Р Е Ш Е Н И Е
№ / 12.04. 2019 Година гр. С.З.В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
12.03. 2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
ДИАНА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
В.търг.д.
№ 1055 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе съобрази:
Обжалвано е решение №
1345/19.12.2018 г., постановено по гр. д.
№ 2661/2018 г.
по описа на РС – С.З., с което е осъден ”П.К.Б.” ЕООД С.***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С.***, представлявано от ***, да заплати на П.В.П.,
ЕГН **********,***, сумата от 1274,88 лв., представляваща възнаграждение,
платено без основание по нищожно Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 13.07.2015г., платено без основание, ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба – 28.05.2018г. до окончателното плащане и заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 50,99 лв. държавна такса.
Въззивникът ”П.К.Б.” ЕООД счита,
че решението е неправилно и незаконосъбразно, като излага съображения. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Претендира направените разноски пред настоящата инстанция.
Въззиваемият П.В.П. е
представил писмен отговор, с който оспорва жалбата. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, УСТАНОВИ:
На 13.07.2015г. между ищеца
П.В.П. и ответника „П.К.Б.” ЕООД С.*** е сключен Договор за потребителски
кредит Стандарт №********** от 13.07.2015г., по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца заем в размер на 1700лв. срещу задължението на последния
да го върне в срок от 24 месеца с размер на вноската 105,10лв. на месец, при
ГПР 49,91% и годишен лихвен процент 41,17%, като общо дължимата сума възлиза на
2522,40лв. В т.VI от договора страните са уговорили по избран и закупен пакет
от допълнителни услуги възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1274,88лв., платимо на месечни вноски от по 53,12лв. Така общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 3797,28лв.,
платимо на равни месечни вноски от по 158,22лв. Към договора са приложени Погасителен
план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити от 10.07.2015г., Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити от 13.07.2015г.,
Допълнителна преддоговорна информация, предстатвляваща приложение към Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити от 10.07.2015г. и от
13.07.2015г., Искане за отпускане на потребителски кредит от 10.07.2015г.,
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи условия на П.К.Б.
ЕООД към договор за потребителски кредит, всички подписани от ищеца.
По делото не се спори също
и се установява от представените вносни бележки и извлечение по сметка към
Договор за потребителски кредит Стандарт №********** от 13.07.2015г. и сключено
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към 25.07.2018г.,
че по сключените между страните договор и споразумение ищецът е заплатил общо
сумата от 3265,00лв.
В чл. 21, ал. 1
от Закона за потребителския кредит (ЗПК) е записано, че всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон,
е нищожна.
В чл. 10а, ал.
2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да изисква заплащането
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
По настоящото дело не се
спори и се установява, че с процесния договор за потребителски кредит страните
са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги,
свързани с усвояването и управлението на кредита и услуга, гарантираща улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу възнаграждение
за пакета в размер на 1 274,88 лева.
Настоящият съдебен състав
намира това споразумение за нищожно на осн. чл. 21, ал. 1
от ЗПК, тъй като същото е договорено в противоречие на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК. Включените в допълнителния пакет услуги по същество
представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, за
които не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал.
1 ЗПК. Регламентираните в чл. 10а, ал.
1 ЗПК допълнителни услуги са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора. В настоящия случай
обаче посочените в споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора – конкретно тези
описани по т. 2, т. 3 и т. 4 от Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, както и на кредитодателя по отношение на описаната по т. 1
допълнителна услуга, като по отношение на нея съдът намира, че те по своята
същност е действие по усвояването на кредита.
Освен това с уговарянето на
допълнително възнаграждение от 1 274,88 лева, съдът счита, че така се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, тъй като начисляването и събирането на посочените суми по
пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално
представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне
на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Отделно от това, съдът
намира, че в противоречие на императивното правило на чл. 10а, ал.
4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни
услуги е определено общо възнаграждение за плащане.
Същевременно следва да се
отбележи, че с процесното споразумение е договорено предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за "възможността
за предоставянето" на изброените услуги, както е посочено и в самото
споразумение и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от
потребителя. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Също така, следва да се има
предвид и фактът, че с оглед на част от изброените допълнителни услуги, на
практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което
страната има по силата на закона, като правото на страните да инициират
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата
да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй
като на практика излиза, че едната страна – потребителя, си заплаща правото да
договоря с другата страна – кредитора, за изменение на параметрите на сключения
договор, като на последния не му е
гарантиран определен резултат, а последното зависи от волята на другата страна
– кредитора.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
решението на РС – С.З.е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
В случая
адвокатското възнаграждение е договорено съобразно разпоредбата на чл. 38, ал.
1 от ЗА.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от
320 лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция, съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1345/19.12.2018 г., постановено по гр. д.
№ 2661/2018 г.
по описа на РС – С.З..
ОСЪЖДА ”П.К.Б.”
ЕООД С.***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.***, *** на адв. М.И.Б.,***
сумата от 320 лева, представляваща разноски пред настоящата
инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.