№ 247
гр. Варна , 10.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на десети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Мария Кр. Маринова
Мария Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Ив. Христова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000449 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Национална агенция по приходите, чрез Венцислава
Петкова – директор на дирекция „Държавни вземания“ срещу разпореждане
№126/29.06.2021г. по т.д.№23/2021г. на ОС – Разград, с което производството по делото е
прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. С
разпореждане №109/09.06.2021г. съдът е предоставил срок на ищеца за отстраняване на
констатираната нередовност на исковата молба, а именно да представи доказателства за
внесени 535,48лв. – възнаграждение за особен представител на ответното дружество. Твърди
се, че искането на съда е неправилно и не е основание за оставяне на исковата молба без
движение, респ. за прекратяване на производството по делото.
С решение №212/07.07.2016г. по т.д.№25/2015г. на ОС – Разград, на основание чл.710
от ТЗ е обявена несъстоятелността на „Ситигаз“ АД, дейността на предприятието е
прекратена, прекратени са правомощията на органите му и същите са лишени от правото на
управляват и да се разпореждат с имущество в масата на несъстоятелността. Независимо от
горното дружеството е запазило органното си представителство при упражняване на
процесуалните си права в хода на производството по несъстоятелност, съгласно чл.635, ал.3
от ТЗ. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика. Предвид изложеното,
невнасянето на депозит за особен представител не е предпоставка за прекратяване на
производството по делото.
По същество се претендира отмяна на определението и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
1
Препис от жалбата не е връчен на насрещните страни, на основание чл.129, ал.3 от
ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.
Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в
преписката от т.дело №23/2021г. на ОС - Разград, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред ОС – Разград е образувано по предявен иск от НАП срещу
„Ситигаз“ АД /в н./, гр.Разград и Росица Станчева Томова, синдик на дружеството, за
установяване съществуването и дължимостта на предявените от НАП в производството по
несъстоятелност на „Ситигаз“ АД /в н./ публични държавни вземания в общ размер на
4 364,66лв., от които 4 233,34лв. - вземания за данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци, и 131,32лв. – лихви, установени с влязъл в сила Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №563082-1921-1/28.11.2019г., издаден от Столична
Община, на основание чл.694 от ТЗ.
В исковата молба се твърди, че вземанията са предявени в производството по
несъстоятелност с молба от 17.02.2020г., но са включени в Списък на неприетите вземания
обявен в ТР под №20210302091049. В срока по чл.690 от ТЗ кредиторът е подал възражение
срещу отказа за приемане на вземанията, което е оставено без уважение, а списъците на
приетите и неприети вземания са одобрени с определение №260020/11.03.2021г. по т.д.
№25/2015г. на ОС – Разград, обявено в ТР под №20210312154454. Твърди се още, че макар и
предявените вземания да са възникнали по-рано, установяването на техния размер е
извършено с влезлия в сила акт, поради което подлежат на предявяване и приемане едва
след влизането му в сила.
С разпореждане №65/31.03.2021г. съдът е пристъпил към размяна на книжата по
делото.
С разпореждане №109/09.06.2021г. съдът е указал на ищеца, че в едноседмичен срок
от съобщението следва да представи доказателства за внесен по сметка на съда депозит в
размер на 535,48лв. за възнаграждение за особен представител на ответника, като при
неизпълнение исковата молба ще бъде върната. В определението е посочено, че
необходимостта от назначаване на особен представител на ответното дружество е породена
от постановеното решение от 07.04.2016г. по реда на чл.710 от ТЗ, с което ответникът -
несъстоятелен длъжник е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността му и са
прекратени правомощията на неговите органи. В хода на висящото производство същият не
може да бъде представляван от синдика на дружеството.
С молба вх.№1961/25.06.2021г. ищецът е посочил, че не е налице необходимост от
определяне на особен представител на дружеството ответник. Съобразно разпоредбата на
чл.635, ал.3 от ТЗ дружеството следва да се представлява от органите си, които запазват
2
представителните си функции по отношение на процесуалните си права в производството
по несъстоятелност. Направил е искане за отмяна на разпореждането и продължаване на
съдопроизводствените действия.
С обжалваното разпореждане №126/29.06.2021г. съдът е констатирал липса на
изпълнение на дадените указания за представяне на доказателства за заплатен депозит за
назначаване на особен представител на ответника, поради което е върнал исковата молба и е
прекратил производството по делото, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
От извършената справка по партидата на търговеца „Ситигаз“ АД /в н./, гр.Разград в
ТР съдът констатира, че с решение №212/07.07.2016г. по т.д.№25/2015г. на ОС – Разград,
постановено на основание чл. 710 от ТЗ, са прекратени правомощията на органите на
несъстоятелния длъжник, като същият е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
Съобразно трайно установената съдебна практика при десезирането на длъжника,
неговите органи на управление, вписани към датата на постановяване на решението,
продължават да съществуват, но в латентно състояние с ограничен обем правомощия, които
най-общо се обединяват в две групи: 1. изрично предвидените от закона в производството
по несъстоятелност и 2. тези, които не са изрично предоставени на синдика и
осъществяването на които е съвместимо с целите на производството по несъстоятелност
/чл.635, ал.3 от ТЗ/. Именно в последната група попада и процесуалното представителство и
защита в производството по предявен иск с правно основание чл.694 от ТЗ. Дружеството
ответник следва да се представлява от вписаните в ТР органи към датата на постановяване
на решението по чл.710 от ТЗ. Необходимост от назначаване на особен представител би
имало единствено в хипотеза, при която дружеството-длъжник няма орган, който да изявява
неговата воля, което представлява пречка за извършване на съдопроизводствени действия по
образуваното срещу него производство.
Предвид изложеното и доколкото не са били налице предпоставки за назначаване на
особен представител на ответното дружество, дадените в този смисъл указания са
неправилни и не биха могли да обосноват извод за наличие на предвидените предпоставки
за прекратяване на производството по делото по реда на чл.129, ал.3 от ГПК.
С оглед несъвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №126/29.06.2021г. по т.д.№23/2021г. на ОС – Разград, с
което производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ОС – Разград за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4