№ 4011
гр. Варна , 04.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20203100503466 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 278 вр. чл. 130 от ГПК по
частна жалба, подадена от В. М. Н., чрез адв. С. (ВАК) срещу определение
№262447/23.10.2020г, с което е прекратено недопустимо производство по
гр.д.11926/20г по описа на ВРС, 26 с-в.
Жалбоподателят, чрез пълномощника си твърди, че определението е
неправилно, тъй като съдът необосновано е възприел твърденията в исковата
молба като основание на иск за отмяна на незаконосъобразно решение на
общо събрание на кооперация, без да е съобразил, че именно нарушенията на
закона са основание за нищожност на сделки и административни актове, а за
несъответствието с императивни изисквания съдът следва да следи дори
служебно като пречка за признаване на валидността им. Счита, че наличието
на нищожно поради нарушение на законови изисквания за валидност решение
на ОС на ЗК накърнява правния интерес на ищеца и той винаги има интерес
да иска установяването й като резултат от доказани факти, представляващи
недостатъци по процедурата на приемането му, а начинът по който тази
защита за бъде получена (чрез жалба срещу акта или чрез нарочен иск за
обявяване на нищожност или по реда на косвен контрол по повод на друга
искане) е избор на страната според конкретното правно положение
интензитета на търсената защита, включително и с оглед на процедури по
възстановяване на пропуснати срокове и очаквано съдействие от съда. С
1
доводи за неправилно квалифицирана претенция преди изясняването на
правното положение на ищеца, жалбоподателят моли да бъде признато
правото му на иск за установяване на нищожност на решение на кооперация,
като иска прекратяването на производството да бъде отменено.
Насрещна страна не се конституира в производство по проверка на
процесуални предпоставки преди начало на размяна на книжа (чл. 130 ГПК).
Частната жалба вх.№ 279100/5.11.20г., е подадена в изискуемия
едноседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото определение.
Подадена е от лице, чиято представителна власт не е била ограничена за
определена инстанция. Авансово дължимата държавна такса в размер на 15
лв е надлежно внесена. Съдът приема производството по частната жалба за
допустимо.
Жалбоподателят е депозирал на 23.09.2020г , чрез пълномощника си,
искова молба, в която е изложил твърдения за проведено събрание на
земеделска кооперация, в която членува, като е описал и подробно нарушения
на закона и устава, допуснати при свикването му, отчитане на кворума и
гласовете на присъствалите членове при гласуването на решенията,
разискване на въпроси по обявен дневен ред и протоколиране на взети
решения. Въз основа на тези твърдения е поискано прогласяване на
нищожност на всички взети решения от общото събрание на кооперацията,
проведено на 16.12.2018г.
С разпореждане № 166124/09.10.20г първоинстанционният съд е
констатирал несъответствие между изложени обстоятелства, съответни на
защита на член кооператор срещу незаконосъобразно решение (чл. 58 ЗК) и
искане за обявяване на нищожност на акт на кооперацията и е указал тази
нередовност на ищеца. В този смисъл оплакването за неоказано съдействие и
преждевременно произнасяне по редовността и допустимостта на иска не е
основателно.
В уточняващата си молба от 16.10.2020г пълномощникът е подчертал, че
търси именно защита на членствено право на кооператора, засегнат от
нищожно решение, опорочено изцяло поради особено съществени нарушения
на закона, които представляват основания за искова защита по общия ред, без
ограничения от каквито и да е срокове. Същите доводи, но с вече по-
подробна обосновка са развити в частната жалба, като съпоставки с
установените в теорията и практиката тези за различни форми на опорочаване
2
на договори и административни актове и способи за установяване на
нищожност по съдебен ред или отричане на правни последици от
недействителни сделки и актове.
Въззивният съд преценява, че така изложените от жалбоподателя общи
правни принципи обаче, нямат приложение във вътрешни отношения на член-
кооператор и юридическо лице. За разлика от сделките на частно-правните
субекти (договори или едностранни сделки, пораждащи права и задължения
между равнопоставени лица) и административните актове (форма на
упражняване на властнически правомощия на органи на публична власт
спрямо граждани и стопански субекти), актовете на колективните органи на
едно юридическо лице с корпоративен характер, каквото е кооперацията,
имат специфичен характер на сделки-решения, с които се формира волята на
мнозинството за да бъде тя възприета като воля на самото юридическо лице
като колективен субект, различен от неговите членове. Затова не може по
аналогия да се пренасят автоматично към такива специфични сделки
правилата, отнасящи се до недействителност на други сделки(каквито са
основанията за нищожност на договорите по чл. 26 ЗЗД и актове на
администрация по чл. 17 ГПК, чл. 149 ал. 5 АПК). Сделките-решения имат
специална уредба в зависимост от специалния закон, който урежда статут на
съответното юридическо лице и тази специфика изключва общите правила.
Аналогия може да се обоснове само с правилата на защита на членове в
търговски дружества, които имат сходно на кооперациите устройство и цели
като юридически лица, учредени за участие в стопанския оборот. С оглед
задължителните указания, дадени по приложението на закона, уреждащ
такива членствени правоотношение, подробно изложени в ТРОСГК 1/2002г
на ВКС, установяването на нищожност на решение на общо събрание на
юридическо лице може да се търси по исков ред, като формите на защита се
определят от обстоятелството дали последиците от решението вече са
оповестени по партидата на търговеца като несъществуващи обстоятелства
(чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ) или не подлежат на оповестяване и тогава е приложим
общия установителен иск след нарочно обосноваване на конкретен интерес
на ищеца ( 124 ГПК). Тези искове наистина не са ограничени със срок, но не
могат да бъдат основавани на твърдения за опорочаване на реда за свикване и
провеждане на самото събрание на колективния орган, колкото и тежки да са
посочваните от ищците закононарушения. Установителни искове членовете
3
на юридическите лица могат да завеждат само ако твърдят, че самото
събрание не е било проведено(но е невярно документирано в неистински
документ) или, ако все пак е било проведено, участниците в него не са
обсъждали и приели протоколираните решения или самите решения са по
въпроси, оставащи извън компетентност на този орган или изрично са
обявени със специален законов текст за нищожни. Само в тези случаи
сделката-решение няма да съществува и липсата й може да бъде установявана
по общия ред. Във всички други форми на засягане на правилата за свикване,
провеждане и отчитане на резултата от работата на колективния
орган(установени в закон или устав), които са довели до незаконосъобразно
решение защитата на члена на юридическото лице е чрез конститутивен иск
за ОТМЯНА на валиден акт. Колкото и тежък да е порока на такова решение,
като акт на върховен орган на юридическо лице, то пораждат директни
последици във вътрешните отношения между членовете в периода от вземане
на решението от съответния орган и е задължително за тях ( т. 3 от ТР ОСГК
№ 1/2002 на ВКС). Едва след упражняване на потестативно право, чрез иск за
отмяна на такова решение като незаконосъобразно ще могат да настъпи
конститутивен ефект на съдебен акт, с който ще се премахнат тези последици
на порочния акт и съответно да се противопостяват и на трети лица след
заличаването на вписването им. Именно заради това засягане на правна сфера
на субекти извън самото дружество, този тип потестативни права
законодателят урежда като срочни и въвежда ПРЕКЛУЗИВНИ срокове за
тяхното упражняване(чл. 58 ЗК).
При така възприетото правно положение, въззивният съд намира жалбата за
изцяло неоснователна. Въпреки указанията за отстраняване на
противоречието между обстоятелствата (съответни на основание за отмяна на
решене с конститутивен иск) и искане за отричане на валидност на сделка-
решение, ищецът е настоявал да бъде разгледан именно установителен иск без
да обоснове липса или специална хипотеза на нищожност на решение на
общо събрание на член-кооператори. При такова процесуално поведение
сезираният съд не може да даде каквато и да е квалификация, която да
позволи разглеждане на допустим иск, тъй като дори и да бяха дадени
повторно указания, те не биха могли да се отнасят до реда за възстановяване
на пропуснати преклузивни срокове за защита с конститутивен иск, адекватна
на посочените от ищеца закононарушения, а установителното искане не било
4
могло да се обоснове, освен ако страната не оттегли вече изложеното
признание за действително провеждане на събрание, на което са били
допуснати описаните нарушения на закона. Такова указание обаче би било в
явно противоречие с диспозитивното начало, тъй като би довело до
недопустима подмяна на волята на ищеца. В заключение, липсва редовно
обоснована активна процесуална легитимация на ищеца с право на
установителен иск за нищожност на решение на общо събрание, респективно
вече е налице и процесуална пречка за защита с иск по чл. 58 ЗК.
По съображения, идентични с изложените в мотивите на първата
инстанция, обжалваното определение следва да се потвърди. Разноски при
този изход от спора не се дължат.
По тези съображения и на осн.чл. 217 ГПК, съставът на Варненския
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от В. М. Н., чрез
адв. С. (ВАК) срещу определение №262447/23.10.2020г, с което е прекратено
недопустимо производство по гр.д.11926/20г по описа на ВРС, 26 с-в.
Разноски не се определят.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба
пред Върховен касационен съд на осн. чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5