Р Е Ш Е Н И Е № 117
град Шумен, 08.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав
Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 148 по описа за
2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 63/ 26.02.2020 год., постановено по гр. дело № 144/ 2019 год. по
описа на Районен съд – Н. п. са отхвърлени като неоснователни предявените от Р.Й.Я.
против МБАЛ „Шумен“ АД, представлявано от д-р Д.К. – Изпълнителен директор,
искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ за признаване на
уволнението му (прекратяване на трудовото правоотношение), извършено със
заповед № 201/26.11.2018г. на Изпълнителния директор на МБАЛ „Шумен“ АД, на
посоченото в нея основание – чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, за незаконно и
неговата отмяна, за възстановяване на предишната му работа като „Касиер“ в МБАЛ
„Шумен“ АД, с работно място звено „Администрация“, с адрес на дейност: гр. Н.п.и
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4314,60 лева,
представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за
времето, през което последният е останал без работа, поради това уволнение за
периода от 28.11.2018 год. до 28.05.2019 год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.01.2019 год. до
окончателното й изплащане. Със същото решение ищецът е осъден да заплати
сторените съдебно деловодни разноски в размер на 680 лева.
Недоволен
от така постановеното съдебно решение останал ищецът в първоинстанционното
производство, който го обжалва. Изтъква, че изводите на първоинстанционния съд
са неправилни, а обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Сочи,
че работодателят не е преодолял закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т.3 от КТ,
тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение било дадено от
Инспекция по труда разрешение за уволнение на ищеца на съвсем друго основание –
по чл. 333, ал. 1, т.1 от КТ. Навежда твърдение, че актът, с който впоследствие
е извършена поправка на основанието на издаденото предварително разрешение, е
нищожен. Излага, че районният съд неправилно е приел, че в случая не е налице
необходимост от извършване на подбор на персонала с длъжност „Касиер“, както в
гр. Н.п., така и в гр. Ш.. Моли решението да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исковите претенции. Претендира
сторените съдебно-деловодни разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна, в който излага, че въззивната жалба е неоснователна. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срока по по чл. 315, ал. 2, вр. чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, че с трудов договор №0027/31.03.2000г. ищецът Р.Я. е назначен за определен срок от време – до
30.06.2000г. на длъжността „касиер“ в Община Н.п. - Общинска болница, отдел
„Администрация“.
Не
се спори, а и от трудов договор №0007/02.01.2001г. се установява, че срочният
трудов договор на жалбоподателя в настоящото производство е трансформиран в
безсрочен. На 06.04.2016г., на основание чл.123а от КТ е сключено Допълнително споразумение
№96/06.04.2016г. към трудов договор №27/31.03.2000г. между „Многопрофилна болница
за активно лечение –Шумен“АД и Р.Й.Я., по силата на което ищецът е назначен на
длъжността „Касиер“ в „МБАЛ-Шумен“АД, с място на работа в Администрация –Н. п., с адрес: гр.Н.п.....
Представени са и други допълнителни трудови споразумения (№ 299/ 29.06.2000
год., № 558/ 04.12.2000 год., № 191/ 09.05.2001 год., № 290/ 27.06.2011 год., №
134/ 23.04.2013 год., № 13/ 02.01.2014 год., № 9/ 05.01.2016 год.), касаещи
размера на основното трудово възнаграждение или други елементи на
правоотношението (без промяна на трудовата функция).
По
делото е представен Договор за наем на обособена част от търговско предприятие
от 25.03.2016г., сключен между „МБАЛ Д-р Д. Б.“ЕООД гр.Н.п., представляван от
д-р Й.М., управител, в качеството му на наемодател, от една страна и
„МБАЛ-Шумен“ АД гр.Ш., представлявано от д-р А.А. –Изпълнителен
директор, в качеството му на наемател. Представено е Разрешение за
осъществяване на лечебна дейност №МБ-125/06.04.2015г. на Министъра на здравеопазването за осъществяване
на медицинска дейност на адреса в гр.Н.п., ул.“....
По
делото са приложени епикризи на ищеца от 2009 год. и 2013 год., свидетелстващи
за здравословното му състояние през този период.
С експертно решение на ТЕЛК № 0613
от 046/08.04.2010 г. на Р.Й.Я. е
определена временна неработоспособност за срок от 2 месеца (60 календарни дни),
считано от 08.04.2010 год., поради незавършен курс на санаториално лечение.
По делото е приложено и експертно
решение на ТЕЛК № 0547 от 040/ 31.03.2014 год. за преосвидетелстване на ищеца,
с което му е определена 75% неработоспособност, като за водеща диагноза е
посочена Лявокамерна недостатъчност.
Посочено е общо заболяване: ХЛСН ІІІ ФК по НИХА. Артериална хипертония гр.ІІІ.
Умерено висока сф. Хипетронично сърце със СН. ИБС САП- Коронарна атеросклероза.
С-ние след РТСА и стенд на PL: ПТСА на RCA с DES. С-ние след
АКБх3. Хроничен калколозен лиелонефрит при ЗБФ. С-ние след пиелолитотрепсия. Посочено
е, че лицето е претърпяло трудова злополука, изразяваща се в поясна спондилоза
с ограничени функционални нарушения. Диафрагмална херния с рефлукс езофагит.
Спондилоартроза. Отбелязано е наличие на професионално заболяване:
радикулопатия. В решението е отразено, че ищецът може да работи като касиер, при
спазване на описаните в решението противопоказани условия на труд, а именно:
тежък физически труд и нощен труд. Срокът
на определения процент трайно намалена работоспособност е 3 години.
С експертно решение на ТЕЛК №
0292 от 019/ 14.02.2017 год. за преосвидетелстване на ищеца, му е определена
74% трайно намалена работоспособност като е посочено, че ищецът може да работи
като касиер, при спазване на описаните в решението противопоказани условия на труд,
а именно: тежък физически труд и нощен труд, при регулиран режим на труд и
почивка. Срокът на определения процент
трайно намалена работоспособност отново е 3 години.
С
експертно решение №1289 от 091/16.07.2018г.на ТЕЛК II състав, по искане на изп.директор на „МБАЛ –Ш.“АД
от 10.07.2018г., на ищеца Р.Я. е направена частична експертиза по документи,
като не е направена оценка на работоспособността му. Вписано е заболяването с
водеща диагноза: Лявокамерна недостатъчност, както и общо заболяване: ХЛСН ІІІ ФК по НИХА. Артериална хипертония
гр.ІІІ. Умерено висока сф. Хипетронично сърце със СН. Експертната комисия е
приела, че той попада под закрила на Наредба №5/20.02.87г.на МНЗ и ЦС на БПС по
чл.331 ал.1 от КТ –чл.1 ал.1 т.1. Това експертно решение е коригирано с ЕР
№0275 от 020/19.02.2019г. в частта му за мотивите, поради допусната техническа
грешка досежно посоченото правно основание, като същото се чете „чл.333 ал.1 от КТ – чл.1 ал.1 т.1“ – исхемична болест на сърцето.
По
делото е представено Искане за информация по чл. 333 от КТ от д-р Д.К. –
изпълнителен директор на МБАЛ „Шумен“ АД изх. № 2326/ 05.07.2018 год., както и
постъпил в тази връзка отговор на ищеца вх. № 1900/ 09.07.2018 год., съгласно
който последният заявява, че се ползва от закрила при уволнение, съгласно чл.
333, ал. 1, т. 2 от КТ и прилага медицинска документация.
С
предложение изх. № 2717/ 07.08.2018 год., предвид обстоятелството, че заеманата
от ищеца длъжност „Касиер“ се съкращава, поради влязло в сила от 01.07.2018
год. ново длъжностно щатно разписание на МБАЛ „Шумен“ АД, утвърдено от Съвета
на директорите, на ищеца е предложено съобразно образованието му и
здравословното му състояние, да заеме длъжността „Санитар“ в УНГ отделение на
адреса на дейността на лечебното заведение в гр. Ш.... С отговор вх. № 2225/
10.08.2018 год. Р.Я. е отказал така
предложената работна позиция, поради здравословни причини съгласно ТЕЛК № 0292
от 019 от 14.02.2017 год.
За
преодоляване закрилата по чл.333 от КТ
при съкращение и след полученото становище от ТЕЛК, работодателят с
молба вх.№2768/13.08.2018г. е поискал от Директора на „Инспекция по труда“ гр.Ш.
разрешение за прекратяване на трудовия договор на ищеца на основание чл.328
ал.1 т.2 от КТ - поради съкращаване на щата.
С
писмо изх.№13083816/20.08.2018г., на основание чл.333 ал.1 т.1 от КТ, директорът
на ДИТ гр.Шумен е дал предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ.
С
решение (писмо с изх.№19008243/14.02.2019г.), издадено от Директора на ДИТ на
осн. чл. 62, ал. 2 от АПК е поправена допусната очевидна фактическа грешка в
обстоятелствената част на издаденото предварително разрешение за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца, както е посочено вместо „ издадено на осн.
чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ“ да се чете „издадено на осн. чл. 333, ал. 1, т. 2
от КТ“.
След отправено
тримесечно предизвестие (изх.№2873/27.08.2018г., връчено на същата дата), със заповед № 201/26.11.2018
г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на
ищеца на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата,
считано от 28.11.2018 г. Работодателят се е задължил да
заплати на работника обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ.
По
делото е приложено Длъжностно разписание на МБАЛ „Ш.“ АД в сила към 30.06.2018
год., от което е видно, че в отдел „Администрация“ на МБАЛ „Ш.“ с адрес: Н.п.има
една щатна бройка за длъжността „Касиер“, като има изискване за завършено
средно специално образование, а в отдел „Управление на финансовите ресурси“ на
МБАЛ „Шумен“ с адрес гр. Шумен има една щатна бройка за длъжността „Касиер,
счетоводство“, като има изискване за завършено средно специално образование.
От
представеното Длъжностно разписание на МБАЛ „Шумен“ АД в сила от 01.07.2018
год. се установява, че в отдел
„Управление на финансовите ресурси“ на МБАЛ „Шумен“ с адрес гр. Ш. има две
щатни бройки за длъжността „Касиер/ компютърен оператор, начисляване на трудови
възнаграждения/ касиер“, като има изискване за завършено средно специално
образование, а в отдел „Администрация“
на МБАЛ „Шумен“ с адрес: Н.п.има една щатна бройка за длъжността „Счетоводител,
оперативен /касиер/“, като има изискване за завършено висше образование.
Не
е спорно, че ищецът е със средно образование.
Видно
от доказателствата по делото на длъжността „Счетоводител, оперативен /касиер/“
е назначена Ф.Ъ.И., с висше образование, магистър по специалност „Счетоводство
и контрол“.
Представени
са длъжностни характеристики за длъжност „Счетоводител, оперативен“ в отдел
„Управление на финансовите ресурси“, за длъжността „касиер“ и „санитар“, в
които са описани работата, която
извършва заемащият длъжността, трудовите задачи и задължения, характеризиращи
длъжността, отговорности, условия на труд, изисквания.
По
назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ
прекратяването на трудовото му правоотношение е 743.56лв. Съгласно заключението
размерът на изплатеното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ за един месец следва да бъде в размер 719, 10 лева.
По
делото е назначена и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която заключава, че към 30.06.2018 год. по длъжностно щатно разписание на МБАЛ
„Шумен“ АД са съществували две длъжности „касиер“ – съответно една в
администрацията на МБАЛ „Шумен“ АД с работно място в гр. Ш. и една в
администрацията на МБЕАЛ „Шумен“ АД с работно място в град Н.п.. Съгласно
заключението към 01.07.2018 год. са извършени промени в длъжностното разписание
като в МБАЛ „Шумен“ с работно място гр. Ш. се запазва броя на длъжностите
„счетоводител“, а длъжностите „касиер“ и „компютърен оператор, начисляване на
трудови възнаграждения“ се обединяват и стават две длъжности „касиер/
компютърен оператор, начисляване на трудови възнаграждения“. Общият брой на
длъжностите е седем и следователно има намаляване на общия брой на длъжностите
с една, чрез обединяване на две от тях. По отношение на щатното разписание в
МБАЛ „Шумен“ с работно място в гр. Н.п., вещото лице е достигнало до извод, че
едната длъжност „счетоводител, оперативен“ и щатната длъжност „касиер“ се
съкращават, а другата длъжност „счетоводител, оперативен“ е преобразувана в
длъжност „счетоводител, оперативен/ касиер“, както общият брой на длъжностите е
намален от 4 на 2. Вещото лице, както в експертизата, така и в съдебно
заседание е уточнило, че трудовите функции на закритата длъжност в МБАЛ Ш.,
място на работа гр. Н.п. се прехвърлят на новата длъжност „счетоводител,
оперативен/ касиер“. Според вещото лице по настоящото щатно разписание е налице
съществена промяна в трудовите функции на длъжността „касиер като за работното
място в Ш. новата длъжност „касиер/ компютърен оператор, начисляване на трудови
възнаграждения“ обединява всички трудови функции на двете длъжности, а за
работното място в Н.п. новата длъжност „счетоводител, оперативен/ касиер“ в
основната си част изпълнява трудовите функции на длъжността „счетоводител“ и в
значително по-малка степен – на длъжността „касиер“. Вещото лице достига до
извод, че след закриване на длъжността „касиер“ не съществуват незаети работни
места за тази длъжност, нито няма назначения и преназначения на служители на
същата длъжност.
От
назначената от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза се
установява, че лицето Р.Я. има описаните в експертното решение
заболявания, макар и не формулирани в основната диагноза на ТЕЛК, но подробно
описани в анамнезата към същото експертно решение. Според вещото лице
противопоказните условия на труд (тежък физически труд ,нощен труд)
съответстват на установените заболявания. Счита, че предложената от
работодателя длъжност „санитар“ не би била здравословна за ищеца, тъй като се
изисква периодично нощен труд, нерегулиран режим на труд и почивка, упражняване
на по-продължителни физически усилия, които биха провокирали обостряне на
заболяванията му.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове с пр. осн.
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест в
тежест на работодателя - ответник е в условията на пълно и главно доказване да
докаже законността на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, на
соченото основание.
По
делото не се спори, а и от приложения Трудов договор №0007/02.01.2001г. и
допълнителни споразумения, се установява, че страните са се намирали в трудово
правоотношение по безсрочен трудов договор, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността "касиер" в МБАЛ „Шумен“ АД, с работно място
звено „Администрация“, с адрес на дейност: гр. Н.п., ул. „....
Установи
се от материалите по делото, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 201/26.11.2018
г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата,
считано от 28.11.2018 г.
Не е спорно, че ищецът се е ползвал от закрила по
чл. 333, ал. 1, т. 2 от
КТ - трудоустроен работник или служител, както и от закрила по чл. 333, ал. 1,
т. 3 от КТ - работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба
на министъра на здравеопазването.
Спорът се
свежда до това спазена ли е от работодателя нормата на чл. 333 от КТ
и имало ли е необходимост да бъде извършен подбор.
Въззиваемата
страна твърди, че е преодоляла закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ като е
поискала информация от работника по чл. 333 от КТ, поискала е мнение на ТЕЛК –
Ш. относно уволнението на ищеца, поради съкращаване на щата и е получила
писмено становище, предложила е друга подходяща длъжност на ищеца, която не
противоречала на предписанието на ТЕЛК, но той е отказал да заеме. Сочи, че е
получила разрешение от Директора на инспекция по труда – Ш. за прекратяване на
трудовото правоотношение с жалбоподателя, поради съкращаване на щата. Счита, че
подбор не би могъл да бъде извършен, предвид обстоятелството, че МБАЛ „Шумен“
АД и МБАЛ „Д-р Д. Б.“ ЕООД Н.п. са две отделни юридически лица.
С
оглед наведените от ищеца твърдения и разпоредбата на чл. 344, ал.3 от КТ, съдът счита за необходимо, преди произнасяне по съществото на спора по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, да обсъди въпросите във връзка с нарушаване
правото на закрила на служителя по чл. 333, ал.1, т. 2 и т. 3 от КТ.
В
съдебната практика е прието, че закрилата по чл. 333 от КТ
се прилага само за изчерпателно посочените основания – за ал.1 и за ал.3 това
са – закриване на част от предприятието, съкращаване на щата, намаляване обема
на работа, липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение
на работата, промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, дисциплинарно
уволнение. Тя се прилага и само по отношение на изчерпателно изброените
категории работници или служители.
Трудоустроен
работник или служител по смисъла на чл.333, ал.1 т.2 КТ е този, който има
предписание за трудоустрояване – без значение дали в самото решение на ТЕЛК има
конкретни противопоказания като условия на работа и дали те са изпълнени, т.е.
дали е преместен на друга работа или е оставен на същата работа при облекчени
условия. Както вече беше посочено, не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че ищецът има качеството трудоустроен работник.
Закрилата
по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ има обективен характер и важи винаги когато
работникът страда от заболяване по Наредба № 5 от 1987 г. на Министъра на здравеопазването. Работодателят е
длъжен да събере информация за работниците и служителите си, като по принцип
неизпълнението на задължението на работника да уведоми работодателя за
заболяването или да представи документи за него няма правно значение за
действието на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали
работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени
медицински документи за него (реш. № 615/2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
852/2009 г. ІV г. о. о, реш. № 247/23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 960/2010 г.
ІІІ г. о., реш. № 168/11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1113/2011 г. на ІІІ г.
о., Решение № 187 от 7.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4303/2018 г., III г. о.,
ГК). Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има
обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в
заблуждение, че не страда от заболяване за което се предвижда закрила, а в
случая такива данни по делото няма.
След
като е събрал данни за наличие на такова заболяване, работодателят законосъобразно
първо е поискал с писмо изх. № 2372/10.07.2018 год. мнение от ТЕЛК, като е
изпратил за това необходимите медицински документи. С експертно решение №1289
от 091/16.07.2018г. на ТЕЛК II състав,
поправено с ЕР №0275 от 020/19.02.2019г., издадени във връзка с искането на
изп.директор на „МБАЛ –Шумен“АД от 10.07.2018г., експертната комисия е приела,
че ищецът Р.Я. попада под закрила на
Наредба №5/20.02.87г.на МНЗ и ЦС на БПС по чл.333 ал.1 от КТ – чл.1 ал.1 т.1. Следва
да се отбележи, че мнението на ТЕЛК не задължава органа, даващ разрешението, а
има консултативен характер.
След
като е получил мнение от ТЕЛК, работодателят е поискал от Инспекцията по труда предварително
разрешение за прекратяване на трудовия договор на работника, поради съкращаване
на щата, като единствено е посочил, че работникът попада в категорията на
лицата, имащи право на закрила при уволнение по реда на чл. 333 от КТ. Въпреки, че в искането не са уточнени
конкретните основания, по които работникът се ползва от закрила, настоящият
съдебен състав е на мнение, че от приложените към искането документи (Експертно
решение от 2017 год.; искане на становище и дадено становище от ТЕЛК, като в
последното са посочени заболяванията на ищеца, както и обстоятелството, че
попада под закрилата на Наредбата), става ясно, че ищецът е бил трудоустроен и
че страда от заболяване, посочено в Наредба № 5 от 1987 г. на Министъра на здравеопазването.
От
приложеното към делото писмо изх. № 18083816/ 20.08.2018 год. (получено при
работодателя на 22.08.2018 год.) е видно, че Директорът на Дирекция „Инспекцията
по труда“, гр. Шумен е дал предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ като е посочил, че предварителното
разрешение се издава на осн. чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ, т.е. на основание,
различно от основанията, по които работникът се ползва от предвидената в закона
закрила.
На
27.08.2018 год. работодателят е връчил на ищеца 3-месечно предизвестие за
прекратяване на трудовото му правоотношение като го е уведомил за полученото в
съответствие с разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение изх. № 18083816/ 20.08.2018 год.
Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед на работодателя от 26.11.2018 год.,
считано от 28.11.2018 год.
С
оглед представените по делото доказателства, настоящият съдебен състав е на
мнение, че работодателят не е преодолял закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т.
3 от КТ, тъй като към датата на връчване на предизвестието не е било налице
надлежно предварително разрешение от Инспекция по труда. В горепосоченото
предварително разрешение е записано, че ищецът се ползва от закрила по чл. 333,
ал. 1, т. 1 от КТ (работничка или служителка, която е майка на дете до
3-годишна възраст) и въпреки, че безспорно се касае за техническа грешка,
доколкото ищецът е мъж, не би могло да се достигне до извод, че Инспекцията по
труда е дала надлежно разрешение за прекратяване трудовото правоотношение на
ищеца, съобразявайки основанията, на които последният се ползва от закрилата по
чл. 333, ал. 1 от КТ. Нормата на чл. 333, ал. 1 от КТ е императивна и
предписва, че в случаите, когато работникът или служителят се ползва от
закрила, предварителното разрешение на Инспекцията по труда трябва да бъде
дадено за всеки отделен случай. Съдебната практика еднопосочно възприема, че когато
са налице повече от едно основания за закрила, предварително разрешение следва
да бъде дадено за всяко едно основание поотделно. В случая, предварително
разрешение не е дадено за нито едно от двете основания, по които ищецът се
ползва от закрила.
Действително
по делото е представено допълнително Решение изх.№19008243/ 14.02.2019г.,
издадено от Директора на ДИТна осн. чл. 62, ал. 2 от АПК, с което е поправена
допусната очевидна фактическа грешка в обстоятелствената част на издаденото
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,
както е посочено вместо „ издадено на осн. чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ“ да се
чете „издадено на осн. чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ“. Това решение, обаче, е
издадено близо половин година след връчване на предизвестието за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца (в Решение № 626 от 2005 г. по гражд. д. №
164/2003 г. относно закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ се посочва, че
предварителното разрешение на инспекцията по труда, т.е. преодоляването на
закрилата, трябва да бъде налице към момента на връчване на предизвестието за
уволнение, а не към момента на изтичане на неговия срок). Нещо повече, видно от
материалите по делото, последващото решение на Инспекцията по труда е издадено
след депозиране на исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1,
т. 2 и т. 3 от КТ.
Следва
да се обърне внимание и на възприетата теза в Решение № 93 от 31.05.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 519/2012 г., IV г. о., ГК и Определение № 477 от 28.05.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 1026/2018 г., IV г. о., ГК, която настоящият съдебен състав
напълно споделя. Според решаващите състави на ВКС моментът, към който следва да
е налице предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е
връчването на заповедта за уволнение или предизвестието за това, както по-горе
беше посочено. Прието е, че дадените от Инспекцията по труда разрешение за
уволнение или отказ, които са задължителни за работодателя, са оттегляеми от
инспекцията, която може да измени становището си (при представяне на нови
доказателства, промяна в мнението на ТЕЛК, констатация за грешка или опущение и пр. възможности). Прието
е още, че тази преценка не подлежи на контрол от гражданския съд, нито законът
въвежда изискване за мотивиране на становището й. Работодателят, обаче, е
обвързан от последното становище на Инспекцията за всеки конкретен случай,
което обаче следва да бъде съобразено преди извършване на уволнението (в
каквато хипотеза не попада разглеждания случай, тъй като Решението, с което е
поправена очевидна фактическа грешка е издадено след уволнението на ищеца).
Видно
от мотивите на посочената по-горе съдебна практика, не е предвиден ред за
поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в разрешение за уволнение или
отказ на Инспекцията по труда по чл. 333 от КТ. Липсва възможност за саниране
на допусната техническа грешка. Единствената възможност е след констатирането
й, Инспекцията по труда да оттегли разрешението си и да издаде ново такова. При
всички случаи, обаче, за да бъде преодоляна предвидената в чл. 333, ал. 1 от КТ
закрила, разрешението следва да бъде дадено предварително – т.е. преди
прекратяване на трудовото правоотношение, респ. преди връчване на предизвестието.
Работодателят
е разполагал с възможността, при констатиране на допуснатата в предварителното
разрешение грешка, да отправи ново искане до Инспекция по труда, в резултат на
което да му бъде издадено надлежно предварително разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение по отношение на ищеца. От тази възможност
работодателят не се е възползвал.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ,
от която ищецът се ползва, не е преодоляна, поради което обжалваната заповед се явява
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена на осн. чл. 344, ал. 3
от КТ без спора да се гледа по същество.
Предвид извода за незаконосъобразност на
уволнението, следва да бъде уважен и предявеният иск с пр. осн. чл. 344, ал.1,
т. 2 от КТ, а именно – ищецът следва да бъде възстановен на предишната му
работа.
За да бъде
уважен осъдителният акцесорен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ
за присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 от КТ, освен
наличието на успешно проведен главен иск, в тежест на ищеца е да докаже
оставането си без работа, поради уволнението и размера на претърпените от това
вреди през процесния период. От приложените пред първоинстанционния съд
служебна бележка от Агенция по заетостта с изх. № 60-03-09-53312/ 25.11.2019
год. и копие на ст. 10, 11,12 и 13 от трудовата книжка на ищеца се установява,
че след уволнението и към 25.11.2019 год. ищецът е останал без работа, поради
уволнението, поради което искът се явява основателен и доказан за периода от
шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение (28.11.2018 г. - 28.05.2019
г.) - в размер на сумата от 4314,60 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Водим
от горното исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ се явяват
основателни. Решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени така
заявените искови претенции се явява неправилно и като такова следва да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което уволнението на
жалбоподателя да бъде признато за незаконно, същият да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението му длъжност "касиер".
Следва
да бъде допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл. 242,
ал.1 от ГПК в частта относно присъдената сума по чл. 225, ал.1 от КТ.
С
оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя направените от него в първоинстанционното
производство разноски - в размер на 596 лева, съобразно своевременно
представения списък за разноски, както и заплатената от бюджета на Районен съд
– Н.п. сума в размер на 390 лева, представляваща възнаграждения за вещите лица
по назначените ССчЕ и СМЕ. С оглед изявлението на процесуалния представител на
ищеца, че сне претендира разноски в настоящото производство, такива не следва
да бъдат присъждани.
На
основание чл. 78, ал.6, вр. чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка бюджета на
съдебната власт и държавна такса върху уважените неоценяеми искове по чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ в размер на по 30 лева или общо 60 лева (чл. 3 от
Тарифата) и държавна такса върху
уважения оценяем иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в размер на 172,58
лева (чл. 1 от Тарифата), както и държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 116,29 лева чл. 18, ал. 1 от Тарифата).
Така
мотивиран Шуменски окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 63/ 26.02.2020 год., постановено по гр. дело № 144/ 2019 год. по
описа на Районен съд – Н.п., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Р.Й.Я., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, извършено
със Заповед № 201/ 26.11.2018 год., издадена от МБАЛ „Шумен“ АД, ЕИК: ...,
представлявано от д-р Д.Г.К. – Изпълнителен директор, на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Р.Й.Я. на длъжността „Касиер” в МБАЛ „Шумен“ АД, с работно място звено
„Администрация“, с адрес на дейност: гр. Н.п., ул. „..., която е заемал преди
уволнението му със Заповед № 201/ 26.11.2018 год., издадена от МБАЛ „Шумен“ АД,
представлявано от д-р Д.Г.К. – Изпълнителен директор, по иск с пр. основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА
МБАЛ „Шумен“ АД, представлявано от д-р Д.Г.К. – Изпълнителен директор да
заплати на Р.Й.Я. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 4314,60 лв.,
представляваща сборът от обезщетението за оставяне без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода от 28.11.2018 г. до 28.05.2019 г., ведно със
законната мораторна лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 25.01.2019
г., до окончателното й заплащане.
ДОПУСКА
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта,
с която е присъдено обезщетение за оставане без работа.
ОСЪЖДА
МБАЛ „Шумен“ АД да заплати на Р.Й.Я. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 596
лева
ОСЪЖДА
МБАЛ „Шумен“ АД да заплати по сметка бюджета на съдебната власт сумата от 738,87
лв. – държавна такса и разноски за възнаграждение на вещи лица по назначените
ССчЕ и СМЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок, считано от 09.07.2020 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.