Решение по дело №263/2023 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 145 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 12, ал. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (Наредбата).

Образувано е по жалба с вх. № 1665/11.09.2023 г. на „ПРОЛИНЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „….“ № …, представлявано от управителя М.Т., чрез а.. С.А. ***, против Решение № 391 от 18.08.2023 г. на Заместник-министъра на труда и социалната политика, с което е отказана регистрацията на дружеството за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

От страна на жалбоподателя считат оспорваната заповед за незаконосъобразна и се моли за нейната отмяна. В жалбата се поддържат оплаквания за несъответствие с разпоредбата на чл. 27а, ал. 1, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). Сочи се наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт с доводи за неспазени срокове за произнасяне, на процесуални нарушения при провеждане на административнонаказателното производство, както и за нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на дружеството – а.. А., на изложените в жалбата основания, както и се иска прогласяване по реда на инцидентния контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК на Наказателно постановление № 25-2300032/09.05.2023г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Търговище. Претендира се за разноски.

Ответникът по жалбата – зам. министъра на труда и социалната политика, в представено по делото писмено становище от пълномощник, оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Решение № 391 от 18.08.2023 г. на Заместник-министъра на труда и социалната политика е връчено на „ПРОЛИНЕ“ ЕООД на 24.08.2023 г., което се установява от приложеното известие за доставка на пощенска пратка, стр. 18 от дело № 173/2023 г. на АС-Търговище. Жалбата, задвижила настоящото производство, е подадена чрез Министерството на труда и социалната политика на 05.09.2023 г., което се установява от пощенското клеймо върху плика, с който жалбата е подадена в МТСП (л. 15 от същото дело). Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното Решение № 391 от 18.08.2023 г. на Заместник-министъра на труда и социалната политика е постановен отказ по заявлението на „ПРОЛИНЕ“ ЕООД с № 10-10-2052/23.03.2023 г. за регистрация за извършване па посредническа дейност по наемане на работа за лица, регистрирани по българското законодателство. Със същото, на основание чл. 12, ал. 1 от Наредбата, вр. чл. 27а, ал. 1, т. 4 ЗНЗ на дружеството жалбоподател е отказано издаването на удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност при наемане на работа за други държави. В мотивите си органът се е позовал на констатациите си от уведомително писмо изх. №23070555/26.07.2023г. на ИА “Главна инспекция по труда” до Агенцията по заетостта, за наличие на издадено Наказателно постановление № 25-2300032/09.05.2023г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Търговище за извършено нарушение – извършване на посредническа дейност по наемане на работа без издадено удостоверение от Министъра на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице - чл. 81, ал. 1 ЗНЗ. Посочено е, че Наказателното постановление влязло в сила на 21.07.2023г. В мотивите си адм.орган се е позовал конкретно на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗНЗ, съгласно която Физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност без регистрация, могат да се регистрират след 3 години от влизането в сила на наказателното постановление за налагане на административно наказание по чл. 81, ал. 1 ЗНЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореното по съдебен ред решение е издадено от компетентен орган. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 ЗНЗ предвижда посредническите услуги по заетостта се организират и предоставят от лица, които имат право да предоставят посреднически услуги по заетостта съгласно българското законодателство, законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, когато са установени в Република България и са регистрирани по реда на ЗНЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 5 ЗНЗ, министърът на труда и социалната политика или оправомощено от него длъжностно лице издава на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 с.з. удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, което се вписва в регистър. По делото е представена с административната преписка Заповед № РД-03-13/11.07.2023 г. на министъра на труда и социалната политика (л. 44 от дело № 173/2023 г. на АС-Търговище), с т. 5 от която на основание чл. 28, ал. 5 от ЗНЗ и чл. 7, ал. 2 от Устройственият правилник на МТСП е оправомощен зам. министъра на труда и социалната политика да издава и отказва издаването на удостоверения за извършване на посредническа дейност.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В самото решение, при излагане на фактическите и правни основания за издаването му, административният орган се е позовал на фактическата обстановка, приета за установена в хода на административнонаказателното производство.

Решението е издадено на основание чл. 12, ал. 1 от Наредбата, за това, че не са спазени изискванията на чл. 27а, ал. 1 и чл. 29 ЗНЗ, тъй като посредникът има влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл. 81, ал. 1 ЗНЗ.

По делото липсва спор, а и от събраните по делото писмени доказателства се установи, че по отношение на дружеството е издадено Наказателно постановление № 25-2300032/09.05.2023г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Търговище, с което на „ПРОЛИНЕ“ ЕООД за извършване на посредническа дейност по наемане на работа без издадено удостоверение от Министъра на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице – нарушение на чл. 81, ал. 1 ЗНЗ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. Видно е от приложената на листи 24 – 51 от делото административнонаказателна преписка, че това наказателно постановление е било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 06.07.2023 г, не е обжалвано и е влязло в сила на 21.07.2023 г.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата, регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа се отказва, когато не са спазени изискванията на чл. 27а, ал. 1 и чл. 29 ЗНЗ. Член 27а, ал. 1, т. 4 ЗНЗ предвижда изискване към лицата кандидатстващи за разрешение за посредническа дейност да нямат наложени административни наказания по чл. 81, ал. 1 или 2 ЗНЗ за нарушения на чл. 28, ал. 1 и 3 и ал. 7, т. 2 ЗНЗ в период три години преди датата на кандидатстване за регистрация. От друга страна нормата на чл. 29, ал. 1 ЗНЗ предвижда ограничение за физическите и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност без регистрация, да могат да се регистрират след 3 години от влизането в сила на наказателното постановление за налагане на административно наказание по чл. 81, ал. 1 ЗНЗ.

Анализът на посочената правна уредба сочи, че компетентният административен орган по чл. 28, ал. 5 ЗНЗ следва да откаже издаване на разрешение на лице, което кандидатства за регистрация за извършване на посредническата дейност по наемане на работа, ако на същото е издадено наказателно постановление за нарушение по чл. 81, ал. 1 ЗНЗ три години преди датата на кандидатстване за регистрация, съответно след 3 години от влизането в сила на наказателното постановление за налагане на административно наказание по чл. 81, ал. 1 ЗНЗ. Поради това съдът не споделя оплакванията в жалбата за несъответствие на административния акт с разпоредбата на чл. 27а, ал. 1, т. 4 ЗНЗ, тъй като наказателното постановление е било издадено след подаване на заявлението за регистрация. Това действително е така, но в случая предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗНЗ наличието на влязло в сила наказателно постановление за нарушение на чл. 81, ал. 1 с.з. препятства издаването на разрешение на заявителя за период от 3 години, считано от датата на влизането в сила на наказателното постановление за налагане на административно наказание. В случая наказателното постановление, с което е санкционирано дружеството жалбоподател е влязло в сила на 21.07.2023 г, т.е. преди датата на което е постановен оспорения адм.акт. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи и че не споделя възраженията в жалбата за липса на надлежно уведомяване на жалбоподателя за издаденото наказателно постановление. От приложената по делото административнонаказателна преписка по издаване и връчване на Наказателно постановление № 25-2300032/09.05.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Търговище е видно, че същото е връчено на жалбоподателя по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Това е така понеже първоначално наказателното постановление е било изпращано два пъти по Български пощи, с препоръчани пратки на адреса на управление на жалбоподателя. Установява се от приложените на л. 27 и 28 от делото обратни разписки, че писмата са върнати като непотърсени от адресата. В последствие на посочения в търговския регистър адрес на управление на нарушителя, са извършени две посещения от служители в администрацията на административнонаказващия орган, както следва – 02.06.2023 г. и на 06.06.2023 г. При тези посещения е установена липсата на представител на дружеството, на който да бъде връчено наказателното постановление (л. 29 от делото). Несъстоятелна е тезата на процесуалния защитник на жалбоподателя, че на адреса на управление на „ПРОЛИНЕ“ ЕООД се помещава друго дружество и поради това не е надлежно връчването на наказателното постановление. В търговския регистър жалбоподателят е декларирал за свой адрес на управление именно гр. Търговище, ул. Стефан Караджа № 4, на който адрес два пъти е изпращано наказателното постановление и на който също два пъти са правени опити за личното му връчване от служителите на административнонаказващия орган. Независимо от това дали на същия адрес е регистриран и друг търговец, неоткриването на този адрес на лице, което да получи от името на дружеството-нарушител издаденото срещу него наказателно постановление е достатъчно основание да се приеме за изпълнена хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

Неоснователно е и искането на процесуалния представител на жалбоподателя за прогласяване по реда на инцидентния контрол нищожността на Наказателно постановление № 25-2300032/09.05.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Търговище. На първо място следва да се има предвид, че на инцидентен контрол за валидност по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК подлежат само административни актове. Наказателните постановления обаче не са административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а правораздавателни такива, поради което редът за съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и валидност е разписан в раздел V-ти на ЗАНН. От друга страна следва да се има предвид и че в съдебноадминистративното производство инцидентен контрол относно валидността на индивидуален административен акт, различен от оспорения по делото, е недопустим, тъй като жалба за нищожност на индивидуалните административни актове може да бъде подадена без ограничение във времето. В този смисъл са Решение № 2822 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13028/2015 г., V о., Решение № 12856 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12623/2013 г., II о. и др.

Съдът намира, че фактическият състав от хипотезата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата е бил надлежно установен от административния орган, който действайки при условията на обвързана компетентност е издал законосъобразен административен акт - отказ, съответстващ на целите на закона.

При тези съображения и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт при условията на чл. 168 АПК настоящият състав не констатира пороци, съставляващи основания за отмяната му, поради което оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК предвид неоснователността на оспорването, ответникът има право на разноски. Такива не са претендирани за присъждане, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административният съд – Търговище, ІІІ-състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата с вх. № 1665/11.09.2023 г. на „ПРОЛИНЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „….“ № .., представлявано от управителя М.Т., чрез а.. С.А. ***, против Решение № 391 от 18.08.2023 г. на Заместник-министъра на труда и социалната политика, с което е отказана регистрацията на дружеството за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: