РЕШЕНИЕ
№ 2447
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110217537 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Тръстекс“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
наказателно постановление № 712784-F707871/13.07.2023г., издадено от
заместник-директор на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите (ТД на НАП), с което на „Тръстекс“ ЕООД, ЕИК ********* на
основание чл. 180в, ал.3, вр. ал. 1 от Закон за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 8058.27 лева
(осем хиляди петдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки) за нарушение
на чл. 176в, ал. 6, вр. ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗДДС.
В жалба, подадена чрез адвокат Р. В. - САК, се оспорва
законосъобразността на издаденото наказателно постановление (НП).
Навеждат се доводи за некомпетентност на наказващия орган. Изтъква се, че
дружеството не е имало задължение да предостави ново обезпечение.
Акцентира се, че в конкретния случай се касае за обективна невъзможност да
бъде спазен законоустановеният срок за подаване на заявление за
продължаване на срока на обезпечението поради влошеното здравословно
1
състояние на управителя на дружеството. Посочва се, че срокът не е спазен
едва с 4 дни, от което не са последвали вредни последици, поради което се
защитава довод, че процесният случай следва да бъде квалифициран като
„маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят „Тръстекс“ ЕООД, редовно призован, се представлява от
адвокат В., която се придържа към доводите, изложени в жалбата, и моли
издаденото наказателно постановление да бъде отменено. Претендира се
присъждането на разноски.
Въззиваемата страна – заместник-директор на ТД НАП, редовно
призован, представлява се от юрисконсулт А, която моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Сочи
се, че здравословното състояние на управителя на дружеството не е
релевантно и същият е имал възможност да упълномощи друго лице, което да
изпълни в срок задълженията на юридическото лице. Допълва се, че
дружеството системно нарушава изискванията на ЗДДС, поради което и
случаят не следва да бъде третиран като маловажен.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподател е „Тръстекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Борово“, ул. „Голям Братан“ №20, ап.2,
представлявано от Г Ч – Х, ЕГН **********. Дружеството било данъчно
задължено лице, което извършва облагаеми доставки на течни горива,
вписано считано от 01.03.2018г. в електронния публичен регистър,
поддържан от Национална агенция за приходите.
В качеството си на данъчно задължено лице - „Тръстекс“ ЕООД, ЕИК
********* предоставило в НАП обезпечение в размер на 50 000 лева със срок
на валидност до 15.04.2023г. За месец март 2023г. дружеството декларирало
облагаеми доставки на течни горива в общ размер на 161 165.33 лева със
ставка на данъка 20 на сто, поради което в срок не по – късно от 14 дни преди
изтичане на валидността на внесеното предходно обезпечение, дружеството
било длъжно да подаде ново заявление за обезпечение в размер на не по-
малко от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки,
придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за
2
потребление за предходния данъчен период, в размер на 32 233.07 лева.
Тъй като предходно внесеното обезпечение от дружеството възлизало в
размер на 50 000 лева, на 05.04.2023г. било подадено заявление за вписване
или промяна на данни в регистъра с вх.№225542301744679/05.04.2023г. за
удължаване на срока на обезпечението с още една година.
На 07.04.2023г. свидетелят С. З. на длъжност „старши инспектор по
приходите“ в Национална агенция за приходите при Териториална дирекция
гр. София, извършила проверка на подаденото от дружеството заявление и
констатирала, че срокът, в който дружеството е следвало да подаде заявление
за ново обезпечение, е бил до 01.04.2023г. За извършената проверка бил
съставен Протокол №П-22221723065581-073-011/07.04.2023г.
На 29.05.2023г. в присъствието на представител на „Тръстекс“ ЕООД
свидетелят С. З. съставила спрямо дружеството-жалбоподател акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) №
F707871/29.05.2023г., в който било прието за установено, че на 02.04.2023г., в
гр. София „Тръстекс“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на данъчно
задължено лице, което извършва облагаеми доставки на течни горива, като не
е подало в срок не по-късно от 14 дни преди изтичане на срока на
предходното обезпечение (15.04.2023г.), ново заявление за обезпечение е
извършило нарушение на чл.176в, ал.6 вр. ал.2 вр. ал.1, т.1 ЗДДС. Актът бил
връчен непосредствено след съставянето му на представител на дружеството,
който го приел с възражения, такива постъпили и в срока по чл.44 ЗАНН.
При идентично описание на нарушението и неговата правна
квалификация, заместник-директорът на ТД на НАП издал оспореното
наказателно постановление №712784-F707871/13.07.2023г., с което наложил
на „Тръстекс“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.180в, ал. 3, вр. ал. 1 от
Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) имуществена санкция в
размер на 8058,27 лева за нарушение на чл.176в, ал. 6, вр. ал. 2, вр. ал. 1, т. 1
ЗДДС.
Съдът установи възприетата и описана по-горе фактическа
обстановка, въз основа на приобщените доказателства и доказателствени
средства, съдържащи се в: показанията на свидетеля С. З., Протокол №П-
22221723065581-073-001/07.04.2023г., Резолюция за извършване на проверка,
служебна бележка, заявление с вх.№225542301744679/05.04.2023г., справка
3
от системата на НАП, Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г., АУАН №
F707871/29.05.23г.
Така събраната доказателствена съвкупност е еднопосочна в
съдържателен план и изяснява фактите, относими към предмета на доказване.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля З., които са обективно и
достоверно поднесени. От същите се извежда начинът, по който е извършена
проверка спрямо дружеството-жалбоподател, установяване на нарушението,
както и съставянето на процесния АУАН. Свидетелят споделя, че проверката
е извършена въз основа на резолюция на главния инспектор по приходите при
ТД на НАП посредством проверка в поддържания от НАП регистър за
подадени от дружеството заявления. Показанията на свидетеля се подкрепят и
от приложения по делото протокол за извършена проверка.
Видно от приобщената справка от електронния регистър на НАП се
констатира, че дружеството е било данъчно задължено лице, установяват се
неговите индивидуализиращи данни, дата на вписване в регистъра, размер и
срок на валидност на обезпечението, както и данъчната основа за месец март
2023г.
От приложения по делото протокол за извършена проверка и справка за
подадени документи се доказва, че на 05.04.2023г. представител на
дружеството е входирал в НАП заявление за вписване или промяна на данни в
регистъра, заведено под вх.№225542301744679/05.04.2023г.
Съдът цени с доверие и приложените заповеди, удостоверяващи
материалната и териториална компетентност на контролните органи.
Воден от горното съдът намира за безспорно доказано осъщественото
нарушение и неговото авторство.
От правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е
основателна.
Двата основни за настоящото производство акта са изготвени от
материално и териториално компетентен орган. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от С. З. на длъжността старши
инспектор по приходите в ТД на НАП съгласно чл.193, ал.2 ЗДДС и е
оправомощена със Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г., т.2.2.1, а наказателното
4
постановление е издадено от заместник-директора на ТД на НАП,
упълномощен със Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г., т.1.1.5. Същите са
изготвени в предвидената от законодателя писмена форма и при спазване на
реда за тяхното връчване на санкционираното юридическо лице, с което в
максимална степен е гарантирано правото му на защита. Налице е единство
между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация.
Въпреки горното е допуснато процесуално нарушение, което е
самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно
постановление, доколкото наказващият орган погрешно е определил датата на
извършване на нарушението, която е съществен елемент, изпълващ
обективните признаци на състава му. Със съставянето на акта за установяване
на административно нарушение се рамкира времево и пространствено
деянието и е недопустимо същите да бъдат установявани за първи път в
настоящото производство или да бъдат извеждани по тълкувателен,
логически или друг аналитичен начин. Темпоралният момент на извършване
на нарушението трябва да е посочен ясно, точно и недвусмислено да
кореспондира на изведената фактология, а от друга страна е относим и за
давностните срокове, уредени в чл. 34 ЗАНН.
В описателната част на наказателното постановление е възприето, че
нарушението е извършено на 02.04.2023г. Видно от събрания доказателствен
материал обезпечението, представено от „Тръстекс“ ЕООД, е било валидно от
15.04.2023г., а срокът, до който е следвало да се подаде ново заявление, е бил
не по-късно от 14 дни преди изтичане на валидността на предходното
обезпечение. Правилно е изведено, че срокът за подаване на заявлението е
бил до 01.04.2023г., но не е съобразена разпоредбата на чл.84 ЗАНН, вр. чл.
183, ал. 2, вр. ал. 4 НПК - срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на
следващия ден и изтича в края на последния ден, а когато последният ден на
срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. От
горното следва, че доколкото 01.04.2023г. е бил почивен ден (събота), то
срокът за подаване на заявлението е бил до 03.04.2023г. (понеделник),
първият работен ден, т.е. нарушението е извършено на 04.04.2023г., денят,
следващ последния ден за подаване на ново заявление.
Така установената нередовност не би могла да бъде отстранена и се
явява самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно
5
постановление, но с оглед обема на съдебен контрол, който дължи настоящата
инстанция, то следва да бъде разгледан спорът и по същество.
Административнонаказателната отговорност на „Тръстекс“ ЕООД, ЕИК
********* е ангажирана, за това, че в качеството си на данъчно задължено
лице, което извършва облагаеми доставки на течни горива не е подало в срок
не по-късно от 14 дни преди изтичане на срока на предходното обезпечение
(15.04.2023г.), ново заявление за обезпечение - нарушение на чл.176в, ал. 6,
вр. ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗДДС.
Категорично бе доказано, че „Тръстекс“ ЕООД, ЕИК *********
притежава качеството на данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС,
което извършва облагаеми доставки на течни горива и е вписано в регистъра,
поддържан от НАП.
Разпоредбата на чл.176в, ал. 6, вр. ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗДДС въвежда
задължение данъчно задълженото лице да предостави обезпечение в пари за
срок една година пред компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период
извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и
с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., а за месец март
2023г. дружеството е декларирало продажби в общ размер на 161 165,33 лева.
Категорично е установено, че предишното обезпечение е било валидно до
15.04.2023г., а срокът за подаване на ново заявление е бил не по-късно от 14
дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение. Изведено бе, че
срокът е бил 03.04.2023г., а на 05.04.2023г. представител на дружеството е
входирал в НАП заявление за вписване или промяна на данни в регистъра,
заведено под вх.№225542301744679/05.04.2023г.
Въпреки горното допуснатото нарушение при определяне на датата на
извършване на нарушението, рефлектира върху формалната
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Допуснато е
съществено процесуално нарушение, което пряко рефлектира върху правото
на защита на наказаното лице и възможността му да разбере срещу какви
факти следва да се защитава. Обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на производството право на разноски има
жалбоподателят. Направено е своевременно искане в тази насока, представен
6
е договор за правна защита и съдействие №038743/22.04.2024г., съгласно
който „Тръстекс“ ЕООД е заплатило на адвокат В. сума в размер на 500
(петстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. На
основание чл.63д, ал.1 ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сума в размер на 500 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 712784-F707871/13.07.2023г.,
издадено от заместник-директор на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите (ТД на НАП), с което на „Тръстекс“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл.180в, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 8058.27
лева (осем хиляди петдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки) за
нарушение на чл.176в, ал. 6, вр. ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Тръстекс“
ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на 500 (петстотин) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7