Решение по дело №109/2019 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 54
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 1 ноември 2019 г.)
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20194150200109
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 54

 

гр. Свищов, 14.06.2019г.

 

            Свищовският районен съд в публично заседание на 15.05.2019г.  в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията НАХД  № 109 по описа за 2017год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по постъпила е жалба срещу наказателно постановление №24-0000049/21.02.2019г. на Началник на ОО ААгр. В.Търново.

Жалбоподателят И.И.И. с ЕГН ********** обжалва наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 93б, ал.7, т.3 от ЗАвПр в размер на 1500лв. за извършено нарушение по чл.8,  § 2, изр. 2 от Регламент 561/06г. във вр. с чл. 4, б. "ж", второ тире и с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Счита, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения, които са довели до нарушаване на правото му на защита. На първо място нарушен бил чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, изразяващо се в противоречива фактическа обстановка. Не ставало ясно защо точно работният период е започнал в 13,22ч. на 17.01.2019г. като АНО е длъжен да съобрази, че дневната почивка не се изчислява за всеки календарен ден, а за нея се следи съобразно момента на приключване на предходната почивка. Нито в АУАН, нито в НП имало данни да приключена предходна почивка, от където можело да се направи извод, че има извършено конкретно нарушение. На второ място посочено е, че проверката е извършена от контролните органи на 12.02.2019г., а установеното нарушение е от 18.01.2019г., поради което установяването му може би имало друга цел. На следващо място не би спазено изискването да бъде посочена конкретната норма, която е нарушена. Не било посочено пълното наименование на Регламент №561/2006г.. Липсвал идентитет между АУАН и НП. Моли съда да отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят  не се явява.

Ответникът по жалбата – ОО ААгр. В.Търново, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

Представителят на Районна прокуратура взема становище за незаконосъобразност на издадения АУАН и въз на него НП, поради непосочване в него на датата на извършване на нарушението.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: 

На 12.02.2019г. служители на ОО ААгр. В.Търново – свидетелите Й.Й. и В.М., изпълнявайки служебните си задължения се намирали в гр.Свищов на ул.“*“ пред имот №1 и спрели движещо се съчленено ППС. От документите на водача, които свидетелите поискали, установили самоличността на жалбоподателя И.. Свидетелите извършили проверка на документите за движение и експлоатация на ППС. Влекачът бил оборудван с дигитален тахограф, в който жалбоподателят бил поставил дигиталната си карта, поради което извършили и проверка за спазване на работното време, почивките и прекъсванията за текущия ден и 28 дни назад, считано от текущия ден. При проверката на тахографа установили, че за период от 24 часа, който започва от 13,22ч. на 17.01.2019г. и завършва в 13,22ч. на 18.01.2019г. водачът не е ползвал намалена непрекъсната дневна почивка най-малко 9 часа, а най-дългата почивка според тахографските данни е 6 и 18 минути. Свидетелите приели, че водача е извършил нарушение и подробно му го обяснили, след което св. Й. съставил АУАН бл. №256126 от 12.02.2019г., в който описал нарушението по следния начин: около 14,30 часа в гр. Свищов ул. „**“ №1 извършава обществен превоз на товар празен от гр. Свищов до Загориче, видно от пътен лист №0006287/12.02.2019г. с влекач Скания кат. №3 рег. №*** и полуремарке рег. №****със следните нарушения: Водачът е извършил превоз на товар на 17.01/18.01.2019г. с МПС рег. №***, оборудвано с дигитален тахограф Stoner I dge Electronik № 9, в който е използвал дигиталната си карта №00000000М6Р000, като по време на период от 24 часа, който започва от 13.22 ч. на 17.01.2019г. не е ползвал намалена дневна почивка от поне 9 часа. работният период на водача е от 13,22 ч. на 17.01.2019г. до 07,04 ч. на 18.01.2019г. (17,42). Регистрираната дневна почивка е от 07,04 ч. до 13,22 ч. на 18.01.2019г. (06,18 ч.) по UTC време +2 часа за реалното време в Р. България, установено от направена разпечатка от дигитална карта от 17.01 и 18.01.2019г. Свидетелят Й. посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.8,  § 2, изр. 2 от Регламент 561/06г. във вр. с чл. 4, б. "ж", второ тире и с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Актът бил съставен в присъствието жалбоподателя и му бил предявен. Същият, след като се запознал със съдържанието, го подписал и не направил възражения.

Въз основа на съставения акт на 21.02.2019г. Началника на ОО ААгр.В.Търново издал обжалваното наказателно постановление. Видно от съдържанието на НП административно наказващия орган не е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На нарушението била дадена същата правна квалификация, възприета от актосъставителя по чл.8,  § 2, изр. 2 от Регламент 561/06г. във вр. с чл. 4, б. "ж", второ тире и с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и на основание чл. 93б, ал.7, т.3 от ЗАвПр на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1500лв.

Видно от отбелязаното в обжалваното НП жалбоподателят е получил наказателното постановление на 18.03.2019г., а жалбата е входирана в деловодството на административно-наказващия орган на 21.03.2019г.

Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства и от гласните доказателства посредством разпита на свидетелите Й.Й. и В.М..

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , подадена е в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните аргументи:

Съдът намира, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, съдържат всички реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка съдът констатира, че при изписване на нарушениет законови разпоредби, действително Регламент 561/06 /Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт не е изписан с пълното наименование. Същото съставлява нарушение, но не от категирята на същестените такива, които да не могат да позволят на жалбоподателя да научи за какво нарушение му се търси отговорност, съответно кои разпоредби е нарушил, и които да са довели до съществено нарушение на правото му на защита.

По отношение на направеното възражение, че административнонаказващия орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, съдът намира, че описанието на извършеното от жалбоподателя  в АУАН и в последствие в издаденото НП е точно и ясно, от него става разбираемо кога, къде и по какъв начин е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение. Видно от събраните доказателства – свидетелските показания и приетите писмени доказателства, безспорно от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил вменето му нарушение. Според нормата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАв П при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3, 5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.). Съгласно чл. 8, § 2 от Регламента, уреден в Глава ІІ от същия, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка, като ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Понятието "дневна почивка" е дефинирано в Регламента, в разпоредбата на чл. 4б. "ж", съгласно която "дневна почивка" означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който включва "нормална дневна почивка" и "намалена дневна почивка". Намалената дневна почивка означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа, поради което съдът приема, че в случая жалбоподателят не е ползвал именно тази намалена дневна почивка. Установено е неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на жалбоподателя, тъй като същият не е ползвал намалена дневна почивка от 13,22ч. на 17.01.2019г. до 13,22ч. на 18,01.2019г. за този времеви диапазон от 24  същият има отразена почивка от 07,04ч. до 13,22ч. на 18.01.2019г. или 06,18ч. Така описано нарушението, става напълно ясно, че в случая не са спазени изискванията относно намалената дневна почивка от 9 часа.

Санкционната разпоредба на чл. 93 б, ал. 7, т. 3 от ЗАПр предвижда санкция от 1500 лв. за водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена дневна почивка: В случая се явява приложима тази санкционната норма, доколкото намалението е над 2 часа  - 2 час и 42 минути. Предвид на това правилно на жалбоподателя е наложено наказание за това нарушение, като наложената глоба е в размер фиксиран от законодателя и не подлежи на преценка съобразно чл.27 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящия случай е безспорно установено и доказано извършеното нарушение, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0000049/21.02.2019г. на Началник на ОО ААгр. В.Търново, с което на И.И.И. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ на основание чл. 93 б, ал. 7, т. 3 от ЗАПр в размер на 1500лв. за извършено нарушение на чл.8,  § 2, изр. 2 от Регламент 561/06г. във вр. с чл. 4, б. "ж", второ тире и с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Административен съд –Велико Търново.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: