Решение по дело №249/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260082

гр. Несебър, 27.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 249 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От ищеца - Етажната собственост в курортен комплекс „Е.Р.Б.С.Равда“, бл. Б, сграда „М.“, срещу ответника „Е.Х.” ООД, са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на етажната собственост сумата от 15 057,94 лв. – главница и сумата от 481,02 лв. – лихва за забава. С протоколно определение от съдебно заседание от 05.02.2020г. производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковете от страна на ищеца в частта му, в която срещу ответника е предявен иск за установяване дължимостта на сумите по заповед № 541 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.11.2018г. по ч.гр.д № 1111/2018г. по описа на Районен съд Несебър, в следните части: над размера 7 436,25 лв. – първа вноска за разходи за общите части на ЕС, дължима до 01.06.2018г., до пълния предявен размер от 7528,97 лв., над размера от 332,56 лв. - лихва за забава за периода 02.06.2018г. – 09.11.2018г., до пълния предявен размер от 337,38 лв., над размера от над размера 7 436,25 лв. - втора вноска за разходи за общите части на ЕС, дължима до 01.09.2018г., до пълния предявен размер от 7528,97 лв., над размера от 142,53  лева – лихва за забава за периода 02.09.2018г. – 09.11.2018г., до пълния предявен размер от 144,58 лв. По този начин производството е останало висящо по претенцията срещу ответника да се признае за устнаовено, че дължи на ищеца следните суми: 7 436,25 лв. – първа вноска за разходи за общите части на ЕС, дължима до 01.06.2018г. за самостоятелен обект с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър - апартамент № *********, самостоятелен обект с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър - апартамент № *********, самостоятелен обект с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър - апартамент № *********, самостоятелен обект с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър - апартамент № М310 и самостоятелен обект с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър - апартамент № *********, сумата от 332,56 лв. - лихва за забава за периода 02.06.2018г. – 09.11.2018г., 7 436,25 лв. – втора вноска за разходи за общите части на ЕС, дължима до 01.09.2018г. за същите апартаменти, сумата от 142,53  лева – лихва за забава за периода 02.09.2018г. – 09.11.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.11.2018г., до окончателното изплащане на вземането. Ищецът сочи, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост – посочените по-горе апартаменти. Навежда, че апартамент № ********* е с обща площ, включително и идеалните части – 120,16 кв. м., апартамент № ********* е с обща площ, включително и идеалните части – 175,78 кв. м., апартамент № ********* е с обща площ, включително и идеалните части – 125,43 кв. м., апартамент № М310 е с обща площ, включително и идеалните части – 109,44 кв. м. и апартамент № ********* е с обща площ, включително и идеалните части – 112,49 кв. м. Твърди се, че на 10.05.2018г. било проведено Общо събрание на етажната собственост, на което били взети решения, сред които - бюджет за 2018/2019г. (т. 5), определяне на реда за разпределение на разходите по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС (т. 6), определяне на финансовата година, срокове и начини на плащане (т. 7 от дневния ред). Сочи се, че по силата на тези решения ответникът дължи на етажната собственост цитираните суми. Обръща се внимание, че съгласно взето решение по т. 8 от дневния ред тези суми е следвало да бъдат заплатени на две равни вноски – първа вноска до 01.06.2018г. и втора вноска до 01.09.2018г. Излага се, че решенията са влезли в сила. Акцентира се, че за всеки от апартаментите се дължат следните суми: апартамент № ********* – 81,24 лв. (вноска за фонд „Ремонт и обновяване“), 1578,22 лв. (разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС), 77,92 лв. (разходи по чл. 51 от ЗУЕС), 668,32 лв. (вноска фонд „Непредвидени разходи“) и 242,06 лв. (вноска фонд „Резервен“), апартамент № ********* - 122,62 лв. (вноска за фонд „Ремонт и обновяване“), 2381,97 лв. (разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС), 77,92 лв. (разходи по чл. 51 от ЗУЕС), 1008,68 лв. (вноска фонд „Непредвидени разходи“) и 365,33 лв. (вноска фонд „Резервен“), апартамент № ********* - 88,83 лв. (вноска за фонд „Ремонт и обновяване“), 1725,61 лв. (разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС), 77,92 лв. (разходи по чл. 51 от ЗУЕС), 730,73 лв. (вноска фонд „Непредвидени разходи“) и 264,66 лв. (вноска фонд „Резервен“), апартамент № М310 - 76,34 лв. (вноска за фонд „Ремонт и обновяване“), 1483,01 лв. (разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС), 77,92 лв. (разходи по чл. 51 от ЗУЕС), 627,99 лв. (вноска фонд „Непредвидени разходи“) и 227,46 лв. (вноска фонд „Резервен“) и апартамент № ********* - 79,64 лв. (вноска за фонд „Ремонт и обновяване“), 1547,09 лв. (разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС), 77,92 лв. (разходи по чл. 51 от ЗУЕС), 655,14 лв. (вноска фонд „Непредвидени разходи“) и 237,28 лв. (вноска фонд „Резервен“). Излага се, че вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ са получени като цялата гласувана от общото събрание сума за този фонд (4712,40 лв.) е умножена по съответните идеални части от общите части за всеки от апартаментите. Навежда се, че по същия начин е процедирано за сумите разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС (при цяла гласувана сума от 91 544 лв.), фонд „Непредвидени разходи (при цяла гласувана сума от 38 765,63 лв.), фонд „Резервен“ (при цяла гласувана сума от 14 040,50 лв.). По отношение на разходите по чл. 51 от ЗУЕС се сочи, че са получени като цялата гласувана сума от 6000 лв. е разделена на всички собственици – 77. Твърди се, че сроковете за доброволно плащане настъпили, но от ответника не било предприето плащане на дължимите суми. С тези от съда се иска предявените искове да бъдат уважени. Претендира се присъждането на разноски от заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е подаден отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост – курортен апартаментен комплекс „Е.Р.Б.С.– Равда”, бл. Б – сграда „М.” с идентификатор № *********– апартамент № *********, апартамент № *********, апартамент № *********, апартамент № М310 и апартамент № *********. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в етажната собственост от 10.05.2018г. са определени такси, дължими от етажните собственици за 2018г. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.

От дружествен договор на дружество с ограничен отговорност „Е.Х.“ ООД от 03.07.2018г. (на л. 10 – л. 28 от делото) се установява, че ответникът е придобил чрез апортни вноски собствеността върху апартамент № ********* – с 1,724 % идеални части от общите части, с обща площ, включително и идеалните части – 120,16 кв. м., апартамент № ********* – с 2,602 % идеални части от общите части, с обща площ, включително и идеалните части – 175,78 кв. м., апартамент № ********* – с 1,885 % идеални части от общите части, с обща площ, включително и идеалните части – 125,43 кв. м., апартамент № М310 – с 1,620 % идеални части от общите части, с обща площ, включително и идеалните части – 109,44 кв. м. и апартамент № ********* – с 1,690 % идеални части от общите части, с обща площ, включително и идеалните части – 112,49 кв. м.

На 10.05.2018г. било проведено общо събрание на етажната собственост в сграда с идентификатор № *********по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър – комплекс „Е.Р.Б.С.– Равда“, бл. Б – сграда „М.“, обективирано в протокол (на л. 45 – л. 59 от делото). Взетите на това общо събрание решения са атакувани, но видно от приобщени по делото съдебни актове (на л. 163 – л. 172) производството е прекратено по окончателен начин с влязлото в сила Определение от 15.10.2019г. по гр.д. № 168/2019г. по описа на Районен съд Несебър. Видно от протокола от общото събрание по т. 5.1.1.1 се взело решение за формиране на фонд „Ремонт и обновяване“, по който да се наберат средства в общ размер от 4712,40 лв., а месечната вноска да се изчислява съобразно идеалните части на собствениците. По т. 5.1.1.2 от протокола се взело решение да се събере сума за разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС в общ размер на 91 544 лв. По т. 5.1.2 от протокола общото събрание гласувало разходи по чл. 51 от ЗУЕС в общ размер от 6000 лв. (2000 лв. – за електрическа енергия в общите части и асансьорите, 2000 лв. – за вода в общите части и 2000 лв. – за консумативни материали). С решение по т. 5.1.3 от протокола бил формиран фонд „Непредвидени разходи“ в размер на 38 765,63 лв., вноските за който се приело да изчисляват съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост. По т. 5.1.4 от протокола се приело решение за формиране на фонд „Резервен“ в размер на 14 040,50 лв., вноските за който се приело да изчисляват съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост. По т. 6 от дневния ред се взело решение разходите по чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС да се разпределят съобразно притежаваните идеални части от собствениците, а разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС – поравно, според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. По т. 7 от дневния ред общото събрание взело решение за начало на финансовата година да се приеме 10.05.2018г., а за край – 09.05.2019г., а сумите да бъдат заплащани на две вноски – първа в срок до 01.06.2018г. и втора в срок до 01.09.2018г. По т. 8 от дневния ред общото събрание взело решение да се вземат мерки срещу собствениците, които не са внесли съответните суми в предвидените срокове, като им се изпратят покани за доброволно изпълнение и се предприемат необходимите действия за събиране на сумите по съдебен ред.

Както се посочи по делото срещу ответника се претендират суми, формирани от вноски за отделните притежавани от него апартаменти по пет пера: фонд „Ремонт и обновяване“, разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС, разходи по чл. 51 от ЗУЕС, фонд „Непредвидени разходи“ и фонд „Резервен“. Общото събрание е приело решение вноските по чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС (фонд „Ремонт и обновяване) да се разпределят съобразно идеалните части на собствениците, като решение в същата насока е прието и за фонд „Непредвидени разходи“ и фонд „Резервен. Такова разпределение произтича от ЗУЕС и за разходите по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС, доколкото същите са част от тези за фонд „Ремонт и обновяване”. В чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС е предвидено, че вноските в този фонд се определят с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици. Ето защо по тези две пера вноските са определени в унисон с правилата на ЗУЕС. Останалите два фонда, по които са определени вноски - „Резервен” и „Непредвидени разходи” нямат легална дефиниция в ЗУЕС, но съдът счита, че определянето им съразмерно на идеалните части на отделните собственици също е направено при спазване на правилата на ЗУЕС, тъй като в самия закон е заложено разходите за фондове да се определят според идеалните части, а само разходите за управление и поддръжка на общите части – поравно (чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС). Точно така е процедирало и общото събрание, като е взето решение разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС да се разпределят поравно – между всички собственици, ползватели и обитатели. Същевременно от цитирания документ за собственост на ответника се установяват идеалните части в общите части за всеки от притежаваните от него апартаменти. Конкретизираните от ищеца суми в становище (на л. 114 – л. 117 от делото), въз основа на което е допуснато частично оттегляне на исковете и е определен окончателният предмет на настоящото производство, съответстват на притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата, отнесени към глобалните суми, определени за събиране по посочените фондове. Що се отнася до разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС от ответника не е подаден отговор на исковата молба и не е оспорено твърдението, че в сградата са налични 77 собственика, поради което съдът приема, че и те са определени правилно за всеки от притежаваните от ответника апартаменти. Т.е. може да се направи извод, че претендираните от ищеца суми по различните пера съответстват на идеалните части от общите части в сградата за апартаментите, притежавани от ответника, отнесени към общия размер на определените за цялата етажна собственост суми по всяко перо, а по отношение на разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС определената като дължима сума съответства на броя на собствениците в сградата.

Съдът намира, че посочените суми се дължат от ответника. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че решенията на общото събрание са влезли в сила. От цитираните по-горе съдебни актове се установява, че решенията са атакувани от ответника по съдебен ред, но по окончателен начин производството по делото е прекратено. Ето защо решенията на общото събрание са влезли в сила и следва да се зачетат от настоящия съдебен състав. В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание. По делото се установи, че решенията на общото събрание са влезли в сила по силата на съдебно решение, което е задължително за настоящия съд – арг. от чл. 297 ГПК. Ето защо въпросите за законосъобразното провеждане на общото събрание не могат да бъдат разглеждани повторно в настоящия процес. Следва да се има предвид, че общото събрание няма за задължение да приема решения за дължимите от всеки един собственик суми, като е достатъчно да се приемат глобални решения за разходите в етажната собственост. Управителният съвет е този, който организира изпълнението на решенията на общото събрание (арг. от чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУЕС). Ето защо с формиране на волеизявлението си за определяне на конкретните задължения за процесните апартаменти председателят на управителният съвет е предприел действия по изпълнение решенията на ОС.

Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като по т. 7 от протокола на общото събрание е определен и изричен падеж за плащане на вноските – 01.05.2018г. за първата вноска и 01.09.2018г. за втората вноска. Следователно задължението е било определено като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС). Поради тази причина не е било необходимо до ответниците да се изпраща допълнителна покана за заплащането на сумите. Предвиденото в решението по т. 8 от дневния ред на общото събрание изпращане на покани има единствено допълнителен характер и е свързано с още една възможност, която общото събрание е приело, че следва да се даде на лицата, които не са внесли съответните суми. Това решение обаче не променя извода, че сумите е следвало да се заплатят до точно определена дата, която към момента на подаване на заявлението е била настъпила, поради което вземането е изискуемо.

Налага се извод, че са доказани всички елементи от фактическия състав на предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и същият следва да бъде уважен в уточнените в хода на настоящия процес размери.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. Както се посочи задължението на ответника е било определено като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) – 01.05.2018г. за първата вноска и 01.09.2018г. за втората вноска. Ето защо от следващия ден (съответно 02.05.2018г. и 02.09.2018г.) той е изпаднал в забава и не е било необходимо да му бъдат изпращани допълнителни покани за заплащане на дължимите суми. При наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за периода 02.06.2018г. – 09.11.2018г. и 02.09.2018г. – 09.11.2018г., то претенцията за лихва е доказана по основание. Същата е доказана и по размер, доколкото сумата от 332,56 лв. съответства на дължимата върху главницата лихва за периода 02.06.2018г. – 09.11.2018г., а сумата от 142,53 лв. – на дължимата лихва за периода 02.09.2018г. – 09.11.2018г.

По разноските:

При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски. В настоящото производство ищецът претендира следните разноски: 310 лв. – платена държавна такса и 990 лв. – платено възнаграждение за един адвокат. Ето защо посочените суми следва да се присъдят в полза на ищеца.

От своя страна в заповедното производство ищецът претендира да е направил разноски в размер на 310 лв. – за платена държавна такса. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума - за направени разноски в заповедното производство (арг. от т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Доколкото съдът констатира, че върху уважените размери на исковете се дължи държавна такса в размер на още 23,32 лв. (освен до момента платените от ищеца) с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума по сметка на Районен съд Несебър.

С оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК следва да се обърне внимание на обстоятелството, че по отношение на претенциите за главници и лихви в настоящото производство са предявени установителни искове по чл. 422 ГПК. Основанието, на което се дължат тези суми, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1111/2018г. по описа на Районен съд Несебър. Ето защо по арг. от чл. 412, т. 7 ГПК дължимите в това производство суми следва да се преведат по банковата сметка по заповедта, посочена изрично от заявителя в производството по чл. 410 ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че „Е.Х.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, дължи на Етажната собственост в курортен комплекс „Е.Р.Б.С.Равда“, бл. Б, сграда „М.“, сумите както следва:

- на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС – сумата 7 436,25 лв. – първа вноска за финансовата година 10.05.2018г. – 09.05.2019г. – за разходи за общите части на ЕС, дължима до 01.06.2018г. за самостоятелен обект с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър - апартамент № *********, самостоятелен обект с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър - апартамент № *********, самостоятелен обект с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър - апартамент № *********, самостоятелен обект с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър - апартамент № М310 и самостоятелен обект с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър - апартамент № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.11.2018г., до окончателното изплащане на вземането;

- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 332,56 лв. – представляваща лихва за забава върху първата вноска за периода 02.06.2018г. – 09.11.2018г.

- на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС – сумата 7 436,25 лв. – втора за финансовата година 10.05.2018г. – 09.05.2019г. – за разходи за общите части на ЕС, дължима до 01.09.2018г. за самостоятелен обект с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър - апартамент № *********, самостоятелен обект с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър - апартамент № *********, самостоятелен обект с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър - апартамент № *********, самостоятелен обект с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър - апартамент № М310 и самостоятелен обект с идентификатор *********по КККР на гр. Несебър - апартамент № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.11.2018г., до окончателното изплащане на вземането;

на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 142,53  лева  – представляваща лихва за забава върху първата вноска за периода 02.09.2018г. – 09.11.2018г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.Х.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Етажната собственост в курортен комплекс „Е.Р.Б.С.Равда“, бл. Б, сграда „М.“, сумата от 1300 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 990 лв. – платена възнаграждение за един адвокат и 310 лв. – платена държавна такса, както и сумата от 310 лв. – направени разноски в хода на ч.гр.д. № 1111/2018г. по описа на Районен съд Несебър за платена държавна такса.

ОСЪЖДА „Е.Х.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Несебър сумата от 23,32 лв. – невнесен остатък от дължимата държавна такса за образуване на делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: