Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 6518 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 566690 от 20.12.2018г.,
постановено по гр. д. № 61969/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 156
състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 76654 от 27.03.2019г.
постановено по гр. д. № 61969/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 156
състав, е признато за установено по предявените
от „Т.-С.“ ЕАД срещу С.Г.Н., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
ответникът дължи на ищеца на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр.
чл.110, ал.2 ЗС сумата от 408,21 лева, представляващи стойността на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.**** ********, аб. №
100527 за периода м.05.2014 г. до м.04.2016 г., както и сумата от 46,28 лева,
представляващи цената на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г.
до м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 25.05.2017
г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск за главницата за
цената на доставената топлинна енергия за сумата над 408,21 лева до пълния
предявен размер от 409,68 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2017 г. по ч. гр. д. № ЗЗ107/2017
г. по описа на СРС, II Г.О., 156 - ти състав.
С решението са отхвърлени предявените
искове от „Т.-С.“ ЕАД срещу С.Г.Н. с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че С.Г. Николвова дължи на „Т.С.“
ЕАД, сумата от 55,44 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за стойността на топлинната енергия за периода
15.09.2015 г. – 19.04.2017 г., както и за сумата от 8,24 лева, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на
услугата дялово разпределение за периода 15.09.2015 г. – 19.04.2017 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2017 г. по ч. гр. д. № ЗЗ107/2017 г. по описа на СРС, II Г.О., 156
– ти състав.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Б.Б.“ ООД, на страната на ищеца – „Т.-С.“ ЕАД.
Въззивникът – ответник В.Д.И. (действаща
чрез законния си представител – баща Д.Х.И., конституирана на мястото на
починалата страна в производството С.Г.Н.), посредством надлежно упълномощен
процесуален представител, обжалва решението в частта за уважаване на исковете, с
оплакване за неправилност и нарушение на материалния и процесуалния закон. На
първо място се сочи, че наследодателката на ответника не е страна по договор за
покупко – продажба на топлинна енергия, както и че лично не е приемала срещу
подписа си общите условия на топлопреносното предприятие, поради което и липсва
сключен договор, въз основа на който ищецът в първоинстанционното производство
да претендира да е налице неизпълнение, респективно е освободена от
задължението за насрещна престация по визирания договор. Счита, че районният
съд неправилно е приел, че ответникът е поръчал доставка на стока – централно
отопление, като потребител – физическо лице, без да е необходима изрична
поръчка от страна на потребителя, договорена с доставчика в писмен договор с
конкретни цени. Отделно от това твърди, че процесните суми са неправилно начислени
в счетоводството на ищеца и несъобразени с действащата нормативна уредба за
определянето им.
На следващо място поддържа, че първостепенният
съд неправилно е кредитирал в цялост заключението на изготвената по делото
съдебно – техническа експертиза, доколкото е нея е посочено, че през процесния
период ТЕ за отопление е определяна от ТЕ, отделяна от щранг – лира в банята,
доколкото в имота никога не е имало такава щранг – лира. Поддържа, че не дължи
цена за услуга дялово разпределние, тъй като „Б.Б.“ ООД не е избрана от
етажната собственост за извършване на топлинното счетоводство в сградата. По изложените
съображения, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
атакуваната част, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира сторените в
производство разноски, за които представя списък по реда на чл.80 от ГПК.
Въззиваемият
- ищец „Т.С.“ ЕАД и третото лице помагач не са депозирали писмени отговори на
въззивната жалба. С писмена молба от 11.06.2020г. въззиваемият – ищец моли
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, а депозираната жалба –
оставена без уважение. Претендира сторените в производството разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението в частта
за отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва
да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената фактическа
обстановка. В тази връзка, в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват факти и обстоятелства, относими към конкретния правен спор, като
настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по
реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи
следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 318, ал.2 ТЗ, вр. чл.200 ЗЗД, и с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови
обжалваното решение, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните съществува действително правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, който е сключен при публично
оповестени общи условия с конклудентни действия - по арг. от чл.150 от ЗЕ.
Кредитирано е приетото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-техническа експертиза, като е направен извод, че от същото се
установява обемът на реално потребеното количество топлинна енергия в имота и
неговата стойност, както и дължимата сума за дялово разпределение, също за
процесния имот.
Правилно е прието
от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания,
т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника
като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Основното спорно
по делото обстоятелство на етапа на въззивното производство е свързано с
установяване качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. По така
наведените възражения, настоящият съдебен състав намира следното:
Източникът на едно
облигационно договорно отношение може да бъде само един - договор, сключен
между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и
е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване - чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат,
като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи
съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да
изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия, като
чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно - когато се касае до
топлоснабдена сграда - етажна собственост, при което всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза законът
приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното
предприятие. Обстоятелството дали и кога е открита партида при ищцовото
дружество е ирелевантно, доколкото в разглеждания случай наследодателят –
ответник е бил вещен ползвател на имота за процесния период, а партидата има
само счетоводно значение и не може да дерогира законовата разпоредба на чл.153,
ал.1 от ЗЕ. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен
със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или
вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което
последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде
както изричен писмен, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване
на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този
имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот
с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството - ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е
бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Без значение са предвидените в Общите условия за продажба на топлинна енергия
от "Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София правила във
връзка с промяната на собствеността върху топлоснабдявания имот и предвидените
задължения на стария собственик за уведомяване за настъпилите изменения на
обстоятелствата. И това е така, тъй като както вече бе посочено по-горе, чрез
императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на
топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като
купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено
вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия.
В разглеждания
случай, от представения и неоспорен от страните Нотариален акт за собственост
на жилище, построено от ЖСК от 14.12.2013г. на Й.Р.– съдия по вписванията при
Софийския районен съд, се установява, че С.Г.Н. е титуляр на правото на
собственост върху следния недвижим имот – ап. 1, находящ се в гр.София, ж.к.“*********вх.А.
Приложен по делото е и Нотариален акт за прехвърляне на собствеността
на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 196, том I, рег. № 3901, нот. д. №
159/2014 г. от който е видно, че С.Г.Н. е прехвърлила правото на собственост на
Т.Ц.Г.и Г.Ц..Г.на недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*********вх****, срещу
което приобретателите са поели задължение за гледане и издръжка, а
прехвърлителят е запазила пожизнено вещното право на ползване върху имота.
Не е спорно между
страните обстоятелството, а и от приетото по делото удостоверение за наследници
на С.Г.Н. се установява, че същата е починала на 16.05.2019 г., като е оставила
единствен наследник по закон – В.Д.И..
Предвид изложеното
и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът
приема, че между страните по делото „Т.С.“ ЕАД и наследодателката на въззивната
страна са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ,
при действие на Общите условия на ищцовото дружество. Обстоятелството дали наследодателката
на въззивника реално е ползвала топлинна
енергия е ирелевантно - достатъчно е да е собственик/ вещен ползвател, както е
в конкретния случай, на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за
клиент на топлинна енергия за битови нужди, предвид което и релевираните
възражения в депозираната въззивна жалба в тази насока, настоящата инстанция
намира за неоснователни. В допълнение
следва да бъде посочено, че законодателят
е предвидил алтернативно, че потребител е или собственикът, или титулярът на
ограничено вещно право на ползване. В този смисъл е алтернативното посочване в
§ 1, т. 42 ДР ЗЕ, а нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се тълкува във
връзка с разпределението на задълженията между собственика и ползвателя,
свързани с ползването на имота съгласно чл. 57 ЗС. Според чл. 57, ал. 1 ЗС,
ползвателят на имота е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването му.
Той дължи и заплащането на данъци и такси за имота, както и да застрахова имота
за своя сметка в полза на собственика – ал. 4 на чл. 57 ЗС. От тези норми е
ясно, че законът предвижда ползвателят да понесе цялата тежест във връзка с
ползването на имота, което е оправдано и от гледна точка на това, че само той
извлича ползите от вещта, а собственикът не може да владее и ползва вещта си.
Поради това поначало собственикът е потребител/клиент на топлинна енергия за имота
си, но ако върху имота е учредено вещно право на ползване на друго лице, това
лице (ползвателят) е потребител/клиент на топлинна енергия, а не собственикът. В
случая, при липсата на ангажирани доказателства за погасяване на учреденото
право на ползване, то именно вещният ползвател е бил потребител/клиент на ТЕ за
битови нужди за имота в процесния период.
Сградата, в която
се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на
процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди.
Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се
установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за
топлинно счетоводство, съставени от дружеството - топлинен счетоводител, както
и от приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на „Б.Б.“ ООД с договор, също
приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени
представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание от 08.10.2001г.
От изложеното
следва изводът, че наследодателя - ответник, в качеството му на вещен ползвател на имота, е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла и съгласно чл.155 от ЗЕ, респ. дължи заплащане на цената на
отдадената за процесния имот топлинна енергия, за прецесния период. В тази
връзка неоснователни са доводите за липса на облигационни правоотношения между
страните.
На следващо място,
установено е по делото, че сградата, в която се намира процесният недвижим
имот, е етажна собственост и в исковия период ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл.139,
ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - ЗЗ4 от 06.04.2007 г. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на "Б.Б.“ ООД. Предвид
изложеното, правилен е изводът на районния съд, че за исковия период третото
лице-помагач в производството е извършвало въз основа на валидно съществуващо
свое договорно задължение дяловото разпределение и отчитане на потребената в
гр. София, ж.к.“*********вх. А, топлинна енергия.
В разглеждания
случай по делото е доказано също, че на 13.01.2007 г. между "Т.С. "
ЕАД, от една страна, като възложител, и "Б.Б." ООД, от друга страна,
като изпълнител, е бил сключен договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, за
срок от 3 години, по силата на който изпълнителят се задължил да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
с повече от един потребител, а възложителят – да му заплаща извършваната услуга
за всеки изравнителен период, съгласно ценоразпис-Приложение № 2, въз основа на
броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение. Цената се
определяла първоначално при сключване на договора и се актуализирала ежегодно
до 30 септември за следващата година.
Съобразно
действалите за периода ОУ за продажба, купувачът на топлинна енергия, какъвто е
ищецът, заплаща на продавача стойността на услугата "дялово
разпределение", извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ
от 2008 г. и от ОУ от 2014 г.), която включва цена на обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин,
определен от продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от
2008 г.), съответно съгласуван с топлинния счетоводител (чл. 36 ОУ от 2014 г.).
Съгласно чл. 36,
ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване
на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно
предявеният иск за установяване на вземане за такси за дялово разпределение е
установен по основание и възраженията в обратен смисъл, съдът намира за
неоснователни, тъй като услугата дялово разпределение е била реално
осъществена.
Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в
жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на
иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК. От заключението на СТЕ, което въззивният
съд цени изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че: 1).
За процесния период са отчислявани за сметка на ищеца технолигични разходи на
АС, считано от 05.2014г. до края на процесния период – 04.2016г. През целия
процесен период редовно е била отчислявана ТЕ за технологични разходи в АС е
СЕС, като същата съгласно Наредба за топлоснабдяването № 16 – 334 (Методика за
дялово разпределение на ТЕ в СЕС), като количство се определя по данни от
техническата характеристика на обонатната станция от производителя, коригирано
с емпирична формула; 2). През процесния период дяловото разпределение е
извършвано, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна
уредба. През процесния период фирмата за дялово разпределение е извършвала
разпределението и остойностяването на действително потребената ТЕ, както следва
– за периодите 05.2014г. – 04.2015г. и 05.2015г. – 04.2016г. ТЕ за отопление на
имот, отдадена от един брой щранг – лира в помещението баня, на която липсва
техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ
се определя по изчислителен път. Три броя радиатори са демонтирани (затапени).
Проверката на приложената документация и анализът на експерта установяват, че
показанията на уредите и определеното количество ТЕ на имота е извършено
съгласно действащата нормативна уредба. За периода 05.2014г. – 04.2016г. общото
количество ТЕ, отдадено от сградна инсталация е определяна за СЕС като част от
общото количество ТЕ за отопление на СЕС, като делът на процесния имот е това
количество е определен според съотношението на пълния му отопляем обем в размер
на 210 куб.м. към пълния отопляем обем на СЕС по проект към общия топломер на 9
175 куб.м. За периода 05.2014г. – 04.2016г. разход за ТЕ за БГВ не е имало,
ттопла вода не е потребявана, а показанията двата броя водомери за топла вода
са занулени; 3). Стойността на потребената топлинна енергия за процесния период
възлиза на сумата от 408,21 лева; 4). Сумите за ТЕ за имота на ответника са
начислени в съответствие на действащата нормативна уребда в областта на
енергетиката; 5). През процесния период топлопреносното предприятие „Т.С.“ ЕАД
редовно и ежемесечно е отчисявало за своя сметка технологичните разходи
(загуби) на топлинна енергия в абонатната станция; 6). През процесния период
общият топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно изискванията на
Закона за измерванията и заповедите ан ДАМТН, като средство за търговско
измерване, редовно на всеки две календарни години е преминавал метрологични
проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност.
Сищите са провеждани от ицензирани юридически лица; 7). През процесния период
сумата за ТЕ възлиза на 408,21 лева, което представлява стойността на потребена
от ответника топлинна енергия, без в нея да са включени лихви за просрочено
плащане и стари задължения.
Настоящият съдебен състав изцяло
кредитира заключението по допуснатата пред Софийски районен съд експертиза.
Същото е изготвено от експерт, притежаващ необходимите професионални знания и
квалификация, и е съобразено с целия доказателствен материал по делото, поради
което съдът поставя същото в основата на доказателствените си изводи. Експертът
е основал изводите си въз основа на доказателствения материал по делото,
преценен поотделно и в съвкупност, като експерзата е приета без възражения от
страните в производството, поради което и доводите на въззивника в този аспект,
съдът също намира за неоснователни.
Въззивният състав на съда намира за
необосновани и оплакванията, наведени във въззивната жалба, че количеството на
доставената топлинна енергия за процесния имот не се доказва от ангажираните
доказателства. Съдебно-техническата експертиза е допусната в съответствие с
изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост на специални знания в
съответните области на науката, в т. ч. и относно изчисленията по нормативно
установените формули, в които са заложени технически показатели, като тази
експертиза е изготвена не по документи, едностранно издадени от ищеца, а въз
основа на документите за отчет за индивидуалното разпределение, установяващи
действителното количество потребена енергия, съгласно снетите показания по
уредите за разпределение в процесното жилище за процесния период, както и тези
от общия топломер в абонатната станция.
По изложените
съображения, исковете са основателни и доказани до присъдените от първоинстанционния
съд размери, а предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, решението
следва да бъде потвърдено.
Доколкото по
делото е установено, че между ищеца и наследодателката на въззивната страна, в
качеството й на потребител на топлинна енергия е съществувало договорно правоотношение
по доставка на топлинна енергия, по което са натрупани задължения, в допълнение
е необходимо да бъде отбелязано следното:
След смъртта на
длъжника, неговото имущество, в т.ч. и правата и задълженията, преминават в
патримониума на неговите наследници, в случая въззивника по делото. Съобразно
установената съдебна практика по приложението на чл. 61, ал. 2 ЗН, според
която, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за
негови задължения е необходимо те да са приели наследството по един от начините
посочени в чл. 49 ЗН и чл. 51 ЗН; кредиторът, който претендира, че наследник на
негов длъжник отговоря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже,
че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от посочените начини;
приемането на наследството по опис установено в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН има защитна функция - да ограничи отговорността на недееспособните лица за
задължения на неговия наследодател до размера на полученото наследство, поради
което докато са недееспособни те приемат наследството само по опис; по
отношение на посочената категория лица не намира приложение установения в чл.
61, ал. 1 ЗН тримесечен срок за приемане на наследството по опис; пропускането
на този срок не води до отнемане наследствените права на защитените лица и не
ги лишава от възможността да приемат наследството и да претендират за дял от
наследственото имущество и след срока по чл. 61, ал. 1 до отпадане на
недееспособността, след което приемането може да се извърши по реда на чл. 49 и
чл. 51 ЗН.
От защитния
характер на нормата на чл. 61, ал. 2 ЗН може да бъде направен извод, че
недееспособния не губи наследственото си качество с неприемането на
наследството по опис. Целта на приемането на наследството по опис е да
гарантира, че недееспособният, в случая малолетният наследник В.Д.И., няма да
бъде увредена, ако пасивите на наследството превишават неговите активи. В този
смисъл описът привежда в известност наследственото имущество, има отношение за
отговорността пред кредиторите на наследството и доказателствено значение за
обема на оставеното в наследство имущество. Неговото правно действие е да
ограничи отговорността на недееспособния до размера на полученото наследство.
При наличие на висящо производство със стана малолетен наследник, съдът който
разглежда делото определя срок, в който наследството следва да се приеме по
опис (чл. 51, ал. 1 ЗН). В настоящия случай въззивния състав на съда е указал и
е разпределил тежестта на доказване на законния представител на малолетния, че
следва да ангажира доказателства за приемане от негово име на наследството по
опис. Бездействието на законния представител да заяви приемане на наследството
по опис, с оглед на константната съдебна практика, няма за последица лишаването
на малолетното дете от качеството му на наследник или от правото да приеме
наследството на наследодателя. Щом като с
неприемането на наследството по опис, недееспособният не губи наследственото си
качество, не губи и възможността да приеме наследството по опис и след срока по
чл. 61, ал. 1 ЗН, поради което липсват пречки наследството да се приеме
мълчаливо, респ. правото на недееспособния да приеме наследството чрез
конклудентни действия на законния представител не може да се отрече. За
отговорността на наследника значение има дали е приел или е направил отказ от
наследството, а приемането на наследството по опис е от значение, дали
недееспособния ще отговоря до размера на полученото наследство, или
неограничено съобразно дела от наследството. Както се посочи, значението на
приемането на наследството по опис е да ограничи отговорността на
недееспособния за задълженията на наследодателя до размера на прието
наследството, ако се окаже, че наследството е обременено с повече дългове,
отколкото с права, но дори и да не е извършен опис, отговорността остава
ограничена и не може да надхвърли размера на полученото имущество - ако не е
съставен опис, такъв може да се състави допълнително, включително и по време на
принудителното изпълнение, а бездействието на законния представител няма за
последица лишаването на недееспособния от наследственото му качество и правото
да приеме наследството по опис.
С оглед цената на иска,
въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280,
ал. 2 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 566690 от 20.12.2018г., постановено по гр. д. № 61969/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 156 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК
с решение № 76654 от 27.03.2019г. постановено по гр. д. № 61969/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 156 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на въззиваемия – „Б.Б.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.