Решение по дело №906/2020 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 6                                                 01.02.2021 г.                                   гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    двадесет и шести януари                                         две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Пенка Тоцева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 906 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, против М.А.М., с която е предявен иск за установяване  дължимостта на сумата 523,29лв. главница, законната лихва, сумата 87,24лв. договорна лихва за периода от 24.05.2017г.-9.05.2018г., сумата 25,50лв. такса оценка  на досие от 24.05.2017г.- 9.05.2018г., 136,36лв. – такса Кредит у дома за предоставяне на кредита в брой от 24.05.2017г.- 9.05.2018г., 317,75лв. такса Кредит у дома за събиране на погасителните вноски, сумата 164,19лв. обезщетение за забава от 24.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 01.07.2017г. сключен договор за цесия и заместване в дълг между Изи Асет Мениджмънт АД  и Провидент Файненшъл България ООД, по силата на който вземането произтичащо от договор за потребителски кредит №*********/13.03.2017г. сключен с ответника е прехвърлено на първия. На 03.07.2018г. подписано Приложение 1 представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 31.01.2017г., по силата на което Изи Асет Мениджмънт АД е прехвърлило вземането по договора в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД. От своя страна е прехвърлено на ищеца от 03.05.2019г. по силата на Рамков договор за прехвърляне на вземания. Сочи се, че на 13.03.2017г. между Провидент Файненшъл България ООД и ответника като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №*********, за предоставен кредит в размер на 600лв., като договора съдържа съгласие на кредитополучателя, че е запознат и приема Общите условия/ОУ/ към договора и му е предоставен целия обем преддоговорна информация. Сумата е предоставена  и получена чрез кредитен консултант в брой по местоживеене, потвърдена от ответника с факта на подписване на договора.  Както са постигнали съгласие договорната лихва да е в размер на ..лв., обща стойност на усвоена главница и договорна лихва в размер на 118,35лв., които се заплащат на 60бр. равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 11,97лв. Първата погасителна вноска е платима на 22.03.2017г., а последната – 09.05.2018г. Кредитополучателят изразил съгласието си да заплати такса оценка на кредитно досие в размер на 30лв., платима при подписване на договора, но страните постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски, като разпределена на 60 бр. равни вноски, всяка от 0,50лв. Кредитодателят се задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга по седмично събиране на вноските също по местоживеене наречена „Кредит у дома“. Съгласно чл.25 от договора за кредит, е по желание  и се предоставя срещу такса. 30% от таксата  е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, както че е дължима при подписване на договора, но се заплаща на равни месечни вноски през периода на кредита. Таксата „Кредит у дома“ в случая е в размер на 163,44лв. и е разделена на 60 бр. равни вноски, всяка в размер на 2,72лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата  в размер на 381,35лв.  е свързана с разходите на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя и е дължима за срока на договора. Описаните такси като обща сума в буква „Д“ на първа страница от договора за кредит а именно 544,79лв. Съгласно чл.26 от договора  за кредит, кредитополучателят има право по всяко време да откаже услугата „Кредит у дома“, която е договорена за събере на погасителните вноски. Така общата сума, която ответникът се задължил да върне при сключване на договора е в размер на 1293,14лв., включваща главница от 600лв., договорна лихва в размер на 118,35лв. такса оценка досие - 30лв., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в  размер на 163,44лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 381,35лв. Общата дължима сума от 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 21,56лв. Крайният срок за издължаване по кредита е 9.05.2018г. На кредитополучателя е начислено обезщетение за забава за периода от 24.05.2017г. до датата на входиране на заявлението в съда. Както, че ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, сумата, която е погасена е в  размер на 203лв., с която са погасени: Такса услуга „Кредит у дома“ – 27,08лв., такса услуга“Кредит у дома“ за събиране: 63,60лв., такса оценка на досие-4,50лв., договорна лихва – 31,11лв., главница – 76,71лв. По ч.гр.д. №108/2020г. на РРС е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК.

В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор.  Сочи, че не е ясно как към 30.01.2017г. Изи Асет Мениджмънт ЕАД купува процесното вземане от 01.07.2018г. и продава същото с договор от 30.01.2017г., тогава цедентът продавач е нямал в патримониума си точно това вземане спрямо настоящия ответник, тъй като то не е възникнало-договора за заем е сключен на 13.03.2017г. В §2 от договора е уведено, че продавачът ще прехвърли на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем, като вземанията ще се индивидуализират в Приложение №1 към този договор. Дори да се именова „рамков договор“, не касае бъдещи вземания. Че ако не е настъпил прехвърлителния ефект на процесното вземане, то няма как последващите цесионери да са го придобили, в т.ч. и ищецът. Оспорва договора от 30.01.2017г. между Изи Асет Мениджмънт АД и Агенция за контрол на просрочени вземания ООД, както и последващ договор за цесия от 03.05.2019г. между него и ищеца, съответно свързаните с тях уведомления по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД и моли производството да бъде прекратено. Счита договора за кредит за недействителен, позовава се на служебното начало, с което съдът разполага за установяване на неравноправни клаузи в договора за кредит. Алтернативно - определения размер на ГПР от 48,1% изчислен некоректно, не следва да надвишава петкратния размер по чл.19 ал.4 ЗПК, тъй като  е изчислен без да е взет предвид размера на допълнителната услуга- кредит у дома. Намира същата за нищожна.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 30.01.2017г. между Изи Асет Мениджмънт АД като продавач и АКПЗ като купувач, с който се прехвърлят вземания, които ще се индивидуализират в Приложение №1. Съответно с договор от 03.09.2019г. между АКПЗ и ищеца е прехвърлено вземането към ответника/л.32/ остатък главница от отпуснатия на ответника кредит-523,29лв., остатък договорна лихва-87,24лв.,  остатък такси неустойки 531,32лв., лихва за просрочие-82,08лв., общо кдължимо към 03.05.2019г. 223,92лв.  Ищецът упълномощен от  да уведоми всички длъжници. Към исковата молба е приложено уведомително писмо от Изи Асет Мениджмънт АД чрез ищеца до ответника, за извършената цесия, както и за размера на задължението към момянте-29.05.2019г. на посочения адрес, което се е върнало в цялост. По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №108/2020г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 523,29лв. главница, 87,24лв. договорна лихва от 24.05.17г. до 09.05.18г., 164,19лв. лихва за забава от 24.05.19г. до 31.01.20г., като да сумите 136,36лв. такса Кредит у дома, сумата 317,75лв., 25лв. такса оценка на досие,  заявлението е оставено без уважение, с влязло в сила разпореждане на РРС от 07.03.20г. От приложения договор за потребителски кредит е видно, че 13.03.2017г. между Провидент Файненшъл България ООД и ответника като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №*********, за предоставен кредит в размер на 600лв. размер на фиксирана лихва, представляваща 31,82% годишно, включена такса оценка на досие 30лв., ГПР 48,10%, платими на 60 равни седмични вноски, с падеж на първата 20.03.2017г. Договорена и  в б.“Д“  от договора и такса за услуга Кредит у дома в размер на 544,79лв. Или общо дължима сума 1293,14лв. с размер на седмично плащане от 21,56лв. Длъжникът заплатил сума в размер на 203лв., с която сита че са погасени част от такса оценка на досие, договорна лихва, такси Кредит у дома, главница.

            Според вещото лице по назначената експертиза, съгласно процесния договор на ответника предоставена сума в размер на 600лв., като общо дължима е в размер на 1254,33лв., от която главница-523,29лв., дог. лихва 87,24лв., неустойки- 479,61лв., лихви посрочие-164,19лв. Задължението във вариант без Такса Кредит у дома - 460,64лв. главница, 63,21лв. договорна лихва, 21,50лв. неустойки/такса оценка досие/, законова лихва-129,37лв.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, но единството за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, а именно: 523,29лв. главница, 87,24лв. договорна лихва от 24.05.17г. до 09.05.18г., 164,19лв. лихва за забава от 24.05.19г. до 31.01.20г., тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение, В настоящия случай се доказа сключения договор за кредит между ответницата и Провидент Файненшъл България ООД, вземането по който е било прехвърлена с договор за цесия на ищеца, който е съобщил на длъжника за това, след като е бил овластен от стария кредитор. Т.е. В настоящия случай това е доказано, а именно сключен с ответника като кредитополучател валиден договор за потребителски кредит за сумата 600лв., срещу задължението за връщане на сума в посочения общ размер платими на 60 равни седмични Тази сума е сбор от главница, договорна лихва, такса оценка на досие, такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне кредита в брой по местоживеене и седмично домашно събиране на вноските. Процесният договор за кредит е потребителски, като съдът дължи служебна проверка относно действителността на договора. Същият е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, посочен лихвен процент-31,82%, ГПР- 48,10%, както начинът и сроковете на издължаване - 60 седмични вноски считано от 20.03.2017г. По отношение на посочената в точка Д от договора такса „Кредит у дома“ е нищожна клауза, за същата не е била издадена заповед за изпълнение, поради което претендиранцията в тази част е недопустима, както и по отношение такса оценка на досие в размер на 25,50. Според заключението на вещото лице дължимата сума без Такса Кредит у дома е 460,64лв. главница, 63,21лв. договорна лихва, 129,37лв. законова лихва. Съдът няма причина да не кредитира заключението като компетентно, обосновано и неоспорено. Поради което в този размер претенциите са неоснователни.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца от направените по делото разноски в общ размер на 895лв./125лв. държавна такса, 220лв. за особен представител, 300лв. за вещото лице и 250лв. юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно уважената част от иска, а именно 465,40лв. Следва да се присъдят и разноски в заповедното производство, а именно 75лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на М.А.М., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК***, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, сумата 460,64лв./четиристотин и шестдесет лева и шестдесет и четири стотинки/ главница, ведно със законната лихва от 10.12.2019г. до окончателното и плащане, сумата 63,21лв./шестдесет и три лева и двадесет и една стотинки/ договорна лихва от 24.05.2017г. до 09.05.2018г., сумата 129,37лв./сто двадесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/ обезщетение за забава за периода от 24.05.2017г. до 31.01.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №108/2020г. на РРС, като отхвърля исковете за главница и лихви до първоначално предявените размери като неоснователни.

ПРЕКРАТЯВА производството в ЧАСТТА по предявения от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК***, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 срещу М.А.М., ЕГН**********, адрес *** иск, за установяване дължимостта на сумите сумата 25,50лв. такса оценка  на досие от 24.05.2017г.- 9.05.2018г., 136,36лв. – такса Кредит у дома за предоставяне на кредита в брой от 24.05.2017г.- 9.05.2018г., 317,75лв. за периода 31.05.2017г. до 09.05.2018г. такса Кредит у дома за събиране на погасителните вноски

            ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК***, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 сумата 465,40лв. /четиристотин шестдесет и пет лева и четиридесет стотинки/ за направените по делото разноски, както и 75лв./седемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д. 108/2020г. по описа на РРС.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: