Решение по дело №70/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на А. Д. Г. от [населено място] срещу Заповед № № 292з-316/ 06.02.2024 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че административният орган неправилно приел, че е извършено нарушение на чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР, включително и по чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР, както и че по силата на чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР, това е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Също така директорът на ОД на МВР – Кърджали не извършил обстойна проверка на конкретната фактическа обстановка, в резултат на което да прецени съставлява ли посоченото в мотивите основание за налагане на дисциплинарно наказание. В производството по налагане на дисциплинарното наказание липсват доказателства, от които да се направи обосновано предположение за извършено нарушение по цитираните текстове от ЗМВР. Посочва се, че наказващият орган се е мотивирал и е достигнал до извода за проявено от А.  Г. неизпълнение на служебни задължения и неуплътняване на работно време, което не е така, а извода на административния орган е изграден при липса на доказателства в тази насока. Като следващо основание за незаконосъобразност на оспорената заповед се излага довод, че в съдържанието й не е посочено относимото правно основание за налагане на наказанието. В жалбата се посочва, че при налагане на дисциплинарното наказание, административният орган не е взел предвид обстоятелствата, при които е извършено деянието, представлява ли то нарушение на служебната дисциплина, както и цялостното поведение на жалбоподателя по време на служба, в резултата на което неправилно е наложил наказание.

Твърди се, че в оспорената заповед не е посочено кое точно деяние от визираните в чл.194, ал.2 и чл.199 от ЗМВР е извършено. Посочва се, че ЗМВР, в частност чл.194, ал.2 и чл.199, не е предвидил кумулативно наличието на няколко деяния, а при условията на алтернативност, поради което административният орган е следвало точно да упомене в обжалваната заповед деянието/деянията, което счита за нарушение. Изразява се становище, че това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на обжалваната заповед. Изложен е довод, че по този начин непосредствено се засяга правото на защита на жалбоподателя да узнае какво точно е нарушил и в съответствие с това да ангажира защитата си, което също е самостоятелно основание за отмяна. Искането е да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В съдебно заседание, чрез процесуален представител по пълномощие, поддържа жалбата си, като претендира присъждане на деловодни разноски. В представена, след определения срок, писмена защита се доразвиват съображенията за незаконосъобразност на обжалваната заповед.

Ответникът – Директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кърджали, чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата като неоснователна. Пълномощникът изразява становище, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при спазване на материално-правните и процесуални правила при издаването, съобразен е с целта на закона, поради което следва да бъде оставен в сила.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР и от лице, за което оспорения акт създава неблагоприятни последици.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспорената заповед на директора на ОДМВР – Кърджали на *** А. Д. Г. – *** в Участък – *** към РУ – [община], на основание чл.204, т. 3; чл. 197, ал.1, т.2: чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения“, чл.199, ал.1, т.6, предложение 3 от ЗМВР – „неуплътняване на работното време“, е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.

Според обстоятелствената част на заповедта наказанието е наложено за това, че от извършения преглед на файловете с видеоинформация от камери 01 и 02 от АИС ВОДПК, монтирано на служебния автомобил „Киа ***“ с рег. № [рег. номер], зачислен на РУ-[община] (обективирано в протокол с рег.№ 1300р-8099/ 22.11.2023 г.) е установено, че на 08.10.2023 г., за времето от 01,24 часа до 05,00 часа *** А. Г. е в отпуснато състояние на предната дясна седалка със затворени очи, което не позволява да възприема средата и да наблюдава обслужвания участък. В 05,05 часа излиза извън обхвата на трите камери, монтирани в служебния автомобил до края на дежурството си.

В оспорения административен акт е записано, че с деянието си виновно и без необходимата санкция, за посочените интервали от време, е преустановил изпълнението на служебните си задължения, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което на основание чл.199, ал.1, т.6, предл. 4-то от ЗМВР ( неуплътняване на работното време) е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца.

По делото е приета административната преписка по издаване на оспорената заповед:

От утвърден месечен график с рег. № 238р-7616/28.09.2023г., се установява, че за времето от 18.00 ч. на 07.10.2023 г. и 06.00 ч. на 08.10.2023 г в наряд, нощна смяна със служебен автомобил Киа *** с рег. № [рег. номер] служебни задължения по контрол на пътното движение и осигуряване на oбществения ред, са изпълнявали жалбоподателя А. Г. и *** А. З. Б.. Те са назначени да изпълняват служебните си задължения като състав на „автопатрул на автомобили“ по смисъла чл.13, ал. 1, т.1 от Инструкция № 8121з-929 от 2 декември 2014 г. за патрулно-постовата дейност.

Със Заповед № 292з-2638/ 09.11.2023 г. на директора на ОДМВР – Кърджали е образувано дисциплинарно производство срещу *** А. Г. по данни за наличие на дисциплинарно нарушение, съдържащи се в докладна записка, рег. № 292р-34303/03.11.2023 г., касаещи извършена проверка по писмо с рег. № 7855р-10065/ 25.10.2023 г. на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“. Жалбоподателят се е запознал със заповедта на директора на ОДМВР – Кърджали за образуване на дисциплинарно производство на 13.11.2023 г., удостоверено с негов подпис.

Съгласно Покана, рег.№ 1300р-8015/ 2011.2023 г. на Комисията по чл.205, ал.2 от ЗМВР, на А. Г. е съобщено, че е изготвена Заповед № 292з-2638/ 09.11.2023 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, с която е образувано дисциплинарно производство. Уведомен е за правата си по чл.207, ал.8 от ЗМВР, като е предоставена възможност за представяне на писмени обяснения или възражения до 17,00 часа на 18.12.2023 г. С тази покана жалбоподателят се е запознал на 13.12.2023 г. На 18.12.2023 г. е представил сведение, рег.№ 1300р-8718, в което обяснява, че преди започване на наряда на 07.10.2023 г. споделил с колегата си А. Б., че не се чувства добре и е отпаднал. Към 01,00 часа почувствал внезапна слабост, втрисане и силно главоболие. Отказал предложението на колегата си да се обадят в ОДЧ, тъй като до края на смяната не оставало много време. Около 05,00 часа почувствал гадене и излязъл от патрулния автомобил.

В обобщена справка, рег.№ 1300р-8773/ 20.12.2020 г. на Комисията по чл.205, ал.2 от ЗМВР е прието, че е доказано нарушението на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“, съставомерно по чл.199, ал.1, т.6, предл.3 и 4 от ЗМВР – „неуплътняване на работното време“, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца. Комисията е достигнала до извод, че дисциплинарното нарушение не е тежко по смисъла на чл.203 от ЗМВР. Приела е, че въпреки, че в процесния период от време са били игнорирани охраната на обществения ред и пътния контрол в обслужвания район, не са настъпили съществени последици от деянието. Жалбоподателят се е запознал с обобщената справка на 20.12.2023 г. Директорът на ОДМВР – Кърджали, на 08.01.2024 г., е поставил резолюция „Съгласен“

От Комисията е изготвено и Становище, рег.№ 1300р-409/ 17.01.2024 г., което съдържа същите констатации като Обобщена справка, рег.№ 1300р-8773/ 20.12.2020 г. Върху становището от 19.01.2024 г. директорът на ОДМВ – Кърджали е изписал „Съгласен“.

От покана, рег.№ 292р-2840/ 21.01.2024 г. на директора на ОДМВР – Кърджали става ясно, че на жалбоподателя е дадена възможност, в срок от 24 часа от връчването й, да представи писмени обяснения или възражения. А. Г. се е запознал с поканата на 26.01.2024 г.

От Протокол, рег. № 292р-3288/ 29.01.2024 г., се установява, че А.  Г. не е представил допълнителни обяснения, съответно – не е направил възражения по констатациите в справката.

По делото е разпитан като свидетел А. З. Б., който е бил на работа заедно с жалбоподателя през времето, описано в обжалваната заповед. Показанията на това лице са идентични с обясненията, дадени от него в административното производство по издаване на заповедта. Те са в смисъл, че жалбоподателят не се е чувствал добре и затова е бил със затворени очи на предната дясна седалка на патрулния автомобил.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл.204, т.3 от ЗМВР.

Дисциплинарното производството е проведено в рамките на законоустановения срок в чл. 195, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая това е станало на 20.12.2023 г., когато е постъпила обобщена справка, рег.№ 1300р-8773. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 06.02.2024 г., т.е. в рамките на предвидения двумесечен срок от откриване на нарушението.

Жалбоподателят е бил запознат със заповед, № 292з-1789/ 28.11.2024 г. на директора на ОДМВР – Кърджали за извършване на проверка, поради което не е нарушена разпоредбата на чл.205, ал.3 от ЗМВР.

Съдът намира, че е спазено установеното в чл. 206, ал.1 от ЗМВР изискване дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. От изложеното се установява, че не са извършени нарушения на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение.

Независимо от изложеното АС – Кърджали приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.

В оспорената заповед са посочени две нарушения на служебната дисциплина: 1. На 08.10.2023 г., за времето от 01,24 часа до 05,00 часа *** А. Г. е в отпуснато състояние на предната дясна седалка със затворени очи, което не позволява да възприема средата и да наблюдава обслужвания участък. 2. В 05,05 часа излиза извън обхвата на трите камери, монтирани в служебния автомобил до края на дежурството си. В заповедта е изложено, че деянието на А. Г. е неизпълнение на служебни задължения, което е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. За да мотивира вида на дисциплинарното наказание ДНО е посочил, че неизпълнението на служебни задължения представлява неуплътняване на работното време по смисъла на чл.199, ал.1, т.6, предл.3-то от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение". От начина на описание на нарушението не може да се установи кои конкретни задължения е нарушил жалбоподателя. Дисциплинарно наказващия орган единствено е изложил констатация, че А. Г. за посоченото време, за конкретно определени часови диапазони " е на предната дясна седалка на служебния автомобил " Киа ***" с рег. № [рег. номер], и е бил във видимо отпуснато състояние, което не позволява да възприема средата и да наблюдава обслужвания участък“, както и, че е излязъл извън обхвата на камерите, монтирани в патрулния автомобил, без тези констатации да почиват на действително нарушена материалноправна разпоредба.

Отделно от горното, въпреки прегледа на видеозаписите нито ДРО, нито ДНО са посочили от тях да се установява, че в посочените часови диапазони край служебния автомобил изобщо са преминавали МПС или граждани, които да бъдат проверени или с които да се осъществява комуникация. При липсата на доказателства за преминаващи ППС или граждани, не е налице и неизпълнение на цитираните в заповедта задължения, тъй като изпълнението им зависи именно от наличието на лица и превозни средства, спрямо които да се осъществява и превенция.

В обобщена справка с рег.№ 1300р-8773/ 20.12.2023 г. на комисията по проведеното дисциплинарно производство е записано, че в длъжностната характеристика на *** А. Г., с която той е запознат, е включено като основно длъжностно задължение следното – „Работи по предотвратяване и пресичане на нарушенията по пътищата и обществения ред“. Също така е отразено, че това служебно задължение, произтичащо от длъжностната характеристика е конкретизирано, за процесната дата, в подписан от началник на РУ – Ардино график с рег. № 238р-7616/ 28.09.2023 г. Така описаното представлява нарушение на разпоредбата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, а не на чл.194, ал.2, т.2 от същия закон, както е прието от комисията по чл.205, ал.1 от ЗМВР. Това нарушение не е обсъждано от ДНО в оспорената заповед, макар да е посочено в обобщената справка, с която жалбоподателят се е запознал. Също така, при констатирани две нарушения на служебната дисциплина, не е приложена разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР.

Оспорената заповед е издадена и в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

По същество в заповедта липсва обсъждане на тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици, както и относно цялостното служебно поведение на служителя. Не става ясно и как органът е определил формата на вината – умишлено. При определяне вида и размера на наказанието не е отчетно и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, а именно, че е назначен за държавен служител в МВР със Заповед – **/ *** г., награждаван е *** пъти, като няма нито едно наказание до момента съгласно кадровата му справка. При съобразяване на последното би могло да се определи по-леко по вид наказание. Горните обстоятелства не са обсъждани и в подготвителните за издаването на заповедта документи. Размерът на наложеното наказание също подлежи на проверка от съда и при липса на конкретни обстоятелства, които го обосновават съда не може да извърши такава.

Поради изложеното оспорената заповед е незаконосъобразна, а жалбата е основателна и следва да се уважи като се отмени обжалвания административен акт.

При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане за присъждане на деловодни разноски. Доказаните разходи по водене на делото са в размер на 760 лв., от които 10.00 лв. – платена държавна такса и 750.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в брой по ДПЗС с дата 16.02.2024 г. На основание чл.143, ал.1 от АПК ОДМВР – Кърджали следва да бъде осъдена да заплати 510 лв деловодни разноски на жалбоподателя.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, Съдът:

 

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Заповед № № 292з-316/ 06.02.2024 г. на директора на ОДМВР – Кърджали.

Осъжда Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кърджали да заплати на А. Д. Г. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 760.00 лв. (седемстотин и шестдесет лева).

Решението не подлежи на обжалване – чл.211, изр.3-то от ЗМВР.