МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 17/28.01.2020 г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 483/2019 г.
ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против И.Ж.Ж. и Н.Д.А.-*** за престъпление по
чл.290, ал.1 от НК за всеки от тях.
В разпоредителното заседание по делото с оглед направените изявления на
страните, че не са налице основанията за разглеждане на делото по особените
правила, отложи същото и го проведе по реда на глава 20 от НПК.
В с.з.
участващия по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимите така, както
е по обвинителния акт, като намира същото за доказано по безспорен начин от
събраните по делото доказателства. Счита, че същите следва да бъдат признати за
виновни в извършването на посочените в акта престъпления, като пледира на двамата
подсъдими да се наложат наказания при условията на чл. 54 от НК, а именно
лишаване от свобода около средния размер, предвиден в закона за всяка от тях,
които наказания да бъдат отложени на основание чл. 66, ал.1 от НК от
изтърпяване за изпитателен срок, определен от съда.
Подсъдимите
участват в с.з. и не се признават за виновни по предявените им обвинения, като
чрез упълномощените си защитници твърдят, че не са извършили престъпленията, за
които им са повдигнати обвинения и молят
да бъдат оправдани по тях, тъй като същите са несъставомерни.
За да постанови
присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Ж.Ж., видно от приложените по делото
справка и типова длъжностна характеристика /л. 67-69 от т.2 от ДП/ работил на
длъжност *** в сектор/група „Охранителна полиция“ /група „Опазване на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“/участък на РУ при
ОД-МВР-Ямбол.
Подсъдимият Н.Д.А., видно от приложените по делото
справка и типова длъжностна характеристика /л. 70-72 от т.2 от ДП/ работил на
длъжност *** в сектор/група „Охранителна полиция“ /група „Опазване на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“/участък на РУ при
ОД-МВР-Ямбол.
На 02.08.2017 г. двамата подсъдими били назначени в
наряд и изпълнявали патрулно постова дейност на територията на гр. Я. със ***
автомобил „Опел Астра“ с ДК № ***, който бил снабден с проследяващо устройство
„смарт тракер“ на фирма „Виасат Технолоджи“ с вътрешна памет и външни GPS и GSM
антена.
На същият ден свид. М.Г.,*** решил да закара
собствения си лек автомобил марка „Мазда 6“ с ДК № ***, синя на цвят, която
била с дясна дирекция на ремонт на автосервиз, който се намирал на ул. „Б. в
кв. „К. в гр. Я.. Тъй като същият е бил с отнето СУМПС с АУАН № ***г. на
РУ-Приморско, видно от справка за нарушител водач поради неплатени глоби, свид.
Г. се обадил на своя познат Г. Г. от гр. Я. който да отиде с него до
автосервиза. Около обяд на 02.08.2017 г. Г. отишъл до дома на свид. Г. и
двамата тръгнали с автомобила, като същият се управлявал от Г., а свид. Г. седял
на предната лява седалка. До автосервиза двата преминали през циганската махала
в гр. Я., през кръстовището на площад „Б., покрай подлеза на ул. „Т.“, покрай
автогарата и оттам завили наляво и тръгнали по ул. „Ш.“. В 13.37 ч. двамата
подсъдими, движейки се със служебния автомобил по ул. „Ш.“ се разминали с
автомобила на свид. Г. и след като го познали, че е неговия автомобил решили да
му извършат проверка. Полицейския автомобил продължил движението си по ул „Ш. завил наляво в пресечката между бл. *** минал
зад бл. *** и отново възобновил движението си по ул. „Ш.“, като запазил
първоначалната си посока на движение. След напускането на ул. „Ш. полицейския
автомобил завил надясно, пресякъл ул. „Р.“ и тръгнал по ул. „Г. Г“, след което
завил наляво по ул. „И“ и след това наляво по ул. „Р“, където продължил
движението си по нея до пресечката с ул. „Ч“. През това време свид. Г. и
приятеля му Г. пристигнали до автосервиза, спрели пред него и слезли от
автомобила. Това било забелязано от свид. С., който работил по същото време в
автосервиза, както и от свид. П., който се намирал пред автосервиза. Свид. С.
им казал да изчакат, тъй като имал работа и тогава двамата подсъдими
пристигнали с патрулния автомобил от към ул. „Р.“ и спрели до автомобила на
свид. Г.. Подсъдимите поискали документите на свид. Г. за проверка и след като
приели, че той е управлявал автомобила, поискали съдействие от свои колеги от
сектор „ПП“ за извършване на проверка. На място пристигнал екип на сектор „ПП“,
който извършил проверка на свид. Г. за употреба на наркотични вещества, пробата
на която била положителна. В резултат на проверката на на свид. Г. бил съставен
АУАН с бл. № *** който му бил връчен с разписка от същата дата, като на мястото
за възражения същият записал собственоръчно, че той не е управлявал автомобила,
който бил спрян пред автосервиза за извършване на ремонт.
За осъщественото от М.Г. деяние било образувано
досъдебно производство, което било внесено в Районен съд гр. Ямбол с
обвинителен акт срещу него за извършено престъпление от общ характер, а именно
такова по чл. 343б, ал.3 от НК. По така внесения обвинителен акт, в ЯРС било
образувано НОХД № *** по описа на съда за 2017 г. Свидетели по това дело
били подсъдимите по настоящото дело Н.А.
и И.Ж., които били призовани за даване на показания в съдебно заседание на
12.02.2018 г.
В това съдебно заседание по НОХД№ *** г.,
подсъдимият И.Ж. се явил в сградата на
Районен съд гр.Ямбол, пред ***състав на съда и дал показания като свидетел.
Пред съда той устно, съзнателно потвърдил неистина - че на 02.08.2017г., в
периода от 13.35ч. до 13.45ч., в гр.Я., при движение на полицейски автомобил с
per. № ***, по ул. „Ш.“ до бл. №*** се разминал с лек автомобил „Мазда“ № ***,
/с дясна дирекция/ управляван от М.Ф., обърнал в обратна посока и без да губи
визуален контакт с него го последвал с полицейския автомобил до спирането му на
ул. „Б***“ .
На същата дата – 12.02.2018г., подсъдимият Н.А. също
се явил в сградата на Районен съд гр.Ямбол, за да даде показания. Пред ***състав
на съда А. като свидетел по НОХД № *** по описа на съда, устно съзнателно
потвърдил неистина - че на 02.08.2017г., в периода от 13.35ч. до 13.45ч., в
гр.Я., при движение на полицейски автомобил с per. № *** АН, по ул. „Ш. до бл.
№ ***“, се разминал с лек автомобил „Мазда“ № ***, /с дясна дирекция/
управляван от М.Ф., обърнал в обратна посока и без да губи визуален контакт с
него го последвал с полицейския автомобил до спирането му на ул. „Б.“ ***.
Показанията на двамата подсъдими, в които същите
потвърдили неистина, съществено се
различавали от показанията, дадени от останалите свидетели,
разпитани в хода на съдебното производство по НОХД № *** г., както и от
заключението по назначената по делото техническа експертиза, която описвала
различен маршрут на движение на полицейския автомобил от този, посочен от
подсъдимите. След приключване на делото по същество, Председателят на състава
постановил оправдателна присъда, като признал М.Г. за невиновен за извършено
престъпление по чл. 343б, ал.3, като приел в мотивите си, че показанията на
двамата подсъдими, дадени в качеството им на свидетели по делото са недостоверни
в частта им относно обстоятелствата, че на 02.08.2017 г. двамата подсъдими да
са установили, че М.Г. да управлява л.а. „Мазда 6“ по ул. „Ш. в гр. Я., когато
по време на движение са се разминали, след което да са обърнали в обратна
посока и го последвали до спирането му на ул. „Б. Присъдата била постановена на
30.04.2018 г. и като необжалвана и непротестирана е влязла в сила след изтичане
на законоустановения 15 дневен срок.
След влизане на присъдата в сила, на 18.05.2018 г. М.Г., чрез упълномощен
адвокат подал сигнал до ОД-МВР-Ямбол против двамата подсъдими, с който се иска
същият да бъде разгледан и да им бъдат наложени съответните наказания. С
разпореждане на Директора на ОД-МВР-Ямбол от 21.05.2018 г. била назначена
комисия в състав, в който влизал свид. И.А., която да извърши проверка по
сигнала. Свид. Анастаков извършил проверка и изготвил справка, в която се сочи,
че изготвената автотехническа експертиза по НОХД № *** не следва да се приема
като доказателствено средство срещу подс. Ж. и подс. А., тъй като дългите
маршрути, които изминава полицейският автомобил на ден създават предпоставки за
неточно възпроизвеждане на движението на автомобила преди проверка на конкретно
лице.
Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно
техническа експертиза, маршрута на движение на полицейския автомобил „Опел
Астра“ С ДК № *** за времето от 13.35 ч. до 13.45 ч. на 02.08.2017 г. е бил
следният: В 13.35.00 ч. на 02.08.2017г. се е движил по ул. „Р. към ул. „И. в
13.35.34 ч. е завил по ул. „В в посока към ул. „Б.“; в 13.36.21 ч. е завил от
ул. „В. надясно по ул. „Б.“, по която е продължил да се движи до 13.37.21 ч.; в
13.36.38 ч. автомобилът е спрял за 3 секунди до 13.36.41 ч. когато е възобновил
движението си по ул. „Б.“; след това завил наляво по ул. „Ш.“; в 13.37.49 ч. е
минал покрай бл. 10 и продължил движението си по ул. „Ш., където завил наляво в
пресечката между бл. 6 и бл. 8 в 13.38.29 ч.; минал зад бл. 8 и отново в
13.38.56 ч. възобновил движението си по ул. „Ш.“, като запазил първоначалната
си посока на движение; в 13.39.36 ч. напуснал ул. „Ш.“ като завил надясно,
пресякъл ул. „Р.“ и тръгнал по ул. „Г. Г.“, по която се движил до 13.39.56 ч.;
в 13.39.56 ч. завил наляво по ул. „И.“ като се движил по нея до 13.40.45 ч.; в
13.40.50 ч. завил наляво по ул. „Р.“ и продължил движението си по нея до
пресечката с ул. „Ч.“ в 13.41.14 ч.; продължил движението си по ул. „Р.“ до 13.42.08
ч., когато завил наляво на Т-образно кръстовище към ул. „Б.“, където спрял в 13.44.33
ч. Според вещото лице патрулният автомобил на 02.08.2017 г. е преминал по ул. „***“
до бл. *** в гр. Я. във времевият интервал от 13.37.49 ч. до 13.38.04 ч. Също
така вещото лице дава категорично заключение, че системата на патрулния
автомобил, който е снабден с проследяващо устройство „смарт тракер“ на фирма
Виасат Технолоджи с вътрешна памет и външни GPS и GSM антена би могла да се
влияе единствено от наличието на високи сгради, но това влияние е ирелевантно,
ако МПС е в движение. То би имало значение единствено при определянето на
позицията на превозното средство, когато то е в спряло състояние. Също така
системата би могла да бъде заглушена като в този случай просто няма да има
никакви данни за GPS позицията на автомобила, но следва да има данни от
акумулатора и контактния ключ на автомобила. Когато МПС е в движение, шансовете
данните за позиционирането на автомобила да са неточни, са
минимални.Устройството използва външни GPS и GSM антена и няма вътрешни такива.
Самата антена се поставя на място, което е трудно достижимо за манипулация. Ако
по някаква причина GPS антената бъде отрязана /заглушена/, развита, то
системата ще загуби цялостно информация за местоположението на автомобила и ще
индикира това. Ако има данни за местоположението на превозното средство, те
следва да са точни, т.е. опитът за манипулация на GPS сигнала води изцяло до
неговото изчезване, а не до развалянето му. Вещото лице сочи също, че ако по
някаква причина GSM антената бъде отрязана /заглушена/ развита, системата ще
отчете загуба на GSM покритие и ще съхранява данните във вътрешната си памет,
докато може да ги предаде /т.е. докато се появи GSM покритие/. Данните, които
устройството съхранява, зависят от това колко се е движило превозното средство,
но се счита, че без проблем устройството ще съхрани данни за поне 24 часа,
респективно ако по някаква причина паметта се препълни, устройството започва
да изтрива по-старите данни като това впоследствие се индикира в системата. При
липса или заглушен GPS сигнал и двете системи ще загубят цялостно информация за
местоположението на автомобила и няма да предадат грешни или неверни данни
относно неговото местоположение.
Подс. И.Ж.Ж. е роден на *** ***, българин, бълг. гражданин, средно
образование, неженен, ***, неосъждан, ЕГН **********.
Подс. Н.Д.А. е роден на *** ***, българин, бълг. гражданин, средно
образование, женен, ***, неосъждан, ЕГН **********.
Горната фактическа обстановка се установи след съвкупен анализ на гласните
доказателства – отчасти от обясненията на двамата подсъдими, както и на показанията
на всички разпитани по делото свидетели.
Съдът кредитира частично обясненията на
подсъдимите относно това, че на процесната дата са били на работа с
патрулния автомобил, извършвали са обход по маршрут в гр. Я., преминали са
покрай бл. 10 на ул. „Ш., след което са продължили по маршрут, подробно описан
в заключението на техническата експертиза. Не кредитира обясненията им в
останалата им част, а именно, че до бл*** на ул. „Ш“ са се разминали с л.а.
„Мазда 6“ с ДК ***, управляван от свид. Г., след което са обърнали в обратна
посока, последвали са го до бл. *** на ул. Ш.“ и са спрели до него в момента, в
който и той е спрял пред автосервиза на ул. „Б.. В тези им части съдът намира
същите за защитна теза с оглед избягване на наказателна отговорност, както и факта,
че стоят изолирани и противоречат на показанията на всички разпитани по делото
свидетели, както и на заключението на техническата експертиза, от което е
видно, че полицейския автомобил не е завивал в обратна посока, а е продължил в
първоначалната си посока на движение, както и че не е преминавал покрай бл. ***на
ул. „Ш.“, преминал е по друг маршрут на движение и е пристигнал пред
автосервиза от посоката на ул. „Р.“.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели, които
са логични, безпротиворечиви и кореспондират напълно със останалия
доказателствен материал по делото. Всички свидетели сочат, че полицейския
автомобил е спрял до автомобила на свид. Г. след преустановяването на
движението му пред автосервиза, като е пристигнал от противоположната посока,
от която е пристигнал автомобила на свид. Г.. Докато свид. Г. и свид. С.
твърдят, че автомобила Мазда е бил управляван от приятеля на свид. Г.-Г. Г., то
свид. П. сочи, че по-слабия карал колата, а другия по-пълния стоял до него. В
тази насока свид. Г. твърди: „Г. Г. дойде в нас и тръгнахме с моя автомобил за
автосервиза. Сервиза се намира на ул. „Б.. Той шофираше, аз се возих.
Паркирахме пред сервиза и аз влязох да говоря с монтьора. След 5-10 мин. зад
нас спря полицейската кола. Не си спомням да сме се разминавали с патрулка
докато отивахме до автосервиза“. От своя страна свид. С. сочи : „Около минута
след като спря Маздата, аз отидох при тях и им казах, че ще се забавя.
Полицейската кола мисля, че тъкмо идваше. Полицейската кола спря отстрани на
Маздата от дясната страна на 3 метра. Когато полицаите дойдоха, Маздата беше с
изключен двигател. Маздата я караше Г.. Г. беше от дясната страна. Свид. П.
твърди в показанията си: „Те спряха на островчето на обръщалото и аз исках да
ги попитам защо минаха толкова близо до мен. В това време дойде полицейската
кола и спря до тях. Те дойдоха от улицата, която е срещу мен и срещу
автосервиза. Тази улица, от която дойдоха полицаите не е тази улица, от която
дойде светлосинята кола. Почти веднага след спирането на синия автомобил
дойдоха полицаите. По-слабия караше колата, а другия по-пълния стоеше до него.Колата
е с дясна дирекция“. Независимо, че в конкретния случай би могло да се приеме,
че свид. Г. е заинтересован от изхода на делото, то съдът счита, че същите
следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като същите кореспондират в пълна
степен с показанията на другите двама свидетели, а именно, че полицейския
автомобил е пристигнал и спрял пред автосервиза, близо около 10 минути след
спирането на автомобила на свид. Г.. По отношение на разминаването в това
обстоятелство за времето в показанията на свидетелите, съдът отдава на факта,
че от момента на даването на показанията пред съда и времето, през което е
настъпило е изминал дълъг период от време /повече от 2 години/, но същите се
потвърждават по категоричен начин от приложените и кредитирани от съда писмени
доказателства и най вече от заключението на техническата експертиза, в което е
използвана базата данни ТЕТРА, която осигурява висока мобилност на абонатите и
приоритети в обслужването.
Съдът кредитира показанията на свид. А. дотолкова, доколкото същите
допълват установената от съда фактическа обстановка, а именно, че е била
извършена проверка по случая в ОД-МВР-Ямбол и че е била изготвена справка от
него, определен за член на комисия със заповед на Директора на ОД-МВР-Ямбол.
Всички кредитирани доказателства, по същество са безпротиворечиви по
отношение на предмета на доказване, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин фактите по обвинението -
извършването на деянието и неговото авторство.
Съдът не намери основания да се съмнява в компетентността, обективността и
безпристрастността на вещото лице, извършило съдебно- техническата експертиза,
поради което я присъедини към останалия доказателствен материал и изгради
изводите си и въз основа на нея, а и по същество същата не се оспорва от
страните.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С деянието си подсъдимия И.Ж.Ж. е
осъществил както от обективна, така и от
субективна страна фактическият състав на
престъплението по чл.290, ал.1 от НК, затова,
че на 12.02.2018г. в сградата на Районен съд гр.Ямбол,пред ***наказателен
състав на PC-Ямбол - в публично съдебно заседание по НОХД № *** по описа на
PC-Ямбол, като свидетел, съзнателно, устно е потвърдил неистина, а именно, че
на 02.08.2017г., в периода от 13.35ч. до 13.45ч., в гр.Я., при движение на
полицейски автомобил с per. № ***, по ул. „Ш.“ до бл. № ***“, се разминал с лек
автомобил „Мазда“ № ***, /с дясна дирекция/ управляван от М.Ф., обърнал в
обратна посока и без да губи визуален контакт с него го последвал с полицейския
автомобила до спирането му на ул. „Б..
С деянието си подсъдимия Н.Д.А. е
осъществил както от обективна, така и от
субективна страна фактическият състав на
престъплението по чл.290, ал.1 от
НК, затова, че на 12.02.2018г. в
сградата на Районен съд гр.Ямбол,пред ***ти наказателен състав на PC-Ямбол - в
публично съдебно заседание по НОХД №***. по описа на PC-Ямбол, като свидетел,
съзнателно, устно е потвърдил неистина, а именно, че на 02.08.2017г., в периода
от 13.35ч. до 13.45ч., в гр.Ямбол, при движение на полицейски автомобил с per.
№ ***, по ул. „Ш. на ж.к. ***, се разминал с лек автомобил „Мазда“ № ***, /с
дясна дирекция/ управляван от М.Ф., обърнал в обратна посока и без да губи
визуален контакт с него го последвал с полицейския автомобила до спирането му на
ул. „Б..
С обвинителният акт спрямо Ж. и А. са повдигнати обвинения за извършено от
всеки от тях престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, като изпълнителното деяние е формулирано като потвърждаване на
неистина. Подсъдимите са обвинени в осъществяване на формата на изпълнително
деяние на лъжесвидетелстване „потвърждаване на неистина“. Вън от съмнение е, че
всеки от тях има качество на свидетел в производството по НОХД№ *** г. на ЯРС,
като в хода на съдебното следствие в това производство са депозирали
свидетелски показания пред компетентния съд. Задължение на свидетеля е да
изложи пред съда /или друг надлежен орган/ фактите във вида, в който ги е
възприел. Престъплението „лъжесвидетелстване“
може да бъде осъществено, ако извършителят му, при даване на показания в
качество на свидетел потвърди неистина – свидетелства, че е възприел определен
факт, без той обективно да се е осъществил, или го възпроизведе не по начина,
по който го е възприел; или затаи истина – като премълчава факти, които е
възприел. Понеже престъплението лъжесвидетелстване е престъпление против
правосъдието, правнозащитените обществени отношения са свързани с нормалното
осъществяване на правосъдната дейност. Те биват засегнати, когато свидетелят
заяви пред съд /или друг надлежен орган/, неистина, защото по този начин се
създава опасност да не бъде разкрита обективната истина, което е цел на
правораздаването, което от своя страна може да доведе и до неправилно
приложение на материалния закон. Изхождайки от родовия и от непосредствения
обект на посегателство на престъплението, в съдебната практика трайно се
приема, че престъплението лъжесвидетелстване не може да бъде осъществено чрез
възпроизвеждане на факти, които са извън предмета на доказване. Следователно,
за да е осъществен състава на обсъжданото престъпление, е необходимо деецът
съзнателно да е потвърдил неистина или да е затаил истина за факти и
обстоятелства, които са включени в предмета на доказване по конкретното
производство и имат значение за правилното решаване на делото, защото само
тогава би могло да се попречи на правилното и обективно правораздаване. И
обратно – когато едно лице свидетелства за факти и обстоятелства, които не са
свързани с предмета на доказване по конкретното дело и нямат значение за
правилното му решаване, независимо, дали потвърждава неистина или затаява
истина, то поведението на това лице, макар и укоримо, не осъществява състава на
престъплението лъжесвидетелстване /В този смисъл, Решение № 347/2004 г. по нд №
1055/2003 г. на III Н.О., Решение № 123/2014 г. по нд № 300/2014 г. на III
Н.О., Решение № 273/2014 г. по нд № 878/2014 г. на III Н.О., Решение № 482/2013
г. по нд № 1625/2012 г. на II Н.О., Решение № 76 от 09.05.2016 г. по нд №
240/2016 г. на III н.о/.
Съставът на престъплението по чл.290, ал.1 от НК
предполага установяването по несъмнен начин на всички признаци както на
обективната така и на субективната му страна. От обективна страна деецът устно
и съзнателно да потвърди неистина в качеството си на свидетел, а свидетелските
показания да са дадени пред надлежен орган на властта. От субективна страна
деянието следва да е извършено с пряк умисъл. Липсата на който и да е от тези
признаци обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което изключва и
санкционирането му посредством наказателна репресия.
В хода на проведеното съдебно следствие действително се установи, че от
обективна страна подсъдимите са имали специално качество по чл. 290, ал.1 от НК – свидетели, тъй като
са били призовани и допуснати като такива от съда. Те са се явили в съдебно заседание и са разпитани, след като
им е разяснена наказателната отговорност
по чл. 290, ал.1 от НК. Не се спори и че съдът е надлежен орган на властта. Субект на
престъплението обаче е лице, което следва да изложи пред съд или пред друг
надлежен орган на власт своите възприятия за определени факти от значение за
делото и включени в предмета на доказване. В конкретния случай, в хода на
разпита си пред съда по НОХД № *** в качеството си на свидетели подсъдимите са
дали ясни показания, относно основния факт, който обвинението е целяло да
докаже с тези показания. Всеки от тях сочи, че на 02.08.2017 г. на мястото, на
което се твърди че е извършено престъплението за което е образувано НОХД№***
свид. Г. е управлявал собствения си лек автомобил „Мазда“ с ДК № ***, като се е
разминал с полицейския автомобил, в който са били подсъдимите, същият е обърнал
в обратна посока и без да губи визуален контакт с него го е последвал до спирането
му на ул. „Б.. Категорично се установи по делото, че твърдяното от всеки един
от подсъдимите, свидетели по НОХД№ ***
г. не отговаря на истината.
Отговорността за лъжесвидетелстване може да бъде ангажирана единствено
тогава, когато, както беше посочено и по-горе, свидетелят съзнателно затаи
истината или каже неистина само за онези обстоятелства, свързани с предмета на
доказване по конкретното дело, очертан в чл. 102 от НПК.
Такъв е и настоящият случай,
доколкото с дадените в качеството на свидетели показания,
подсъдимите са изложили именно такива
обстоятелства, които при евентуалното им кредитиране като достоверни биха променили фактическата
обстановка по НОХД *** г. и биха внесли съмнение относно наличието на деяние, за които е внесено
обвинение срещу М.Г..
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че от обективна
страна е съставомерно деянието на всеки един от подсъдимите.
Налице е устно потвърждаване на неистина от
страна на подсъдимия Ж., като свидетел, пред съд - същият е заявил устно пред ***състав
на ЯРС, като свидетел по НОХД № ***г. по описа на съда, че на 02.08.2017 г.,
около 13.40 ч. докато извършвал обход в ж.к. *** забелязал лек автомобил „Мазда
6“ с водач свид. Г., разминал се с него и като видял шофьора, обълнал след него
и го последвал, като през цялото време не е го губил от погледа си, като на ул.
„Б.той спрял и полицейския автомобил спрял зад него и се е движил зад него от
бл. ***до ул. „Б.. Всички тези изявления на подсъдимия Ж. не съответстват на
обективната действителност. Същите са категорично отречени както от показанията
на свид. Г., така и от другите двама свидетели, които са непротиворечиви
помежду си и кореспондиращи със заключението на техническата експертиза, сочещо
категорично съвсем друг маршрут на движение на полицейския автомобил.
Посочената неистина подсъдимият Ж. е потвърдил на 12.02.2018г. като свидетел -
при провеждане на разпит в това му качество в рамките на съдебно заседание по
образувано НОХД № ***
От обективна страна е налице устно потвърждаване на неистина и от страна на
подсъдимия А., като свидетел, пред съд - същият е заявил устно пред IХ състав
на ЯРС, като свидетел по НОХД № ***. по описа на съда, че на 02.08.2017 г. бил
назначен в наряд с подс. Ж., когато около 13.30 ч. на бл. *** на ж.к.*** видял
син автомобил „Мазда“ с ДК № *** управляван от свид. Г., който минал покрай тях
и той го последвал с управлявания от него полицейски автомобил, като имал с
подс. Ж. постоянен визуален контакт с автомобила. Последният минал покрай бл.
13, завил надясно и спрял на ул. „Б., след което веднага е спрял зад него.
Всички тези изявления на подсъдимия А. не отговарят на обективната
действителност. Същите, както бе посочено по-горе са отречени от показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и със заключението на вещото лице, което
не се оспорва по същество от защитата. Посочената неистина подсъдимият А. е потвърдил на 12.02.2018г. като свидетел -
при провеждане на разпит в това му качество в рамките на съдебно заседание по
образувано НОХД № *** обективирана в
протокол от същата дата.
Възпроизведените от подсъдимите неистински обстоятелства се включват в
предмета на доказване по посоченото съдебно производство, тъй като след тяхното
некредитиране като недостоверни се е изменила фактическата обстановка и е
внесло съмнение относно наличието на деяние, извършени от свидетелят Г.,
съставляващо престъпление от общ характер, а именно такова по чл. 343б, ал.3 от НК.
От субективна страна всеки един от
подсъдимите е действал при форма на вина пряк умисъл. Същите са съзнавали
обществено-опасния характер на извършеното - засягането на обществените
отношения, свързани с дейността на държавните органи, предвиждали са
обществено-опасните последици - възпрепятстване на правосъдната дейност и са искали
настъпването на тези последици. От естеството на твърденията на всеки един от
подсъдимите, които се отнасят до техни действия и събития, случили се с тяхно
участие и в тяхно присъствие следва извода, че същите са имали вярна представа
за обстоятелствата, за които са потвърдили неистина пред съда и са съзнавали
неистинността на твърденията си.
Въз
основа на установеното по-горе и задължителната сила на констатациите, отразени
в присъдата по НОХД № *** на ЯРС, следва да се заключи, че престъплението по
предявените срещу подсъдимите обвинения се явяват доказани по безспорен и
несъмнен начин. Казаното важи за всички
факти, които са включени в предмета на обвиненията. В тази връзка съдът не възприе становището
на защитата на подсъдимите, че същите следва да бъдат признати за
невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения за извършено престъпление по
чл. 290, ал.1 от НК, тъй като деянието им не е съставомерно. При произнасяне на
присъдата си съдът се съобрази с обстоятелството,че с престъплението по чл.
290, ал.1 от НК-лъжесвидетелстване се засягат обществените отношения, свързани
с нормалното осъществяване на правосъдието. Чрез депозиране на неверни
свидетелски показания пред съд се създава опасност да не бъде постигната
главната цел на правораздавателната дейност – разкриване на обективната истина
за фактите и обстоятелствата, като предпоставка за правилното решаване на
делото. Следователно обстоятелствата и
фактите, които се установяват от субекта
на това престъпление трябва да са относими
към предмета на доказване по НОХД № *** г., по което подсъдимите са депозирали своите показания.
Само в този случай съзнателното потвърждаване на неистина може да доведе до неразкриване на обективната
истина. Като се съобрази с текста от НК, по който е било образувано НОХД № *** –
управление на МПС след употреба на наркотични вещества съдът счете, че
показанията на подсъдимите, в качеството им на свидетели по същото, относно управлението на МПС от свид. Г.,
обръщането на полицейския автомобил в обратна посока и наличието на постоянен
визуален контакт с неговият автомобил до момента на спширането му пред
автосервиза на ул. „Б., без които обстоятелства не би могло да се установи
авторството на деянието по чл. 343б, ал.3 от НК, респ. управлението на
автомобила от свид. Г. несъмнено са били свързани с предмета на делото и са
били от съществено значение за разкриване на обективната истина.
Относно наложеното наказание на
подсъдимите:
За извършеното от подсъдимите деяние, законът предвижда наказание „лишаване
от свобода до пет години. При определяне вида и размера на наложените на двамата
подсъдими наказания съдът отчете
следното: От една страна взе предвид
сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, засягащо
обществените отношения, свързани с дейността на съдебните органи. От друга
страна съдът съобрази чистото съдебно минало на подсъдимите, доброто им
процесуално поведение-макар да не се признават за виновни, както и добрите им
характеристични данни. С оглед на всичко това съдът определи наказанията при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства и приложи разпоредбата на чл. 55,
ал.2, б.”б” от НК, преценявайки, че и най-лекото предвидено в закона наказание
се явява несъразмерно тежко в конкретния случай, като замени наказанията
„лишаване от свобода” с „пробация” и наложи на двамата подсъдими следните
наказания: ПРОБАЦИЯ под средния, предвиден в закона със следните пробационни
мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с
периодичност два пъти седмично.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет
месеца.
Съдът намира, че за да се постигнат целите на индивидуалната и генералната
превенция и най-вече за поправяне и превъзпитание на подсъдимите не е
наложително да им бъдат наложени по-тежки по вид и размер наказания. Така
наложените наказания са необходими и достатъчни за оказване на предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самите подсъдими, така и
върху останалите членове на обществото.
Тъй като подсъдимите бяха признати за виновни по предявените им обвинения,
на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът ги осъди да заплатят направените по
делото разноски в размер по 246.56 лв. всеки един от тях в приход на бюджета на
съдебната власт по сметката на ЯРС.
Причините за извършване на престъплението са незачитане установения от
закона правов ред за добросъвестно поведение пред надлежните органи на властта
и зачитане устоите на правосъдната система.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: