начисляван и заплащан
извънреден труд – за часовете, надхвърлящи нормата работни часове за съответния
отчетен период, но има и такива периоди, в рамките на които няма положен
извънреден труд.Към тези часове обаче не са били отчетени, респективно
заплатени часовете труд, които се явяват
разлика между реално отработените такива и увеличеният им размер след
преизчисление с коефициент 1,143.За тези часове исковата претенция се явява
доказана по своето основание.По отношение на размера на претендираното вземане,
следва да бъде съобразено заключението на ВЛ.
Ако обаче за
съответния отчетен период-месечен или тримесечен (в чл.187, ал.3, изр.1-во ЗМВР-ред.ДВ бр.14/2015 г. е
предвидено сумирано за едномесечен период, а с изменението-ДВ бр.81/2016 г.
относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г.-сумирано за тримесечен период), нормата часове, посочена по-горе като начин на изчисление, не бъде превишена, то при
трансформацията с приложение на коефициента 1,143, ще бъде налице положен труд
по служебно правоотношение, който не е заплатен, но е дължим, при ставка за
изчисляване на труд без увеличение 50% за извънреден труд (ставка 4.26 лв., а не 6.39 лв.).
В ЗМВР, както е
посочено от въззивника, има изрично препращане към КТ в следните норми: чл.142,
ал.5; чл.159, ал.2; чл.175, ал.2; чл.180, ал.1; чл.188, ал.2; чл.190 и чл.245,
ал.2.
Разпоредбите на
чл.142, ал.5 ЗМВР, чл.159, ал.2 ЗМВР, чл.180, ал.1 ЗМВР и чл.245, ал.2 ЗМВР се
отнасят до лицата, работещи по трудово правоотношение и са неприложими в
процесния случай, тъй като въззиваемият няма качеството на лице, работещо по
трудово правоотношение.Разпоредбите на чл.175, ал.2 ЗМВР и чл.190 ЗМВР са
относно правото на отпуск.
В чл.188, ал.2 ЗМВР е посочено, че държавните служители
(в чл.142, ал.1, т.1 и т.2 ЗМВР са посочени два вида
държавни служители; чл.187, ал.3 ЗМВР-„държавни служители“), които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00
ч. се ползват със специалната закрила по КТ, т.е. би могло да се приеме
директно препращане и към чл.140, ал.1 КТ (а не само към ал.4 на този текст), приложимо и за органите по пожарна безопасност и
защита на населението, тъй като единият от елементите на специалната закрила по
КТ следва да се приеме и установената намалена в сравнение с дневната
продължителност на работното време през нощта.
Ако не се приеме
гореизложеното във връзка с приложението на чл.188, ал.2 ЗМВР, то празнотата
може да бъде преодоляна по реда на чл.46, ал.2 ЗНА - аналогия на закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз
основа на изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи общата уредба на трудовите
правоотношения в тази насока.
Във въззивната
жалба, на следващо място е посочено, че е неправилен извода на съда, че следва
субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ поради наличието на празнота в правната
уредба.
В чл.187, ал.3,
изречение последно ЗМВР, на която разпоредба се позовава въззивникът, е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период.От тълкуването на същата не би могло да се
направи извод, че тя определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която
да е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово
правоотношение, което да налага приложението на коефициент 1, а не на
коефициент 1,143.
По-скоро нормата
разрешава полагане на нощен труд средно в
размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен.
От друга страна,
съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР, на която разпоредба се позовава въззивникът, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (така е посочено и
в чл.2, ал.1 от трите Наредби от
2014 г., 2015 г. и 2016 г.).Тълкуването на
тази разпоредба налага аналогични правни изводи на тези по приложението на
чл.136, ал.1-3 КТ, според които нормалното работно време е установено за
работния ден и за работната седмица, като за работния ден то е
продължителността му в рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната
седмица, която е 5-дневна - 40 часа, като продължителността на работния ден е
установена с оглед на дневната, а не на нощната част от денонощието.Работното
време се дели на два вида: дневно (или
денно), при което трудът се полага през денната част на
денонощието, и нощно работно време, при
което трудът се полага през нощната част на денонощието, което от своя страна е
обусловило и отделната регламентация на нощния труд в чл.140, ал.1 КТ.
В ЗМВР липсва
разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно
време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в
специалния закон следва да се приложи субсидиарно общото правило на чл.140, ал.1 КТ,
съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа – това е втората величина, необходима за
изчисляване на приложимия коефициент, установен в чл.9, ал.2 НСОРЗ.Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното
(8 часа) и нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа), установени
за подневно отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1,
143.
Посоченото решение
№ 55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5169/2014 г., ІІІ г.о., в което е прието,
че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на
извънредния труд се уреждат от специалния закон - ЗМВР, поради което общите
разпоредби на КТ, на които се позовава касаторът за пълно овъзмездяване на
положения извънреден труд, са неприложими, но то е постановено по приложението
на ЗМВР (отм.).
На следващо място
във въззивната жалба се сочи, че съдът не е обсъдил приложените от ответника
доказателства в потвърждение на становището му, че исканото от ищеца
преизчисляване се основава на различна продължителност на дневния и нощния
труд, която по ЗМВР е еднаква и е в размер на 8часа, като неправилно е тълкувал
и писмо изх.№94-НН-198/29.08.2011г. на МТСП.
В писмото е
посочено, че когато нормалната продължителност на работното време е 8 часа (чл.136 КТ) и
нормалната продължителност на работното време е 7 часа (чл.140, ал.1 КТ), отношението е 8ч/7 ч., т.е. коефициентът за
превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143, като целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава възнаграждение за 8
часа.Посочено е също така, че в тези случаи служителят не работи извънредно по
смисъла на чл.143, ал.1 КТ.
Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно
за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е
едномесечен за периода 14.05.2016 г.-30.09.2016 г., а за останалите такива -
тримесечен.
Следователно при
сумираното изчисляване на работното време, при което нормата часове
най-общо е 168 часа при 21 работни дни,
176 часа при 22 работни дни, за един месец.Конкретната норма се определя за
всеки месец поотделно в зависимост от конкретния брой работни дни за месеца,
респ. за тримесечието, в зависимост от отчетния период-едномесечен или
тримесечен.
В тази насока от
неоспореното заключение на ВЛ е видно, че неизплатената сума за извънреден труд
е 1 388.93 лв. за периода от 14.05.2016 г.-31.03.2019 г.За да се определи
точният размер на същата за
горепосочените периоди на 2016 г. трябва да се изходи от общия брой положени часове труд за съответния отчетен
период-едномесечен, респ.тримесечен, към който брой следва да се прибавят и
приравнените часове нощен труд, и да се съпостави с общия брой часове за тези
периоди като норма часове, за да се прецени дали да се приложи ставката от 4.26
лв., когато няма извънреден труд, но е положен такъв при приравняването, или
тази от 6.39 лв., когато се надхвърля нормата часове за съответния период след
приравняването, съобразно графиците, нарядните дневници, правилата за работа и
водените книги, но такива данни по делото няма.
Коефициентът 1,143 произтича от регламентираната в КТ различна нормална
продължителност на дневното и на нощното работно време, ако наредба противоречи
на акт от по-висока степен се прилага по-високият по степен акт с оглед на
чл.15, ал.3 ЗНА.
Във въззивната
жалба са изложени и доводи, че първоинстанционният съд, позовавайки се на
решение № 14/27.03.2012 г. на ВКС по
гр.д.№ 405/2011 г., ІV г.о., в
същото време постановява, че на ищеца се дължи заплащане на извънреден труд.В
решението е прието, че възнаграждението по чл.261 КТ се дължи на друго
основание, а посочените разпоредби на чл.8 и чл.9 от НСОРЗ се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.В процесния случай допълнителното
възнаграждение за нощен труд е заплатено от въззивника, което е видно и от
представените платежни бележки и не е предмет на настоящия спор, а другото
допълнително възнаграждение е дължимо и в този смисъл се е произнесъл
първоинстанционния съд.
Не може да се приеме, че специалният закон - чл.187,
ал.3 ЗМВР регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за
лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, с оглед на гореизложеното
относно понятието „средно работно време“, липсата на изрична регламентация в
ЗМВР, че нощното работно време е с еднаква продължителност като дневното - 8
часа по отношение на тази категория служители на МВР по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
каквото качество има въззиваемият, и тълкуването на чл.187, ал.1 ЗМВР.
В чл.179, ал.4 ЗМВР
е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.178, ал.1
на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от
МВР.Дължимото процесно допълнително възнаграждение не е вид, който не е изрично
регламентиран в ЗМВР с оглед на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР - за извънреден труд.
За периода от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г.,
като се прилага чл.31, ал.2 от същата, където е посочен коефициент 0,143.
За процесния период
от 14.05.2016 г. до 31.03.2019 г., извън горепосочения от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г., се прилага субсидиарно чл.9, ал.2 от НСОРЗ и коефициентът, както
се посочи по-горе, е 1,143, като ВЛ е посочило разликата в часовете, неплатени
от въззивника – 217,36 часа.
Чл.187, ал.3 ЗМВР
не регламентира специална 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, както сочи въззивникът.
Очевидната
фактическа грешка, ако такава е допусната по отношение на фамилното име на
въззиваемия в обжалваното решение, може да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК от първоинстанционния съд.
Следователно не са
налице основания за отмяна на решението и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265/19.12.2019 г. по гр.д.№ 323/2019
г. по описа на Левченски районен съд.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: