№ 147
гр. бЛ. , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – бЛ., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20201200501306 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №5874 от 17.07.2020 г. постановено по гр.д.№ 3142/2019 г.,
РС – бЛ. е ОСЪДИЛ „БГН“ АД, ЕИК ****, със седалище на управление: гр.
бЛ., пл. „Х.Б.“ № 6, представлявано от изп.дир. В.Г. да заплати на „ЕГ" ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Н.„И., ул. „К.“ № 18
представлявано от управителя П.Ц. следните суми:
- 12 513,55 лв. /дванадесет хиляди петстотин и тринадесет лева и
петдесет и пет стотинки/ на основание чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр.чл.367,
вр. чл.372, ал.1 ТЗ – главница, представляваща незаплатено възнаграждение
по договор от 01.05.2018г. за доставка на инертни материали и извършване на
транспортни услуги за месеците октомври и ноември 2018г.
- 738,99 лв. /седемстотин тридесет и осем лева и деветдесет и девет
стотинки/ на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – лихва за забава върху
главницата в размер на 7 328,83 лева по фактура с № **********/31.10.2018г.,
отнасяща се за периода от 30.11.2018г. до 28.11.2019г.
- 502,63 лв. /петстотин и два лева и шестдесет и три стотинки/ на
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – лихва за забава върху главницата в
размер на 5 184,72 лева по фактура с № **********/15.11.2018г., отнасяща се
1
за периода от 15.12.2018г. до 28.11.2019г.
-3800,55 лв. /три хиляди и осемстотин лева и петдесет и пет
стотинки/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – представляваща общ размер на
дължимите разноски в производството.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от “БГН” АД ЕИК
**** със седалище 2700 гр. бЛ. и адрес на управление пл.”Х.Б.” No 6, ет.2,
представлявано от В.М.Г. - изпълнителен директор, чрез пълномощника си
адв.А.Н. В..
Твърди се с жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно,
поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и неправилна преценка на събраните
доказателства.
Изводът на районния съд, че между страните има сключен на
01.05.2018г. договор за превоз на инертни материали, че ищецът е
осъществявал превоз на инертни материали въз основа на този договор и че
му се дължи превозно възнаграждение, а не продажна цена бил направен в
противоречие със събраните доказателства. От представеният писмен договор
от 01.05.2018г. ставало видно, че в него всъщност се съдържат два отделни
договора — за доставка на инертни материали фракция 0/63 от кариера
Стефаново до обект с.Г. и втори договор за превоз на асфалт.
Този извод бил и немотивиран, тъй като първоинстанционният съд не
бил изложил никакви съображения, защо приема, че между страните има
сключен договор за превоз на инертни материали, а не такъв за продажба на
същите, с място на предаване - обекта в с.Г.. По този начин било допуснато
нарушение на правилото на чл.12 и чл.236, ал.2 от ГПК. Нарушението било
съществено, тъй като ако не било допуснато, първоинстанционният съд
вероятно щял да достигне до друг извод за съществуването на твърдения
договор за превоз на инертни материали от 01.05.2018г.; за извършените в
изпълнение на него превози и за дължимост на превозни възнаграждения.
Нарушена била и разпоредбата на чл.200 от ЗЗД вр. чл.318 от ТЗ, според
която по договор за покупко-продажба се дължи заплащане на продажна цена,
а не на превозно възнаграждение.
Твърди се, че не са налице фактите, твърдени в исковата молба, като
основание за пораждане на претендираните главници — превозни
възнаграждения, което означавало, че не съществуват и самите тези вземания,
а исковете били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени.
Несъществуването на вземанията за главниците обуславяло и извод за
несъществуване на акцесорните вземания за лихви за забава, респ. за
неоснователност на исковете за заплащане на тези вземания.
С оглед горното, е отправено искане съдът да отмени осъдителното
решение № 5874/17.07.2020г. на бЛ.ския районен съд, постановено по гр.дело
2
№ 20191210103142, и да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове.
Претендират се направените разноски, включително пред въззивната
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЕГ" ООД е подала
отговор на въззивната жалба, като счита същата за неоснователна. Излага
подробни съображения в тази насока. Моли съда да потвърди обжалвания
съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира сторените във
въззивното производство разноски за адвокат в размер на 2 000 лв..
Не са направени доказателствени искания от страните, както с
въззивната жалба, така и с писмения отговор по нея.
С писмено становище до съда, въззивникът прави възражение по реда
на чл. 78 ал.5 ГПК, в случай, че въззиваемата страна претендира адвокатско
възнаграждение в размер над поисканото с писмения отговор.
Окръжният съд, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответна страна
в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена
е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите
реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по
администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС е валидно
и допустимо. Съдът служебно не констатира пороци, които могат да
обусловят нищожност или недопустимост на решението. Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна, а решението на РС е правилно.
Аргументите за този извод са следните:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕГ" ООД,
ЕИК ******* против „БГН“ АД, ЕИК ****.
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за превоз-доставка на
инертни материали и извършване на транспортни услуги, сключен на
01.05.2018г. Поддържа, че по силата на този договор превозил многократно
инертни материали за ответника-възложител. Заявява, че съгласно чл. 21 от
процесния договор било определена цена за доставка и транспорт на 1 тон
инертни материали в размер на 10,65 лв., като инертните материали били
транспортирани от кариера „Стефаново" до обект на ответника-възложител,
находящ се в село Г. за материал фракция 0/63. Излага, че ответното
3
дружество погасявало частично (не винаги в пълен размер и в договорения
срок) паричните си задължения по процесния договор за превоз. Сочи, че в
периода от месец януари 2019г. до август 2019г. „БГН" АД с огромно
забавяне частично погасила ликвидните си и изискуеми задължения към
ищеца, като и към настоящия момент неразплатени оставали 12 513,55 лв.,
съставляващи възнаграждение за извършени превози за месеците октомври и
ноември 2018г. В тази връзка навежда, че ответникът не му бил заплатил
превозно възнаграждение по следните фактури: фактура с №
**********/31.10.2018г. на обща стойност 8 892,71 лв., с включен ДДС, от
която била останала дължима сума в размер на 7 328,83 лв. ифактура с №
**********/15.11.2018г. на стойност 5 184,72 лв., с включен ДДС, която била
изцяло дължима. Претендира лихва за забава върху незаплатените суми по
процесните фактури.
Ответникът не е депозирал в срок отговор на исковата молба.
Ищцовото дружество представя с исковата си молба договор за
доставка на инертни материали и извършване на транспортни услуги от
01.05.2018г., извлечение от банковата сметка на ищеца в „УКБ“ АД за
периода от 14.01.2019г. до 21.06.2019г., писмо за потвърждаване на размера
на задълженията на ответника към ищеца от 29.01.2019г., фактура с №
**********/31.10.2018г. и фактура с № **********/15.11.2018г., 12 броя
товарителници и 15 броя експедиционни бележки. От съдържанието на
цитираните фактури се констатира, че същите са издадени от „ЕГ" ООД, в
качеството му на превозвач на инертни материали съгласно процесния
договор за превоз на инертни материали. Следва да се приеме, че между
„БГН" АД като Възложител и „ЕГ" ООД като Изпълнител е налице именно
Договор за доставка на инертни материали и извършване на транспортни
услуги, по силата, на който Изпълнителят се е задължил да извършва превоз
на товари срещу предварително, договорено по взаимно съгласие
възнаграждени. Във всички издадени товарителници, „ЕГ" ООД е посочено
като „ПРЕВОЗВАЧ", поради което въззивният съд приема, че възражението,
развито с въззивната жалба в тази насока се явява неоснователно.
За получател и в двете фактури фигурира ответникът по делото – „БГН“
АД. Посочено е и в двете фактури, че същите следва да се платят по банков
път по сметка на ищеца в „УКБ“ АД.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от уточненията
на вещото лице, направени при проведеното му изслушване в открито
съдебно заседание на 19.06.2020г., става ясно, че между страните по делото са
налице трайни търговски отношения, извършени са множество сделки,
плащания по изискуеми задължения, като тези обстоятелства се потвърждават
и от писмо между страните за вземане на ищеца „ЕГ" ООД към ответника
„БГН“ АД в размер на 30 063,66 лв. към 31.12.2018г. От заключението на
вещото лице се установява и, че процесните фактури с №
**********/31.10.2018г. и с № **********/15.11.2018г. са отразени в
счетоводството на ответното дружество като разход, включени са в
4
дневниците за покупки по ДДС и по тях е ползвано и правото на приспадане
на данъчен кредит.
Въззивният съд достига до идентичен с този на първоинстанционния
съд извод, че сами по себе си тези действия по осчетоводяване на процесните
фактури представляват недвусмислено признание на претендираното
задължение и доказват неговото съществуване в какъвто смисъл е и
константната практика на ВКС, цитирана и от първоинстанционния съд.
От показанията на свидетеля В.П.М. се установява, че именно „ЕГ"
ООД е транспортирало многократно инертни материали на ръководения от
него обект – по пътя към Петрохан от разклона за гр. Г. до с. Г. в процесния
период.
Ищецът доказва в процеса, че в качеството си на изпълнител по
процесния договор, е извършил многократно превозване на инертни
материали, като е осъществил тези превози по поръчка на ответника-
възложител „БГН“ АД.
От заключението на вещото лице се установява, че общият размер на
задължението по издаваните фактури е в размер на 12 513,55 лв. към
31.12.2018г. Тежестта за доказване на факта, че това задължение е погасено,
се носи от ответната страна, която обаче не е провела доказване.
Предявеният иск по чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр.чл.367, вр. чл.372, ал.1
ТЗ – относно вземането за сумата от 12 513,55 лв. – главница, представляваща
незаплатено възнаграждение по договор от 01.05.2018г. за доставка на
инертни материали и извършване на транспортни услуги за месеците
октомври и ноември 2018г. се явява основателен и като такъв подлежи на
уважаване.
Основателни са и осъдителните искове по чл. 86, ал. 1, изр. първо ЗЗД.
Доказано е наличието на главен дълг, произтичащ от договор от
01.05.2018г. за доставка на инертни материали и извършване на транспортни
услуги.
По фактура № **********/31.10.2018г. (7328,83 лв.) за периода, за
който претендира ищецът /от 30.11.2018г. до 28.11.2019г.,/ законната лихва е
в размер на 738,99 лв., а по фактура № **********/15.11.2018г. (5184,72 лв.)
за периода, за който претендира ищецът /от 15.12.2018г. до 28.11.2019г./ - е в
размер на сумата от 502,63 лв. / справка чрез ел.калкулатор/.
Ответникът не е доказал, че е погасил и тези вземания.
Исковете са доказани по основание и размер и правилно са присъдени
на ищеца и сторените разноски в производството.
Въззивният съд достигна до фактически и правни изводи, които са
идентични с тези на първостепенния, и доколкото е заявено от въззивника
5
оспорването му изцяло, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, постановеното от
РС решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора – въззивникът следва да заплати разноските
във въззивното производство на другата страна, доказани като сторени в
размер на 2400 лв. с ДДС – за заплатено адвокатско възнаграждение /2000 лв.
адв.възнаграждение и 400 лв. ДДС/, като не са налице да се приеме, че е
основателно възражението по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност. Следва да се
има предвид и че претендиранеото с писмения отговор възнаграждение е в
размер на 2000 лв.
Въззивното съдебно решение по обективно съединени искове с цената,
посочена пред първоинстанционния съд - не подлежи на касационно
обжалване, съгласно ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК
относно търговски спорове.
По изложените съображения, Окръжен съд бЛ., на основание чл.271
ал.1 във вр. с чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение №5874 от 17.07.2020 г.
постановено по гр.д.№ 3142/2019 г. по описа на РС – бЛ..
ОСЪЖДА „БГН“ АД, ЕИК ****, със седалище на управление: гр. бЛ.,
пл. „Х.Б.“ № 6, представлявано от изп.дир. В.Г. да заплати на „ЕГ" ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Н.„И., ул. „К.“ № 18
представлявано от управителя П.Ц. сумата от 2400 лв./Две хиляди и
четиристотин лева/ с ДДС– сторени разноски за адвокат във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6