Р Е Ш Е Н И Е
№ 46 1.07.2020г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд I - ви въззивен
наказателен състав
На 3 юни
2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пепа Чиликова
Членове: Петранка
Жекова
Иван Иванов
Секретар
М.Коматарова
Прокурор Г.Георгиев
Като разгледа докладваното от съдия Жекова
Внохд. № 67 по описа за 2020г. За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по жалба на въззивника- подсъдим с.Я.С., депоздирана
чрез защитника му адв. Т.Д. *** против присъда № 66/ 11.07.2019г.постановена по
нохд № 8/2019г.по описа на Районен съд- Т..
С обжалваната
присъда въззивника- подсъдим С.С. е признат за винен, в това че на *******г.,
около 12.30 часа в землището на с.Х., общ.Т., местността „М.Б.”, при управление
на трактор марка „******” с рег № ****** с прикачен към него шредер /мулчър/,
марка „*****”, модел „*******” със сериен № ******************, без да
притежава съответно свидетелство за управление, не съобразил реглажа на
регулируемите във височина монтажни пързалки на прикачния инвентар във функция
от установения неравен терен, което причинило искри между трактора с прикачения
инвентар и камъни, по непредпазливост запалил чужд имот със значителна стойност
– 11 бр. кошери на стойност 1220,00 лева, собственост на Д.Д.К.от с.Х., общ.Т.,
трайни насаждения – орехи и бадеми на обща стойност 9272,86 лева и нанесени
щети на стойност 7949,48 лева на „******” ООД с управител Л.Л.Т. ***, лозови
насаждения на стойност 2782,91 лева и нанесени щети на стойност 483,62 лева
собственост на Д.Г.Ч.от гр.Т., лозови насаждения на стойност 1483,20 лева и
нанесени щети на стойност 307,78 лева, собственост на Т.Я. *** и лозови
насаждения на стойност 2475,15 лева и нанесени щети на стойност 200,00 лева,
собственост на С.И.П.от с.Х., общ.Т. причинил щети на обща стойност 10160,88
лева в нарушение на чл.7, ал.1 – „Финансовата помощ се предоставя за спазване
забраните за земеделска дейност, включени в издадените от Министъра на околната
среда и водите заповеди за обявяване на съответната защитена дейност както
следват: т.2 – „забрана за косене на ливадите”, буква „б” – „от периферията към
центъра с бързодвижеща се техника и
преди 15 юли” от Наредба № 5/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 12
„Плащания по натура 2000 и Рамковата директива за водите” от програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., поради което и на
основание чл.331 ал.1 във вр. чл.330 от НК и чл.55, ал.1, т.2, буква „б” от НК е осъден на пробация със следните
пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес *** с явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
На основание чл.45 от ЗЗД С. е осъден да заплати на „******”ООД – гр.София сумата 7948,48 лева лв. съставляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в запалване и изпепеляване на трайни насаждения – орехи и
бадеми, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане – *******г.
до окончателно изплащане на сумата, както и държавна такса по сметка на
РС- Т. върху уважения размер на гражданския иск - 300 лв.
Подс.С. е
осъден да заплати по сметка на ОД
на МВР гр.Хасково разноски по делото в размер 1319,13 лв. за
възнаграждение на вещи лица, както и 112лв. по сметка на РС - Т.– бюджета на
съдебната власт разноски по делото.
Вещественото доказателство
приложено по делото – 1 бр. дървен сап е постановено да бъде унищожен като вещ
без стойност.
В жалбата се
навеждат бланкетни доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. Прави се искане въззивният съд да отмени
присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен в
извършване на инкриминираното му престъпление.
Депозирано е
допълнение към въззивната жалба, в което се излагат подробни съображения за
допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът е осъдил подсъдимия за
непредявени с обвинителния акт факти, като подробно се прави съпоставка с
приетото от съда и заключението на комплексната съдебно- пожаротехническа
експертиза. Твърди се че решаващият съд не е направил анализ на събраните
доказателства и не е изложил мотиви защо кредитира част от доказателства, а
останалите не кредитира. На това основание се прави искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде оправдан по
предявеното му обвинение.
Участващият
по делото прокурор от ОП-Ямбол пледира
за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на присъдата на
районния съд като правилна, обоснована и законосъобразна.
Въззиваемият-
граждански ищец "******" ООД
не изпращат представител за участие в съдебното заседание.
Въззивникът-
подсъдим участва в съдебно заседание, чрез упълномощения си защитник адв.Т.Д., чрез който
поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Излагат се съображения за
допуснати процесуални нарушения от страна на решаващия съд. Твърди се, че мотивите на присъдата са
формални , липсва анализ на събраните доказателства, както и че приетите от
съда изводи са противоречиви и взаимно изключващи се. Излагат се и съображения,
че нормата на чл.331 от НК е бланкетна и за да е осъществено престъпление
следва да се посочи какви нормативни актове са били нарушени от страна на
подсъдимия. Прави се искане съдът да приеме, че е налице хипотезата на чл.15 от НК и да постанови присъда с която да оправдае подсъдимия. Алтернативно
защитника на подсъдимия пледира първоинстанционната присъда да се отмени и
делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Въззивният
съд след като обсъди доводите в протеста и жалбата, съгласно правомощията си по
чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страна имаща право и интерес да обжалва. Разгледана
по същество същата е основателна, по следните съображения:
На първо
място съдът следва да се произнесе по наведените доводи в жалбата за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от решаващата съдебна инстанция,
тъй като в този случай делото следва да се върне за ново разглеждане на спора
по същество и това не налага произнасянето по останалите наведени доводи в жалбата за необоснованост и неправилност на
присъдата. Проверката за спазване на процесуалния закон следва да бъде
направена не само поради наведените за това доводи в жалбата, но и по силата на
законовоустановеното служебно начало на въззивната инстанция да проверява изцяло
правилността на оспорения съдебен акт, независимо от основанията които са
посочили страните и независимо от техните устни претенции пред въззивния съд.
Доводите в
жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила водещи до
ограничаване правото на защита на подсъдимия са основателни, но не по
съображенията изложени в нея. При извършената служебна проверка на обвинителния
акт въззивната инстанция намира, че обстоятелствената част на същия не отговаря
на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК.
На основание посочената норма в обстоятелствената част на обвинителния
акт прокурорът задължително трябва да посочи престъплението извършено от
обвиняемия. Съгласно ТР № 2/
7.10.2002г.чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна
теза пред решаващия съд. Главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят
основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.
В конкретния
случай против подс.С.е предявено обвинение по чл. 331, ал.1, вр.с чл.330, ал.1
от НК, като в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че на
инкриминираната дата ******.около обяд същия управлявал трактор ******” с рег №
****** с прикачен към него шредер /мулчър/, марка „*****”, модел „*******” в местността
"М.Б.", в землището на с.Х., заедно със св.П.. Заедно почиствали
пасищата, карайки тракторите един зад друг, като водещ е бил подсъдимия. В един
момент св.П. видял, че тревите зад управлявания от подсъдимия трактор с
прикачен шредер започнали да горят, след което се описват действията на двамата
по гасенето на пожара и причинените щети. Посочва се също така, че от
заключението на комплексната автотехническа и пожаротехническа експертиза
причината за възникване на пожара са
искри между трактор с прикачен инвентар - шредер и камъни, което е в резултат
на неправилна експлоатация на прикачния инвентар поради несъобразен реглаж на регулируемите във височина монтажни
пързалки на прикачния инвентар във функция
от установения неравен терен. На това основание
се прави извод за извършено престъпление по чл. 331, ал.1, вр.с чл.330, ал.1 от НК от страна подсъдимия. При описването
на престъплението в обстоятелствената част прокурора по никакав начин не е
посочил рамката на дължимото, т.е. това което подсъдимият е бил длъжен да
предвиди. На първо място следва да се посочи през летния сезон какви са
установените /нормативни или житейски/ правила за почистване на пасища и по точно какво е било дължимото
поведение от страна на подсъдимия за да
избегне общественоопасния резултат- да причини пожар. След това за да е
съставомерно поведението на подсъдимия следва да се посочи конкретно нарушил ли
е тези установени правила и точно по какъв начин ги е нарушил. В обвинителния акт е посочено, че пожара е
възникнал в резултат на неправилна експлоатация
на прикачния инвентар, поради несъобразен реглаж на регулируемите във
височина монтажни пързалки, без да се опише каква е изискуемата височина на
регулиране, на какво основание се приема това и на практика каква е била
действителната височина на процесните
пързалки на прикачния инвентар. За да е осъществено престъплението
запалване на чужд имот по непредпазливост не е необходимо да са нарушени
конкретни юридически правила, които да регламентират конкретната ситуация.
Възможно е правилата да са установи в резултат на човешки опит и дългогодишна
практика, но това следва да се посочи в обвинителния акт- какво е дължимото
поведение от страна на подсъдимия в конкретната ситуация и какво е неговото
конкретно нарушение.
От
изложеното е видно, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК, тъй като в
обстоятелствената му част не е описано
инкриминираното деяние. Посоченото нарушение съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като води до ограничаване правото на защита на
подсъдимия в съдебното производство. В
тази насока е и тълкувателно решение № 2/ 2002г.на ОСНК ВС на РБ.
Същото
нарушение е допуснато и от решаващия съд при изготвянето на мотивите на
присъдата, което следва да се вземе предвид при повторното разглеждане на
делото от съдебния състав.
В предвид
изложеното процесната присъда следва да бъде отменена и делото да се върне на за
ново разглеждане на първоинстанционния съд от фазата на разпоредителното
заседание.
При този изход на делото въззивната инстанция намира за ненужно да се произнася по останалите доводи на подсъдимия за допуснати процесуални нарушения. Ненужно е да се проверява присъдата в гражданската й част, тъй като в предвид връзката на гражданската отговорност от престъплението присъдата следва да бъде отменена и в гражданската й част.
Водим от
горното и на основание чл.335 ал.2, вр.с
чл.334, т.1, вр.с чл.348, ал.3, т.1 от
НПК Окръжен съд - Ямбол,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 66/11.07.2019г.постановена по
нохд № 8/2019г.по описа на Районен съд- Т.
и връща делото за ново разглеждане на
първата инстанция от друг съдебен състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:1.
2.