Решение по дело №2091/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „СК-Г“ЕООД, подадена чрез адв.Г. против Решение № 1200/02.08.23г. по НАХД №2129/2023г. на ВРС, 6 състав, с което е изменено наказателно постановление №03-013451/23.12.21г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, с което на дружеството на основание чл.415 ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1700лв., като е намален размера на санкцията на 1500лв.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено в нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилни са изводите на ВРС, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че НП е издадено при непълна фактическа обстановка, като не е категорично установено и доказан съставът на описаното нарушение. Твърди, че на 26.08.21г. с пощенски паричен превод е изплатен остатъкът от обезщетението за неползван платен годишен отпуск, не са настъпили вредни последици за служителя, не са констатирани други случаи, за които да са съставени актове, които да са влезли в сила, т.е. случаят е извършен за първи път и към момента на връчване на НП дружеството е изплатило задълженията си към С. П.. Твърди, че АНО не е изчислил дължимият отпуск за периода, както и не е вписал в констативния протокол, нито в НП, поотделно неизплатените суми като вид и размер, т.е. не е описано от фактическа страна, не става ясно какво е следвало да бъде платено, за да може да бъде направен извод дали е извършено нарушение. Липсата на факти, пряко относими към съставомерните признаци на нарушението ограничава правото на защита на санкционираното дружество. Счита, че въпреки изложените мотиви в решението, че в НП липсва обосноваване на размера на наложената санкция, съдът в противоречие със собствените си разсъждения приема, че даденото предписание не е било изпълнено в определения срок. Счита за неоснователни изводите на ВРС, че настъпилата икономическа криза в резултат на пандемията следва да бъде отчетена единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Твърди, че въпреки забавата, налице е добросъвестност на дружеството да изплати задълженията по трудови правоотношения и да оцелее като икономически субект, а налагането на санкцията по обжалваното НП, което е част от общо 12, са базирани на един и същи протокол. Всички НП са издадени в пряка и непосредствена връзка от икономическата криза, довела до затруднения за изплащане на трудовите и свързаните с тях задължения на двама от работниците. Твърди и че налагането на административни санкции по 12 бр. НП на обща стойност 17400лв. ще доведе дружеството, представляващо малка квартална пекарна за сладки, до състояние на стопанска непоносимост и ще изпадне във финансова несъстоятелност, което не е целта на закона. Твърди и че АНО не е изпълнил задължението си да изследва дали е налице основание за прилагане на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил материалния закон. Оспорването на НП на това основание не е разгледано от въззивния съд, с което е нарушил процедурните правила. Твърди, че възраженията, направени с въззивната жалба и направените доказателствени искания, не са разгледани и обсъдени, отхвърлени са от PC декларативно, без да са ясни съображенията и изложени мотиви от съда за това. Счита, че въззивната инстанция е пренебрегнала процесуалното си задължение, произтичащо от чл.339, ал.3 НПК, вр. чл.84 ЗАНН да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред нея. Твърди, че ако съдът бе извършил цялостна съдебна проверка по чл.314, ал.1 от НПК щеше да установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелни основания за неговата отмяна. В обстоятелствената част на НП липсва пълно и ясно описание на обстоятелствата около извършеното нарушение, изисквано от чл.57, ал.1. т.5 от ЗАНН. Административно наказващият орган е посочил, че работодателят не е изпълнил предписанието да изплати обезщетението за неползван годишен отпуск към заплатата за месец юли 2020 г., но в НП не е посочен нито броят на работните дни, нито на каква сума възлиза неизплатеното обезщетение. Този пропуск е особено съществен, тъй като препятства възможността за конкретна адекватна правна защита. Съдебната практика последователно приема, че липсата на относимите факти в НП и в АУАН, ограничава правото на защита на санкционираното лице и не позволява нито на въззивника, нито на съда да очертае фактическите рамки на нарушението. Твърди и че лишаването от възможността жалбоподателят да се ползва от възражение за маловажност на случая по чл.415в, ал.1 от КТ е съществено нарушение на правото му защита. Моли съда да отмени обжалваното решение, както и издаденото НП, а в условията на евентуалност да квалифицира случая като маловажен, като приложи чл.415в, ал.1 от КТ. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба- Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, редовно призован, не се явява представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „СК-Г“ЕООД против наказателно постановление №03-013451/23.12.21г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, с което на дружеството на основание чл.415 ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1700лв.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че през месец октомври 2020год., по повод на постъпил сигнал в Д „ИТ“ Варна от работници на въззивното дружество за неизплатени заплати и обезщетения за неползван отпуск, служители на Дирекция „ИТ“ Варна, сред които и св.Манолова, извършили проверка на дружеството работодател, във връзка със спазване на трудовото законодателство, констатациите от която обективирали в протокол за извършена проверка № ПР2028536/27.10.2020год. С протоколът били дадени писмени предписания на въззивното дружество като работодател съобразно чл. 404 , ал.1, т.1 от КТ, от които под № 15 било работодателят да изплати начисленото в платежна ведомост за юли 2020год. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето което се признава за трудов стаж на лицето С.П., изпълнявала длъжността „сладкар“ в „СК-Г“ ЕООД, с прекратено трудово правоотношение със заповед №3/13.07.2020год., считано от 14.07.2020год. съгласно чл. 224, ал.1 вр. чл. 228, ал.3 от КТ. За изпълнение на предписанието бил определен срок - до 23.11.2020год. Препис от протокола бил връчен на представляващата дружеството Г.К.. През месец декември 2020год. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна извършили повторна проверка на дружеството, при която било установено, че предписанието по т.15 от протокола не е било изпълнено – не е било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на П.. На 17.12.2020год. бил съставен АУАН № 03-013451, в който е посочено, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ, тъй като не е изпълнило даденото предписание №15 и че нарушението е извършено на 24.11.2020год. в пекарна „Алекс“, находяща се в гр.Варна, кв.“Възраждане“ срещу бл.19. Актът бил предявен и връчен на представляващата дружеството, която го подписала вписвайки в него, че сумата ще бъде изплатена в най-кратък срок. На 23.12.2020год., въз основа на съставения акт, АНО издал обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като в обстоятелствените части на АУАН и НП се съдържа всички онези обстоятелства и факти необходими за описание на нарушението от обективна страна, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а от събраните по делото доказателства се установява, че дружество е извършило нарушението за което е санкционирано. ВРС е обсъдил направените възражения в жалбата, които е счел за неоснователни. Приел е, че изложените в жалбата причини поради които обезщетението е било изплатено след изтичане на определения в предписанието срок са ирелевантни към вмененото нарушение, доколкото в случая е ангажирана обективната безвиновна отговорност на ЮЛ, за ангажирането на която е достатъчно единствено и само да се установи осъществяването на нарушението от обективна страна. Относно размера на наложената санкция ВРС е взел предвид, че АНО е приложил правилно санкционната норма, но санкция в размер над минималния предвиден в закона, предвид липсата на каквито и да било данни за извършвани други нарушения на трудовото законодателство от страна на дружеството и липсата на каквито и да било мотиви на АНО досежно размера на наложеното наказание, ще постигне целите на чл.12 от ЗАНН. ВРС е приел и че случаят не е маловажен по смисъла на чл.415в КТ, а разпоредбата на чл.28 ЗАНН е неприложима, предвид изрично уредената уредба в КТ на маловажен случай.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Дружеството е санкционирано за това, че в качеството на работодател не е изпълнило задължително предписание №15, дадено с протокол № ПР2028536/27.10.2020г., а именно да изплати начисленото в платежна ведомост за месец юли 2020г. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на лицето С. П., изпълнявала длъжността „сладкар“.

При анализ на събраните доказателства ВРС е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило дадено задължително предписание в срок.

Нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми визираща състава и наказанието за извършено такова нарушение. Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая е извършено административно нарушение и е наложено наказание за извършеното нарушение, визирано в съответната норма на закона. Въззивният съд е изложил всички обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Касаторът и не оспорва факта, че даденото предписание не е било изпълнено към изтичане на определения за това срок, нито към датата на издаване на НП. Видно от посоченото и в касационната жалба, а и от представените доказателства, дължимото обезщетение, за изплащане на което е дадено предписанието, е изплатено изцяло на 26.08.2021г.

Възраженията на дружеството са подробно обсъдени от ВРС, като изводите му се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Правилни са изводите на РС – Варна, че не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да представляват основание за отмяна на НП. Нарушението е описано със съставомерните му признаци и в съставения АУАН, и в издаденото НП. Установено е извършването на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, за което е ангажирана отговорността на касатора. Дадено е задължително предписание по т.1 от протокола, цитиран в НП, със срок за изпълнение - 23.11.2020 г. В срокът не е изпълнено. Не е било изпълнено и към датата на издаване на НП – 23.12.2020 г. Непосочването на размера на обезщетението, което е следвало да бъде изплатено не е основание за отмяна на НП. Не е ограничено правото на защита на дружеството, тъй като същото е начислено в платежна ведомост за месец юни 2020 г., а и както бе посочено касаторът не оспорва, че е изплатил дължимото обезщетение няколко месеца след издаване на НП. Нарушението, за което е санкциониран е за неизпълнение на предписание в определен срок.

Настоящата инстанция споделя изводите на ВРС и относно твърденията за маловажен случай.

Разпоредбата на чл.415в КТ изисква нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са произтекли вредни последици за работника, а случаят не е такъв. Нарушението не е отстранено веднага след констатирането му, а работникът е бил лишен от полагащото му се възнаграждение за дълъг период от време.

Не са налице допуснати съдопроизводствени нарушения от страна на въззивният съд. Същият е събрал относимите доказателства, обсъдил ги е поотделно и в съвкупност, както и твърденията на касатора и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че наказание в размер на предвидения от закона минимум ще постигне целите на чл.12 ЗАНН. Твърденията, че нарушението е извършено за първи път, че е налице изплащане със закъснение, а не пълно неизпълнение на предписанието, както и относно епидемичната обстановка през 2020 г. са съобразени от ВРС при определяне размера на имуществената санкция в минималния предвиден от законодателя.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на въззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не се констатират такива при извършената служебна проверка, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1200/02.08.23г. по НАХД №2129/2023г. на ВРС, 6 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: