№ 6070
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20231100105999 по описа за 2023 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] Л. С. е заявила в искова молба от 22.05.2023 г., че на 07.01.2023 г. е
участвала в пътно-транспортно произшествие (ПТП), предизвикано от В. С.,
чиято гражданска отговорност (ГО) е била застрахована при ответника ЗД
„Б.И.“ АД (Б.И.). От ПТП Л. С. е получила:
- цервикална остеохондроза (дегенеративни промени в
междупрешленните дискове на шията);
- дискова протрузия на ниво С-4, С-5 и С-6 (притискане на нервните
окончания на гръбначния стълб);
- медианен дисков пролапс с разкъсване на фиброзния анулус на ниво
С-5 и С-6 (дискова херния на ниво С-5 и С-6);
- вертебрален синдром (симптоматичен комплекс от патологични
1
състояния, причинени от заболявания на гръбначния стълб);
- S-образна сколиотична деформация (странично изкривяване на
гръбнака);
- парестезия (необичайни усещания, наподобяващи „мравучкане“,
парене, убождане от множество иглички) на ниво С-6 и С-7;
- радиокулапатия (увреждане на нервни коренчета на гръбначен стълб)
вдясно на ниво С-8. Уврежданията са причинили болки и страдания.
[2] На 11.01.2023 г. Л. С. е поискала от Б.И. да заплати обезщетение
за неимуществени вреди, но Б.И. не го е направил. Затова Л. С. моли съда да
осъди Б.И. да заплати:
- 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;
- законната лихва от 11.01.2023 г. до окончателното изплащане
(исковата молба, л. 2-5).
2. На ответника
[3] Б.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. В. С. не е причинил ПТП;
2. не всички увреждания са от ПТП;
3. търсеното обезщетение е прекомерно;
4. Б.И. не дължи лихва от 11.01.2023 г., понеже Л. С. не е представила
документи, които Б.И. е поискал. Ето защо Б.И. моли съда да отхвърли иска
(писмения отговор, л. 70-72).
II. По процедурата
[4] Б.И. е поискал от съда да конституира В. С. като трето лице помагач
на ответника. Б.И. е заявил, че В. С. е управлявал автомобила със
свидетелство за правоуправление, което е било с изтекъл срок (писмения
отговор, л. 72). Първоначално, с определение от 06.02.2024 г. съдът е допуснал
привличането (определението, л. 83-86). Впоследствие, съдът е установил, че
2
свидетелството за правоуправление на В. С. не е било с изтекъл срок, изменил
е определението си от 06.02.2024 г. и е отхвърлил искането за привличането на
В. С. като трето лице помагач (определението, л. 178-гръб). Съдът не е връчил
на ответника това определение. Затова съдът разпорежда връчването му.
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[5] Не се спори, че Л. С. е била родена на ******* г. Тя е работила в
рентгенова лаборатория като лаборант, страдала е от разширени вени и от
дискова херния (показанията на свидетеля С., л. 176-178). Тя също е имала
дегенеративна вертебрална и дискова болест, която е била най-изразена в
сегментите на прешлени С4-С5 и С5-С6 (стр. 9 от заключението на вещите
лица д-р П. и д-р К., л. 197-210; стр. 8 от заключението на вещото лице д-р С.,
л. 142-151). Л. С. е имала дъщеря на осем месеца и половина, която е кърмила
(удостоверението за раждане, л. 157; показанията на свидетеля С., л. 176-178).
[6] На 07.01.2023 г. около 14:55 часа свидетелят В. С., съпруг на Л. С., е
управлявал лек автомобил „Форд“ по ул. „Бистришко шосе“ с посока от ул.
„Самодивски езера“ към Околовръстен път. Л. С. е пътувала на предна дясна
седалка в автомобила.
[7] В същия момент В. С. е управлявал лек автомобил „Волво“ по ул.
„Юрушка църква“. На кръстовището на ул. Бистришко шосе“ с ул. „Юрушка
църква“ е имало знак стоп за навлизащите от ул. „Юрушка църква“ в ул.
„Бистришко шосе“. Вместо В. С. да спре на знака стоп, той е навлязъл в ул.
„Бистришко шосе“. Така е настъпил удар между леките автомобили „Форд“ и
„Волво“ Ударът е бил непредотвратим за В. С. (констативния протокол, л. 6;
наказателното постановление, л. 117; показанията на свидетеля С., л. 176-178;
заключението и показанията на вещото лице инж. Т., л. 152-155 и л. 175-176).
[8] От удара Л. С. е получила навяхване и разтягане на свързващия
3
апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, без счупване на тела и
израстъци на прешлени и без разместване на стави (заключението и
показанията на вещите лица д-р П. и д-р К., л. 197-203 и л. 215-216;
заключението и показанията на вещото лице д-р С., л. 142-151 и л. 173-175).
Не се спори, че към този момент ГО на В. С. е била застрахована при
ответника Б.И..
[9] Л. С. е била лекувана чрез физикални процедури и рехабилитация.
Възстановяването от подобни травми е от три до осем седмици, като през
първите 15-20 дни болките са по-силни (заключението и показанията на
вещите лица д-р П. и д-р К., л. 197-203 и л. 215-216; заключението и
показанията на вещото лице д-р С., л. 142-151 и л. 173-175). Болките са я
принудили да спре да кърми дъщеря си (показанията на свидетеля С., л. 176-
178).
[10] Увреждането на шията на Л. С. е еднаква с увреждането на шията,
предмет на решение на ВКС 50139-2023-II Т. О. по т. д. 545/2022 г. Цялостното
увреждане, предмет на това решение на ВКС, е по-тежко от увреждането на Л.
С., защото то включва и сътресение на мозъка и гръдна травма (показанията
на вещото лице д-р С., л. 175).
[11] На 11.01.2023 г. Л. С. е поискала от Б.И. да заплати обезщетение
за неимуществени вреди (молбата, л. 56). Не се спори, че Б.И. не е заплащал
на Л. С. обезщетение.
[12] Л. С. е заплатила: 1 040,00 лева държавна такса (л. 66); 1 650,00
лева за вещи лица (л. 100, 182, 219); 616,00 лева за довеждането на свидетел
(л. 156). Разноските са за общо 3 306,00 лева. Тя е била представлявана
безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 213-214). Б.И. е заплатил
1 600,00 лева с ДДС на адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 112-114).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
4
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[13] Л. С. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1,
т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане,
вследствие на ПТП. Искът е частично основателен за 15 000,00 лева.
1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
[14] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната
сума, опредЕ. в застрахователния договор, отговорността на застрахования за
имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от
КЗ).
[15] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:
1. Л. С. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от
застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на Л. С.;
3. В. С. да е причинил ПТП;
4. неговата ГО да е била застрахована при Б.И.;
5. вследствие на уврежданията Л. С. да е претърпял неимуществени
вреди;
6. Б.И. да не е изплатил на Л. С. обезщетение за тези вреди.
[16] Съдът установи, че:
1. на 07.01.2023 г. Л. С. е участвала в ПТП, което е било покрит риск по
застраховка ГО;
2. от ПТП Л. С. е претърпяла увреждания;
3. ПТП е било причинено от В. С., защото той не е спрял пред знака
5
стоп, а е навлязъл в пътя с предимство;
4. ГО на В. С. е била застрахована при Б.И.;
5. от уврежданията Л. С. е претърпяла болки, страдания и неудобства;
6. Б.И. не е заплатил на Л. С. обезщетение за неимуществени вреди.
[17] Налице са предпоставките за уважаването на иска. За да установи
за какъв размер искът е основателен, съдът следва да определи какво
обезщетение за неимуществени вреди се дължи. Съдът следва да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди към момента датата на
увреждането (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо
съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди
към датата на ПТП – 07.01.2023 г.
[18] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване
състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[19] При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г., Решение 1-
2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[20] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-
високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно
6
момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд не е
обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за
необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и
недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[21] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка
ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил:
- 700 000,00 лева до 01.01.2010 г.;
- 1 000 000,00 лева след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. (§ 27 от ПЗР на КЗ
(отм));
- 2 000 000,00 лева след 11.06.2012 г. до 01.01.2016 г. (чл. 266 от КЗ
(отм)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната
застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).
[22] През 2023 г. икономическата обстановка в страната е била
значително по-добра от тази през 2017 г. Така например през 2017 г.
[1]
минималната работна заплата (МРЗ) е била 460,00 лева, а през 2023 г. тя
вече е била 780,00 лева[2], т. е. с 69,57% по-висока (780,00-
460,00/460,00х100,00).
[23] Съдът установи, че към момента на ПТП Л. С. е билa на 34 години.
Тя е работила в рентгенова лаборатория като лаборант, страдала е от
разширени вени и от дискова херния, като е имала и дегенеративна
вертебрална и дискова болест, най-изразена в сегментите на прешлени С4-С5
и С5-С6. Л. С. е имала дъщеря на осем месеца и половина, която е кърмила.
[24] От ПТП Л. С. е получила навяхване и разтягане на свързващия
апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, без счупване на тела и
израстъци на прешлени и без разместване на стави Тя е била лекувана чрез
физикални процедури и рехабилитация. Възстановяването от подобни травми
е от три до осем седмици, като през първите 15-20 дни болките са по-силни.
Болките са принудили Л. С. да спре да кърми дъщеря си.
7
[25] Увреждането на шията на Л. С. е еднакво с увреждането на шията,
предмет на решение на ВКС 50139-2023-II Т. О. по т. д. 545/2022 г. Цялостното
увреждане, предмет на това решение на ВКС, е по-тежко от увреждането на Л.
С., защото то включва и сътресение на мозъка и гръдна травма. Увреждането
по решението на ВКС е от 2017 г., като ВКС е определил 15 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди[3].
[26] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. От една страна съдът
отчита, че настоящото увреждане е еднакво с увреждането на шията, предмет
на обезщетяване на цитирането на решение на ВКС, но предмет на решението
на ВКС са и сътресение на мозъка и гръдна травма. От друга страна съдът
отчита, че решението на ВКС е за увреждане от 2017 г., когато
икономическата обстановка в страната е била по-лоша, отколкото през 2023 г.
Затова съдът приема, че 15 000,00 лева е справедливо обезщетение за
неимуществените вреди, които Л. С. е претърпяла. Ето защо съдът осъжда
Б.И. да заплати на Л. С. 15 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за
разликата до 26 000,00 лева.
2. По разноските
[27] Л. С. търси разноски. Тя е направила такива за 3 306,00 лева и е
била представлявана безплатно от адвокат.
[28] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 15 000,00 лева при
предявен размер от 26 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б.И. да заплати на Л.
С. 1 907,31 лева разноски (3 306,00х15 000,00/26 000,00), а на адвокат О.
1 890,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (26 000,00-
25 000,00х0,08+2 650,00х,1,2х15 000,00/26 000,00
[29] Б.И. също търси разноски. Той е направил такива за 1 600,00 лева.
8
[30] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 11 000,00 лева
при първоначално предявен размер от 26 000,00 лева. Затова съдът осъжда Л.
С. да заплати на Б.И. 676,92 лева разноски по дело. Ето защо съдът
[1] ПМС № 141/13.07.2017 г.
[2] ПМС № 497/29.12.2022 г.
[3] ВКС е установил, че вследствие на ПТП 49-годишната ищца е получила: сътресение на мозъка и разкъсно-
контузна рана в лявата челна област на главата с дължина около 1.5 см.; гръбначна травма, изразяваща се в
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб - дисторзио коли;
травма на гръдния кош без рентгенови данни за счупване на ребра. Възстановителният период от сътресението на
мозъка е бил от три до пет седмици, а то е било леко, непосредствено след инцидента се е характеризирало със
замайване и гадене. Болките от полученото дисторзио коли са били за 15 дни, като най-силни са били първите 7
дни. Нормалният възстановителен период за него е бил около месец и половина. Контузията на гръдния кош е
причинила болки и страдания за около една седмица, с възстановителен период от две седмици. Общият
възстановителен период от всички увреждания е бил около два месеца, през които е ищцата е изпитвала
дискомфорт в ежедневието си. Престоят в болничното заведение непосредствено след инцидента е бил кратък,
като тя е била изписана с подобрение, приятна прогноза за възстановяване, не е имала трайни негативни
последици от получените травми.
РЕШИ:
[31] ОСЪЖДА ЗД „Б.И. ” АД да заплати следните суми:
1. на Л. С. С.:
- 15 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 429, ал. 1, т.
1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от
07.01.2023 г., плюс законната лихва от 11.01.2023 г. до окончателното
изплащане;
- 1 907,31 разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
2. на адвокат В. О. 1 890,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
[32] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429 от КЗ на Л. С.
С. срещу ЗД „Б.И.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 15 000,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.
9
[33] ОСЪЖДА Л. С. С. да заплати на ЗД „Б.И.“ АД 676,92 лева
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Л. С. е с постоянен
адрес в гр. София, ул. „******* и съдебен адрес – адвокат В. О., гр. София, ул.
*******. ЗД „Б.И.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „*******.
[34] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[35] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето 300,00 лева
държавна такса по сметка на САС. Ако ищццата обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 220,00 лева държавна такса. Ако някоя от страните обжалва
частично решението, с въззивната си жалба тя следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса върху
обжалваната сума, но не по-малко от 25,00 лева. При неизпълнение съдът ще
върне въззивната жалба.
[36] ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника ЗД „Б.И.“ АД препис от
определението на съда на л. 178-гръб, с което е отхвърлил искането за
привличането на В. С., като трето лице помагач на ответника.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10